№ 198
гр. П., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500294 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4830 по описа на
съда за 2019 година е прието за установено по отношение на Г. АНГ. В. с
ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1 ап.6, че ИВ. Г. ПР. с ЕГН
********** и ТР. АТ. ПР. с ЕГН ********** двамата от град П.,
ул.“Я.М.“№76 са собственици на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на
АГКК с адрес град П., бул."Х.Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20, който обект се намира в
сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.929 с
предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент, със застроена
площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/ стар идентификатор -няма,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
55155.505.929.1.19, под обекта -55155.505.929.1.18 и над обекта - няма, ведно
с избено помещение N212, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който
самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява
апартамент№20, находящ се в град П., бул.“Х.Б.“№7 в жилищен блок, вх.Б,
на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м., състоящ се от две
стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, при съседи
1
на апартамента по документ за собственост: изток-бул.“Х.Б.“, север-стълбище
и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено помещение №12 с площ от
10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост:
изток-бул.“Х.Б.“, север-изба№11, запад-коридор, юг-изба№13 и заедно с
5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото- държавна земя.
Осъден е Г. АНГ. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1
ап.6 да предаде владението на ИВ. Г. ПР. с ЕГН ********** и ТР. АТ. ПР. с
ЕГН ********** двамата от град П., ул.“Я.М.“№76 върху следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20 по
КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК с адрес град П., бул.“Х.Б.“№7, вх.Б, ет.5,
ап.20, който обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.505.929 с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта
-1/ едно/ стар идентификатор -няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта -55155.505.929.1.18 и
над обекта - няма, ведно с избено помещение №12, с площ 10.55кв.м., ведно с
5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост
представлява апартамент №20, находящ се в град П., бул."Х.Б.“№7 в
жилищен блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни
помещения, при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-
бул.“Х.Б.“, север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено
помещение №12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по
документ за собственост: изток-бул.“Х.Б.“, север-изба№11, запад-коридор,
юг-изба№13 и заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото- държавна земя.
Осъден е Г. АНГ. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1
ап.6 да заплати на ИВ. Г. ПР. с ЕГН ********** и ТР. АТ. ПР. с ЕГН
********** двамата от град П., ул.“Я.М.“№76 сумата от 180лв. разноски по
делото.
Осъден е Г. АНГ. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1
ап.6 да заплати на основание чл.38, ал.2 във вр.с ал.1т.2 от ЗАдв. на адв.С.К.Н.
с личен №********** на ВАС, съдружник на АД“Д-р П.П.и П“, АК-П. с адрес
град П. 4400, ул.“П.М.“№9, офис център 1, ет.2, офис №1 основание чл.38,
ал.2 във вр.с ал.1т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1060лв.
В срок постановеното решение е обжалвано от Г.В..
Излага оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Предявен бил иск по чл. 108 от ЗС.
2
За да бъде уважен ревандикационен иск било необходимо да са налице
няколко предпоставки: 1)ищецът да е собственик на имота предмет на иска, 2)
ответникът да владее този имот и 3) това владение да е без правно основание.
Първоинстанционния съд неправилно е приел, жалбоподателят без
правно основание владее недвижимия имот, предмет на делото.
Той владеел имота по силата на правна сделка - покупко-продажба,
извършена с Нотариален акт №108, том I, по нот.дело №90 от 16.04.2018 г.
на нотаруис Н.Х., с №154 но Нотариалната камара, с продавач Й. П..
Още преди да бъде заведено настоящето дело, както и преди завеждане
на гр.д. №1986/2018 г. по описа на Районен съд гр.П. и преди вписване на
исковата молба по второто, Г.В. придобил имота със съзнанието, че
продавачката Й. П. е собственик на имота.
Сделката за покупко-продажба на имота между А. П. и Й. П. не била
обявявА. за нищожна, нито пък сделката между продавачката Й. П.
жалбоподателя.
Г.В. бил добросъвестен купувач на целия имот, като е стА.л собственик
на годно правно основание, считано от 16.04.2018 г. и го владее оттогава и
продължава да го владее и към настоящия момент.
Наличието на правно основание на владението на ответника било
предпоставка за отхвърляне на иска в частта, с която се иска да бъде осъден
да предаде владението. Поради това, този въпрос следва да се изследва към
приключване на съдебното дирене в последната инстанция по делото и ако се
установи че към момента на предявяване на иска за ответника съществува
правно основание за владение, но към приключване на съдебното дирене
същото е отпаднало, то този факт следва да се вземе предвид и искът да се
уважи в двете негови части - установителна и осъдителна. И обратното, ако се
установи, че и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът
владее на годно правно основание, следва да се уважи установителната част
от иска и да се отхвърли искането за предаване владението върху имота.
Районния съд в решението си не е обсъдил възраженията въведени с
исковата молба, както и в хода на съдебното дирене, относно
добросъвестността на купувача Г.В..
Излагат се доводи относно приети по делото доказателства.
3
Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците считат , че са собственици на имота по силата на
наследяване и поради реализирано право по чл.33,ал.1 от ЗС на изкупуване на
идеални части от недвижим имот.
От една стрА., нищожното саморъчно завещание не било породило
изначално правни последици, а прогласяването на тази нищожност на
саморъчно завещание имало само оповестително/установително действие.
Следователно, купувайки имота от несобственик, какъвто е продавачът Й. П.,
ответникът В. не може да противопостави правата си на действителните
собственици П.и.
Не бил без значение е фактът, че страните, участващи в сделките за
покупко- продажба на процесния имот са изключително близки помежду си.
А. П. била близка приятелка на купувача по първата сделка Й. П., а
ответникът бил кум на В.П. - сина на А. П..
Твърдят, че всички лица, участващи като страни по сделките се
познават и са в близки приятелски отношения.
Коментират се представени доказателства, представляващи
снимки.Сочат ,че по силата на съдебното решение , дало им право да изкупят
мота са изпълнили задължението си за плащане на цената.
Поради това придобили правото на собственост върху недвижимия
имот от деня на сключване на продажбата между продаващия съсобственик
(А. П.) и третото лице купувач (Й. П.). С оглед на действието на съдебното
изкупвателно решение можело да се говори за обратна сила на
придобиването. Имотът ставал от деня на продажбата еднолично притежание
на изкупилия го.
Ответникът нямал правно основание да се намира в имота ,тъй като
сделката за продажба на чужд имот не била нищожна, но не прехвърляла
вещни права.
Упражняването на фактическа власт върху имота на правно основание
- договор в нотариална форма и незнанието на пороците на юридическото
основание, само по себе си предполага възникването на последиците на
добросъвестното владение, по смисъла на чл.70,ал.2 ЗС, което се предполага
до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли тези
последици.
На действителния собственик, обаче, били непротивопоставими
правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна
правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството ,че придобивната сделка
от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означавало, че
придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик,
тъй като намира приложение принципът, че никойне може да прехвърли
повече права от тези, които притежава. Тази сделка нямала транслативен
вещно-правен ефект.
4
Знанието или незнанието за извършено разпореждане с чужд имот
било без правно значение.
Подържат искането за съдебна поръчка, формулирано в изрична молба,
представена пред първоинстанционния съд.
Молят да се назначи съдебна експертиза - лицево разпознаване, чрез
която целят доказване, че Г.В. е присъствал на сватбеното тържество на В. и
М.П. и се познават.
На тези искания , съдът е отговорил с определение в проведеното
открито съдебно заседание.
Молят решението да бъде потвърдено .Претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата си молба срещу Г.А. ищците ИВ. Г. ПР. и ТР. АТ. ПР.
твърдят, че са родители и законни наследници на Р.Т. П. ,починал на
14.03.2018г.
Синът им е бил женен за А. А. П. от 1994 г., като от брака си нямали
деца.
По силата на чл.9, ал.2 във вр.с чл.6 от Закона за наследството били
наследници общо на 1/3 ид.част или всеки по 1/6 ид.час от наследството,
оставено от сина им. По време на брака си синът им и снаха им придобили в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20 по КККР на
град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК с адрес град П., бул.“Х.Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20, който
обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.929 с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/
стар идентификатор -няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта -55155.505.929.1.18 и над обекта -
няма, ведно с избено помещение №12, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост
представлява апартамент N220, находящ се в град П., бул.“Х.Б.“№7 в
жилищен блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни
помещения, при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-
бул.“Х.Б.“, север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено
помещение №12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по
документ за собственост: изток-бул.“Х.Б.“, север-изба№11, запад-коридор,
юг-изба№13 и заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от
5
правото на строеж върху мястото- държавна земя.
На 16.04.2018г ищцата И. П. била заедно с дъщеря си М.Т.И били при
нотариус във връзка със сделка за дарение на тяхно собствено жилище.
Направили справка в имотния регистър по партидата на покойния им син и
снаха им и установили, че на 23.03.2018 г. е обявено саморъчно завещание
със заветник А. П. и завещател Р.Т. П. , а на 02.04.2018г А. П. е продала
описания по-горе недвижим имот на нейна приятелка Й. Д. П. , като е
запазила правото си да живее в имота.
По подадена искова молба от ищците на 25.05.2018г ищците с правно
основание чл.42,б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.124 от ГПК и чл.33, ал.2
от ЗС против А. А. П. и Й. Д. П. било образуван гр.д.№1986/2018г по описа на
PC-П..
В хода на делото ищците разбрали, че на 16.04.2018 г купувачката на
имота Й. Д. П. е продала на ответника Г.В. същия имот на цената, на която е
закупено от нея - 18 000лв. По образуваното дело било постановено решение
№1095/25.07.2019г, с което е прогласена нищожността на саморъчното
завещание със завещател Р. П. и заветник А. П.. В тази част решението било
влязло в сила. В остА.лата част - относно иска по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС,решението
било обжалвано и образувано В.гр.д.№817/2019г.пред Окръжен съд П..
Поради прогласяване нищожността на завещанието към датата на
прехвърляне на имота от А. П. на Й. П. ищците били собственици с А. П. ,
поради което тя е следвало да им предложи изкупуване на имота при цената и
условията, при които е сключена сделката за покупко-продажба на
02.04.2018г. Твърди се, че А. П. не е била собственик и не е могла да
прехвърли 1/6 ид.ч. /общо за двамата ищци/ от имота на Й. П.. Съответно Г.В.
не е стА.л собственик на целия имот, на основание сделка покупко-продажба
от 16.04.2018г,тъй като никой не може да прехвърли повече права , отколкото
притежава
От друга стрА. с оглед евентуалното признаване на правото на
изкупуване на идеални части по чл.33 ал.2 от ЗС е прехвърлен чужд имот, по
повод на който иск е било образувано гр.д.№1986/2018г по описа на PC-П..
Това пораждало правен интерес у ищците да бъде установено и с оглед
възможността на изкупуване на остА.лите 5/6 ид. части владението на целия
имот да им бъде върнато от Г.В. чрез евентуално изменение на иска от общо
1/6 ид. ч. на целия имот.
Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответница, че ищците са собственици на 1/6 ид. част от
описания по-горе недвижим имот и да бъде осъден ответника да им предаде
владение върху съответните идеални части.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът твърди, че предявения срещу него иск е недопустим , тъй
като не е имал никакви отношения с ищците.
6
Искът бил и неоснователен. Закупил имота от Й. П. , която се
легитимирала като собственик на имота, по отношение на който нямало данни
за претенции от трети лица и вписани тежести.
До момента на получаване на исковата молба не били предявявани
никакви претенции срещу него.
Твърди, че е добросъвестен купувач. Освен това имотът бил такъв , че
била невъзможно предаването на владението на 1/6 идеална част от него.
Моли иска да бъде отхвърлен .Претендира разноски.
В първото по делото заседание е допуснато изменение на иска, като
искането е да се приеме, че ищците са собственици на целия имот и да им
бъде предадено владението върху него, което искане е продиктувано от
успешно приключилото за ищците производство по чл.33 ал.2 от ЗС и
последвало изкупуване на идеалните части от имота.
Въззивната инстанция намира допустимостта на изменението за доста
спорно , но все пак отчете , че обстоятелства , обосноваващи правата на
ищците върху целия имот са в известна степен изложени в исковата молба ,
поради което ,като взе предвид и изложеното във въззивната жалба с оглед
нормата на чл.269 от ГПК,намира ,че не се касае до недопустимо решение.
В исковата молба е налице и известно противоречие относно правата на
страните. Едни по размер са посочени при излагане на обстоятелствата , за
други първоначално е заявена претенцията. Съобразно допуснатото
изменение това противоречие е преодоляно.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че Р.Т. П. е починал на 14.03.2018 година и
оставил за свои наследници съпруга – А. П. и родители И.П. и Т.П..
Бракът между А. П. и Р. П. е бил сключен през 1993 година. Няма спор
още ,че по време на брака съпрузите са придобили недвижимия имот , описан
в исковата молба.
Съгласно чл.9 ал.2 от ЗН ,тъй като бракът е продължил повече от десет
години съпругата получава 2/3 от наследството , а родителите 1/3 или 1/6
идеална част от имота , като се има предвид, че е придобит при условията на
имуществена общоност ,както първоначално са изложени обстоятелства в
исковата молба.
Легитимирайки се като изключителен собственик на имота с обявено
саморъчно завещание от Р. П., А. П. с нотариален акт №91 , том I, рег.№1083,
дело №73/2018г по описа на нотариус Н.И. с рег.№679 по регистъра на
Нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд , на
02.04.2018г е продала на Й. Д. П. следния свой собствен недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20 по КККР на
град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК с адрес град П., бул.“Х.Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20, който
7
обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.929 с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/
стар идентификатор -няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта - 55155':505.929.1.18 и над обекта
- няма, ведно с избено помещение №12, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост
представлява апартамент №20, находящ се в град П., бул.“Х.Б.“№7 в
жилищен блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25kb.m-,
състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни
помещения, при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-
бул.“Х.Б.“, север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено
помещение №12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по
документ за собственост: изток-бул.“Х.Б.“, север-изба№11, запад-коридор,
юг~изба№13 и заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото- държавна земя.
Непосредствено след това - на 18.04.2018г с договор за покупко-
продажба сключен с нотариален акт №108, том I, рег.№1666, нот.дело
№90/2018г по описа на нотариус Н.Х. с рег.№154 по регистъра на
нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд Й. Д. П.
е продала на ответника Г. АНГ. В. описания по-горе недвижим имот.
С решение по гр.д. № 1986/2018 година на Пазарджишки районен съд е
прогласена нищожността на саморъчното завещание , от което се е
възползвала А. П. , за да се легитимира като изключителен собственик на
имота. Съдът е приел, че е нарушена нормата на чл.25 от ЗН , тъй като по
делото е установено ,че саморъчното завещание не е написано и подписано от
завещателя.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със същото решение е отхвърлен иска на родителите срещу А. П. и Й.
П. за признаване на правото им да изкупят имота при условията на чл.33 ал.2
от ЗС.
Въззивната инстанция го е потвърдила ,а с решение по гр.д.№ 1492 по
описа на ВКС за 2020 година от 2.03.2021 година е допуснато на основание
чл.33 ал.2 от ЗС изкупуване в полза на ИвА. и Т.П.и на 5/6 идеални части от
прехвърления от А. П. на Й. П. недвижим имот за сумата 15 000 лева.
Ищците са предприели действия по изкупуването в срока по чл.33 ал.3
от ЗС като са превели дължимата са на Й. П. и са я уведомили за това.
ОстА.лите доказателства , събрани по делото- снимки и гласни
доказателства , относно наличието на близки отношения между А. П. , Й. П. и
ответника, съдът не обсъжда , тъй като счита , че са без отношение към спора.
Те биха имали отношение към евентуално производство с друг , не
граждански характер.
8
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен ,
както в осъдителната ,така в установителната му част.
Собствеността на ищците върху имота е установено от събраните по
делото доказателства.Правата върху 1/6 идеална част ищците са придобили по
наследство , а остА.лите 5/6 са придобили , след като са упражнили правото
си на изкупуване , признато им по отношение на сънаследника им А. П. и
първия купувач на имота.
Ответникът се основава на своята добросъвестност и този довод би
следвало да се обсъжда в светлината на чл.70 от ЗС, ако по смисъла на чл.79
ал.2 от ЗС той бе ,упражнявал непрекъснато владение върху имота в
продължение на пет години.
Имота е закупен от ответника на 18.04.2018 година и според
собствените му твърдения от този момент в имота живее само той и неговите
близки. Искът за установяване правото на собственост е предявен през м.
декември 2019 година.
Както е приел и първоинстанционния съд ,тъй като се касае за липса на
вещно – прехвърлителен ефект по отношение на наследствените права на
страните , то неговата праводателка не е могла да придобие права върху
наследената от ищците част от имота. По отношение на правата ,
притежавани от А. П. праводателката му също не притежава права , тъй като
ищците са упражнили правото си на изкупуване на имота, което им е
признато по отношение на А. П. и първата купувачка Й. П..
Влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС обективира
осъществяването на предвиденото в закона право на изкупуване на
съсобственика с оглед извършеното разпореждане със съсобствения имот в
полза на трети лица. Уважаването на иска за изкупуване поражда
вещноправни последици – води до придобиване на вещно право на
собственост върху разпоредената от съсобственика част от съсобствения
имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение настъпва от деня на
влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената
продажба. Това му действие по заместване на купувача в продажбеното
правоотношение следва да бъде зачетено, независимо дори от това дали
последният е платил на първоначалния купувач уговорената в договора цена,
тъй като съдебното решение, с което е уважен иска за изкупуване, има
действие от момента на придобивната сделка. От този момент в отношенията
между страните по последната купувач е съсобственикът, успешно провел
иска по чл. 33, ал. 2 ЗС./Решение по гр.д.№ 511/2020 год. на ВКС/.
Основния довод на ответника е ,че е налице правно основание да се
намира в имота и това е сключената от него сделка.
Както правилно е приел съдът ,продажбата на чужд имот няма
транслативен ефект и купувачът не би могъл да придобие права ,които
прехвърлителят не е притежавал или е изгубил.
9
Налице са всички основания за уважаване на ревандикационния иск и
като го е уважил , съдът е постановил правилно решение , което при
условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат сторените по
делото разноски.Ответниците са представлявани от адвокат при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА. Възнаграждението за представителството му , определено по
правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1060 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд П. , постановено по гр.д.№
4830 по описа на съда за 2019 година ,с което прието за установено по
отношение на Г. АНГ. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1
ап.6, че ИВ. Г. ПР. с ЕГН ********** и ТР. АТ. ПР. с ЕГН **********
двамата от град П., ул.“Я.М.“№76 са собственици на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20 по КККР на
град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК с адрес град П., бул."Х.Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20, който
обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.929 с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/
стар идентификатор -няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта -55155.505.929.1.18 и над обекта -
няма, ведно с избено помещение N212, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост
представлява апартамент№20, находящ се в град П., бул.“Х.Б.“№7 в жилищен
блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения,
при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-бул.“Х.Б.“,
север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено помещение
№12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за
собственост: изток-бул.“Х.Б.“, север-изба№11, запад-коридор, юг-изба№13 и
заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото- държавна земя и е осъден Г. АНГ. В. с ЕГН
********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1 ап.6 да предаде владението на
ИВ. Г. ПР. с ЕГН ********** и ТР. АТ. ПР. с ЕГН ********** двамата от
град П., ул.“Я.М.“№76 върху този имот.
Осъжда Г. АНГ. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.А.“№43, ет.1
ап.6 да заплати на ИВ. Г. ПР. с ЕГН ********** и ТР. АТ. ПР. с ЕГН
********** двамата от град П., ул.“Я.М.“№76 разноски в размер на 1060
10
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11