№ 513
гр. П., 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на седемнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20245200100703 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на Г. С. Т., ЕГН-**********,от
гр.П.,ул.“ Т." №* против „КОЛЕКТ БГ” АД, ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр.София,п.к.1000,Р-н „Витоша”, ул.“Рачо Петров-
Казанджията“ №4,ет.6,с която е предявен иск с правно основание чл.439 ал.1
и ал.2 от ГПК.
Изложени са твърдения,че срещу ищеца като солидарен длъжник и
наследник,има заведено и неприключило изпълнително дело
№20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т. peг. № 882, с район на действие ОС
- П. за заплащане на парично задължение,ведно със законовата лихва,разноски
по делото, юрискоисултско възнаграждение,обезщетение за забава в размер на
законната лихва,както и неолихвяеми суми .
Твърди, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно: изтичане
на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на
вземането на ответното дружество,след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание ,а именно
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Сочи ,че с Разпореждане от 29.06.2010 год.по ЧГД №2454/2010год.на
ПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу длъжника ЕТ „ ТЕО-Д-З[1]Н. А.” , ЕИК:
11287453,представлявано от Н. Г. А., и срещу ищеца като поръчител,да
заплатят солидарно на Кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ’’ АД,
сумата в общ размер от 102.295.24 лева, от които главница - 88 976.76 лева,
договорна лихва- 13 318.48 лева, за периода от 21.06.2009год. до
1
24.06.2010год. и законна лихва от 25.06.2010 год.до изплащане на вземането,
ведно и разноските по делото - 2 045.90 лева, и за държавна такса 2 945.90
лева.
Сочи,че с Разпореждане от 29.06.2010 год.по ЧГД №2459/2010год.на
ПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу длъжника ЕТ „ТЕО-Д-З-Н. А.” и
ищеца , да заплатят солидарно на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД сумата в размер на 28 214.06 лева,главница от банков кредит,
сумата в размер на 5 526.23 лева, представляваща лихва за забава, за периода
от 21.05.2009год. до 24.06.2010год., както и законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението в
съда[1]24.06.2010год. до окончателното изплащане и сторени съдебно-делови
разноски в размер на 2249,62 лева.
Твърди се ,че първоначално по молба на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД през 2013год.е образувано изпълнително дело
№20135220400022,по описа на СИС-ДСИ при Районен Съд-П.,въз основа на
издадените два изпълнителни листа.
По искане на взискателя изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ[1]Г.
Т, peг. №882.
На 15.02.2021год.е постъпила молба от ответника „КОЛЕКТ БГ" АД,с
ЕИК *********,за конституирането му като взискател по ИД въз основа на
Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020год.между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД -цедент и „КОЛЕКТ БГ" АД-цесионер .
С постановление на ЧСИ-Г. Т. per.№882,от 25.02.2021год. цесионера
„КОЛЕКТ БГ" АД е конституиран като - взискател по изпълнителното дело.
С молба с вх.№2136/23.02.2021год. взискателят „КОЛЕКТ БГ“ АД е
поискал да се извърши ОПИС, оценка и продан на ипотекираните в тяхна
полза недвижими имоти,а именно:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор *****.***.***.*.* и СГРАДА с идентификато *****.***.***.*.
На 09.03.2021год.чрез Разпореждане на ЧСИ-Г. Т. рег.№882. са наложени
следните обезпечителни мерки: запор на банкови сметки
на Г. С. М. в БАНКА ДСК АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД,запор
на трудовото й възнаграждение,което получава от „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА",
2
както и възбрана на ипотекираните имоти , като е насрочен ОПИС и оценка на
същите за 22.04.2021 год.от 10.30 часа, а в случай, че описът не бъде извършен
поради някаква причина, е насрочена втора дата за извършването му на
29.04.2021 год. в същото време.
С постановление от 15.03.2021год. на ЧСИ-Г. Т , въз основа на
представени документи-удостоверения за отказ от наследство на Г. С.
М.,изпълнителното дело е прекратено частично,само по отношения на
нея,като са заличени наложените обезпечения спрямо нея.
Ищецът счита,че висящността на изпълнителното дело към момента
обуславя правния му интерес,а оттам и допустимостта на иска по чл.439 от
ГПК.
Счита,че предявения отрицателен установителен иск е основателен ,тъй
като се основава на факти свързани с погасяване на вземането на
взискателя,настъпили след приключване на производството,в което е издадено
изпълнителното основание.
На следващо място сочи,че съгласно ТР № 3/28.03.2023 год. по
тълк.дело №3/2020 год. по описа на ОСГТК на ВКС погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 год. на ТР № 2/26.06.2015
год.по тълк. дело №2/2013 год. по описа на ОСГТК, ВКС,какъвто е и
настоящият случай. С оглед задължителните постановки на посоченото
тълкувателно решение от 28.03.2023 год. следва да се обоснове извод, че в
периода от 2013год. - годината на образуване на първоначалното ИД №
22/2013 год. по описа на СИС при PC-П., до 26.06.2015 год. давност не е
текла.
В обобщение ищецът твърди,че с изтичане на петгодишния период от
време от постановяване на ТР №2/26.06.2015 год. на ВКС,ОСГТК, правото на
вземане за главница е погасено на основание чл.117 ал.2 ЗЗД, във връзка с
чл.110 ЗЗД, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се
погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за
забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с
предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му, поради
което образуваното изпълнително дело, вземанията на взискателят са изцяло
3
погасени по давност.
Сочи,че с ТР №2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10, е
прието,че нова погасителна давност за вземания започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Ето защо счита,че към датата на предявяване на исковата молба -
18.10.2024 год., петгодишната погасителна давност е изтекла.
Твърди,че към момента на депозиране на молба с вх.
№2136/23.02.2021год.от взискателят-цесионер „КОЛЕКТ БГ” АД за
извършването на опис върху възбранените недвижими имоти , давностният
срок е изтекъл.
Предвид всичко гореизложено,ищецът сезира съда с искане да
постанови решение ,с което да приеме за установено по отношение на
ответника , че ищеца не дължи сумата в общ размер от 102 295.24 лева, от
които главница - 88 976.76 лева, договорна лихва- 13 318.48 лева, за периода
от 21.06.2009год. до 24.06.2010год. и законна лихва от 25.06.2010 год. до
изплащане на вземането, ведно и разноските по делото - 2 045.90 лева, и за
държавна такса 2 945.90 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.06.2010 год. от PC-П., по ч.гр.д. №2454/2010г.и сумата в размер на 28
214.06 лева, главница от банков кредит, сумата в размер на 5 526.23
лева,представляваща лихва за забава, за периода от 21.05.2009год. до
24.06.2010год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-24.06.2010год. до окончателното изплащане и
сторени съдебно- деловодни разноски в размер на 2 249.62 лева, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 год. от PC-П., по ч.гр.д.
№2459/2010г. и за събирането на които е образувано изпълнително дело
№20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т,с peг. № 882, с район на действие
ОС - П..
Не претендира деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания.
Съдът с разпореждане от 21.10.2024г.е оставил исковата молба без
движение като нередовна и е дал указания на ищеца за отстраняване на
нередовностите.
4
Депозирана е молба в законния срок на 29.10.2024г.,в която ищецът е
посочил,че общия размер на задълженията му към ответника възлизат на
326962,78лв.към 25.10.2024г.,съгласно Удостоверение с изх.
№4040/25.10.2024год.,издадено от ЧСИ-Г. Т,peг.№882,в т.ч.главници,лихви
конкретизирани по сума и по периоди,и разноски,която сума представлява и
цената на предявения иск.В тази сума ЧСИ е включил законната лихва от
25.06.2010 год. до 25.10.2024г.в размер на 135359,73лв.по издадената заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. №2454/2010г. на ПРС и законната
лихва за същия период в размер на 42929,85лв.по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. №2459/2010г. на ПРС ,както и
наказателна лихва в размер на 5526,33лв.,за която сума не е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
Изложени са допълнително обстоятелства ,на които се основава
искането по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК като конкретизира,че
последното действие на взискателя е искането му за извършване на
опис,оценка и публична продан на ипотекираните имоти с молба до ЧСИ с вх.
№2136/23.02.2021год.
Представени са писмени доказателства,в т.ч.и удостоверение ,издадено
от ЧСИ Т,от което се установява размера на задължението на ищеца като
длъжник по изпълнителното дело и факта,че същото е висящо.
От ответната страна е депозиран отговор на исковата молба,в който
предявения иск се оспорва като неоснователен като излага подробни
съображения в тази насока,а именно ,че давността е прекъсната с действия на
взискателя в изпълнителното производство на 09.12.2019г.-молба за
образуване на изп.дело с посочване на способи за принудително изпълнение и
с последващи действия на съдебния изпълнител.
По изложените съображения счита,че иска е недопустим и формулира
искане за оставяне на исковата молба без разглеждане.Представя писмени
доказателства.
Като обсъди събраните по делото доказателства и анализира същите
поотделно и в съвкупност,както и взе предвид доводите на страните по
делото,съдът за да се произнесе от фактическа и правна страна взе предвид
следното:
5
За допустимостта на иска съдът е длъжен да следи по всяко време на
движение на делото.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда един фактически състав -
оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти. В хипотеза на
проведено заповедно производство, новите факти следва да са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 от ГПК,
респ. когато не се твърдят такива обстоятелства предявеният иск е
недопустим.Друга специфична положителна процесуално правна
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл.439 от ГПК
е наличие на неприключило изпълнително производство ,която в случая е
налице.
В настоящия случай обаче съдът приема,че е налице отрицателна
процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск по смисъла на
чл.299 във вр.с чл.298 ал.1 от ГПК.Съгласно чл.299 от ГПК спор,решен с
влязло в сила решение не може да бъде пререшен,освен в случаи ,когато
законът предвижда друго.За да е налице хипотезата на чл.299 ал.1 и
респ.правните последици от нея по смисъла на чл.299 ал.2 от ГПК следва да е
налице идентичност между решения вече спор и този ,с който съдът повторно
е сезиран,т.е.влязлото в сила решение да е постановено по отношение на
същите страни,да е с предмет същото искане и на същото основание.
В настоящия случай предявеният в настоящото производство иск е за
оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителни листове, издадени въз
основа на заповеди за незабавно изпълнение. Заповед за незабавно
изпълнение № 1634/29.06.2010 г. е влязла в сила на 10.08.2010 г., а №
1619/29.06.2010 г. - на 12.08.2010 г., от който момент започва да тече 5-
годишна погасителна давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо (така и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о.),като за всички вземания по изпълнителния лист е
приложима давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, основаваща се на силата на
6
пресъдено нещо, с каквото се ползва заповедта за изпълнение (Определение
№ 60618 от 12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., ІV г. о.).
Посоченият от ищеца факт с правно значение,настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание,т.е.10.08.2010 г.и на 12.08.2010 г.,въведен в
процеса чрез формулирани твърдения в исковата молба и поддържани в хода
на производството по делото,е изтекла пет годишна погасителна давност по
отношение на вземанията на взискателя през периода от 26.06.2015г.до
26.05.2020г.
Съдът приема,че е налице пълна идентичност в страните,предмета и
основанието на предявения по настоящето дело иск с правно основание чл.439
от ГПК и иска предявен по гр.д.№254 по описа на Пазарджишкия окръжен съд
за 2021г.По цитираното гражданско делото е постановено и влязло в законна
сила решение , което иска на Г. С. Т. против „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК
********* за признаване за установено, че не дължи сумата в общ размер от
143 276.95 лева , от която по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
2454/2010 г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от 88 976.76 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс“ №Д0017/17.04.2007г.и договор за поръчителство от
17.06.2009г.,сума от 13 318.48 лева-договорна лихва за периода от
21.06.2009г.до 24.06.2010г.,законна лихва от 25.06.2010г.до изплащане на
вземането, сума от 2045.90 лева - разноски и 2945.90 лева - адвокатско
възнаграждение, а по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
2459/2010г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от 28 214.06 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс“ № Д 0346/16.08.2007 г. и договор за поръчителство
от 16.08.2007г., сума от 5 526.23 лева - договорна лихва за периода от
21.05.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 24.06.2010 г. до изплащане на
вземането и сумата от 2 249.62 лева - разноски, като неоснователен.Разликата
в размера на иска с този посочен по настоящето дело от общо 326962,78лв.се
дължи на изчислени изтекли законни лихви по първата заповед за изпълнение
в размер на 135359,73лв.,а по втората- 42929,85лв.,и разноски по
изпълнителното дело,което не представлява разлика в предмета на двата иска.
Съдът приема,че е налице идентичност и в основанието на двете искови
7
претенции-изтекла петгодишна погасителна давност,въз основа на който факт
ищецът счита,че не дължи сумата предмет на принудително събиране по
изпълнително дело №20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т,с peг. № 882.За
да формира извод за наличие на такава идентичност в случая съдът взема
предвид периода,за който ищецът твърди,че е изтекла давността по всяко едно
от двете дела.
По настоящето дело в исковата молба ,и в уточнителната такава след
оставянето й без движение от 29.10.2024г.,ищецът сочи началото на давността
от влизане в сила на тълкувателно решение №2/26.06.2015г.постановено от
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №2/2013г.по описа на
съда,т.е.26.06.2015г.,или период от 26.06.2015г.до 26.06.2020г.
Периода ,през който твърди,че е изтекла погасителната давност по т.д.
№254 по описа на ПОС за 2021г.е от м.януари 2013г.до м.януари
2018г.,евентуално до 09.03.2021г.,когато е наложена последната
възбрана.Именно за този период е формирана сила на пресъдено нещо с
решението,който включва изцяло периода посочен по настоящето дело: от
26.06.2015г.до 26.06.2020г.
При разглеждане на гр.д.№254/2021г.на ПОС трите съдебни инстанции
са взели предвид сочения от ищеца период,в който същият твърди,че е изтекла
погасителната давност.Така в решението от 30.03.2022г.по в.гр.д.№39/2022г.
Пловдивският Апелативен съд е приел,че в рамките на исковия период ,а
именно на 24.04.2015г.изпълнителното дело №22/2013г.на ДСИ П.,/ след
което е образувано висящото към момента изп.д.№715/2019г.на ЧСИ Т/ е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и от 25.04.2015г.е започнала
да тече нова петгодишна погасителна давност.Прието е също така ,че в
рамките на правно релевантния по настоящето дело период,а именно на
09.12.2019г. новата давност е прекъсната с молбата на взискателя за
образуване на изп.д.№715/2019г.на ЧСИ Т изп.д.№715/2019г.на ЧСИ
Т,съдържаща искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника,за вписване на възбрани и извършване на опис и оценки на
ипотекираните в полза на банката имоти-собственост на длъжниците и на
трети лица.
С оглед на горното,от правна страна съдът приема,че по отношение на
правния спор предмет на делото е налице формирана вече сила на пресъдено
8
нещо с решение на Пазарджишкия окръжен съд от 08.12.2021г.по гр.д.№254
по описа на съда за 2021г.,поради което е налице процесуална пречка за
разглеждане на иска предвид забраната на чл.299 ал.1 от ГПК .
Иска по чл.439 от ГПК би бил допустим,макар и заявен на същото
правно основание ,а именно изтекла погасителна давност,ако крайната дата на
периода на погасителната давност следваше крайната дата на периода заявен
в исковата молба ,по която е образувано гр.д.№254 по описа на ПОС за 2021г.
На основание чл.299 ал.2 от ГПК във вр.с чл.130 от ГПК,исковата молба
ще бъде върната ,а производството по делото – прекратено,след отмяна по
реда на чл.253 от ГПК на протоколно определение от 18.06.2025г.,с което е
даден ход на устните състезания по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото.Ответникът е направил искане за
присъждане на деловодни разноски ,но не е представил доказателства за
сторени такива ,поради което и разноски не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.253 от ГПК отменя протоколно определение от
18.06.2025г.,с което е даден ход на устните състезания по делото.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца Г. С. Т., ЕГН-**********,от гр.П.,ул.“
Т." №* против „КОЛЕКТ БГ” АД, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление:гр.София,п.к.1000,Р-н „Витоша”, ул.“Рачо Петров- Казанджията“
№4,ет.6,с която е предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника,че ищеца не дължи
сумата в общ размер от 102 295.24 лева, от които главница - 88 976,76 лева,
договорна лихва- 13 318.48 лева, за периода от 21.06.2009год. до
24.06.2010год. и законна лихва от 25.06.2010 год. до 25.10.2024г.в размер на
135359,73лв., ведно и разноските по делото - 2 045,90 лева, и за държавна
такса 2 945.90 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010
год. от PC-П., по ч.гр.д. №2454/2010г.и сумата в размер на 28 214.06 лева-
главница от банков кредит, сумата в размер на 5 526.23 лева,представляваща
лихва за забава за периода от 21.05.2009год. до 24.06.2010год., и законна лихва
9
от 25.06.2010 год. до 25.10.2024г.в размер на 42929,85лв.,наказателна лихва в
размер на 5526,33лв./за която сума не е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист/ и сторени съдебно- деловодни разноски в размер на
2 249,62 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 год. от
PC-П., по ч.гр.д.№2459/2010г. и за събирането на които е образувано
изпълнително дело №20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т,с peг.№882,с
район на действие ОС - П..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл.299 ал.2 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „КОЛЕКТ БГ” АД,
ЕИК ********* да му бъдат присъдени деловодни разноски поради липса на
доказателства за действително сторени такива.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд с въззивна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
10