Присъда по дело №4731/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 155
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20243110204731
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 155
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
и прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Наказателно дело от общ
характер № 20243110204731 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. Г., роден на *** г. в гр. Варна, живущ в ***, българин,
български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН-**********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 04.11.2023г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, не
изпълнил Заповед за незабавна защита № 146/13.09.2023г., издадена от съдия при Районен
съд - Варна, 9-ти състав, въз основа на Определение № 10964/13.09.2023г., постановено по
гражданско дело № 11656/23г. на Районен съд -Варна, 9-ти състав, като не изпълнил
задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. Г. Г. и
спрямо С. Я. Я., както следва:
1. На 04.11 2023г., преди обяд, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие
спрямо Х. Г. Г., като й нанесъл удари с коляно в областта на корема и я стискал за ръцете;
2. На 04.11.2023г., вечерта, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие спрямо
С. Я. Я., като й нанесъл множество удари по тялото и главата,
поради което и на основание чл.296, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му
налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението
на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.

1
На 04.11.2023г., в гр. Варна, причинил на Х. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия на корема, кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема,
кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната
предмишница, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.1 и чл.54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На 04.11.2.023г., в гр. Варна, причинил на С. Я. Я. лека телесна повреда, изразяваща
се в кръвонасядане в теменната област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в
задната лява повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна
седалищна област, кръвонасядания по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и
ожулвания по предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като Д.ието е
извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.131, ал.1,
т.5а вр.чл.130, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определя подсъдимият Г. да изтърпи най-
тежкото от така наложените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. Г. да заплати на
гражданския ищец С. Я. Я. сумата от 3000, представляваща обезщетение за претърпените от
Я. неимуществени вреди в резултат на Д.ието по чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на Д.ието - на 04.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3000 до 5000
лева, като неоснователен, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2150 лева.

На основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. Г. да заплати на
гражданския ищец Х. Г. Г. сумата от 3000, представляваща обезщетение за претърпените от
Г. неимуществени вреди в резултат на Д.ието по чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на Д.ието - на 04.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3000 до 5000
2
лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на
842,40 лв. в полза на ОД на МВР - Варна, 510 лв. в полза на бюджета на Висшия съдебен
съвет по сметка на Районен съд - Варна, както и 240 лв., представляващи държавна такса
върху уважения размер на гражданските искове в полза на бюджета на Висшия съдебен
съвет по сметка на Районен съд – Варна.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВОС в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 4731/2024г.на ВРС IV състав.

Против подсъдимия Г. Б. Г., Варненският районен прокурор е възвел обвинения:
- по чл.296 ал.1. вр.чл.26 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита №
146/13.09.2023г., издадена от съдия при Районен съд -Варна, 9-ти състав, възоснова на
Определение № 10964/13.09.2023г., постановено по гражданско дело № 11656/23г. на
Районен съд - Варна, 9-ти състав, като не изпълнил задължението си да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Х. Г. Г. и спрямо С. Я. Я., както следва:
1. На 04.11.2023г., преди обяд, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие
спрямо Х. Г. Г., като й нанесъл удари с коляно в областта на корема и я стискал за ръцете;
2. На 04.11.2023г., вечерта, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие
спрямо С. Я. Я., като й нанесъл множество удари по тялото и главата;

- По чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.130 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна,
причинил на Х. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема,
кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие;

- По чл.131 ал.1 т.5а. вр.чл.130 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна,
причинил на С. Я. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната
област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната лява повърхност на гръдния
кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна седалищна област, кръвонасядания
по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и ожулвания по предната повърхност
на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и кръвонасядания по дясното бедро и
дясната подбедрица, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие.
Преди даване ход на съдебното следствие, пострадалите Г. и Я. са предявили
граждански искове срещу подсъдимия Г. всака от тях за сумата от по 5`000 лева,
представляващи нанесени й неимуществени вреди в резултат на Д.ието по чл.131 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от деня на увреждането и направените разноски по делото.
Формулирали са и искане за конституиране като частен обвинител.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявените
граждански искове и е конституирал пострадалите Я. и Г. като граждански ищци и частни
обвинители по делото.
Пред съда подс. Г. дава обяснения. Сочи че на инкриминираната дата сутринта в
просъница видял св.Я. да взема връзката ключове за дома им и тъй като това били ключовете
на едно от децата отказали в последствие да му ги предоставят да ги ползва. Възникнал спор
при който св.Я. започнала „агресивно да го снима с телефона си“. Той се „почувствал
атакуван от телефона й“ и „искал да се предпази от този запис, който го атакувал буквално“.
Взел телефона от ръката на Я. и тръгнал да излиза от жилището като бил застигнат от св.Я.
и св.Г. на стълбищната площадка като Г. се хвърлила върху тялото му, а Я. на пода стискайки
го за колана и краката и крещели.
Нанасяли му удари, а при пристигането на съседите им на етажа подсъдимият стоял
с високо вдигнати ръце.
1
Успял да избяга извън сградата с телефона на св.Я..
По късно след като бил задържан от органите на МВР върнал телефона на Я..
В следобедните часова на деня установил, че компютърът от хлебарницата му
липсва и веднага се отправил към жилището им където смятал, че го е взела и укрила св.Я..
Още при влизането си чул че св.Я. звъни на тел.112 като казва че я нападат. Та била
в една от спалните пред гардероба и той като подсъдимият си мислел че там крие
компютъра със сила започнал да отваря вратите на гардероба и да рови по рафтовете. Тъй
като св.Я. го възпрепядствала я хванал за крака и я изтеглил настрани. След това вдигнал и
матрака на леглото докато св.Г. лежала върху него. Ненамирайки компютъра си подсъдимият
започнал агресивно да хвърля дрехи от гардероба. След това отишъл в съседната стая и
въпреки несъгласието и плачът на синът си – св.Б. Г. взел неговият компютър и го занесъл в
автомобила си.
Сочи за момент, в който усетил удари по гърба от детски юмручета тъй като децата
защитавали майка си.
Визира и момент в който св.Г. взела телефона от задният му джоб и избягала в
съседна стая и той я последвал и си го взел.
Отрича да е нанасял удари на когото и да е.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на ВРП счита
фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана в обвинителния акт.
Моли съда да наложи справедливо наказание.
Процесуалният представител на гр.ищци и частни обвинители счита,че обвинението
е безспорно доказано.
Моли съда да го признае за виновен и да наложи справедливи наказания.
Счита, че предявените гр.искове са доказани по основание и размер и моли съда да
ги уважи.
Защитника на подс. Г. счита че обвинението не е доказано. Сочи, че липсват
доказателства, че установените телесни увреждания са причинени умишлено, а не
непредпазливо.
Счита, че не е доказано, че телесните повреди са причинени от подсъдимия, а не от
друго лице – Тодор, спрямо което св.Я. е депозирала молба във ВРС по ЗЗДН и е било
образувано гр.д.№8676/2023г.
Моли съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.
По същество на делото подсъдимия отрича да е нанасял удари на пострадалите.
Коментира противоречия в показанията на свидетелите Я. и децата му.
В последната си дума подсъдимият моли съда да го оправдае.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Я. и подс. Г. от години живеели на семейни начала без брак на адрес гр. Варна,
ул. „Фьодор Успенски" № 13 ет.1 ап.1. От съвместното си съжителство двамата имали три
деца - Х. Г. на 16 г., Б. Г. на 12 г. и Я. Г. на Юг.
От м. август 2023г. между св. Я. и подс. Г. започнали проблеми, породени от факта,
че св. Я. уведомила подс. Г., че завежда дело за родителски права по отношение на децата.
Тогава бащата заживял на адрес в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков" № 12. Въпреки новото си
местоживеене, подс. Г. идвал почти всяка вечер в жилището на майката и децата като често
се държал грубо с тях.
2
Тези насилствени действия дали повод св. Я. да потърси правата си пред съда. По
нейна молба било образувано и водено гражданско дело № 20233110111656/23г. По същото
на 13.09.2023г. била издадена от съда Заповед за незабавна защита № 146, с която се
задължавал подс. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. Я. и
децата си. Не било уважено в съда искането на молителката да бъде изведен от жилището
подс. Г., което обитавали тя и децата й и подсъдимия продължил да живее в него. На
15.09.2023г. / л. 113 от ДП/ на подс. Г. е била връчена въпросната Заповед за незабавна
защита, както и определение на ВРС № 10964/13.09.2023г. Снето било и сведение на подс. Г.,
в което той заявил, че въпросните съдебни книжа са му били връчени надлежно и е запознат
с тях.
Въпреки наличието на описаната по - горе Заповед за незабавна защита № 146, подс.
Г. не се съобразил със съществуващото в нея задължения да се въздържа от домашно насилие
спрямо св. Я. и децата си.
Така на 04.11.2023г., сутринта след 09:00часа подс. Г. бил в дома си с другите
членове на семейството им.
Събуждайки се решил да излезе, но тъй като нямал ключове поискал да вземе
ключовете на едното от децата си – св.Я. Г..
Започнал на висок тон да иска ключовете както от децата Я. и Б., така и от св.Х. Г. и
майка им св.Я.. Те отказали да му ги дадат, тъй като предните дни вече бил взел и изгубил
друг комплект с ключове на децата. Тогава крещейки подс.Г. започнал да ги заплашва „Само
да не мога да се прибера ей…мислете му“.
Виждайки агресивното му поведение св.Я. извадила мобилният си телефон и
започнала да прави видеозапис на случващото се за да го документира.
Междувременно подс.Г. също дискретно записвал случващото се със своя телефон,
поставен в джоба му.
Тъй като в телефона на св.Я. имало записи, които биха могли да го уличат в
домашно насилие над децата в един момент подсъдимия взел внезапно от ръката телефона
на св. Я. и се отправил към изхода на апартамента.
Свид.Я. започнала да вика да й върне телефона, застигнала го в коридора преди
входната врата, но подсъдимият и извил ръцете и я съборил на пода. Тогава св.Я. се
вкопчила в единият от краката му и увиснала на колана му с другата си ръка за да
предотврати напускането му на апартамента с нейният телефон.
Св.Х. Г. която лежала в стаята си веднага станала и също се опитала да вземе
телефона на майка си от ръцете на подсъдимия.
Подсъдимият не само, че не върнал телефона на св.Я., но при опитите на св.Г. да го
вземе и нанесъл със свободният си крак два удара с коляно в областта на корема.
След това подс.Г. се придвижил извън апартамента към стълбищната площадка,
влачейки по земята, вкопчената в крака му св.Я., която през цялото това време викала да и
върне телефона. Децата Я. и Б. /на 10 и 11 години/ били в коридора на жилището и също се
опитвали да помогнат на майка си, като стресирани и изплашени от поведението на баща им
–подс.Г. плачели.
В това време съседите на св.Я. - свидетелите И. и И., които чули виковете им, слезли
по стълбите пред апартамента на св. Я.. Те възприели вкопчилата се в крака на подсъдимия
св. Я.. Опитали се да разтърват двамата, както и да успокоят децата. В един момент
подсъдимия се отскубнал от захвата на св. Я. и избягал от сградата последван от св. Я..
Св. Я. подала сигнал на тел. 112. На сигнала били изпратени полицейските
служители - свидетелите В. и Н.. Св. Я. предположила, че подсъдимия се укрива в съседната
къща, където живеел адвокатът му. Полицейските служители отишли до дома на адвоката,
3
но последния отрекъл в дома му да се укрива подсъдимия.
Междувременно св.Г. изпитвала силни болки в областта на корема и яйчниците,
следствие на нанесените и с коляно удари от подс.Г.. Тя се обадила по телефона на св.Я. и я
уведомила. Свид.Я. уведомила полицейските служители и те повикали екип на СМП до
дома им.
Тъй като към него момент св.Г. била непълнолетна, се наложило св.Я. да се върне в
дома си и да придружи св.Г. до МБАЛ „Св.Анна“-Варна.
Там и двете били прегледани от медицински специалисти, като на свид.Г. били
правени и прегледи с ехограф на яйчниците и било констатирано, че е получила следните
травматични увреждания: контузия на корема, кръвонасядане по предната среднинна линия
в горния етаж на корема.
Около 16:00часа двете били освободени от болничното заведение и по съвет на
адвоката си св.Я. се отправила към сградата на 01 РУП Варна за да подаде жалба.
Докато св.Я. и св.Г. били в болничното заведение св. полицейските служители -
свидетелите В. и Н. получили нов сигнал да се върнат отново до дома на адвоката на подс.Г.,
където го установили гол до кръста и с телефона на св.Я.. Те отвели подсъдимия до 01 РУП
където с протокол за доброволно предаване подс.Г. предал телефона на св.Я. / с изтрити вече
записи от паметта му/.
Бил му съставен и Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не отправя
закани и заплахи за саморазправа по отношение на св.Я..
По късно на същата дата – в 15:15 часа телефонът бил върнат на св.Я. и и били
снети обяснения в 01 РУП.
След разпита й пред полицията св. Я. и децата й отново били в дома си, когато към
19.30 часа отново дошъл подс. Г..
Влязъл в стаята на децата и видял, че св. Х. Г. лежала на леглото. Започнал да
крещи, че му бил откраднат стационарен компютър от хлебопекарната и започнал да го
търси, но през цялото време питал и търсел компютър-лаптоп.
Свид.Я. ползвала лаптоп, който междувременно била скрила в гардероба, тъй като в
паметта му имало записи за насилието на подс. Г. спрямо нея и децата й. По същата причина
по - рано през деня той взел и телефона на св. Я., тъй като в него също се съдържали записи
с подобен характер.
Тъй като св.Г. била върху леглото подсъдимият рязко вдигнал матрака, за да потърси
под него, при което св.Г. се ударила в близкото нощно шкафче.
Той започнал да рови и разхвърля из стаята като вадел чекмеджета от нощните
шкафчета и ги хвърлял. С едното от тях ударил и св.Я. в областта на главата. Вследствие на
удара с чекмеджето й причинил кръвонасядане в теменната област на главата.
Св.Я. била седнала на пода, пред гардероба в близост до леглото и подсъдимият
предположил, че именно там крие лаптопа и се опитал да го открие и там. Със сила избутвал
св.Я. и отварял вратите на гардероба като ровел във вътрешността му по рафтовете. В един
момент хванал за крака св.Я. и я изтеглил, затиснал тялото и с коляно, отворил вратите на
гардероба и започнал да вади и събаря върху тялото и главата на св.Я. дрехи, като между
временно и нанасял удари с крака по цялото тяло.
Вследствие на ударите й причинил телесни увреждания - травматичен оток и
кръвонасядане в задната лява повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по дясна
хълбочна област и дясна седалищна област, кръвонасядания по дясното рамо и дясната
мишница, кръвонасядания и ожулвания по предната повърхност на лявата подбедрица,
кръвонасядане по лявото бедро и кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица.
Тъй като се задушавала от дрехите, притискани от подсъдимия върху главата й
4
св.Я. викала за помощ към децата си.
Децата им Б. и Я. Г.и плачели и викали на баща си да спре насилието на майка им,
като се опитвали да го отстранят от нея, заедно със св.Г., но предвид възрастта си и
телосложението си, опитите им останали неуспешни.
През това време св.Г., с цел да го отстрани от майки си, успяла да вземе телефона на
подсъдимия от задният джоб на панталона му и побягнала към съседното помещение.
Подс.Г. веднага оставил св.Я. и последвал св.Г.. Застигнал я в съседната стая, извил
и двете ръце като ги усукал и следствие на причинената силна болка св.Г. изпуснала
телефона му от ръцете си. Така подсъдимият причинил на детето си кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница.
Тези и действия все пак дали възможност на св.Я. да се освободи от задушаващата я
купчина с дрехи.
След това св.Г. подала сигнал на тел.112 за случващото се и останала в това
помещение да наблюдава през прозореца пристигането на патрулен автомобил.
Междувременно подс.Г. влязъл в стаята на децата си Я. и Б. и въпреки техните
протести и плач, взел стационарният компютър на Б., оставил го в автомобила си и се
върнал отново.
Подс. Г. отново се върнал при св. Я. и надвесен над нея крещейки я питал къде му е
лаптопа. В този момент на сигнала на тел. 112 отново се отзовали полицейските служители -
свидетелите В. и Н.. Те били посрещнати от св.Г. и когато влезли в стаята видели, че подс. Г.
се бил надвесил над свитата на пода Я. и крещял къде му бил компютъра. Полицейските
служители отстранили подс. Г. от св. Я., задържали го и го отвели в 01 РУП.
На следващия ден подс. Г. придружен от полицейски служители си изнесъл багажа
от дома на св. Я. и децата й на адрес гр. Варна, ул. „Фьодор Успенски" № 13 ет.1 ап.1
На 09.11.2023г. била издадена Заповед за незабавна защита № 175/09.11.2023г. Със
същата заповед подс. Б. е отстранен от съвместно обитаването жилище на посочения по -
горе адрес. На подс. Г. е било забранено да приближава майката Я. и децата си на
разстояние по - малко от 100 метра, жилището им на посочения адрес, както и местата,
където учат децата и местата, които посещават за отдих.
В хода на проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие са
били назначени, изготвени и приети от съда множество експертизи както по отношение на
пострадалите, така и по отношение на подсъдимия.
Видно от заключението на приетата от съда, изготвена в хода на ДП Съдебно -
психиатрична експертиза е, че освидетелствания подс. Г. не страда от психично заболяване,
алкохолна или наркотична зависимост. На датата на Д.ията 04.11.2023г. той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението на изготвената и приета от съда СМЕ № 437/23г. се извежда
извода, че на 04.11.23г. св. С. Я. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане в теменната област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната
лява повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна
седалищна област, кръвонасядания по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и
ожулвания по предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници, стискане с ръце,
вкл. удари и притискане с твърди тъпи предмети с подчертан ръб, чекмеджета и др. в
порядък не по - малко от 10 удара, реализирани в горепосочените области, т.е. отговарят да
бъдат получени по начин, посочен в показанията на св. С. Я.. В своята съвкупност всички
5
телесни увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на приетата от съда СМЕ № 442/23г. става ясно, че на 04.11.23г. св.
Х. Г. е получила следните травматични увреждания: контузия на корема, кръвонасядане по
предната среднинна линия в горния етаж на корема, кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница. Описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха могли
да бъдат получени при удари с крак - коляно и стискане с ръце, в порядък не по - малко от 3
удара, реализирани в горепосочените области, т.е. отговарят да бъдат получени по начин,
посочен в показанията на св. Х. Г.. В своята съвкупност всички телесни увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие СМЕ по отношение
на подс.Г. се установява че на 04.11.2023г. същият е получил ожулване по лявата половина
на шията, обусловило чувство на болка и страдание.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, вкл. прочетените по реда на чл.281 от НПК такива от ДП;
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното
производство, изготвените в хода на ДП и в хода на съдебното следствие съдебно-
медицински и съдебно-психиатрична експертизи.
В конкретния случай съдът при определяне на фактическата обстановка прецени, че
са налице условно две групи гласни доказателства.
В първата такава следва да се отнесат показанията на пострадалите Я. и Г., тези на
техните близки - на св.Б. и Я. Г.и, както и на св.Пл.И., С.И., М.Н. и Ал. В..
Към втората група гласни доказателства следва да се отнесат обясненията на
подсъдимия.
При анализ на показанията на първата група свидетели, съдът намери, че по
отношение показанията на свидетелите Я. и Г. и тези на техните близки - на св.Б. и Я. Г.и
същите следва да се преценят през призмата на тяхната в една или друга степен
заинтересованост от изхода на процеса, доколкото свид. Я. и Г. по тяхна молба са
конституирани в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса, а св.Б. и Я.
Г.и са в близки родствени отношения с тях.
Съдът прецени, че на практика гр.ищец Г. и св.Б. и Я. Г.и са също в близки
родствени отношения и с подсъдимия доколкото са негови деца.
Характерно за показанията на тези свидетели, е че същите макар и емоционални /с
оглед характера на производството и страните по него/са логични, последователни и
взаимно-допълващи се. Безспорно констатират се и някои незначителни противоречия в
детайлите, но съдът взе предвид както отдалечеността на инкриминираните събития във
времето – изминали са почти две календарни години, така взе предвид и крехката възраст на
свидетелите Г. – непълнолетна към момента на Д.ията и св.Б. и Я. Г.и малолетни към него
момент – съответно на 10 и 11 години.
И четиримата свидетели описват подробно действията на подсъдимия на
инкриминираната дата, които могат да се характеризират като „Домашно насилие“
съобразно дефиницията на чл. 2 ал.1 и 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били
в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
6
(2) За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено
в негово присъствие“.
Описват както агресивното вербално отношение на подсъдимия към всеки от тях,
отправените макар и завоалирани заплахи така и насилственото отнемане на чужда вещ –
мобилният телефон на св.Я. и упоритият отказ да й бъде върнат придружен с физическо
насилие над св.Я. – влачейки я по земята и св.Г. – нанасяйки и два удара с крак в областта на
корема.
Те подробно описват и последващите действия на подс.Г. в привечерните часове на
деня с които е проявил освен вербална и физическа агресия над св.Я. – нанасяйки и
множество удари по цялото тяло и задушавайки я под затрупаните дрехи и над св.Г. –
извивайки болезнено и двете й ръце. Немаловажна е и вербалната агресия като виковете и
заплахите на подсъдимия, съпроводени с насилствено отнемане на стационарен компютър
ползван от св.Б.Г. са довели до видим, силен стрес и плач и на двете му малолетни деца.
Тези действия от страна на подс.Г. категорично и безспорно могат да бъдат
определени като проява на домашно насилие, с което от обективна страна осъществяват
състава на Д.ието по чл.296 ал.1 от НК.
Действията на подс.Г. описани от свидетелите Я., Х., Б. и Я. Г.и по нанасяне на два
силни удара с коляно в областта на корема на св.Х. Г. в предобедните събития както и
рязкото и силно усукване на ръцете й в следобедните часове причинили контузия на корема,
кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота осъществяват състав на Д.ие по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.1 от НК.
Действията на подс.Г. описани от свидетелите Я., Х., Б. и Я. Г.и по нанасяне удар с
част от нощно шкафче и последвало притискане с коляно на св.Я. към пода на спалнята и
нанасяне на множество удари по цялото й тяло с крака причинили й кръвонасядане в
теменната област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната лява повърхност
на гръдния кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна седалищна област,
кръвонасядания по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и ожулвания по
предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота осъществяват състав на
Д.ие по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.1 от НК
Показанията на свидетелите Я., Х., Б. и Я. Г.и се подкрепят и допълват и от
показанията на полицейските служители – св. Н. и В.- неколкократно посещавали адреса и
задържали подсъдимия. Подкрепят се и от показанията на св.И. и И. станали неволни
очевидци на случилото се в предобедните часове на деня и непосредствено възприели
състоянието на пострадалите и св.Б. и Я. Г.и, следствие поведението на подсъдимия.
Не на последно място показанията на горевизираните свидетели се подкрепят и от
заключенията на приетните от съда СМЕ, установяващи вида характера и вероятният
механизъм на причинените телесни повреди на пострадалите.
Показанията на гореизброените свидетели не само че не се оборват от останалите
доказателства по делото, но на практика се потвърждават и от обясненията на подс.Г., както
и от предоставените от него в хода на ДП и възпроизведени в съдебно заседание на цифров
носител аудиозаписи от инкриминираната дата.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като обективни и установяващи
действителната фактическа обстановка.
Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка съдът освен показанията на
7
разпитаните свидетели прецени и обясненията на подсъдимия.
Подсъдимият в обясненията си пред съда сам потвърждава отказът на св.Б. Г.
доброволно да му предостави своите ключове, отнемането на телефона на св.Я. и упоритият
отказ да и го върне, включително чрез използване на физическа сила, както срещу нея така и
срещу останалите членове на семейството си.
Описва и проявената физическа и вербална агресия в следобедните часове докато е
издирвал лаптопа на св.Я. под предлог, че търси стационарният си компютър. Описва
рязкото вдигане и блъскане на матрака, докато св.Г. е на леглото, влаченето за крака по пода
на св.Я. и затрупването й с дрехи от гардероба, както и че насилствено е отнел компютъра
на св.Б.Г., въпреки категоричното му несъгласие с това.
В обясненията си пред съда подс.Г. отрича умисъл да е осъществил от субективна
страна Д.ията по чл.296, 131 и 131 от НК, като на първо място сочи, че след като не са му
предали доброволно ключовете на св.Б.Г. и св.Я. е започнала да записва случващото се е
възприел тези и действия като „агресивни“ спрямо него, „атакуващи“ го и заплашващи го и
затова и бил отнел мобилният телефон.
Съдът намира подобни обяснения за нелогични, абсурдни и противоречащи на
всякаква житейска логика доколкото подобни действия от страна на св.Я. в никакъв случай
не могат да бъдат квалифицирани като „агресивни“ спрямо него и „атакуващи“ го, а и
същевременно подсъдимият в същият този момент по идентичен начин също е записвал
случващото се на своят мобилен телефон и е предоставил записите в хода ДП на цифров
носител /възпроизведени в съдебно заседание/.
Също така в обясненията си пред съда подсъдимият подчертава, че е компютърен
специалист, но установявайки, че му липсва стационарен компютър от хлебарницата
незнайно защо търси упорито компютор-лаптоп в помещенията обитавани от св.Я. и децата
им. Разяснява пред съда, че компютърът е особено необходим при правенето на хляб и
затова насилствено е отнел такъв от сина си – св.Б.Г. въпреки несъгласието му, като
същевременно обяснява, че може да приведе всеки компютър във вид в който да го ползва в
работата си, т.к. има онлайн система в Гугъл – „облак“ и на практика може да работи и от
всяка компютърна зала в града.
Двойнственият стандарт при описание на едни и същи събития и алогичните
обяснения за случилото се водят до формиране на извод, че обясненията на подс.Г. са
нагласени така, че да оправдаят стореното и да обслужат единствено защитната му теза, но
не и да отразят обективната фактическа обстановка.
По съществото на делото подсъдимия прави опит да констатира съществени
противоречия в показанията на свидетелите с оглед тяхното дискредитиране и
некредитирането им от съда.
Съдът както отбеляза и по-горе намира, че показанията на свидетелите Я., Х., Б. и Я.
Г.и са обективни и ги кредитира като такива. Също както бе отбелязано и по – горе са
налице някои несъществени противоречия в детайлите, но следва да се вземат предвид както
отдалечеността на инкриминираните събития във времето – изминали са почти две
календарни години, така и крехката възраст на свидетелите Г. – непълнолетна към момента
на Д.ията и св.Б. и Я. Г.и малолетни към него момент – съответно на 10 и 11 години.
С оглед изложеното съдът намира възраженията на подсъдимия по същество за
неоснователни.
По съществото на делото защитата на подс.Г. прави индиректен опит да отнесе
настоящият казус към хипотезата на „непредпазливо“ Д.ие, което с оглед характера на
телесната повреда не е инкриминирано.
Съдът намира, че в случая не се касае за „непредпазливо“ нанесени телесни повреди
по отношение на пострадалите Я. и Г., доколкото действията на подс.Г. по нанасяне на не
8
един, а два силни удара с крак в областта на корема на св.Г., последвалото по-късно рязко и
силно усукване на двете и ръце, както и нанасянето на множество удари с крака по цялото
тяло на св.Я., причинили на всяка от тях множество травматични увреждания в никакъв
случай не могат да бъдат квалифицирани като „неумишлени“ и неволно причинени, поради
което и намира възраженията в тази насока за неоснователни.
По същество на делото защитата сочи обстоятелства за евентуално причиняване на
телесните повреди от лице „Тодор“ спрямо което св.Я. е поискала защита по ЗЗДН
цитирайки гр.д. № 8676/23г. на ВРС.
След справка в ЕИСС съдът констатира, че гр.д. № 8676/23г. на ВРС действително е
образувано по молба на св.Я., с която е поискала защита по ЗЗДН срещу друго лице, но
същата е била депозирана на 06.07.2023г. т.е. период, значително предхождащ
инкриминираната дата с 4 месеца и това ведно с останалият събран по делото материал,
води да извод за неоснователност на подобно възражение.
С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпления :
- по чл.296 ал.1. вр.чл.26 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита №
146/13.09.2023г., издадена от съдия при Районен съд -Варна, 9-ти състав, възоснова на
Определение № 10964/13.09.2023г., постановено по гражданско дело № 11656/23г. на
Районен съд - Варна, 9-ти състав, като не изпълнил задължението си да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Х. Г. Г. и спрямо С. Я. Я., както следва:
1. На 04.11.2023г., преди обяд, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие
спрямо Х. Г. Г., като й нанесъл удари с коляно в областта на корема и я стискал за ръцете;
2. На 04.11.2023г., вечерта, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие
спрямо С. Я. Я., като й нанесъл множество удари по тялото и главата;

- По чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.130 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна,
причинил на Х. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема,
кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие;

- По чл.131 ал.1 т.5а. вр.чл.130 ал.1 от НК: За това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна,
причинил на С. Я. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната
област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната лява повърхност на гръдния
кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна седалищна област, кръвонасядания
по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и ожулвания по предната повърхност
на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и кръвонасядания по дясното бедро и
дясната подбедрица, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като Д.ието е извършено в условията на домашно насилие.

Относно Д.ието по чл.296 ал.1 от НК и квалификацията на извършеното от
подсъдимия по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че е извършил две Д.ия в един и същ
ден, които осъществяват състав на едно и също престъпление - такова по чл.296 ал.1 от НК,
извършени са чрез непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, като при една и съща обстановка последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
9

Престъплението по чл.296 ал.1 от НК е извършено с действия, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е бил запознат със съдържанието на Заповед за незабавна защита
№146/13.09.2023г., издадена от съдия при Районен съд - Варна, въз основа на Определение
№ 10964/13.09.2023г , постановено по гражданско дело № 11656/23г. на Районен съд -Варна,
9-ти състав. Това е станало с разписка по делото на 15.09.2023г. /приложена върху том. 1, л.
113 от ДП/, която подс. Г. подписал за връчването му на Заповед за незабавна защита, както
и на определение на ВРС № 10964/13.09.2023г.
Снето било и сведение на подс. Г., в което той заявил, че въпросните съдебни книжа
са му били връчени надлежно и е запознат с тях.
Престъпленията по чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.130 ал.1 от НК са извършени с действия, в
условията на домашно насилие съгласно разпоредбата на чл.93 т.31 от НК, при форма на
вината пряк умисъл.
Обект на престъпленията по чл.131 ал.1 от НК: обществените отношения,
осигуряващи и охраняващи здравето и телесната неприкосновеност на личността.
Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна всяко от Д.ията по чл.131 от НК е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал, че с действията си ще нанесе телесна
повреда на всяко от пострадалите, но въпреки това свое знание е насочил действията си към
нанасяне на удари в областта на корева и извиване на ръцете на св.Г.еива, и нанасяне на
удари по цялото тяло на св.Я.. Съдът намира, че с тези си действия подс.Г. е искал и целял
настъпването на съставомерния резултат – да нанесе телесна повреда на св.Г. и св.Я..
Причини за извършване – лоши междуличностни отношения вкл. и между членовете
на едно семейство, слаби емоционални и волеви задръжки, недооценяване на сериозността
на извършеното и възможните последствия.
При определяне на наказанията на подсъдимия съдът прецени степента на
обществена опасност на всяко Д.ие, която определи към средния за този вид престъпления,
предвид на обстоятелствата на извършване на престъпленията- проявената упоритост през
целият ден на инкриминираната дата от страна на подсъдимия Г., въпреки неколкократната
намеса от страна на органите на МВР, вкл.и съставянето на предупредителни протоколи по
чл.65 от ЗМВР.
Съдът прецени и обществената опасност на дееца, като взе предвид:
Смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – съдът не констатира.
С оглед гореизложеното съдът намери, че не са налице предпоставките за
приложението на разпоредбите на чл.55 от НК и определи наказанието при приложението на
чл.54 от НК.
Съдът намери, че по-целесъобразно и превантивно-превъзпитателно за в бъдеще
действие би оказало не наказанието „Глоба”, а алтернативно предвиденото наказание
„лишаване от свобода” в размер около но под средния както следва:
На осн. чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На осн. чл.131, ал.1, т.5А чл.130,ал.1 и чл.54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На осн. чл.131, ал.1, т.5А чл.130,ал.1 и чл.54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

10
На осн.чл.23 ал.1 от НК съдът определи подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така
наложените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо той
да бъде изолиран от обществото и с определяне на подходящ изпитателен срок ще се
постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изложеното, съдът намери , че следва да отложи изтърпяването на
наказанието с по-голям изпитателен срок, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ
изпълнението на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :
За да определи размера на уважената част от гражданските искове на св.Я. и св.Г. за
нанесени неимуществени вреди в резултат на Д.ията по чл.131 ал.1 т.5а от НК, съдът взе
предвид , на първо място, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че на
04.11.2023г. в гр. Варна е причинил както следва: - на Х. Г. Г. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на корема, кръвонасядане по предната среднинна линия в горния
етаж на корема, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата мишница и
кръвонасядане по дясната предмишница, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На С. Я. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната област
на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната лява повърхност на гръдния
кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна седалищна област,
кръвонасядания по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и ожулвания по
предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
Посредством показанията на пострадалите, на св.Б. Г., св.Я. Г. и заключенията по
изготвените СМЕ е установено, че в следствие на нанесената им телесни повреди и
пострадалата Г. и пострадалата Я. са претърпяли в значителна степен болки и страдания.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените граждански искове - всеки в
размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди се явява завишен по размер.
Съдът, като взе предвид горното, намери, че следва да уважи предявените
граждански искове в размер от по 3000 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането и именно този размер ще овъзмезди пострадалите за претърпените от тях болки
и страдания в резултат на Д.ието по чл.131 ал.1 от НК. Съдът отхвърли предявените
граждански искове в останалата им част до сумата от по 5000 лева, като неснователни.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените деловодни разноски и държавна
такса върху уважения размер на предявените граждански искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни