РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. С, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110122825 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В. С. С. е предявил срещу ответника „К" ЕООД кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с които се иска
да бъде прогласена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № .... от
09.11.2023 г., сключен между В. С. С. и „К" ЕООД, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати
сумата в размер на 50, 73 лв., представляваща недължимо платени суми по договора за
кредит (съобразно допуснатото изменение на иска в открито съдебно заседание на
29.01.2025 г.), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба (18.04.2024 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.11.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние № .... с ответника. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
250 лева, със срок за погасяване 15 дни. В посочения договор Крът е било посочено, че ГПР
е в размер на 47,99%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,06 лв.). В договора е
било уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 46, 89 лв. Твърди, че
изцяло е погасил сумата по договора. Твърди, че клаузата, с която е уговорено заплащане на
такса в размер на 46,89 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и
поради неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143,
ад.1 от ЗЗП. Счита, че таксата се отнася за действия по усвояването и управлението на
кредита, които са част от дейността на Кра по предоставянето на кредита. Твърди, че
клаузата е в противоречие с добрите нрави, в резултат на което се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на Кра. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими, доколкото е върнал таксата за експресно
разглеждане преди датата на получаване на исковата молба, поради което за ищеца липсвал
правен интерес от предявения иск. Твърди, че не е дал повод за завеждането на иска, с оглед
на което има право на разноски. Счита, че искът е неоснователен, доколкото вземането е
погасено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит от разстояние № .... от 09.11.2023 г., който е съдържал такса за бързо
разглеждане в размер на 46,89 лв., както и че същата противоречи на закона и добрите
нрави.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание. В тежест на
ответника е да установи наведените твърдения за извършено плащане на процесната сума в
размер на 50, 73 лв.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № OL000.../09.11.2023 г., сключен
между страните, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на
ищеца кредит в размер на 250 лв. с годишен процент на разходите 47, 99 % и посочена
възнаградителна лихва в размер на 4, 06 лв., както и такса експресно разглеждане в размер
на 46, 89 лв. Срокът на кредита е 15 дни, а падежът му 24.11.2023 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора след като Кполучателят потвърди сключването на договора посредством
въвеждане на уникалния код, изпратен му със СМС от Кра, Крът незабавно превежда сумата
по кредита по лична банкова сметка на Кполучателя, а в случай че Кполучателят е заявил
получаване на сумата на ръка, в момента на потвърждаването на договора
кредитиполучателят може да получи заемната сума в офис на Easy Pay. В чл. 3 е посочено,
че връщането на дължимите суми по договора ще се извърши по един от следните начини:
по посочена банкова сметка на Кра или чрез системата на Easy Pay с посочен КИН.
В параграф от договора, наречен „Такса за експресно разглеждане“ е посочено, че
индивидуално договорена и приета за разумна от страните е такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга, по искане на Кполучателя, за експресно разглеждане
от Кра на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на Кполучателя в срок до 20 минути от постъпването му при Кра, ако
искането е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е постъпило след този
срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.
Съгласно т. 2.1. от договора Крът се задължава да даде отговор на Кполучателя дали
искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни дни, считано от
получаването му, като се свърже с Кполучателя и му даде изричен отговор, а ако 20-ият
календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде даден в първия следващ
работен ден. В т. 2.2. от договора е посочено, че Крът дава право на Кполучателя изрично да
заяви получаването на допълнителна, незадължителна услуга, за експресно разглеждане на
кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането за кредит от
Кполучателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантира получаването на
отговор до 20 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне
веднага след получаване на искането за отпускане на кредит. Съгласно т. 2.3 от договора в
случай когато искането за отпускане на кредит постъпи извън официалното работно време
на Кра /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 20 минути, но при всички случаи се
2
гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена
процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час от началото на първия следващ
работен ден. В т. 2.4 от договора е посочено, че Крът не отговаря за забавяния, възникнали
поради технически проблеми или по вина на Кполучателя /например при изключен мобилен
телефон/, като Крът се задължава да изпълни услугата веднага, когато това стане възможно.
Съгласно т. 2.5 от договора за допълнителната незадължителна услуга за експресно
разглеждане на искането за кредит, Кполучателят дължи такса за експресно разглеждане.
Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга била видима на сайта на
Кра и била описана в условията и параметрите на договора за кредит. В т.2.6 е посочено, че
таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се дължала от Кполучателя само в
случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи ако искането бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 2.7 допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие
за получаване на кредит и не повишава шансовете на Кполучателя да получи кредит.
В Приложение № 1 към договора е обективиран погасителен план към същия, в който е
посочена първа и единствена вноска на 24.11.2023г. в размер на 300,95 лева, от която 250
лева, главница, 4,06 лева лихва и 46,89 лева, такса експресно разглеждане.
От приложената на л. 17 по делото разписка се установява, че на 09.11.2023 г.
ответното дружество е наредило в полза на ищеца чрез Easy Pay сума в размер на 250 лв. с
основание „съгл. Договор за к-т № ... от 09.11.2023 г.“. От приложените на л. 40 и л. 41
имейли се установява, че системата на Easy Pay е изпратила имейл до наредителя на
плащането за наредения превод, както и след това втори имейл, с който на 09.11.2023 г. в
15.54 ч. е уведомила ответника, че нареденият превод е бил изплатен в офис на „И“ АД с
получател ищеца В. С. С..
От приложената на л. 16 разписка се установява, че на 10.11.2023 г. ищецът е наредил в
полза на ответното дружество с посочен КИН през Easy Pay сума в размер на 301 лв. с
основание „предсрочно погасяване на кредит“ и такса от 3, 44 лв.
На л. 39 по делото е приложена разписка за извършено плащане от 18.04.2024 г., 19:22
ч., съгласно която на посочените дата и час ответното дружество е наредило през системата
на Easy Pay в полза на ищеца паричен превод в размер на 322, 31 лв. с основание „връщане
на надвнесена сума по кредит .... ........ ...”. С имейл от 18.04.2024 г., 19:22 ч. (л. 45) системата
на Easy Pay е уведомила ответното дружество за нареждането на сумата от 322, 31 лв.
С имейл от 18.04.2024 г., 19:29 ч. ответното дружество е уведомило потребител с имейл
......****@*****.***, че по сметка в Изи Пей за били преведени надвнесени суми по няколко
кредити, сред които и процесния.
Ответникът е представил справка по процесния кредит, съгласно която със сумата в
размер на 301 лв. са били погасени следните задължения: 250 лв. главница, 0, 27 лв. лихви
по кредита, 46, 89 лв. такса експресно разглеждане и 3, 84 лв. остатък по сметка.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 09.11.2023 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно
правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата
валута и размер. Между страните не се спори, а от приетите по делото имейли (л. 40 и л. 41)
се установява, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 250 лв. на ищеца.
По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на
административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на Кра при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
3
кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя.
Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и
управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните
и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението
му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да
бъдат възлагани такси за такива действия, които Кдателят е длъжен да извърши преди и по
време на сключването на договора за кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
Кдателя, но и с действията на Кдателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на Кспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за
експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето
на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от
размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се
преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е
пряко свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит Крът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира
отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа
бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна
услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява
продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с
начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г.,
Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от
03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в.
гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен.
Между страните не се спори, че ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер
на общо 301 лв., като видно от представената от ответника справка, приложена на л. 44 по
делото, с 46, 89 лв. от тази сума ответникът е погасил таксата за експресно разглеждане,
която съгласно изложените по-горе мотиви е нищожна, следователно заплатена без
основание, а 3, 84 лв. от заплатената сума представлява остатък по сметка, по отношение на
който не се твърди и не се установи наличие на основание за получаване и задържане от
страна на ответника.
Спорен между страните е въпросът дали ответното дружество е върнало посочените
по-горе суми в общ размер от 50, 73 лв. на ищеца, като ответникът твърди, че е наредил
сумите в полза на ищеца с превод през Easy Pay преди да получи препис от исковата молба,
а ищецът оспорва да му е бил изплатен такъв превод. В тази връзка по делото са
представени разписка за извършено плащане от 18.04.2024 г., 19:22 ч. съгласно която на
посочените дата и час ответното дружество е наредило през системата на Easy Pay в полза
на ищеца паричен превод в размер на 322, 31 лв. с основание „връщане на надвнесена сума
по кредит .... ..... .... ...” (л. 39), имейл от 18.04.2024 г., 19:22 ч. (л. 45), с който системата на
Easy Pay е уведомила ответното дружество за нареждането на сумата от 322, 31 лв., и имейл
от 18.04.2024 г., 19:29 ч., с който ответното дружество е уведомило потребител с имейл
......****@*****.***, че по сметка в Изи Пей са били преведени надвнесени суми по няколко
кредити, сред които и процесния.
4
В процесния договор страните са уговорили, че в момента на потвърждаване на
договора, Кполучателят може да получи заемната сума в офис на „И“ АД /чл. 2, ал. 2 от
договора/. В чл. 3 е посочено, че връщане на дължимите суми по договора ще се извършва
по банкова сметка, посочена в договора или чрез системата на на И по посочен в договора
КИН. Съгласно чл. 4 всички плащания се считат за извършени от момента на получаването
им, или от момента на превеждането на сумата по посочената банкова сметка /на Кдателя/.
От приетия имейл от 09.11.2023 г. (л. 41) се установява, че В. С. е получил заемната сума
чрез И в брой, а в сключения договор не е посочен номер на банкова сметка, на която да е
титуляр. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено
на Кра или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е
действително, само ако Крът го е потвърдил или се е възползвал от него. В конкретния
случай при тълкуване на разпоредбите от договора съдът намира, страните са договорили, че
дружеството-Кдател ще получава дължимите по договора парични средства по посочената в
договора банкова сметка, респ. по открита микросметка в И. Съгласно договора В. С. е
следвало и е получил в брой заемната сума на каса на И. При тълкуване на разпоредбата на
чл. 4 от договора съдът намира, че плащанията по договора следва да се считат за извършени
от момента на реалното им получаване, ако същите са извършени чрез офис на И, респ. от
момента на заверяване на банковата сметка, ако същите са извършени чрез банков превод. В
този смисъл, доколкото соченият от ответника превод е извършен чрез И, е било необходимо
същият да бъде получен, за да породи погасителен ефект. Разписката и имейлите от
18.04.2024 г. не удостоверява получаване на сумата от страна на В. Спасов, а единствено, че
сумата е внесена на негово име и е на негово разположение. Следва изрично да се
подчертае, че при усвояването на заемната сума на 09.11.2023 г. системата на „И“ АД е
уведомила ответното дружество – наредител, че наредената сума е била получена от ищеца.
Следователно, по аналогичен начин ако наредената на 18.04.2024 г. беше получена, за това
обстоятелство също щеше да има уведомяване до ответника. Доказателства за такова
уведомяване той не е представил.
За разлика от внесената на открита на името на Кра банкова сметка, сумата, изпратена
както чрез пощенски запис, така и чрез „И“, може да остане неполучена. В този смисъл в
Общите условия на „И“ АД за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне
на платежни услуги /общо достъпни на страницата на дружеството/ в част VI Наличен
паричен превод е посочено, че наличният паричен превод /какъвто е процесният/ е платежна
услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки
на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума
на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя
и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово
разположение. В 1.2 е посочено, че при получен в И наличен паричен превод, непотърсен от
получателя в рамките на 7 работни дни от датата на нареждане на превода, И връща
средствата на платеца в брой на каса на И или чрез превод към платежна сметка по IBAN,
предоставен от платеца. Предвид гореизложеното съдът намира, че извършеният от
ответника и неполучен от ищеца превод не представлява изпълнение, доколкото не са
налице доказателства ищецът да е потвърдил изпълнението и да е получил преведената
сума. Наличието на превод в „И“ АД не представлява изпълнение по чл. 75, ал. 1 ЗЗД,
доколкото до получаването на сумата същата е на разпореждане на изпращача, а както беше
посочено по-горе в ОУ на дружеството е предвиден срок, през който сумата е можела да
бъде усвоена от получателя, след което същата е подлежала на връщане на платеца. Съдът
намира, че не е налице и хипотеза на забава на Кра, доколкото ищецът не е бил уведомен за
извършеното плащане преди образуване на делото. Исковата молба е била в регистратурата
на съда на 18.04.2024г., видно от положения печат върху нея, очевидно в рамките на
работното време на съда, а от разписката за извършено плащане се установява, че
ответникът е извършил платежна услуга наличен паричен превод на 18.04.2024г. в 19.22
часа, т.е. след като ищецът е подал исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Съдът приема, че ищецът е узнал за обстоятелството, че е внесена сума на негово име с
получаване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, доколкото не
5
се установява същият да е бил уведомен за извършения превод преди това. Така
действително ответникът е извършил опит да погаси процесното задължение преди
образуване на делото, но ищецът не е получил претендираната сума, предвид което за него е
налице правен интерес от предявените искове. На последно място, следва да бъде посочено,
че приложима за ответника е била разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД с оглед на която
дружеството е могло да внесе парите в банка по местоизпълнението на името на ищеца, с
което да изпълни задължението си, което плащане би имало погасителен ефект, но такива
действия не се сочи да са били извършени от страна на ответното дружество. Предвид
становищата на страните с определение от 05.12.2024 г. (л. 55) съдът изрично е указал
на ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това ищецът да
е получил сумата, като такива не са били ангажирани. С оглед гореизложеното съдът
намира, че паричният превод няма погасителен ефект по отношение на задължението на
ответника да върне неоснователно получената такса за експресно разглеждане и
неоснователно задържания остатък по сметка, поради което предявеният осъдителен иск
следва да бъде уважен изцяло.
Законна лихва следва да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от 5
лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2024 г., до окончателното
плащане, върху увеличения размер от 41,89 лв. /46,89 лв. – 5 лв./ от датата на подаване на
първата молба за увеличение на размера на иска по чл. 214 ГПК - 03.12.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, и върху сумата от 3, 84 лв. /50, 73 лв. – 46, 89 лв./ от
датата на подаване на втората молба за увеличение на размера на иска по чл. 214 ГПК –
27.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 130 лв. държавна такса. В
полза на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“, следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в С.та
на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение
17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства
за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
6
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един
общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Ш“ №
4, бл. 1, вх. Г, ет. 1, ап. 24, срещу „К“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. „Ч В“ № 51Г, офис 32, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит от разстояние № .... от
09.11.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 46,89
лв., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ч В“ №
51Г, офис 32, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Ш“ № 4, бл. 1, вх.
Г, ет. 1, ап. 24, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 50, 73 лв., представляваща
платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на
заема в размер на 46, 89 лв. и 3, 84 лв. остатък по сметка, ведно със законната лихва върху
сумата от 5 лв. за периода от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и ведно
със законната лихва върху сумата от 41,89 лв. за периода от 03.12.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, и ведно със законната лихва върху сумата от 3, 84 лв. за периода от
27.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ч В“ №
51Г, офис 32, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Ш“ № 4, бл. 1, вх.
Г, ет. 1, ап. 24, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 130 лв., представляваща сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ч В“ №
51Г, офис 32, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ...., фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на В. С. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8