Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 07. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на втори юли през двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5242 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.”
АД ***, в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответницата Е.И.П. *** в
качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит
№ *** год., по силата на който на ответницата
е бил предоставен кредит в размер на 4 780, 69 лв. Твърди се, че в
съответствие с договора кредитополучателят е усвоил предоставените му от
банката парични средства на 28. 10. 2014 год. Твърди се, че считано от 16. 07. 2017 год.
ответницата е преустановила погасяването на кредита, поради което на 11. 12.
2018 год. банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателят е бил изрично уведомен чрез уведомление, връчено от *** ***
с район на действие Плевенския районен съд. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника. Твърди се, че заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на
ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено спрямо ответницата, че последната му дължи следните
суми:
-сумата
от 1 546, 92 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *** год.;
-сумата
от 149, 13 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.
06. 2017 год. до 11. 12. 2018 год.;
-сумата
от 299, 13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17. 07. 2017 год. до 17. 02. 2020
год., и
-сумата
от 173, 50 лв., представляваща такси за периода от 17. 12. 2019 год. до 17. 02.
2020 год.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /27. 02. 2020 год./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира
и присъждане на направените в хода на заповедното и настоящото производство
деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата
молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът
е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е
явила в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно
основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства и заключението
на назначената съдебно- счетоводна експертиза.
В заключение може да
се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото
дружество процесната сума от 2 168, 68 лв., включваща главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва и такси.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 410,
45 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер
на 826, 68 лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е.И.П. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Б. Ш. и П. Н. Д. , сумата от общо 2 168, 68 лв., от които сумата от 1 546,
92 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** год., сумата от 149, 13 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19. 06. 2017
год. до 11. 12. 2018 год., сумата от 299,
13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17. 07. 2017 год. до 17.
02. 2020 год., и сумата от 173, 50 лв., представляваща такси за периода от 17. 12.
2019 год. до 17. 02. 2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27. 02. 2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.И.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.
Б. Ш. и П. Н. Д. , сумата от 410, 45 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 826, 68 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: