№ 4100
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110115388 по описа за 2024 година
Предявен е иск от П. Н. Д. срещу Н. Т. Н. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по
отношение на детето Б. Н. Н., родено на ****., за:
ПРЕДОСТАВЯНЕ родителските права върху малолетното дете Б. Н. Н., родено на
****. на майката П. Н. Д..
ОПРЕДЕЛЯНЕ местоживеенето на детето Б. Н. Н., родено на ****. при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯНЕ режим на лични отношения на детето Б. Н. Н., родено на ****.с
бащата.
ОСЪЖДАНЕ бащата Н. Т. Н. да заплаща в полза на детето Б. Н. Н., родено на ****.,
чрез неговата майка и законен представител П. Н. Д., издръжка в размер на 450 лева, с
падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до настъпване на основание за изменението или отпадането й, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДАНЕ бащата Н. Т. Н. да заплати в полза на детето Б. Н. Н., родено на ****.,
чрез неговата майка и законен представител П. Н. Д., издръжка за минало време, на
осн.чл.149 от СК в размер на по 350 лв. месечно за периода от 01.07.2024г. до 15.11.24г.
Предявени са искове от П. Н. Д. срещу Н. Т. Н., с правно основание чл.127а от СК
за даване на разрешение на детето Б. Н. Н. за постановяване решение, с което да замести
съгласието на ответника Н. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., детето Б. Н. Н., ЕГН
**********, да пътува извън границите на Република България, за срок от пет години за
период 45-дни годишно в държавите-членки на Европейския съюз и извън ЕС -
Великобритания, Турция, Сърбия, Черна гора, Швейцария, придружавано от майка си П. Н.
Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. и настоящ адрес: гр. В., както и да бъде издаден
задграничен паспорт на детето.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника Н. Т. Н. са живели на семейни
начала до м.юни 2024г. От връзката имат родено едно дете - Б. Н. Н., родено на ****.
1
В молбата ищцата излага, че родителите са живели на адрес гр. В., като след
раздялата майката с детето са се преместили при майката на ищцата, която живее на петия
етаж.
Ищцата твърди, че ответника й прилага постоянен психически тормоз в присъствието
на детето, като постоянно я обижда. Била подложена й на физическо насилие, за което е
сигнализирала на тел.112 и е подала жалба до полицията.
Твърди се, че между майката и детето има изградена силна емоционална връзка.
Срещите на бащата с детето в по-голямата си част се извършват в общото им жилище на
вторият етаж и в присъствието на майката, тъй като детето постоянно търси нейният
контакт.
Ищцата е създала нужните условия за задоволяване на физическите, образователните
и емоционални потребности на детето. Тя има постоянна подкрепа от майка си, което е
голяма помощ в отглеждането на детето. Б. посещава ДГ №38 Маргаритка - яслена група.
Всички разходи съпътстващи едно дете, като дрехи, обувки, лекарства и др. се осигуряват от
майката. Като дете посещаващо детско заведение, Б. боледува много, което налага майката
да отсъства често от работа. С оглед, че същата не може да отсъства постоянно, грижите за
Б. поема и нейната майка и баба на детето, с която живеят, тъй като не работи и е
пенсионер. Ищцата работи в Община Варна, район Младост, на длъжност Главен експерт
„Регистрация и паспортизация на строежи“. Месечният доход, който реализира след
направените удръжки е около 1 700лв.
Твърди се, че след раздялата между родителите, бащата вижда детето всеки ден, тъй
като всички живеят в един и същ жилищен блок, но на различни етажи. Жилището на ет. 2 е
собственост и на двамата родители.
Ищцата сочи, че издръжката на детето е поета изцяло от нея, бащата не заплаща
такава. Твърди се, че той реализира доходи над 2 500 лв. Бащата е собственик на няколко
недвижими имота, за два от които получава месечни наеми.
Предвид влошените взаимоотношения между родителите, ищцата предявява искове
по чл.127 а от СК. Счита, че е в интерес на детето да пътува в чужбина с цел екскурзии и
почивки. Претендират се и съдебно деловодни разноски.
В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата.
Ответникът излага, че постепенно ищцата започнала да извършва умишлени действия
с цел отчуждаване на детето от него, като пътува с детето на почивка сама без бащата,
настоява детето да не спи в неговата стая в общия им апартамент, не му позволява да заведе
детето при своите баба и дядо по бащина линия, които живеят в гр. Шумен с доводите, че ще
го заразят, че детето не ги познава и щяло да реве. Ответникът твърди, че не е възразявал на
ищцата, никога не й е посягал, дори не я е обиждал. За да не травмира детето се е съгласявал
с нейните желания.
Твърди се, че до момента родителите са участвали наравно в осигуряване на
финансовото благополучие на детето, като са заплащали по равно всички разходи свързани с
него.
Ответникът излага, че има голяма дъщеря Ж., която живее при тях и много им помага
с отглеждането на детето, тя е ученичка в 12-ти клас на СУ „Гео Милев“ гр. Варна, като
между нея и полубрат й Б. съществува силна емоционална връзка и Ж. много често помага в
отглеждането на брат си и се грижи за него.
Ответникът твърди, че ищцата неглижира и здравословното състояние на детето. По
желание на ищцата детето не посещава редовно и детска градина, тъй като тя настоява
детето да стои при баба си. Ищцата много често се карала с родителите на другите деца в
детската градина, ако случайно някой кихне, като за нея темата с вирусите и бацилите е
2
номер едно.
Ответникът оспорва иска по чл.149 от СК, като неоснователен, тъй като бащата и към
момента престира нужната издръжка в натура.
Оспорва се бащата да е упражнявал психическо домашно насилие спрямо майката,
още повече това да е ставало в присъствието на малолетното дете. Твърди се, че майката
никога не е полагала постоянни грижи за малолетното дете, като вместо нея такива грижи е
полагал бащата.
Оспорва наличието на изградена силна емоционална връзка с майката и детето, тъй
като бащата в повечето време е отглеждал детето самостоятелно.
Оспорва твърдението, че бабата на детето по майчина линия подпомага майката в
отглеждането на детето, тъй като същата е много болна и почти неподвижна, инвалид е, като
по никакъв начин не може да обгрижва детето самостоятелно, освен това е и хипертоничка.
Ответникът твърди, че майката активно и умишлено го ограничава, да взема участие
във възпитанието и отглеждането на детето, както и от присъствието на баба си и дядо си по
бащина линия.
Ответникът твърди, че никога не се е противопоставял майката да пътува в чужбина с
детето, като тя никога не е пожелавала това.
Сочи, че при евентуално уважаване на исковете, съдът да съобрази, че може да
заплаща издръжка в размер на 300 лв., както и местоживеенето на детето следва да се
определи при майката на адреса на които действително живее.
Ответникът Н. Т. Н. предявява насрещен иск срещу П. Н. Д. с правно основание чл.
127, ал. 2 СК, за определяне родителските права върху детето Б. Н. Н. на бащата, определяне
местоживеенето при бащата на неговия адрес, определяне режим на лични отношения с
майката и присъждане месечна издръжка в размер на 300 лева.
В насрещната искова молба се излагат твърдения изложени в отговора от Н. Н..
Претендират се разноски.
ДСП Варна представя соц.доклад, в който изразява становище, че с оглед
пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите на малолетния Б., както и за
правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето, то следва да
поддържа връзка и да чувства подкрепата и на двамата си родители.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на
акт № **** г. Б. Н. Н. е роден на ****. от майка П. Н. Д. и баща Н. Т. Н..
Видно от сл.бележка изх. № УВД 13-43/25.11.2024г. Б. Н. е записан в яслена група
Мечо Пух в ДГ №38 Маргаритка - гр.Варна, за учебната 2024/2025г.
В служебна бележка изх. № УВД 13/66/20.01.25г. е посочено за периода 11.10.24г. до
датата на издаване, кога детето Б. Н. е посещавал ДГ №38 Маргаритка, като е посочена и
причина за отсъствията му.
Видно от удостоверение за раждане Ж. Н.а Т.а е родена на ****. и неин баща е Н. Т.
Н., а майка С.М. Н.а.
Ответникът е представил Договор за банков кредит HL153390 от 01.02.2023г., ведно с
приложения, Договор за потребителски кредит № 20R-l478400 от 18.11.2020г., ведно с
погасителен план; Служебна бележка изх. № 106 от 21.01.2025г. от Военно формирование
28430 във връзка с установяване възможностите му да заплаща издръжка, копие от нот.акт за
дарение № 125, том І, рег. № 463, дело № 97/2025г.
Ищцата П. Д. е представила Удостоверени за получени възнаграждения изх. №
3
ФСД25001117МЛ/14.05.2025г. и справка № 678103/15.05.2025г. от Агенция по вписванията
за установяване на финансовите й възможности.
За установяване здравословното състояние на детето Б. Н. са представени
медицинска бележка амб. № 2896/28.11.2024г., медицинска бележка № 1056/09.05.205г.,
амб.лист № 4558/20.12.2022г. и Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 12284/09.09.2024г.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел по искане на ищцата Н. Н. Д.
се установява, че детето Б. боледува често, което налага да отсъства от детска градина.
Когато отсъства го гледа майка му, или неговата баба по майчина линия. Бабата е онкоболна,
с отстранена гърда. Напълно подвижна е. Използва проходилка, ако е по-дълго разстоянието,
на 73 години е. Бабата излиза и с детето навън, слага го в триколката, отиват до магазина,
купува му пица, прибират се спокойно.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел по искане на ответника Ж.
Н.а Т.а, дъщеря на ответника, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не
противоречат на останалия доказателствен материал се установява, че ищцата П. Д. е
започнала да се изнася от съвместно обитаваното жилище с ответника Н. Н., когато бащата
на свидетелката получил исковата молба по настоящото дело. Преди това са живели заедно,
дори заедно празнували рождения ден на детето Б.. „След като получихме иска, видях как
кака П. започна да си изнася допълнително дрехите, след като вече е получен иска. Тя си
живееше в къщи. Даже на рождения ден на малкия всички бяхме заедно. По никакъв начин
не съм видяла тя изобщо да не живее в къщи.“ Свидетелката излага, че двамата родители се
грижат за брат й.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Критериите, от които следва да се ръководи съдът в
производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 127, ал. 2 СК, да определи конкретен
режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има
отправеното искане.Така е и в разглеждания случай.
Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че детето се отглежда от
майката П. Д..Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК майката търси да
закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по
безспорен начин се установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и
непосредствените грижи за него се полагат само от майката. Предмет на настоящото
производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на
детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата
и спокойна среда в която живее детето Б.. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП
гр. Варна така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че възпитателските качества
на майката, полагани до момента от нея и нейните родителски грижи, както и заявеното от
майката желание да се грижи за детето налагат уважаването на иска и определяне
местоживеенето на детето при майката, като последица от това е и упражняването
родителските права от майката.
4
По делото не се установи майката П. Д. да неглижира потребностите физически,
емоционални и психически на сина си Б.. Видно от представената по делото мед.
документация детето Б. боледува често, което налага отсъствието му от детска градина.
Нещо повече, същият е в „яслена група“, посещаването на която не е задължително.
Неоснователни са възраженията от ответника, че когато детето е оставено на грижите на
баба си, не излиза. Дори и да е така, това не поставя детето в риск или да има негативно
въздействие върху него, тъй като детето се отглежда основно от родителите си, в случая от
майката, посещава и детско заведения, среща се и с баща си и съответно не е лишено от
извеждане на вън. Установи се и, че детето се оставя на грижите на баба си когато е болно и
съответно тогава е и в невъзможност да излиза на вън.
Не на последно място следва да се посочи, че сестрата на детето Б., Ж. Н.а
понастоящем е пълнолетна, което също така не налага да се съобразяват обстоятелства за
съвместно живеене на брат и сестра.
В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК,
съдът следва да определи и режим на лични отношения на бащата с детето.
При съобразяване възрастта на детето Б., което следва да изгради здрава емоционална
връзка с бащата, предвид и изразеното от ДСП Варна становище, следва да се определи
„разширен“ режим на лични отношения, както следва:
- всеки втори и четвърти петък от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 17,00 часа
в неделния ден с преспиване в дома на бащата, като взема и връща детето от дома по
местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
- всяка четна година на Коледа от 10 ч. на 24 декември до 10ч. на 26 декември и
Велики понеделник от 10 ч. до 20 ч.;
- всяка нечетна година на Нова година от 10 ч. на 31 декември до 10 ч. на 02 януари
и неделния ден на Великден от 10 ч. до 20 ч.;
- на рождения ден на детето (18-ти август) всяка четна година от 10,00 часа до 18,00
часа и всяка нечетна година - от 10,00 часа до 18,00 часа на деня, следващ рожденият му ден
и всяка година на рожденият ден на бащата - 14.04 от 10,00 часа до 18,00 часа.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на
издръжка в полза на малолетното дете която дължи бащата, след като родителите не живеят
заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия
издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба
само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, като към момента минималната издръжка е от
269,25 лв. Минималната работна заплата ще бъде 1 213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г.,
съответно минималната издръжка от 155,05 евро или 303,25 лв. Нуждите на детето се
преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст,
нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето
5
Б., следва да се уважи иска за присъждане на издръжка от 400 лв., която да заплаща бащата,
като отхвърли искът за горницата над 400 лв. до претендираните 450 лв. Съдът намира, че
бащата има възможност да заплаща издръжка в този размер съобразно реализираните от
него доходи. Ирелевантно в случая е задължението му да погасява теглен от него кредит, тъй
като издръжка на непълнолетен се дължи безусловно. Дъщерята на ответника Ж. Н.а Т.а е
навършила пълнолетие, като ответника няма и задължения към нея за издръжка. Не се
установи бащата да е заплащал издръжка, като представените от него фискални бонове
отразяват извършени плащания, като липсва отразяване стоките да са закупени именно за
детето Б., а и същите не покриват изцяло потребностите на едно дете, а имат по скоро
дарствен характер /посещение зоопарк, дрехи, играчки/, ако се приема, че са именно за
детето.
С оглед на което и предявеният иск за заплащане на издръжка следва да се уважи за
сумата от 400 лева и отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 450 лв.
По отношение на иска за издръжка за минало време, съдът намира че същият е
неоснователен. От събраните по делото доказателства, разпитана като свидетел Ж. Н.а Т.а,
която е живяла със страните по делото се установява, че в претендирания период от
01.07.24г., до началото на 2025г. родителите на детето Б. са живели заедно. Свидетелката има
преки и непосредствени впечатления, като същата излага и подробности от ежедневието на
родителите. Тези обстоятелства се подкрепят и от изложеното от свидетеля на ищцата Д.,
която казва, че сестра й с племенника й живеят при майка й от лятото, мисли, но
същевременно излага ежедневие на детето при което и бащата го взима от дома на бабата.
„П. и племенникът ми живеят при майка ми отдавна, от лятото мисля, началото на лятото.
Грижите за детето се полагат от майка ми и сестра ми. През деня когато сестра ми е на
работа, го гледа майка ми. Когато сестра ми се прибере от работа, сестра ми. Когато баща му
когато почива също го взема понякога, но според работата му и графика му.“
Предвид полаганите общи грижи за детето в претендирания период за издръжка за
минало време от 01.07.24г. до 15.11.2024г. не следва да се присъжда издръжка за детето.
Съответно следва да се отхвърли иска за сумата от 350 лева месечно.
С оглед гореизложеното издръжка за бъдеще време следва да се присъди считано от
получаване отговора на исковата молба от ответника, а именно от 17.01.2025г. и отхвърли за
периода от датата на исковата молба в съда - 03.12.25г. до 17.01.2025г.
По предявения иск по чл.127 а от СК, то интересът на детето за пътуване в
чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по
делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на
конкретните факти, установени в хода на производството“. Съгласно Тълкувателно решение
№1/2016г. на ВКС, ГК „съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем“. Като съдът следва да се ръководи единствено от интереса на детето.
Съдът намира, че доколкото в случая детето е гражданин на Европейския съюз, има и
правото на свободно придвижване, включително и да излиза извън границите на Република
България и да пътуват в рамките на ЕС, както с развлекателна, така и с образователна цел,
което кореспондира с неговия интерес. Изхождайки от обстоятелствата на конкретния
случай, така администрирани отношенията между родителите и липсата на заявено съгласие
от бащата в най-пълна степен отговаря на интереса на детето, относно пътуването му, и ще
гарантира същите занапред, допринасяйки за задоволяването на неговите потребности.
В случая с молбата се иска от съда да даде разрешение детето да пътува в чужбина
без съгласието на единия родител за срок от пет години за период 45-дни годишно.
Налага се изводът, че в интерес на детето ще бъде да може да пътува извън пределите
6
на Република България с цел придобиване на впечатления от други култури. Пътуванията ще
разширят кръгозора на детето, като досегът с различни култури ще спомогне и за
обогатяване на знанията му. Посещението на дестинации, които са туристически, ще
помогне не само за пълноценна почивка на детето, но и ще способства за интеграция в
приятелски кръг от негови връстници. Не са налице данни искането на майката да се
основава на намерението й да изведе детето трайно в чужбина и да се установят да живеят
там.
Няма пречка да се даде разрешение детето да пътува и до държави от Шенген, тъй
като искането е във връзка вътрешната регламентация за извеждане на дете извън
територията на РБългария на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в интерес на детето е да може да пътува и
само със своята майка извън пределите на Република България. Поради което следва да се
даде и заместващо съгласие на майката, детето да пътува извън пределите на Република
България с цел почивка и екскурзии и да престоява по две седмици в годината, през всеки
сезон на годината, без да се нарушава определения режим за лични отношения на бащата до
определени държави: да пътува извън границите на Република България, за срок от пет
години за период 45-дни годишно в държавите-членки на Европейския съюз и извън ЕС -
Великобритания, Турция, Сърбия, Черна гора, Швейцария, придружавано от майка си П. Н.
Д..
По искането за заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт. Паспортът е
документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване
извън страната /чл. 34, ал. 1 от Закона за българските лични документи ЗБЛД/ и се съхранява
от родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят / чл. 8, ал. 1, т. 2
ЗБЛД/. В случаите на разногласие между родителите спорът за напускане на страната от
малолетни и непълнолетни се решава по реда на чл. 127а СК. Настоящият съдебен състав
счита, че при спор относно напускането на страната, няма пречки да бъде заместено
съгласието на родителя-ответник за всякакви видове документи, необходими за пътуването.
При разрешаване на въпросите относно пътуването на детето в чужбина и издаване
на необходимите за пътуването документи, съдът се ръководи основно от интересите на
детето – виж решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о.
Издаването на международен паспорт на малолетното дете на страните е изцяло в негов
интерес, като предвид липсата на съгласие на майката за това и съобразно чл. 45 ЗБЛД
искането за заместване съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на
детето, е основателно и следва да бъде уважено.
По разноските и дж. такса:
С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на
576 лв., за иска по чл.143 СК.
Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер на спорна съдебна
администрация и така налага кумулативното произнасяне по всички предвидени в закона
въпроси в интерес на детето. Ето защо нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат
пряко, а разноските остават за страните, както са направени в производството пред първата
инстанция (Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на ВКС;
Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и много други). И в
разпоредбите на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК, и в тези на чл.59, ал.1 и ал.2 от СК, ясно,
еднозначно и императивно е предвидено, че въпросът за издръжката е сред задължителните,
които съдът следва да разреши в производство относно родителските права и мерките за
тяхното упражняване, в интерес на детето. При това положение не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение единствено по иск за издръжката. В този смисъл е и практиката
на ВОС /определение на ВОС по ч.гр.д. № 20253100500781 по описа за 2025 година/.
7
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Н.
Н., ЕГН **********, на майката П. Н. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. Н. Н., ЕГН **********, при майката П. Н.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.В..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Т. Н., ЕГН **********, с
детето Б. Н. Н., ЕГН **********, както следва:
-всеки втори и четвърти петък от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 17,00
часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата, като взема и връща детето от дома по
местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
- всяка четна година на Коледа от 10 ч. на 24 декември до 10ч. на 26 декември и
Велики понеделник от 10 ч. до 20 ч.;
- всяка нечетна година на Нова година от 10 ч. на 31 декември до 10 ч. на 02 януари
и неделния ден на Великден от 10 ч. до 20 ч.;
-на рождения ден на детето (18-ти август ) всяка четна година от 10,00 часа до 18,00
часа и всяка нечетна година - от 10,00 часа до 18,00 часа на деня, следващ рожденият му ден
и всяка година на рожденият ден на бащата - 14.04 от 10,00 часа до 18,00 часа.
ОСЪЖДА бащата Н. Т. Н., ЕГН **********, заплаща издръжка в полза на детето Б.
Н. Н. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Н. Д., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, считано от 17.01.2025г., до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като
отхвърля иска за горницата над 400 лв. до претендираните 450 лв. и за периода от 03.12.25г.
до 17.01.2025г.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Н. Т. Н., ЕГН **********
за издаване паспорт на детето Б. Н. Н., ЕГН **********, по заявление подадено от майката
П. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Н. Т. Н., ЕГН **********
детето Б. Н. Н., ЕГН ********** да пътува извън границите на Република България, за
срок от пет години за период 45-дни годишно в държавите-членки на Европейския съюз и
извън ЕС - Великобритания, Турция, Сърбия, Черна гора, Швейцария, придружавано от
майка си П. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9
от ЗБЛД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Д., ЕГН **********, срещу Н. Т. Н., ЕГН
********** иск за заплащане в полза на детето Б. Н. Н. издръжка за минало време в размер
на 350 лева месечно за периода от 01.07.2024г. до 15.11.2024г., на основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА бащата Н. Т. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лева), дължима общо по исковете
по чл.143 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9