№ 348
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 263677 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 17267/ 2018г., на Софийски
градски съд, I ГО, 26-ти състав, ответниците В. П. В., П. В. В. и А. Д .В. са осъдени да
заплатят солидарно на основание чл. 48, вр. чл. 45 от ЗЗД на Ц. В. Г. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезще- тение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
28.12.2015г. до окончателното плащане, и сумата от 5 816 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени вследствие на нанесени телесни уврежда- ния на
05.01.2014г., като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и претенцията за заплащане на
законна лихва за периода от 05.01. 2014 г. до 27.12.2018 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплатят на адв. М.И., сумата от 1 304 лв., предста-
вляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в пол- за на Софийски
градски съд сумата от 382,92 лв., дължима държавна такса и разноски за по делото. С
решението ищецът е осъден да заплати на основа- ние чл.78, ал.3 от ГПК на всеки от
ответниците сумата от по 768 лв., пред- ставляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв.,
а от ответниците в осъдителната част, с подробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбите.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата- кувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбите са допустими - подадени са в срок и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 48, вр. чл. 45 от ЗЗД – претендира се
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца
Ц. В. Г. в резултат на противоправното и виновно поведение на П. В. В., кой- то към
момента на увреждането е бил непълнолетен, поради което и на осно- вание чл. 48 ЗЗД се
иска ангажиране отговорността и на неговите родители за обезвреда на вредите, които той е
причинил.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след под- робен анализ на
събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране
солидарната отговорност на ответниците - из вършване от непълнолетния син на
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние, вредата и
вина на извършителя. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вре- ди съдът е съобразил характера и броя на получените увреждания,
продъл- жителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, претърпени- те
физически и психически страдания и неудобства, които включват физи- чески болки,
затруднения при хранене и говор, стрес, продължителността на психологическите и
емоционални преживявания вследствие на увреждане- то, накърнения външен вид на
пострадалия, както и обществено-икономи- ческата конюнктура в страната към момента на
увреждането, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 20 000 лв.
Съдът е приел, че направените от ищеца разходи в размер от 5 816 лв. са във връзка с лече-
нието на процесните увреждания.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд на- мира следното:
Предмет на въззивното производство е основателността на исковете и размерът на
определените обезщетения. Макар че обжалват решението изця- ло в осъдителните части,
изложените от ответниците оплаквания са по раз- мера на присъдените обезщетения, който
намират за завишен и обхващаши незаявени с исковата молба увреждания, както и за
липсата на основания за ангажиране отговорността по чл.48 ЗЗД.
С оглед становищата на страните във въззивното прозводство не се спори по следните
релевантни за спора факти, а именно – противоправно и виновно поведение от страна на
първия ответник П.В. В., изразяващо се в нанесен на 05.01.2014г. удар на ищеца с юмрук в
об- ластта на челюстта, вследствие на което са му избити 1-ви и 2ри горни зъби от дясно, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, като образувано- то по случая НОХД №
5009/2014г. на СРС е приключило с одобрено спора- зумение, с което ответникът В. се е
признал за виновен по повдигна- тото обивение по чл.129, ал.2,пр.3, вр. ал.1,вр.чл.63,
ал.1,т.3 НК – за причи- няване на средна телесна повреда. Не се спори, че в следствие на
2
удара ище- цът е получил и липсващ алвеоларен ръб на горната челюст в същата област,
установено от медицинската документация по повод първичния преглед. Няма спор, че и
пострадалият и делинквентът към момента на инцидента са били непълнолетни.
Във въззивната жалба на ответниците са развити оплаквания за недо- пустимост на
обжалвания акт, поради включване в обема на неимуществе- ните вреди на болки и
страдания вследствие на увреждания, незаявени с ис- ковата молба, а именно - „ разкъсно-
контузна рана на долната устна вдясно, контузия и подкожно кръвонасядане на главата в
ляво“. Изричното непосоч- ване на иначе надлежно установени с неоспорена медицинска
документация и експертно заключение, получени вследствие на удара увреждания, които са
в същата засегната област на водещите травми, не обуславя нито недо- пустимост, нито до
неправилност на съдебния акт. В случая се касае за пре- цизиране на получените
увреждания, за които ищецът в исковата молба е посочил най-общо, че са в областта на
челюстта. Нормално е да се акценти- ра на най-тежките увреждания, а именно – избиването
на двата зъба, което неминуемо включва увреждания на устната и съседни лицеви
повърхности. По тези съображения въззивният състав споделя извода на пъростепенния съд,
че в обема на търпените болки и страдания се включват и тези, търпяни по повод разкъсно-
контузна рана на долната устна вдясно, контузия и под- кожно кръвонасядане на главата в
ляво, поради което оплкването в този сми- съл намира за неоснователно.
По размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., намира следното:
От медицинското заключение на вещото лице д-р Д. – лицево-че- люстен хирург се
установява, че в следствие на удара ищецът е получил из- биване на два броя зъби,
разкъсно-контузна рана в долната устна в дясно, контузия и подкожно кръвонасядане в
областта на главата в ляво. Лечението в УМБАЛСМ Пирогов е включвало първична
хирургична обработка на на- раняванията на лицето – шев на раната на устата и назначено
антибиотично лечение и разтвори за плакнене на уста. Извършено е и лечение за временно
заместване на зъбите от ортодонт, видно от фактура от доц. Й. от 27.04.2016г. на стойност
660лв. Последващото късно лечение на избитите зъби се е изразявало в поставяне на
изкуствена кост и мембрана, видно от фактура от Мултидент груп от 08.03.2016г. на
стойност 685лв., чиято цел е да я задържи, с цел увеличаване обема на костта за последващо
импланто- логично лечение на липсващите зъби. Последвало е и имплантологично лечение,
видно от фактура на д-р П. от 08.11.2018г. на стойност 4 360лв., с което действие е
постигната рехабилитация и възстановяване на захапката и на липсващите зъби. От момента
на избиването на зъбите до мо- мента на дефинитивното им възстановяване с импанти
ищецът е имал за- труднение в храненето и говора, както и на премолбидната естетика. От
мо- мента на травмата до зарастване на раните, което става за период от 10-15 дни, ищецът е
изпитвал болки и страдния. Към момента на прегледа – 25. 01. 2021г. е с изцяло
възстановени зъбно-члюстни взаимоотношения, липсват отклонения в захапката,
възстановени са храненето и говора, лицето е със за- доволителна естетика. При правилна
експлоатация на зъбите и имплантите и при нормални обстоятелства не се очакват
3
неблагоприятни последици за здравето в бъдеще. Посочено е също, че всички направени
разходи по при- ложените фактури са относими към лечението на получените травми. При
приемане на заключението в с.з. експертът е разяснил, че може да се при- стъпва към
временно възстановяване на съзъбието, подпомагащо говор, хра- нене и естетика, до
момента на завършване на костното развитие на тялото и възможността да се поставят
дефивнитивно после и окончателно стуктури в устата, т.нар. импланти. Понастоящем зъбите
му са възстановени инеросал- но, т.е вътре костни импланти, върху които са поставени
изкуствени зъби, коронки, поставени върху импланти. В костта се навиват дюбели, в които
се поставят настройки, които са метална част и видимата част над венеца и върху тази
надстройка се поставя естетичната част на конструкцията /корон- ката/.
От заключението на психиатричната експертиза се установява, че до- колкото по делото
няма данни относно повлияването на психичното здраве на ищеца вследствие на инцидента,
може да се допусне, че е преживял дис- комфорт поради болковите усещания, промяната на
фациеса и необходимо- стта да се подлага на различни лечебни процедури. Подобен тип
инциденти е малко вероятно да доведат до душевна болест предвид твърде сложната
патогенеза на установената при ищеца към 2017г. параноидна шизофрения и при наличието
в конкретния случай и на други много по-вероятни и по-реал- ни фактори. В с.з. при
приемане на заключението експертът категорично е обобщил, че няма такъв механизъм,
който да предизвика подобно заболя- ване, тъй като има тригодишен интервал.
От заключението на психологическата експертиза се установява, че претърпеният от ищеца
инцидент с физическо насилие на 13 годишна въз- раст, представлява тежко травматично
обстоятелство в живота му, нарушило за продължителен период от време психологичното
му благополучие и до- вело до промяна на усещането му за света и поведението му като
цяло, с не- благоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. При
приемане на заключението вещото лице е разяснило, че няма данни да е пол- звана
псилогична или психиатрична помощ, каквато не е задължителна при такива обстоятелства,
въпрос е на личен избор. Добре е да има психотера- певтична подкрепа, но медикаментозна
терапия на тази възраст не е пре- поръчителна. Рядко се сеща за случилото се, продължава
да има чувство на гняв, тъй като е било незаслужено. Обезобразяването на дете на 13 години
поражда чувство за непълноценност. Тази травма остава като значим спо- мен, ищецът има
чувство на страх от нападение. Това може да се дължи на преживяванията от инцидента,
като симптомите на болестта му също не из- ключват такава симптоматика. В случая трудно
може да се разграничи, но травмата си остава, защото на тази възраст му е причинила
тревожно очак- ване за това, което се случва с него, усещане за дискомфорт към останалите,
за затвореност, смяна на средата, поведението, травмата не е без значение за
психологичното му състояние.
Въззивният състав кредитира медицинските заключения, изготвени на база представената
медицинска документация, личен преглед и освидетел- стване на ищеца, подробно и
експертно аргументирани в съответствие със съотвената специалност на всяко вещо лице.
От показанията на свидетеля В. Г., баща на ищеца, се установява, че в същия ден от
4
телефона на сина му му се обадил началника на охраната на МОЛ “Парадайс“, който го
уведомил, че детето е в безпо- мощно състояние и да го прибере. Бил целиял в кръв, станал
жертва на побой на пет малко по-възрасти от него деца. След нанесения му от В. удар, бил
свален на земята и ритан. Бил в стрес, под силен шок, с два избити зъба и обилно
кръвотечение. Изкарали цяла вечер в Пирогов, където го шили, правили му снимка. След
това три-четири седмици отсъствал от училище, бил на течна храна, имал силно главоболие,
мното спял. Бил емо- ционален, търсел контакт в семейството, оплаквал се. След свалянето
на конците почнал да се храни по-нормално. Дълго време носел протезата и бре кетите,
които свалил на 18 години, а протезата – до 2017г., когато му сложили импланти. Умишлено
по-рано не му сложили импланти, тъй като до 18 години организмът се развива, израства,
промнят се костите, което било препоръка на лекарите. Два пъти му било присаждано
костно веще- ство, тъй като от снимките се установило стапяне на костта в този участък.
През цялото време децата го подигравали заради липсата на зъби. Започнал да страни от
училищните приятели, сменил кръга от приятели, което било забелязано от училищната
психоложка, при която започнал да ходи. Били ходили по препоръка и при психолог веднъж
седмично, но прекратили по искане на Ц., защото не му помагало. Преди инцидента бил
добро дете, емпат, с добро поведение, културен, весел, буен, обичал игри, сбирки с ученици.
След това започнал да не внимава, намалил резултатите в училище, имало подигравки след
побоя, бил изолиран от средата. Коментирал с гняв инцидента, доста преживял поради
липсата на зъбите. Започнал да се при- теснява, сменял приятелския си кръг, притеснявал се
от по-големите момче- та да няма повторно такава случка, искал да тренира бойни изкуства,
спор- тове.
Въззивният съд кредитира свидителските показания, тъй като са преки и непосредствени, не
са в противоречия с останалия събран по делото дока- зателствен материал.
Като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – на 14 години; вида и
тежестта на получените вследствие на удар в лицевата част увреждания, с избиване на два
зъба, имащо характер на „средна“ телесна повреда, липсващ алвеоларен ръб на горната
челюст в същата област, раз- късно-контузна рана на долната устна вдясно, контузия и
подкожно кръво- насядане на главата в ляво; вида и продължителността на проведеното ле-
чение, обхващащо период от около пет години за пълното възстановяваване на
дъвкателната, говорната и естетичната функция на челюстта, включващ поставяне на
изкуствена кост и мембрана през м.март, 2016г., поставяне на ортодонти през м. април,
2016г., които временно да заместят липсващите зъби и в края на 2018г. – поставяне на
импланти; търпяните физически бол- ки и страдания през първите 10-15 дни след инцидента,
както и при оста- налите хирургически операции; продължителния период на неудобство и
дискомфорт поради липсата на зъби до поставяне на заместитили, обхва- щащо периода на
неговите 14, 15 и 16 години, която, както се знае е много чувствителна и уязвима младежка
възраст; сериозното негативно отражение върху психиката му, обусловено от силен стрес и
шок по повод на удара, което е станало и на обществено место, като делинквентът е бил по-
голям и в компания от повече момчета, което неминуемо предизвиква и страх; по-
5
следващите притеснения в общуването със съученици и приятелски кръг, както по
съображения за безопасност, така и по естетически причини, на- мира, че сумата от 25 000
лева е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за всички надлежно доказани по
делото немуществени вреди.
За да не уважи жалбата на ищеца в по-голям размер, съдът съобрази пълното възстановяване
на ищеца от физическото увреждане; неустановя- ването на причинно-следствена връзка
между впоследствие отключената шизофрения, какъвто довод за необоснованост на
решението фактически няма в жалбата на ищцовата страна, факста, че съществуващите и
понастоя- щем психически проблеми не са само и едниствено провокирани от това ув-
реждане, както и социално икономическите уславия на живот в страната ни към 2014г.,
който е релевантният за определянето на обезщетението период.
За да не уважи жалбата на ответниците, като напротив завишава раз- мера на обезщетението,
въззивният състав дава по-сериозен превес на дълго продължилия период на лечение и
последиците във връзка с възстановя- ването и търпения дискомфорт в много чувствителна
възраст.
Неоснователна е жалбата на ответниците срещу решението, в частта, с която е уважен
изцяло искът за имуществени вреди въз основа на предста- вени разходни документи и
експертното медицинско заключение, като пре- праща към мотивите на акта. В жалбата
липсват и конкретни доводи за нео- боснованост, по които въззивният съд да се произнесе.
При преценка раз- мера на обезщетението са взети предвид освен данните от експертното
заключение, така и представените документи, удостовелявщи извършване на разходи за
процесното лечение, които не са оспорени.
Неоснователно е възражението на ответниците П.В. и А.В. за липса на основание за
ангажиране на отговорността им по чл.48 ЗЗД, като препраща по чл. 272 ГПК към мотивите
на обжалвания акт. Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба
делинквен- тът е пълнолетен, е ирелевантен за преценка ангажиране личната отговор- ност
на родителите, относима към извършване на деянието, когато синът им е бил непълнолетен.
С оглед гореизложените съображения и поради несъвпадане в крайни- те изводи по
отношение на един от исковете, решението следва да се отмени в частта, с която искът за
обезщетяване на неимуществените вреди е отхвър- лен за разликата над 20 000 лв. до 25 000
лв., като се постанови ново, с което се уважи за посочената разлика от 5 000 лв., ведно със
законната лихва от 28.12.2015г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден
да заплати на всеки от ответниците над по 680.40 лв., сторени по делото разноски.
Ответниците следва да бъдат осъдени да за- платят допълнително по сметка на СГС
разноски за вещи лица в размер на 63.15лв., или по 21.05лв. от всеки. Следващото се по реда
на чл.38 ЗА при този изход на спора възнаграждение на процесуалния представител на ище-
ца възлиза на 1061.80 лв., докато присъденото с обжалваното решение възнаграждение е в
по-голям размер, независимо от присъденото по-ниско обезщетение, което се дължи
6
евентуално на неприлагане на тройното прави- ло при изчисляването му. С оглед принципа
за невлошаване положението на обжалващия, решението в тази част не следва да се изменя.
За въззивното производство, като съобрази размера на обжалваната част, която е за 65 816
лв. и уважената част от претенциите в размер от 30 816лв., следващото се по реда на чл.38
ЗА възнаграждение на процесуал- ния представител на ищеца възлиза на 1 172.60лв. За
допълнително присъ- дените 5 000 лв. обезщетение ответниците следва да бъдат осъдени да
запла- тят по сметка на САС допълнителна д.т. в размер на 300 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263677 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 17267/ 2018г., на
Софийски градски съд, I ГО, 26-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В.
Г., ЕГН ********** срещу В. П. В., ЕГН **********, П. В. В., ЕГН ********** и А. Д .В.,
ЕГН ********** за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неи- муществени вреди, ведно със законната лихва от 28.12.2015г. до окончател- ното
плащане, както и в частта, с която Ц. В. Г. е осъден да заплати на В. П. В., П. В. В. и А. Д
.В. над по 680.40 лв. на всеки, сторени по дело- то разноски, вместо което постанови:
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, П. В. В., ЕГН ********** и А. Д .В., ЕГН
********** да заплатят солидарно на Ц. В. Г., ЕГН ********** допълнително обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., разликата над присъдените 20 000 лв. до
25 000 лв., ведно със за- конната лихва от 28.12.2015г. до окончателното плащане, на
основание чл.45 и чл.48 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. В., П. В. В. и А. Д .В. да заплатят в полза на СГС по 21.05лв. допъл-
нително разноски за експертизи; в полза на САС д.т. в размер на 300лв., или по 100 лв.
всеки от тях, и на адв. М.И. адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда
на чл.38 ЗА в размер на 1 172.60лв., или по 357.50лв. всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7