Решение по КНАХД №2239/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15302/24.09.2025г. на И. Г. И., с [ЕГН], подадена чрез адвокат М. М., срещу Решение № 97/04.07.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253130200171/2025г. по описа на Районен съд гр. Провадия, първи състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 8313644 от 26.10.2023г. на Областна дирекция на МВР гр. Варна.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага твърдения в тази насока. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и потвърдения с него електронен фиш. С молба – становище с. д. № 18538/12.11.2025г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Ответникът чрез процесуалния си представител К. Л. – А. – главен юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. № 18467/11.11.2025г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна, дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С издаденият ЕФ на И. е била наложена глоба в размер на 50.00 лева, за това, че на 26.10.2023г. в 14.44 часа по път ІІІ-208 при километър 7, 100, до пътен възел с. Ветрино било констатирано движение на л. а. „Мерцедес ЕКЦ 400 Матик“ с регистрационен номер [рег. номер] с отчетена скорост от 105 км/ч, при превишена стойност на скоростта 15 км/ч. Установеното нарушение на скоростния режим в контролирания участък от пътя било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120 сd05, измерващо в двете посоки. Това било прието за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на И. бил издаден процесния електронен фиш.

Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен начин и правилно е било квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и правилно е било наложено съответстващото административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на районния съд, с които е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения. Правилен е извода на въззивния съд, че оспорваният електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени доказателства, обсъдени от въззивния съд. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Категорично установено е спазването на предвидените специални нормативни изисквания за установяване на нарушенията санкционирани по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което решението на районния съд се явява постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон. Установените данни от страна на районния съд законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Законът за движение по пътищата урежда преди всичко правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на обществена опасност.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 130.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 04.07.2025г. на Районен съд гр. Провадия, първи състав, постановено по н.а.х.д. № 20253130200171/2025г.

ОСЪЖДА И. Г. И., с [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 130.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.