№ 1825
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110153433 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Б. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1201,02 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19,
вх. 4, ет.8, аб. № 159765, за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /20.07.2023г./ до плащането,
сумата от 226,67 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г. – 28.06.2023г., сумата от 42,40 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020г. до 30.09.2021г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението /20.07.2023г./ до плащането,
както и сумата от 10,12 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода 15.08.2020г. – 28.06.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Б. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия през процесния период, доколкото един от прехвърлителите на имота си е
запазил правото на ползване върху него. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от
08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г. по описа на нотариус Елена Еленкова /л.26 от
делото/, по силата на който Риса Томова Б. е дарила на дъщеря си Д. В. Б. 1/18 ид.ч. от
процесния недвижим имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост,
бл. 19, вх. 4, ет.8. С нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение №120 от
23.12.2011г., т. I, по н.д. № 117/2011г. на нотариус Елена Еленкова /л.24-25 от делото/
е извършена поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от
08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г., като е отразено, че прехвърлената част върху
процесния имот е 1/36 ид.ч. вместо посочената 1/18 ид.ч.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119/23.12.2019г. по
н.д. № 116 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.21-23 по делото/ Венелин Иванов
Нинов е прехвърлил на Д. В. Б. 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е запазил
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същите. Със същия нотариален
акт Иван Томов Глушков, Мария Томова Касапинова и Тодор Атанасов Вичев са
прехвърлили на Д. Б. притежаваните от всеки от тях по 1/36 ид.ч. от процесния имот, а
Тома Петров Димитров е прехвърлил на ответника собствените си 1/72 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144/17.11.2017г. по
н.д. № 139 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.17-20 по делото/ Георги Томев
Глушков е продал на Д. В. Б. собствената си 1/72 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По силата на така описаните разпоредителни сделки Д. В. Б. е станала едноличен
собственик на процесния апартамент преди началото на исковия период, като по
отношение на 5/6 ид.ч. от имота Венелин Иванов Нинов е бил вещен ползвател. По
делото липсват доказателства, от които да се установява погасяване на вещното право
на ползване от Венелин Иванов Нинов преди или през процесния период. Потребител
на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както собственикът, така и
носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е налице учредено
вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от собственика за
откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че потребител на топлинна
енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с правомощието да ползва
2
имота, поради което и през процесния период Д. В. Б. е била потребител на топлинна
енергия само за 1/6 ид.ч. от имота, а за останалите 5/6 ид.ч. потребител е бил вещният
ползвател на тези идеални части Венелин Иванов Нинов, респ. ответникът Д. В. Б.
следва да отговаря за 1/6 от стойността на потребената топлинна енергия. Сключеният
договор касае обект с абонатен № 159765.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, съгласно което количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от четири броя отоплителна
тела в имота с монтирани топлинни разпределители, за една щранг лира, за топла вода
съобразно показанията на един водомер и за сградна инсталация на пълен отопляем
обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителя чрез подписване на документите за главен
отчет. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40680/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 20.07.2023г. /арг.чл.116,б.„б“ ЗЗД/.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задължението за м.05.2020г. е погасено по давност, тъй като е станало
изискуемо на 15.07.2020г., т.е. повече от 3 години преди депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40680/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 20.07.2023г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.06.2020г. –
30.09.2021г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима сума за
топлинна енергия за този период е в размер от 1 224,60 лв. /след като от общо
дължимата сума от 1 240,21 лв. се приспадне сумата от 15,61 лв. – потребено
количество БГВ за погасения по давност месец 05.2020г./, от които ответникът Д. В. Б.
следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 204,10 лв. Искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли до пълния предявен размер от 1 201,02 лв. и за периода от
01.05.2020г. до 30.05.2020г.
3
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява,
че за исковия период от 01.06.2020г. до 30.09.2021г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 42,40
лв., от които ответникът Д. В. Б. следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 7,07 лв., до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявяван размер от 42,40 лв. следва да се отхвърли като неоснователен..
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2021г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в настоящото
4
производство са в размер от 81,09 лв., представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Дължимите разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№40680/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, са в размер на
11,36 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 428,67 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв.А. И., видно от
договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023г. /л. 62 от делото/. Ищецът
своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата правна и
фактическа сложност, материалния му интерес, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира направеното възражение за неоснователно. При
преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК, че Д. В. Б., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 204,10 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19, вх. 4, ет.8, аб. №159765,
за периода от 01.06.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №40680/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав –
20.07.2023г. до плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 7,07 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.06.2020г. до 30.09.2021г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №40680/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 20.07.2023г.
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 1201,02 лв. и
за периода от 01.05.2020г. до 30.05.2020г., иска чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената на извършена услуга дялово разпределение до
пълния предявен размер от 42,40 лв., както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 226,67 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 28.06.2023г. и за сумата от 10,12 лв. –
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 28.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 11,36 лв., представляваща
5
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 40680/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 81,09 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК831609046, да заплати на Д. В. Б., ЕГН **********, сумата от 428,67 лв. разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6