РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Нова Загора, 20.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220100408 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. И. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес обл.**********, чрез адв.М. З. от АК - Стара Загора против
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван
от изпълнителните директори М.К. и С.С. с посочено правно основание: чл.558, ал.5 от КЗ,
вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска частичен
иск за 1250 лв., като част от 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1311.20 лв.
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2022 г. около 17:30 ч. в с.Богданово, общ.Нова
Загора, ищцата М. И. се прибирала пеша от автобусната спирка към дома си, вървяла заедно
с нейна колежка Й. Т.. Било тъмно и валял дъжд. Тъй като улицата по която се движели
нямала тротоар, а само затревена площ до асфалта, двете се движели по тревата по посоката
на движение на автомобилите. Наближавайки кръстовището на ул.„Стара планина“ с ул.„И.
Вазов“, двете видели срещу тях фарове на автомобил, който направил ляв завой и директно
тръгнал към тях. Настъпил удар, при който М. И. била съборена на земята, а автомобилът
продължил пътя си, без изобщо да спре.
Сочи се, че за станалото ПТП било образувано ДП № 123/2023 г. по описа на Районно
управление - Нова Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, а
към настоящия момент наказателното производство било спряно.
Ищцата твърди, че в резултат на удара била получила травматични увреждания и
била прегледана в СО на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора. Посочва
се, че от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 417 от 28.11.2022 г. било видно, че ищцата
била прегледана по повод получена при ПТП травма на лява глезенна става при което били
установени болка, оток, луксация на лява глезенна става, ограничени движения. След
направени изследвания, ищцата била приета за незабавно лечение в Клиниката по ортопедия
и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“.
Твърди се, че от издадената Епикриза към ИЗ № 22645 се установявало, че ищцата
била приета за оперативно лечение в клиниката. От цитирания в епикризата Оперативен
протокол № 1040/29.11.2022 г. било видно, че под интубационна анестезия на ищцата и е
било направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Фрактурата на фибулата била синтезирана с 1/3-та тубуларна плака, а фрактурата на
медиалия малеол била фиксирана с два малеоларни винта. На 05.12.2022 г. ищцата била
изписана от болницата с окончателна диагноза „Счупвания на други части на
1
подбедрицата“. Назначена била медикаментозна терапия и й били дадени препоръки да не
натоварва оперирания крайник 60 дни.
В исковата молба се твърди, че от издадената Епикриза към ИЗ № 23223, издадена от
Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ било видно, че на 20.11.2023 г. ищцата отново била постъпила в болницата, за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. При извършения
първоначален преглед били установени леко ограничени и болезнени движения в областта
на лявата глезенна става. На 23.11.2023 г. под интубационна анестезия бил отстранен
имплантирания материал - метална плака с шест монокортикални винта от латерално и два
спонгиозни винта от медиално. На 27.11.2023 г. ищцата била изписана за домашно лечение с
препоръка да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, а конците да се свалят
на 14-тия ден от операцията.
Твърди, че получените травми били влошили изключително много качеството й на
живот за един дълъг период от време. По време на лечението й непосредствено след
инцидента, ищцата изпитвала силни болки и се придвижвала с патерици, изпитвала
затруднение в извършването на ежедневните дейности, което налагало тя да ползва помощта
на своите близки.
След претърпяната по-късно операция за изваждане на поставените плаки и винтове,
ищцата отново имала затруднения в придвижването и в извършването на ежедневните
дейности.
Навежда се, че настъпилото ПТП било поставило ищцата в една внезапна и
потенциално опасна за живота й ситуация. Поради това напълно обяснимо било, че тя е
изпитала силен страх за живота си. Негативните изживявания на ищцата, свързани с
продължителния процес на възстановяване, се засилвали допълнително и от
обстоятелството, че преди инцидента, тя е била активен и самостоятелен човек, но поради
получените травми е трябвало да бъде обгрижвана от своите близки.
В исковата молба се твърди, че за лечението на ищцата бил издаден болничен лист №
Е20213016306 от 05.12.2022 г. от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора
за 38 календарни дни.
Излага се, че във връзка с получените в резултат на процесното ПТП увреждания,
ищцата била понесла и имуществени вреди за лечение в общ размер на 1311.20 лв.,
включващи сумата от 1230.00 лв. за заплатени медицински изделия - Т плаки, сумата от
40.60 лв. за потребителска такса за първоначалното болнично лечение и сумата в 40.60 лв. за
потребителска такса за болничното лечение за изваждане на имплантите, разходите не се
поемали от НЗОК.
Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1, т.1, вр. с чл.558 от КЗ,
ищцата М. И. И. била отправила до Гаранционен фонд писмена застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на
28.07.2023 г., получено на 31.07.2023 г. (видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6000
01X4GL Q). Образувана било Щета № 23210152 от 01.08.2023 г. с писмо с изх.№ 24-01-
323/27.10.2023 г. ответникът уведомявал ищцата, че с Решение от 27.10.2023 г. на
Управителния съвет на Гаранционен фонд отказва да изплати обезщетение по претенция pег.
№ 23210152/01.08.2023 г.
Така, предвид изричният отказ на Гаранционен фонд да заплати на ищцата
обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, за нея бил
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на
ПТП от 28.11.2022 г., причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Предвид изложеното в исковата молба и като се имали предвид получените от
пострадалата/ищцата телесни увреждания, претърпените от нея болки и страдания,
продължителността на възстановителния период и причинените й стрес, страх и негативни
емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни казуси, с исковата молба се
претендира ответника Гаранционен фонд, да заплати на ищцата сумата в размер на 1250.00
2
лв., представляваща част от цялата претенция в размер на 60000 лв. за причинените й
неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от претърпяното от нея ПТП на
28.11.2022 г., както и сумата в размер на 1311.20 лв., представляваща имуществени вреди -
направени разходи за лечение.
Заявява, че на основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът
следвало да заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано
от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред
Гаранционен фонд) до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, да й заплати сумата в размер на 1250.00 лв., представляваща част
от цялата претенция в размер на 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични
увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне
по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата.
Моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1311.20 лв. за закупените от
нея медицински изделия, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред
Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се от страна на адв.З., да му се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата по чл.38, ал.2 от ЗА.
Моли се, присъдените на ищцата суми да бъдат изплатени по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „ОББ“ АД, с IBAN: BG42RZBB91551012281713,
с титуляр М. И. З., каквото право е дадено на пълномощника с представеното адвокатско
пълномощно.
В подкрепа на изложеното в исковата молба, ищцата представя писмени
доказателства по опис.
С исковата молба се правят доказателствени искания съда да допусне до разпит двама
свидетели, единият от които при режим на призоваване Й. М. Т. с адрес с.Богданово,
общ.Нова Загора, която ще установява обстоятелства, относно механизма на настъпилото
ПТП и един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищцата
болки и страдания; Моли съда да изиска и приложи към настоящото дело копие от
материалите по ДП № 123/2023 г. по описа на Районно управление - Нова Загора и пр.пр.№
244/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен; Моли съда да назначи съдебно-
медицинска експертиза, която след като се запознае с наличната медицинска документация
и материалите по делото и извърши личен преглед на ищцата, да отговори на следните
въпроси: 1. Какви травматични увреждания е получила ищцата в резултат от ПТП от
28.11.2022 г.? 2. Какъв е механизмът на получаване на травматичните увреждания и отговаря
ли той на описания в исковата молба? 3. Какъв е медикобиологичният квалифициращ
признак на телесните повреди? 4. Какъв е срокът за възстановяване на пострадалата? 5.
Направените от ищцата разходи за лечение намират ли се в пряка причинно-следствена
връзка с причинените й травматични увреждания?; Моли съда да назначи и съдебна
автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите, които имат значение
за изготвяне на вярно заключение, приложени по ДП № 123/2023 г. по описа на Районно
управление - Нова Загора, да отговори на въпросите: 1. Какъв е механизмът на настъпване
на ПТП? 2. Какво е било местоположението на участниците в ПТП преди настъпването му, с
каква скорост са се движили и има ли предприети маневри непосредствено преди ПТП от
водача на МПС? 3. Съществувала ли е техническа възможност за водача на автомобила да
избегне настъпването на ПТП и какви действия е следвало да предприеме в тази насока от
техническа гледна точка?
С исковата си молба ищцата заявява, че в зависимост от отговорът (становището) на
ответника ще ангажират и допълнителни доказателства и ще направят ако е необходимо
допълнителни доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Гаранционен Фонд
3
БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез юрисконсулт К.
Я. е депозирал отговор на исковата молба с който заявява, че: 1. Исковата молба не
отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, от ГПК; 2. В обстоятелствената част на
исковата си молба ищцата не бил описан механизма на настъпване на процесното ПТП и 3.
В обстоятелствената част на исковата си молба ищцата не била описала конкретното място
на настъпване на предполагаемото ПТП.
Сочи се в отговора на исковата молба, че съгласно чл.127, ал.1, т.4, от ГПК исковата
молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
Ответникът заявява, че счита, че исковата молба е нередовна и следва да бъде
оставена без движение до отстраняването на посочените недостатъци, а ако те не бъдат
отстранени - да бъде върната. Ответника счита, че не следва да не бъде даван ход на делото.
В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отстранени нередностите, ответника
заявява в отговора на исковата молба, че оспорва изцяло исковите претенции - по основание
и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.
При условията на евентуалност ответникът заявява, че оспорва изцяло твърдения от
ищцата механизъм. Ищцата, претендираща обезщетение във връзка с увреждането, носела
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което ответника следвало да ангажира
и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверявал всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежавал.
Ответникът твърди, че ангажираните по делото доказателства не били достатъчни да
обусловят извод, че е бил осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД. Не били предоставени никакви доказателства, относно механизма на ПТП, а
предоставените доказателства нямали доказателствена сила за механизма на ПТП и
поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса
на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в
случая такива констатации липсвали. Не се установявал фактът на извършено от посочения
за виновен - водач на неустановено МПС противоправно и виновно нарушение на Закона за
движение по пътищата.
Не били представени никакви документи, които да установят разпитани свидетели -
очевидци на процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба
бил базиран на вероятности и от същото не можело да бъде направен несъмнен извод, че е
налице хипотезата на чл.557, ал.1 от КЗ. Посоченият в исковата молба механизъм на
получаване на уврежданията се основавали единствено на твърденията на заинтересованото
лице. Във връзка с твърдяното ПТП липсвали данни и следи от движението на МПС и
изявления на свидетели-очевидци, доказателства установяващи механизма, причините и
обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от
пострадалата механизъм. Към исковата молба не били представени никакви доказателства,
установяващи наличието на ПТП.
В отговора на исковата молба се твърди още, че не бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица в съответствие с разпоредбата на чл.125 от ЗДвП и
Наредба 13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Данните
за ПТП били единствено по данни на ищцата, като в описанието на исковата молба липсвало
посочване на конкретен механизъм на ПТП и получаване на уврежданията.
При условията на евентуалност, в случай, че бъдат отстранени нередностите в
исковата молба ответника заявява, че оспорва твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че в процесния случай не било налице основание за ангажиране
на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение
4
на твърдения водач на МПС, тъй като М. И. И. била пресякла внезапно коридора му на
движение, без да била изпълнил изискванията на ЗДВП, и се е явявал непредвидимо за него
препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на
л.а./т.а. В тази връзка ответника считал, че съобразно постановките, дадени в т.5, б.„б“ от
Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно
средство не носел наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното
превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка било и
посоченото в т.5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично
било посочено, че когато един водач бил изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следвало да носи отговорност, тъй
като било налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Ответникът оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане и заявява, че счита че не били налице доказателства за водача на МПС, да е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата.
Сочи се още в отговора на исковата молба, че отговорността от непозволено
увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД възниквала тогава, когато пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на едно конкретно лице, били
настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице.
Фактическият състав на деликтната отговорност включвал четири кумулативни елемента -
противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Ответника заявява, че не спори, че при деликтната
отговорност, вината се презюмирала, за да се ангажира отговорността на неустановения
водач, но при условията на евентуалност ответника заявява, че оспорва, че в случая неговото
поведение е било противоправно.
При условията на евентуалност ответника заявява, че счита, че вина за процесното
ПТП имала единствено М. И. И., която, пресичайки коридора на движение на л.а. се била
движела неправилно по пътното платно.
В случай, че съдът приемел, че вина за процесното ПТП нямала единствено М. И. И.,
то ответникът заявява, че прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
която се била движела неправилно по пътното платно и била предприела пресичане на
неопределено за целта място, както и не се била съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства в нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и 114 от ЗДвП. Ответникът
заявява, че ищцата М. И. И. имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не
е била предприела пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било
невъзможно да премине безопасно; предприела е пресичането на пътното платно на
необезопасено и необозначено място, на място, на което е било забранено пресичането на
пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с
разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Ответникът твърди, че ако
М. И. И. не била предприела подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето движение
от страна на пострадалата по платното за движение не е било безопасно по начин, място и
време. Сочи се, че пешеходецът имал установени в закона задължения. В случай, че не се
изследва наличието на виновно поведение от ищцова страна, ответникът считал, че е от
значение причинно-следствената връзка на личното му поведение с настъпването на
вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредата изисквало наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Достатъчно било с
поведението си пострадалата обективно да способства за настъпване на този резултат или за
увеличаване на обема на вредоносните последици. Принос за настъпване на вредата била
налице и когато пострадалата не е допринесла за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнала за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се свързвало с
извършването на нарушение, без да било нужно същото да е виновно, но можело да се
изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или
необоснованото му игнориране.
5
В отговора си на исковата молба ответникът заявява още, че оспорва твърденията на
ищцовата страна, че М. И. И. търпяла болки и страдания. Посоченото в исковата молба било
твърде общо и без конкретика. Не били представени никакви доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Не съществувало основание в закона, въз основа на което, съдът да
презюмира действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното
увреждане вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и главно доказване от тази
страна, която претендирала обезщетение, в случая - ищцата. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД,
обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди трябвало да са действителни, да съществуват обективно и да са
причинени от делинквента. Ответникът не бил обвързван от твърденията на ищците, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Ответникът заявява още, че оспорва размерите на предявените искове за
неимуществени вреди, като считал същите за прекомерно и неоснователно завишени
съобрззно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки
случаи, постановявани в период близък до момента на увреждането по настоящото дело.
Ответникът твърди, че ищцовата страна не била представила достатъчна
документация, удостоверяваща, че всички разходи, претендирани с приложените фискални
бонове и фактури са били сторени от самата нея и/или във връзка с лечение й. Нямало данни
какво точно е било закупено, каква услуга е била заплатена и от кого, както и на какво
основание. Нямало приложени фактури към всички фискални бонове.
В отговора на исковата молба ответникът твърди още, че в случай, че ищцата докаже
наличието на твърдените вреди и че същите били вследствие на виновното поведение на
водач, чиято отговорност се покривала от Гаранционен фонд твърди, че видът и
интензитетът им в никакъв случай не можело да имат за паричен еквивалент на стойност
претендирания от ищцата размер. В предявените размери исковете били прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната
икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищците и трайната
съдебна практика за процесната 2022 година на ПТП. Ответникът счита още, че
обезщетението трябвало да е достатъчно, но не следвало да е прекомерно - да е в размер,
който деморализира и ненужно обогатява ищцата и който смущавал общественото
нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г. на
BKC).
В отговора на исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд към настоящия момент
вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция №
23210152/21.08.2023 г., ответникът бил уведомил ищцата, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл.557,
ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ
по щетата, а и по настоящото дело.
Заявява още, че на самостоятелно основание считал, че не било налице основания за
ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие
било настъпило при преимуществен принос от страна на М. И. И.. Твърди още, било налице
самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите, надвишавал 50
%. Преимущественият принос на пострадалата за настъпване на произшествието, респ.
вредата - изключвало изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие имал водачът на процесното МПС, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е движела
неправилно по пътното платно и била предприела пресичане на неопределено за целта
място, не се е движела в банкета и в противоположно на посоката на движение, както и не е
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл.107, чл.108,
ал.2, чл.113 и 114 от ЗДвП.
Сочи се, че от приложените към отговора на исковата молба извлечения от
електронната страница google maps, по цялата дължина на улицата имало банкет.
6
Според свидетелските показания на М. И. И. и Й. М. Т. и двете били извършили
нарушение на чл.108 от ЗДвП, движейки се по посока на движението, а не противоположно.
В отговора се твърди, че ищцата М. И. И. била допринесла значително за настъпване
на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисквало наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат.
Достатъчно било с поведението си пострадалата обективно да способства за настъпване на
този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Принос за
настъпване на вредата бил налице и когато пострадалата не била допринесла за настъпване
на събитието, но с поведението си е спомогнала за собственото си увреждане.
Съпричиняването обичайно се свързвало с извършването на нарушение, без да било нужно
същото да е виновно, но можело да се изразява и в поемане на риска от настъпването на
вредоносни последици или необоснованото му игнориране.
Ответникът твърди, че поведението на ищцата М. И. И. следвало да се определи като
рисково според дефиницията, че на „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано
поведение с възприемана несигурност относно неговия резултат и/или относно възможните
ползи или разходи за физическото, икономическото или психологическото благосъстояние на
себе си или на околните“; рисковото поведение било социално неприемливо волево
поведение с отрицателен резултат, при което не са били взети предпазни мерки.
Съгласно приложените доказателства от ищцата, можело да бъде направен обоснован
извод, че пострадалата действително била предприела пресичане на необозначено за целта
място и внезапно била пресякла коридора на движение на процесното ПТП и в тази връзка
ответникът моли съда да отдели този факт като безспорен.
Заявява, че оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове
водел и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ застрахователят не дължи лихва
за забава, ако лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение не представи
данни за банкова сметка. В конкретния случай ищецът чрез своя пълномощник не бил
изпълнил императивните изисквания на чл.380 във вр. с чл.558, ал.5 от КЗ, поради което
липсвало правно основание за присъждане на лихва. Ответникът моли съда да отчете, че
ищцата не била представил данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия
представител писмо с изх.№ 24-01-323/27.10.2023 г., съдържащо искане за представяне на
банкова сметка.
В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, ответникът оспорва началния
момент на законната лихва и моли, Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 26.04.2024 г.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на Гаранционен фонд
всички сторени в хода на производството разноски, вкл. и не само юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 540.00 лева.
В случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение
надвишава размера от 540.00 лв., ответникът моли същото да бъде счетено за прекомерно и
да бъде намалено при съобразяване на практиката на ВКС - Определение № 1016/06.03.2024
по ч.гр.д.№ 4123/2024 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.
II. Относно доказателствата и доказателствените искания, сторени с исковата молба
ответникът изразява следното становище в отговора си на исковата молба:
- Не възразява да бъдат приети като доказателство по делото, приложените към
исковата молба писмени документи
- Не възразява срещу сторените в исковата молба доказателствени искания с
изключение на:
Искането да се допусне изготвянето на САТЕ, по която вещото лице да работи въз
основа единствено на представените към исковата молба медицински документи.
Ответникът бил оспорил механизма на ПТП, а и на вещото лице не се давала възможност да
изготви компетентно експертно заключение, а единствено да препише описания в исковата
7
молба твърдян механизъм на ПТП. Ответникът заявява, че ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носел тежестта на доказване на механизма на ПТП.
Относно искането за допускане на разпит при режим на довеждане на общо двама
свидетели на ищцата, самоличността на единият от които ще бъде индивидуализирана в
първото по делото открито съдебно заседание, ответникът твърди, че ищцата следвало в
исковата молба да посочи трите имена на свидетелите, които иска да бъдат допуснати до
разпит при режим на довеждане, за да може ответната страна своевременно да организира
защитата си, включително като поиска в теченето на преклузивните срокове евентуално
разпит на свидетели, с чиито показания ще се установяли обстоятелства, касаещи
претърпените неимуществени вреди или установяване на механизма на ПТП, доколкото
самата тя не предоставял а никакви писмени данни, в които да било посочено
съществуването на свидетели-очевидци.
Ответникът твърди, отделно от горното, че така формулирано това доказателствено
искане предполагало неоснователно отлагане на делото, поради което, в случай че съдът
допусне същото, ответникът считал, че на страната следвало да се наложи глоба по реда на
чл.92а ГПК.
1. Искането съдът служебно да изиска и задължи по служебен ред органите на МВР
и/или Прокуратурата да предоставят по настоящото дело наличната документация.
Съгласно текста на чл.186 от ГПК - „Официалните документи и удостоверения се
представят от страните.“
Ответникът с отговора на исковата молба прави oсобено искане, съда на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да спре настоящото производство до приключване на образуването
във връзка с процесния инцидент ДП № 123/2023 г. по описа на сектор PУ - Нова Загора и
пр.пр.№ 244/2023 г. по описа РП - Сливен.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че няма основания за
спиране на производството на посоченото от Фонда основание, то моли на основание
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК съда да спре настоящото производство до приключване на
образуваното ДП № 123/2023 г. по описа на сектор РУ - Нова Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по
описа РП - Сливен, респективно съответното НОХД.
Ответникът твърди, че от предоставените от ищцата доказателства можело да бъде
направено обосновано предположение, че действително вина за процесното ПТП имала
само и единствено М. И. И.. Нямало нито едно доказателство, от което да може да се
определи друг механизъм на процесното ПТП. Във връзка с чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Ответникът твърди, че в случая бил
поставен в невъзможност да упражни правата си.
С отговора на исковата си молба ответника прави доказателствени искания:
1. Моли съда, с оглед доказване стореното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна пострадалата, на основание чл.186 от ГПК да бъде издадено
съдебно удостоверение на Гаранционен фонд, по силата на което последният да се снабди с
материали от ДП № 123/2023 г. по описа на сектор РУ Нова Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по
описа РП Сливен със заверени преписки от протоколи за оглед и фотоалбум.
2. Моли съда за допускане и назначаване на КСМАТЕ, по които вещите лица само
след като се запознаят с относимите материали по ДП № 123/2023 г. по описа на сектор РУ
Нова Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по описа РП Сливен и личен преглед да дадат заключение
по следните въпроси:
1. Колко и кои са участниците е процесното ПТП?
2. Да се определят непосредствено преди удара и в момента на настъпването му
скоростите на движение на процесното/процесните МПС и на М. И. И., във всички
възможни варианти на придвижването й, включително при бавен, бърз и спокоен ход;
3. Да се изготви скица на местопроизшествието.
4. Каква е конфигурацията на пътя в момента на ПТП - платно, осветление,
8
атмосферни условия, време от денонощието?
5. Да определи мястото на удара между процесното МПС и пешеходеца М. И. И. по
ширина и дължина на пътното платно, имали ли наличие на тротоар и/или банкет;
6. Има ли данни за препятствия, ограничаващи видимостта от значение за ПТП, за
пешеходеца и водачите (поотделно)?
7. На какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС в момента когато М.
И. И. навлиза на пътното платно?
8. Съществувала ли е техническа възможност при конкретните обективни условия за
предотвратяване на ПТП?
9. Да се определи отстоянието ма МПС, в момента, в който водачът му е бил в
състояние за пръв път да възприеме М. И. И., предвид степента на видимост на водача,
непосредствено преди удара до мястото на удара;
10. Има ли обективни данни за внезапно навлизане на пешеходеца на платното за
движение?
11. Има ли обективни данни пешеходецът да се е намирал на платното за движение?
12. В коя част на тялото на М. И. И. и в коя част на МПС е бил ударът от автомобила?
Налице ли са телесни увреждания на ищцата, съответстващи на удар от МПС? Има ли данни
за контакт между пострадалата и МПС?
13. Да се определи опасната зона за спиране на МПС, от момента на видимост на
пешеходеца М. И. И. на платното за движение, за конкретните пътни условия, вкл. степен на
осветеност и видимост, предвид хода на придвижване и посоката на движение на
пострадалата, съобразно отговорите по предходните точки?
14. Да се определи от техническа гледна точка ударът бил ли е предотвратим за водача
на процесното МПС, като се вземат предвид хода на придвижване и посоката на движение
на пешеходеца М. И. И., както и степента на видимост на водача на лекия автомобил. Да се
определи отстоянието на автомобила от мястото на удара до мястото в момента, когато
водачът му е имал техническа възможност да забележи за първи път пострадалата, като се
вземе предвид, че ударът е настъпил при условията на ограничена видимост. Какво е било
времето за реакция на водача на автомобила да предотврати удара?
15. Било ли е предотвратимо пътнотранспортното произшествие за пешеходеца и ако
отговорът на въпроса е положителен, по какъв начин? Имал ли е техническа възможност
водачът на неустановения автомобил да предотврати удара, като се съобразят и получените
за пешеходеца стойности на придвижване, както и конкретната пътна обстановка?
16. Налице ли е била внезапна промяна на траекторията и скоростта на движение на
М. И. И.?
17. Би ли настъпил удар, ако М. И. И. е изчакала преминаването на
процесния/процесните МПС?
18. Всички описани от ищцовата страна уврежданията само при ПТП ли може да
бъдат получени?
19. Могат ли някои от този тип увреждания да се получат при падане от собствен ръст
или изпускане на тъп предмет върху съответната част от тялото ?
20. Могат ли някои от този тип увреждания да се получат при падане от велосипед,
тротинетка, стълбище или стълба, удряне в стена, стълб или спрял автомобил?
21. Могат ли някои от този тип увреждания да се квалифицират като такива, получени
при битов инцидент?
22. Възстановена ли е напълно М. И. И. от претърпените травми?
23. Какво е физическото състояние на М. И. И. към днешна дата?
С оглед изложеното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са приети следните писмени доказателства: Епикриза ОД А 19 версия
02/02.04.2015 г. от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД - Стара Загора - Клиника по
9
ортопедия и травматология, гр.Стара Загора, Епикриза ОД А 19 версия 03/01.03.2015 г. от
УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД - Стара Загора, клиника по ортопедия и травматология,
гр.Стара Загора, пощенски плик с п.клеймо от 25.04.2024 г., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО, Епикриза ОД А 19 версия 02/02.04.2015 г. от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД
Стара Загора - Клиника по ортопедия и травматология, Епикриза ОД А 19 версия
03/01.03.2015 г. от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД - Стара Загора, болничен лист №
Е20213016306, фактура /оригинал/ № **********/01.12.2022 г. и фискален бон за сумата
1230 лв. – на л.20 от делото, фактура /оригинал/ № **********/05.12.2022 г. и фискален бон
за сумата 40.60 лв. – на л.21 от делото, фактура/оригинал/ № **********/27.11.2023 г. и
фискален бон за сумата 40.60 лв. – на л.22 от делото, молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди на л.23 от делото, известие за доставяне на л.24 от
делото, писмо с изх.№ 24-01-323/27.10.2023 г. на л.25 от делото, пощенски плик на л.26 от
делото, пълномощно, снимка на л.42 от делото, пълномощно, молба от адв.М. З. на л.51 от
делото, пощенски плик с пощенско клеймо – 26.07.2024 г. на л.52 от делото, пълномощно на
адв.Н. К. П., снимка на л.102 от делото, снимка на л.103 от делото, ДП № 306 ЗМ-123/2023 г.
по описа на РУ-Нова Загора, вх.№ 244/2023 г. по описа на РП-Сливен и гласните
доказателства събрани в съдебно заседание.
На 28.11.2022 г. около 17:30 ч. в с.Богданово, общ.Нова Загора, ищцата М. И. се
прибирала пеша от автобусната спирка към дома си, вървяла заедно с нейна колежка Й. Т..
Било тъмно и валял дъжд. Тъй като улицата по която се движели нямало тротоар, а само
затревена площ до асфалта, двете се движели по тревата по посоката на движение на
автомобилите. Наближавайки кръстовището на ул.„Стара планина“ с ул.„И. Вазов“, двете
видели срещу тях фарове на автомобил, който направил ляв завой и директно тръгнал към
тях. Настъпил удар, при който М. И. била съборена на земята, а автомобилът продължил
пътя си, без изобщо да спре.
За станалото ПТП било образувано ДП № 123/2023 г. по описа на Районно
управление - Нова Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен,
като към настоящия момент наказателното производство е спряно.
В резултат на удара ищцата получила травматични увреждания и била прегледана в
СО на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора. От Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 417 от 28.11.2022 г. е видно, че ищцата е прегледана по повод получена
при ПТП травма на лява глезенна става при което били установени болка, оток, луксация на
лява глезенна става, ограничени движения. След направени изследвания, ищцата е приета за
незабавно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“.
От издадената Епикриза към ИЗ № 22645 се установява, че ищцата е приета за
оперативно лечение в клиниката, а от цитирания в епикризата Оперативен протокол №
1040/29.11.2022 г. е видно, че под интубационна анестезия на ищцата й е било направено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Фрактурата на
фибулата е била синтезирана с 1/3-та тубуларна плака, а фрактурата на медиалия малеол
била фиксирана с два малеоларни винта. На 05.12.2022 г. ищцата била изписана от
болницата с окончателна диагноза „Счупвания на други части на подбедрицата“. Назначена
била медикаментозна терапия и й били дадени препоръки да не натоварва оперирания
крайник 60 дни.
От издадената Епикриза към ИЗ № 23223, издадена от Ортопедичен комплекс,
Клиника по ортопедия и травматология наУМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ е видно, че на
20.11.2023 г. ищцата отново е постъпила в болницата, за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула. При извършения първоначален преглед са
установени леко ограничени и болезнени движения в областта на лявата глезенна става. На
23.11.2023 г. под интубационна анестезия е бил отстранен имплантирания материал -
метална плака с шест монокортикални винта от латерално и два спонгиозни винта от
медиално. На 27.11.2023 г. ищцата била изписана за домашно лечение с препоръка да се
правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, а конците да се свалят на 14-тия ден от
операцията.
Твърденията на ищцата са в посока, че получените травми са влошили изключително
10
много качеството й на живот за един дълъг период от време. По време на лечението й
непосредствено след инцидента, ищцата изпитвала силни болки и се придвижвала с
патерици, изпитвала затруднение в извършването на ежедневните дейности, което налагало
тя да ползва помощта на своите близки.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, да й
заплати сумата в размер на 1250.00 лв., представляваща част от цялата претенция в размер
на 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания, както и силен
стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред
Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1311.20 лв. за
закупените от нея медицински изделия, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета
пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като
прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Твърди, че ангажираните по делото доказателства не били достатъчни да обусловят
извод, че е бил осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане и заявява, че счита че не били налице
доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в
резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за
ищцата. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която се била
движела неправилно по пътното платно и била предприела пресичане на неопределено за
целта място, както и не се била съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в
нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и 114 от ЗДвП. Оспорва размерът на
претендираните обезщетения, дължимостта на законната лихва и началната й дата. Прави
възражение за прекомерност на предявения адвокатски хонорар.
От така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, във връзка с възникнало на 28.11.2022 г. около 17:30 ч. в с.Богданово,
общ.Нова Загора ПТП, с оглед което ищцата М. И. е била блъсната от лек автомобил,
вследствие на което получила травматични увреждания и била прегледана в СО на УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора. Установени били болка, оток, луксация на
лява глезенна става, ограничени движения. След направени изследвания, ищцата е приета за
незабавно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“.
От издадената Епикриза към ИЗ № 22645 се установява, че ищцата е приета за
оперативно лечение в клиниката. От цитирания в епикризата Оперативен протокол №
1040/29.11.2022 г. е видно, че под интубационна анестезия на ищцата и е било направено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Фрактурата на
фибулата е била синтезирана с 1/3-та тубуларна плака, а фрактурата на медиалия малеол
била фиксирана с два малеоларни винта. На 05.12.2022 г. ищцата била изписана от
болницата с окончателна диагноза „Счупвания на други части на подбедрицата“. Назначена
била медикаментозна терапия и й били дадени препоръки да не натоварва оперирания
крайник 60 дни.
Не се спори и че на 20.11.2023 г. ищцата отново е постъпила в болницата, за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. При извършения
първоначален преглед са установени леко ограничени и болезнени движения в областта на
лявата глезенна става. На 23.11.2023 г. под интубационна анестезия е бил отстранен
имплантирания материал - метална плака с шест монокортикални винта от латерално и два
спонгиозни винта от медиално. На 27.11.2023 г. ищцата била изписана за домашно лечение с
препоръка да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, а конците да се свалят
11
на 14-тия ден от операцията.
По делото са разпитани свидетелите Ж.Г. И. – съпруг на ищцата, И. Г. И. и Й. М. Т..
В показанията си свидетелят Ж.Г. И. посочва, че на 28.11.2022 г. към 17.30ч., бил на
работа, когато му се обадил брат му, че е станало произшествие със съпругата му. Той се
обадил на началника си и си тръгнал от работа,а когато се прибрал видял, че съпругата му и
брат му точно щели да тръгват за болницата. Качил се при тях и заедно отишли в болницата
в Стара Загора, където прегледали жена му, сложили й превръзка на крака, защото бил
счупен на глезена и я оставили в болницата, а на другия ден я оперирали и стояла една
седмица там. След изписването й свидетелят я отвел в дома им и се наложило да я гледа, за
което си взел отпуска около 20 дена, а после взел една жена да я наглежда докато е на
работа. След като се прибирал вечер от работа шетал и й помагал да става, защото тя не
можела сама. Било я страх да стъпи на крака си, а и не й давали да стъпва на него. Свидетеля
твърди, че около два месеца съпругата му била с болки, слагали й инжекции - 20 инжекции и
около два месеца не можела да ходи без чужда помощ, като се е върнала отново на работа на
шести май следващата година - 2023 г. Посочва, че не била напълно възстановена, защото
като се върнела от работа имала болки, тъй като там стояла права и крака й се надувал. Една
година след като я оперирали я извикали да й извадят имплантите, които й били сложили.
Направили й операция и ги извадили. Дали й още един месец болнични и й били още 10
инжекции, за да не стане инфекция. Това било през месец декември 2023 г. Свидетелят
посочи, че съпругата му му разказала за инцидента, като му споделила, че с колежката си се
прибирали към къщи, росяло и те били с чадъри. Вървели по тревата и колата изскочила от
една улица и ударила съпругата му в левия крак, в глезена и тя паднала. После колежката й я
изправила и събрали багажа, който се пръснал след удара. Свидетелят установи, че по време
на възстановяването съпругата му се оплаквала от болки, зачервявало се, тя се мажела с
изписаните й лекарства, но възстановяването било бавно. Съпругата му още се оплаквала,
цял ден стояла права на работа и я болял крака, като дойдело студено или топло време
изпитвала болки.
Свидетелят И. Г. И. посочи, че на 28.11.2022 г. му се обадили по телефона. Обадила
му се Й. Т. от телефона на М.. Отначало му се обадила Й., после му се обадила и М. и му
казала: „Блъсна ме една кола“. След като я попитал как е, тя му казала: „Много съм зле,
идвай“. Качил на колата си и тръгнал от Раднево към дома на М., а когато пристигнал я
заварил на леглото у тях. Свидетелят се обадил на брат си, който бил на работа и докато
качат М. в колата, брат му си дошъл. Обадил се и на кмета на селото и му казал, че са
блъснали М. и поискал от него да се обади на полицията, защото свидетелят трябвало да
кара ищцата в болницата. Видял, че крака й бил надут и й казал, че трябва да я закарат в
болницата в Стара Загора, където я прегледали и казали, че е за операция. Лекарят казал, че
глезенът й бил счупен, веднага в приели в болницата и на другия ден я оперирали, а след
като направили операцията, М. стояла около една седмица в болницата и като я изписали
пак я закарали на село. Тогава била на легло, на подлога. Докато се научила да ходи с
патерици изминали три месеца. После я карали в Сливен за болнични, защото от ТЕЛК-а
искали и тя да е там. Свидетелят потвърди, че поне три месеца й давали болнични с комисия,
като през това време имала оплаквания. Давали й аналгин и изписали инжекции от
болницата и тя си ги слагала - единия път били 20 броя, а други път били 10 броя инжекции.
Имало и втора операция при д-р В. в Стара Загора, когато й махнали имплантите. След
премахването на имплантите й трябвали най-малко два месеца да зарасне раната и да почне
да ходи, като през това време М. била в болнични. Посочва, че в деня на инцидента валяло и
М. и Й. били с чадъри. М. му споделила, че било тъмно към 5.30-6.00ч. вечерта и те се
движили - М. била отпред, а Д. отзад. Шофьора на другата кола, като взема завоя и я удря и
даже на анцунга й се били отбелязали грайферите на гумата. Двете - и М., и Д. паднали от
удара. От Й. разбрал, че шофьорът изобщо не спрял колата, която била нещо като минИ.,
била по-висока от обикновен лек автомобил. Свидетелят посочи, че когато говорил с Й. тя
казала, че не са видели шофьора.
Свидетелката Й. М. Т. посочи, че не си спомня конкретната дата, но помни, че било
тъмно, когато двете с ищцата се прибирали от работа, било около 17.00 ч. Вървяли по
улицата, по която винаги с прибирали. М. носела чадър, а тя била с качулка. По улицата, по
която са вървели, нямало тротоар, а само асфалт и затревена площ от двете страни на
12
асфалтовото покритие, като двете вървели по тревата - М. вървяла напред, а тя била след
нея. М. държала чадър и видяла, само фаровете на идващата срещу тях кола. Свидетелката
видяла фаровете на колата. Свидетелката установи, че колата ударила М., М. ударила нея и
двете със свидетелката паднали. Свидетелката се изправила първа и чула М. да казва „Тоз ми
счупи крака“. Свидетелката видяла колата отсреща да спира наблизо и от шофьорската врата
слязло дете и влязло в къщата. На място дошли майката и сестрата на момчето. През това
време ищцата била на земята. Те я изправили, но тя казала, че не може да се изправи на
крака си. През това време дошла една кола и качили М. в колата. Откарали я до тях и с тях
дошли и майката, и сестрата на това 14-годишното дете, което слязло от колата и се
прибрало у тях. С М. вървяли отстрани на асфалта, по тревата, автомобилът взел рязко завоя,
съборил М., която паднала върху свидетелката, като колата продължила и спряла до къща на
същата улица. М. паднала настрани в тревата. Казала, че не може да стъпва. Излага, че за по-
малко от час след произшествието са закарали М. в болницата, а след като я гипсирали в
болницата, тя ходила да й помага. Посочи, че е виждала състоянието й - М. била с гипсиран
крак, с патерици, подскачала на един крак.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл.558, ал.5 от КЗ във вр. чл.496, ал.1 и чл.380 от КЗ във вр. с 45 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД. Така предявените искове са допустими, а разгледани по същество, съдът ги
намира за частично основателни, по следните съображения:
На първо място, ответникът е навел възражения, относно твърдения механизъм на
настъпване на процесното ПТП. По делото е изготвена, изслушана в съдебно заседание и
приета САТЕ, според която „…на 28.11.2022 г. в с.Богданово, общ.Нова Загора по ул.„И.
Вазов“ се движи неизвестен автомобил, който извършва маневра завИ.е наляво на
кръстовището към ул.„Стара планина ” около 17:15 часа, като удря чадъра на движещата се в
западния затревен банкет до платното за движение. По затревения банкет М. И. И. върви от
външната страна на банкета, а от вътрешната страна до нея върви Й. Т.. Неизвестният
автомобил удря със страничната си лява част чадъра на М. И. И. на 56год., която го държи с
ръка, като чадъра я удря в главата, тя губи равновесното си положение и от удара се завърта
на опорния си ляв крак и пада назад по гръб на затревения банкет..“ /стр.13, задача № 17 от
приетата САТЕ/. Посоченото експертно заключение безспорно установява механизма на
причиняване на процесното ПТП и съдът счита, че следва да бъде кредитирано, поради
което и възражението на ответника в горния смисъл, следва да бъде отхвърлено.
По отношение оспорването от страна на ответника на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане и тезата му, че не са налице доказателства
за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което
да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата, съдът
счита че следва да се отхвърли.
Деликтната отговорност уредена в чл.45 - 54 от ЗЗД произтича, от общото законово
задължение да не се вреди другиму. Законът използва понятието „непозволено увреждане“,
въпреки че терминът е неточен, защото неизпълнението по облигационно правоотношение и
вредите, настъпили от това, също са непозволени.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В процесния казус, безспорно се установи от изложеното по-горе, че в
резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на лице, за чиито
действия отговаря ответника, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Правен интерес от предявяване на такъв иск възниква, когато, към деня на подаване
на исковата молба вредите не са доброволно отстранени. За да бъде ангажирана
отговорността по чл.45 от ЗЗД, следва да са налице няколко предпоставки, а именно: 1.
Деяние, 2. Противоправност на деянието, 3. Вреда, 4. Причинна връзка между деянието и
вредата, 5. Вина и 6. Липса на доброволно поправяне на вредите.
Първата предпоставка в настоящия казус е налице.
На посочената по-горе дата и място, е възникнало произшествие с участието на
ищеца и лице, което е управлявало МПС в нарушение на правилата на движение.
Втората предпоставка за противоправност на деянието, също е налице. Безспорно се
13
установи, че при управление на МПС, са нарушени правилата за движение по пътищата,
установени с императивни правни норми в Закона за движение по пътищата. От
приобщения в качеството на доказателство по делото, ДП № 123/2023г. на РУ на МВР-Нова
Загора и пр.пр.№ 244/2023 г. по описа на РП-Сливен е видно че е образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл.второ, вр. ал.1, б.„б“,
предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Третата предпоставка за вреда, също е налице. Тя се изразява във фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула, синтезирана с 1/3-та тубуларна плака, а фрактурата на
медиалия малеол била фиксирана с два малеоларни винта и с окончателна диагноза
„Счупвания на други части на подбедрицата“. От приетата съдебно-медицинска експретиза
се установява, че ищцата е направила следните разходи свързани с лечението на въпросната
фрактура:
- Фактура № ********** за 1230 лв. - стойността на остеосинтезния материал, който
не се поема като разход от РЗОК.
- Фактура № ********** за 40.60 лв - стойността на потребителските такси по
Клинична пътека за 7 дневен престой при първата хоспитализация на пострадалата през
2022 г.
- Фактура № ********** - стойността на потребителските такси по Клинична пътека
за 7 дневен престой при втората хоспитализация на ищцата през 2023 г.
Към всяка от посочените фактури са представени фискални бонове от лечебното
заведение УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора, като вещото лице е
констатирало, че всички тези разходи се намират в пряка причинно-следствена връзка с
причинените травматични увреждания на ищцата или имуществените вреди за лечение в
общ размер на 1311.20 лв. и съответстват на претендираните от ищцата.
Четвъртата предпоставка за причинна връзка между деянието и вредата също е
налице.
Безспорно е, че в резултат на въздействие – пътно-транспортно произшествие с
автомобил, който е напуснал местопроизшествието е настъпило процесното вредоносно
събитие, което се потвърждава от приетата по делото САТЕ и приложеното ДП № 123/2023 г.
Петата предпоставка за вина, също е налице. Тук вината следва да се разглежда в
гражданскоправния смисъл на думата и съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, която
гласи: „Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага, до доказване на
противното“. При деликтната отговорност, тежестта на доказване е разместена, като
доказателствената тежест лежи върху ответника, а не върху ищеца.
Налице е и шестата предпоставка, за липсата на доброволно поправяне на вредите
към момента на завеждане на делото, както и до края на процеса, като с оглед специалната
разпоредба на чл.557, ал.1 от КЗ, задължено лице, което следва да поправи вредите е
Гаранционния фонд.
Настоящият състав изцяло кредитира така изготвената СМЕ, като изготвена
професионално и добросъвестно и счита, че следва да бъдат репарирани разходите за
лечение на пострадалата.
По отношение на претенцията за заплащане на неимуществени вреди:
За определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице, следва да бъдат взети предвид, както характерът и тежестта на самото телесно
увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да
извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като
изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики,
които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди. /Решение № 50183 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1624 /
14
2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.о./.
Същевременно размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване
/Решение № 2890 от 04.03.2021 г. по адм.д.№ 6418 / 2020 на ВАС/.
От приобщените по делото Епикриза към ИЗ № 22645 се установявало, че ищцата
била приета за оперативно лечение в клиниката на 29.11.2022 г., като под интубационна
анестезия на ищцата й е било направено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула. Същевременно на 05.12.2022 г. ищцата била изписана от
болницата с окончателна диагноза „Счупвания на други части на подбедрицата“. Назначена
била медикаментозна терапия и й били дадени препоръки да не натоварва оперирания
крайник 60 дни. На 23.11.2023 г. под интубационна анестезия е бил отстранен
имплантирания материал - метална плака с шест монокортикални винта от латерално и два
спонгиозни винта от медиално. Съгласно приложената медицинска документация, СМЕ и
приетите гласни доказателства, на пострадалата са били необходими 158 дни за
възстановяване след първата операция и 38 дни за възстановяване след втората.
Характерът и тежестта на самото телесно увреждане – телесна повреда на долен
крайник, без съмнение е причинило значително ежедневно неудобство, а интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки за един продължителен
период до възстановяването на пострадалата, надвишаващ 6 м., обосновава претенцията й за
неимуществени вреди.
Като взе предвид изложеното, настоящият състав счита че размерът на предявеното
обезщетение за неимуществени вреди – 1250.00 лв., представляваща част от цялата
претенция в размер на 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични
увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г., не е прекомерен и не води до неоснователно
обогатяване на пострадалата, като същевременно е съобразен и с утвърдената съдебна
практика при присъждане на такива обезщетения.
По отношение направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, че ищецът
е допринесъл за настъпването на вредите, а оттам следващото го намаление на
обезщетението, съдът намира същото за основателно.
Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на
вредата са допринесли най-малко две лица - делинквентът и увреденият.
Следователно, предпоставките на съпричиняването са:
Обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително трябва да бъде
поставена от делинквента, а другата — от увредения. Общата каузалност е задължителен
елемент на съпричиняването. Причинността на поведението на пострадалия няма
самостоятелно съществуване, а е обусловена от наличието на причинна връзка между
деянието на делинквента и вредата.
Не е задължително деянието на делинквента и поведението на пострадалия да се
намират в причинна връзка помежду си — те могат да образуват две успоредно
съществуващи каузални вериги, всяка от които задължително трябва да завършва с общата
вреда. Възможно е обаче деянието на единия да е обусловило деянието на другия, т.е. едното
деяние да предшества другото и да е условие за неговото реализиране. Следователно, за да
се приеме съпричиняване, е без значение в какво съотношение помежду си се намират
причините, поставени от делинквента и увредения. Важно е да се отбележи, обаче, че
причината, поставена от увредения, трябва да се прояви преди или едновременно с
непозволеното увреждане, извършено от делинквента, а не след него.
Пострадалият, който е съпричинил вредата, не носи гражданска отговорност. Изобщо
неточно е да се говори в този случай за смесена отговорност. Съпричиняването не бива да се
идентифицира със смесената отговорност. Затова не се изисква пострадалият виновно и
противоправно да е съдействал за настъпването на вредата, за да се намали обезщетението,
дължимо от делинквента. Необходимото условие за това е причинната връзка. Пострадалият
съпричинява вредата, тогава, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата
15
или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност.
Съпричиняване е налице, когато пострадалият е създал специален, превишаващ
определените норми риск и този риск се е реализирал посредством извършен от друго лице
деликт. Рискът е налице, когато дейността на пострадалия нарушава правни, морални или
обичайни правила за поведение, но е възможно този риск да възникне в сферата на
пострадалия стихийно, случайно и дори да не се намира под неговия контрол.
Противоправността и вината на пострадалия са възможни, но не задължителни
условия за намаляване на обезщетението, дължимо от делинквента. Съпричиняването от
пострадалия само но себе си не е противоправно, защото няма забрана за самоувреждане. То
обаче може да бъде противоправно, само ако нарушава специална охранителна правна норма
— примерно неправилно пресичане на улицата, неспазване на нормите за охрана на труда и
др.
Съгласно приетата САТЕ и приложеното ДП № 123/2023 г. на РУ Нова Загора, по
делото бе безспорно установено, че виновният водач е нарушил императивната разпоредба
на чл.36, от ЗДвП – „..Чл.36. (1) ЗавИ.ето наляво се извършва от най-лявата пътна лента по
посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от
лента, предназначена за завИ.е наляво.
(2) При завИ.е наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното
превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение.“ В нарушение на цитираната разпоредба, виновният водач, при завой
на ляво е навлязъл в лявата част на платното за движение.
От приета авто-техническа експертиза става ясно, че „липсват обективни данни за
внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение. Пострадалата М. И. се е
движила само по затревения банкет… От техническа гледна точка ударът е бил
предотвратим за водача на процесното МПС, тъй като водачът на неизвестния автомобил е
бил в състояние за пръв път да възприеме М. И. най-малко на 15,6м от мястото на удара,
предвид намалената видимост на водача в тъмната част на денонощието без улично
осветление в този участък при дъждовно време. Пострадалата М. И. се е движила срещу
автомобила на западния затревен банкет на около 0,5м от края на платното за движение. В
дъждовно време при намалена видимост в тъмната част на денонощието времето за реакция
на средно статистическите водачи е t = 1,5 s Техническата възможност за предотвратяване
p
на удара от водача на автомобила е при разстояние 10,6 м, при „опасна зона“ от около 18 м.
/стр.12 от САТЕ/
Т.е. виновният водач е имал техническата възможност да избегне ПТП и да спре
навреме в рамките на „опасната зона“ при констатираните пътни и атмосферни условия и
скорост на автомобила..“, докато „…за пешеходеца М. И. не е било предотвратимо ПТП,
тъй като се е движила по затревения банкет с държащ чадър в ръка, като до нея от дясната й
страна е вървяла Й. Т., а отляво е било платното за движение. Водачът на неустановения
автомобил е имал техническата възможност да предотврати удара при движение в тъмната
част на денонощието при дъждовно време по улицата с много неравности и локви, като се
движи възможно в дясната част на платното за движение. Платното е с широчина 4,40m, а
широчината на бус Mercedes Sprinter е около 1,93m, а на Mercedes VITO е 1,87m. Технически
правилно е водача на МПС да подбере такава скорост на движение, която да е според
пътните условия - да съответства на атмосферните условия, релефа на пътя видимостта,
сцеплението при мокра пътна настилка и не на последно място квалификацията на водача. В
този случай нямаме навлизане на платното за движение на пострадалата М. И., която се е
движила с чадър в ръка по затревения и мокър банкет на около 0,5m от края на платното за
движение, което е с много дупки в района на ПТП. Технически правилно е водачите на МПС
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие…“ /стр.12 от САТЕ/.
Ищцата като увредена също е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е
нарушила императивната разпоредба на чл.108, ал.2 от ЗДвП: „..Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
16
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар
или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани…“;
От изготвената по делото СТЕ и приложеното ДП № 123/2023 г., става ясно че и
двамата пешеходци, вкл. пострадалата са се движили от неправилната страна на платното за
движение, т.е. ако те също бяха спазили императивната разпоредба на ЗДвП, то процесното
ПТП не би настъпило.
Намаляването на обезщетението следва да бъде извършено въз основа на комплексна
оценка, включваща следните показатели - степен на каузално действие на деянието на
пострадалия; степен на неговата обективна вредоносност; тежест на правонарушението, ако
деянието на пострадалия е противоправно - степен на неговата вина. Изобщо наличието или
отсъствието на противоправността и вината на пострадалия влияе при определяне степента
на участие на пострадалия в причиняването на вредата, а оттук и върху намаляването на
обезщетението, което му се дължи. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането,
като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем./ Опр.№ 203/11.03.2016 г. по т.д. № 1372/2015 г. на
ВКС, II Т.О./
Следва да се определи степента на приноса на пострадалия в квота или като процент
от обезщетението. В настоящия случай, съдът счита, че прекият извършител на деликта и
пострадалата са допринесли поравно за възникването му и следва степента на приноса на
пострадалия в квота или като процент от обезщетението да бъде определен в размер на 50
на сто. Нарушавайки разпоредбата на ЗДвП, пострадалият се е движил от неправилната
страна на пътното платно, поради което по непредпазливост е допринесъл за възникване на
процесното ПТП, точно колкото и виновният водач при предприемане на неправилна
маневра – завой наляво, е допуснал възникване на процесното ПТП, при което е причинена
въпросната вреда на пострадалата, като е следвало да се движи в дясната част от платното
по посока на движението си.
Следва да се определи размерът на вредите и на обезщетението, необходимо за
неговото покрИ.е, който предвид изложеното по-горе съдът счита, че следва да уважи
наполовина от исковата претенция, предвид частичното уважаване на иска, поради
съпричиняване на вредите, а именно ½ от определения като имуществени вреди за лечение в
общ размер на 1250.00 лв., представляваща част от цялата претенция в размер на 60000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получените в
резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания, както и силен стрес, страх и
негативни емоции, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г.
(денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд),
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1311.20 лв. за закупените от нея
медицински изделия, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023
г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд),
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Тъй като всички страни са поискали разноски, те следва да се уважат при условията
на чл.78, ал.1, съответно ал.3 от ГПК по съразмерност върху уважената, съответно
отхвърлената частта от иска. Кратната цифра между предявен и уважен иск е 50% за ищеца,
съответно 50% за ответника.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по делото се заплащат
съразмерно с уважената част от иска, т.е. при този изход на делото и предвид частичното
уважаване на първоначалната искова претенция, съдът намира, че страните имат право на
разноски, съразмерно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е претендирал разноски в
размер на 1231.88 лв., от които 102.45 лв. - държавна такса; 289.41 лв. – депозит за СМЕ;
263.90 лв. депозит за САТЕ; 20.00 лв. - депозит за свидетел; 556.12 лв. - адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
17
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
От своя страна, ответникът също е претендирал да му бъдат заплатени разноски за
вещи лице и юрисконсултско възнаграждение, като предвид това съдът намира, че се явяват
такива в общ размер на 1093.30 лв., но е заплатил депозит в размер на 200.00 лв. за САТЕ и
200.00 лв. – за СМЕ.
Съдът констатира, че ответникът не е внесъл по сметката на съда сума в размер на
63.90 лв. възнаграждение за вещо лице САТЕ и 89.41 лв. – възнаграждение за вещо лице
СМЕ и следва той да бъде осъден да ги заплати;
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски
в размер на 615.94 лв., съответстващи на 50 % от уважения иск, а ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника сума за разноски в размер на 546.65 лв., съответстващи на 50 % от
отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: с.***********, сумата от 655.60 лв. /шестстотин петдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/ за закупените от нея медицински изделия, за лечението на
получени в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на
сумата и сумата в размер на 625.00 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща
част от цялата претенция в размер на 60000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г.
травматични увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока
за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: с.***********, направените от нея разноски в размер на
615.94 лв. /шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата за разноски в размер на
546.65 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., ДА ВНЕСЕ по специалната сметка
на Районен съд - Нова Загора в полза на вещото лице инж.В. К. Ш. от списъка на вещите
лица към Окръжен съд – Сливен, сума в размер на 63.90 лв. /шестдесет и три лева и
деветдесет стотинки/ – допълнително определен хонорар на в.л. за изготвената от него
съдебна авто-техническа експертиза.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., ДА ВНЕСЕ по специалната сметка
на Районен съд - Нова Загора в полза на вещото лице д-р И. Н. Ф. от списъка на вещите лица
към Окръжен съд – Сливен, сума в размер на 89.41 лв. /осемдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки/ – допълнително определен хонорар на в.л. за изготвената от
него съдебно-медицинска експертиза;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
18
съобщението за изготвянето му пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
19