Р
Е Ш Е
Н И Е
№260021
гр.Русе,26.VІІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 11 август през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 368 по описа
за 2020.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„в.“е. със седалище град С.
е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 5829/2019 год. в
частта,с която е осъдено да заплати на ищците по 219,49 лева представляваща
неизплатена част от трудово възнаграждение на наследодателката
им за периода м.август- м.ноември 2016 год.,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане,както и разноските в
производството.Развива оплаквания за неправилност на решението в тази част,иска
отмяната му и отхвърляне на иска по подробно развити в жалбата
съображения,поддържани и в съдебно заседание.
Ответниците
считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът,като взе предвид оплакванията
в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
По делото не се спори,че Д.Н.Н.е изпълнявала длъжността строителен работник при
дружеството-жалбоподател ,считано от 1.VІІІ.2016 год.Наследниците й И. И. и Т.С.
твърдят,че в периода м.август-м.ноември 2016 г работодателят не е заплатил
следващото й се възнаграждение и са поискали присъждането му по съдебен ред.Въз
основа на представените по делото писмени доказателства-разчетно-платежни
ведомости за периода от август до декември 2016 год. и заключението на графологичната експертиза относно автентичността на
положените в тях подписи,районният съд е приел,че за месеците октомври,ноември
и декември наследодателката на ищците е получила
следващото й се възнаграждение,а работодателят дължи такова за месеците август
и септември.Поради това е счел иска за основателен до размер на сумите от по
219,49 лева за всяка от ищците,представляваща нетна част от дължимото трудово
възнаграждение за посочения период съобразно наследствените им права и в този
смисъл се е произнесъл с решението си.
Предмет на спора пред настоящата
инстанция са исковете на наследниците за заплащане на трудово възнаграждение до
уважения размер.Работодателят твърди,че е заплатил възнаграждението на бившата
си работничка и за първите два месеца,като оспорва изводите на съда както по
отношение на фактическите обстоятелства,така и по приложението на закона. Настоящият
състав счита наведените доводи за неоснователни.В производството по иск за
неплатено трудово възнаграждение работодателят носи тежестта да установи ,че е
изпълнил задължението си за плащане по някой от предвидените в чл.270,ал.3 КТ
начини.В случая работодателят доказва твърдението си чрез представяне на
платежни ведомости за заплати за исковия период,в които са положени подписи на наследодателката на ищците ,които са оспорени от
ищците.Приетото от съда заключение на експерт графолог сочи,че подписите във
ведомостите за месеците септември и
октомври не са положени от работника,което е дало основание на съда да
заключи,че за тези месеци възнаграждението е дължимо.Доводите в жалбата срещу
този фактически извод и правните му последици настоящият състав намира за
неоснователни.Те се градят основно на „житейска логика“,която изключвала да не
се получи трудово възнаграждение за първите месеци на трудовото правоотношение,а
да се погасят по-късно възникналите задължения за следващите месеци от периода.Доводът
не може да бъде възприет,защото не се базира на установени по делото факти и
обстоятелства.Трудовото възнаграждение се дължи за всеки отработен месец и се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,доколкото не е
уговорено друго,а работодателят удостоверява изпълнението на това задължение
срещу подпис на работника м изготвени за съответния месец ведомости.В този
смисъл няма пречка работодателят да заплати възнаграждение за един месец,а да
остане задължен за друг,макар и по ранен период.Няма основание да се приеме,че
работодателят е погасил първо задължението си за месеците август и септември
като по-старо и обременително,доколкото със съставените от самия него ведомости
ясно е посочил кое задължение погасява.Без значение за изхода на делото е и
твърдението му,че наследодателката всъщност е
получила общо по-голяма сума за възнаграждения и обезщетение от претендираната от нейните наследници.Дори това да е така,каквито
данни по делото няма,то при липса на възражение за прихващане в отговора на
исковата молба,този въпрос не може да бъде обсъждан за първи път от въззивната
инстанция.
От изложеното следва извод за неоснователност на жалбата.Решението на
съда се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция
процесуалният представител на ответниците по жалбата
не е представил договор за правна помощ,от който да е видно че осъществява
процесуално представителство в условията на чл.38,ал.1 ЗА,поради което съдът
счита,че не следва да се определи възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 223 от 14.ІІ.2020 година на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 5829/2019 год.по описа на РРС в частта,с която са уважени предявените от
И. Д.И. и Т.Д.С. против „в.“е. искове за заплащане на трудово
възнаграждение,дължимо на Д.Н.Н.,поч.на
6.VІІІ.2018 год.в нетен размер за периода август-ноември 2016 год.,съобразно
наследствените им права,ведно със законната лихва върху главниците,считано от 30.ІХ.2019
год.до окончателното им изплащане,със законните последици.
Решението
е окончателно.
В останалата част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: