Решение по дело №604/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.19 ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

А. С. Б., гр. Хисаря, [улица], представляван от адв. Н.М. обжалва Решение № 698/16.02.2024г., постановено по гр.д. № 5087/2023г. на Районен съд-Пловдив, с което е изменено Решение № 037О от 15.02.2023г. на ОСЗ Хисаря за определяне на касационния жалбоподател право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 0.040 дка, VII категория, като е увеличен размера на определеното обезщетение от 7.00лв. на 8.00лв. и жалбата е отхвърлена в останалата част.

Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно и иска да бъде отменено с уважаване на жалбата му против Решение № 037О от 15.02.2023г. на ОСЗ Хисаря. Оспорен е извода на съда, че заповедта от 28.07.2022г. е влязла в сила, като се твърди, че Ат.Б. и другите собственици не са уведомени, че им се отчуждава имот № 77270.212.27. Посочено е, че административният орган не е спазил процедурата по уведомяване на собствениците и осигуряване на правото им да обжалват актовете, засягащи законните им права и интереси. С арг. от чл.10б ЗСПЗЗ е заявено, че приоритетно е обезщетяването със земя, което не е спазено и е опорочен целия процес на обезщетяване. Твърди се, че в административната преписка се съдържат данни за определяне на по-голям размер на парично обезщетение, отколкото е прието в оспореното решение, с което е влошено положението на жалбоподателя. Поискано е присъждане на направените разноски.

Ответникът Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ Хисаря, представлявана от Началника, оспорва жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразност на решението. В писмен отговор е заявено, че ПРС се е произнесъл в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, действали към дата на издаване на административния акт, както и с константната съдебна практика в тази насока. Изтъкнато е, че производството по чл.19 ал.8 ППЗСПЗЗ има за предмет единствено размера на следващото се обезщетение. В тази вр. съдът упражнява контрол за законосъобразност единствено върху правилно определяне стойността на обезщетението, но не и върху възможността земята да бъде реално възстановена или върху начина, по който да бъде определено обезщетението /с равностойна земя или с поименни компенсационни бонове/. Поддържа се, че земите се оценяват при условия и ред, определени от МС, според чл.15 ал.3 ЗСПЗЗ. По делото е прието СТЕ, според заключението по която обезщетението съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, е в размер на 7,54лв. С обжалваното решение размерът на обезщетението е увеличен правилно. В съдебно заседание началникът на ОСЗ Хисаря, Н.Ш. поддържа законосъобразност на решението на ПРС.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор С. счита жалбата за неоснователна, а решението за законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване, предвид несъгласие с изменения размер на обезщетението.

1. Пред ПРС е обжалвано Решение № 037О от 15.02.2023г. на ОСЗ Хисаря, издадено по преписка за обезщетяване вх.№ 00370 от 13.02.2023г. на Ат.Б., на основание влязла в сила Заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ № КД-14-25 от 28.07.2022г. по чл.53б ал.5 т.2 вр. с чл.51 ал.1 ЗКИР. С оспореното решение е определено на жалбоподателя обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 0.040 дка, VII категория, на стойност 7.00лв.

Решението е връчено на 29.03.2023г. /л.55, дело ПРС/, жалбата е с вх.номер от 10.04.2023г. – подадена в 14 дн.срок. Оспорващото лице е адресат на административния акт, считан за неблагоприятен. Правилно жалбата е приета за допустима.

Решението е подписано от : Н. ОЗС Хисаря – Н.Ш. и членове – Ат.С., К.П., Л.А. и Г. Н.. Съставът е определен със Заповед № РД-04-68 от 08.02.2022г. на Директора на ОДЗ – Пловдив, на основание чл.33 ал.6 ЗСПЗЗ – л.45 / „Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие", и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.“/ и Заповед № РД46-237/11.10.2022г. на Министъра на земеделието по отношение Г.Н. – т.48 от второпосочената заповед /л.46 и сл./.

Следва извод за издаване на обжалваното решение от състав, определен по предписания в закона ред, поради което административният акт не е нищожен.

По отношение законосъобразността на административния акт изводът на ПРС е правилен.

2. Според данни от преписката : Решението е издадено въз основа на влязла в сила Заповед № КД-14-25 / 28.07.2022г. на Изпълнителния директор /ИД/ на АГКК, която е публикувана в ДВ бр.71 от 02.09.2022г. /л.18, дело ПРС/. Заповедта на ИД АГКК е издадена на основание чл.53б ал.5 т.2 ЗКИР и вр. със заявление от 30.03.2022г. на СГКК – Пловдив с приложени към него материали и документи, определени по чл.58 и чл.75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2006г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и за отстраняване на явна фактическа грешка по отношение гр.Хисаря, като са нанесени нови обекти в КККР, одобрена със заповед № РД-18-783/1.11.2019г. В обхвата на новите обекти е и ПИ с идентификатор 77270.212.27 – нива, собственост на Ат.Б. и Г. К. с площ преди промяната 11 329 кв.м. и площ след промяната 11 091 кв.м. Съгласно чл.53б ал.5 т.2 ЗКИР : „Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със: 2. заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота.“, а според чл.51 ал.1 т.3 ЗКИР : „Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 3. (нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) явна фактическа грешка.“. За заповедта от 28.07.2022г. е предвидено обжалване по реда на чл.53б ал.8 ЗКИР : „Заповедта по ал. 5, т. 2 се съобщава по реда на чл. 35, ал. 3 и подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в "Държавен вестник" по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.“. В жалбата пред ПРС не е посочено заповедта на ИД АГКК да е обжалвана и в хода на съдебното производство не са представени доказателства в тази насока, респект. за отмяна на заповедта в частта за имота на Б. и К..

След влизане в сила на посочената заповед, на ОДЗ – Пловдив са изпратени протокол № 16 / 08.09.2022г. за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона по КК на гр.Хисаря и списък на засегнатите имоти, подлежащи на обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, вкл. списък на засегнатите имоти в контактната зона /л.21 и сл., дело ПРС/. В протокол 16 от 08.09.2022г. е посочено, че коригирането на границите на поземлените имоти в контактните зони около строителните граници на населените места и около всички застроени територии в землището на гр.Хисаря са в съответствие с приетите решения по чл.42 ал.9 от Наредба № РД-02-20-6/2016г. в протокол № 2 от 22.01.2021г. и списъците на засегнатите имоти са съставени в съответствие с чл.42 ал.4 от посочената наредба /“Списъкът на засегнатите имоти се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК, и съдържа: идентификаторите на имотите и номерата им от предходен план за всеки засегнат поземлен имот; трайно предназначение на територията; начин на трайно ползване; данни за собствеността – имена, документ за собственост и адрес на собственик; площ на имотите и източника на данни по чл. 41, ал. 1 ЗКИР – за границите им; площ на засегнатата част; допустима разлика в площта mPдоп. Резултатите от изпълнение на дейностите по ал. 3 и списъкът на засегнатите имоти се изработват в цифров вид.“/. Имотът на жалбоподателя /съсобствен/ е в Списък на засегнатите имоти /л.29, дело ПРС/ - в съответствие с посоченото в заповедта от 28.07.2022г. е отразено ,че площта на имота по КВС е 11 329 кв.м., а площта в КК след корекцията е 11 091 кв.м., респект. площта за обезщетение е 238 кв.м. Размерът на обезщетението е изчислен според притежаваните ид.части, тъй като имота е съсобствен. В писмено становище на ответника, прието от ПРС /л.62, 63/ са описани данните за собственост и съответните ид.части в кв.м. преди и след корекцията. За жалбоподателя са изчислени 40 кв.м., а за наследниците на Г.К. – 198 кв.м. /общо 238 кв.м./.

3. С оспореното решение се определя правото на обезщетение във вр. с чл.53б ЗКИР. В тази вр. съгласно чл.53б ал.6 ЗКИР : „За обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд заповедта, придружена от скицата-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие. Скицата-проект за отстраняване на явната фактическа грешка съдържа данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.“. Следователно, в случая се касае за обезщетение вследствие отстраняването на явна фактическа грешка по реда на ЗКИР във вр. с цитираните по-горе норми от този закон, което обезщетение се определя по посочения ред в ЗСПЗЗ. Затова конкретното административно производство не касае начин на обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ, вкл. не е налице възможност засегнатите лица да предявят претенции /избор/ за начин на обезщетяване. В реда на изложеното – оспореното решение и заповедта на ИД АГКК не се отнасят за отчуждителна процедура.

Описаните данни са представени в обжалваното решение на ПРС, като по отношение фактическата установеност не е въведен спор. Предвид посоченото, следва да бъде прието, че заповедта от 28.07.2022г. е в сила и административното производство по обезщетяване е проведено като последица от това обстоятелство. С основание ПРС е допуснал СТЕ и възприел заключението, изготвено съобразно приложимата наредба - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.). Експертът е обосновал стойност от 7,54лв. въз основа изискванията на наредбата /в експертизата са посочени характеристиките, които са прилагани, ведно с корекционен коефициент, л.112, дело ПРС/. Заключението не е оспорено от страните.

Правилно е приложен от ПРС §3 от ДР на наредбата / „Цените, установени по реда на наредбата, се закръгляват до цяло число левове.“/. Обосновано е прието, че пазарните цени не са относими в конкретното производство. Предвид данните от СТЕ законосъобразно съдът е увеличил размера на обезщетението, като се е позовал и на съдебна практика на ВАС.

Предвид съображенията жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 698/16.02.2024г., постановено по гр.д. № 5087/2023г. на Районен съд-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.