№ 22
гр. Г.Т. , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100090 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното
Производството е образувано по искова молба с вх.№72/09.03.2021г. от
ИВ. Д. П. с ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Д., ул. „Д.”№1, вх.А,
ет.3, ап.6, чрез адв. В .К. от АК - Д. със съдебен адрес гр.Д., ул.
„Полк.Дрангов”№3, вх.Б, ет.1, ап.1, срещу ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c
постоянен адрес в гр.Г.Т., ул. „В.А.“№4, ет.2, ап.6, с цена на иска 3000,06лева,
да бъде осъден ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ул.
„В.А.“№4, ет.2, ап.6, да заплати неизплатената рента за стопанската 2019-2020
година, равняваща се на 30,00 лева на декар или общо за годината на
стойност 3000,06 лева в едно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба да окончателното плащане.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът твърди,
че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 14711.52.8., с
площ от 100.019дка, по кадастрална карта, а по документ за собственост
100.002дка с начин на трайно ползване нива, с трайно предназначение на
територията земеделска, трета категория при неполивни условия, по
1
кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.Г.Т., одобрени със
Заповед № РД -18- 518/21.02.2018г на Изпълнителния директор на АГКК,
находяща се в местността „М.” в гр.Г.Т., общ. Г.Т., обл. Д., стар номер №
052008, при граници и съседи с идентификатори с № 14711.52.7, №
14711.306.8, № 14711.52.30, № 14711.52.62 и № 14711.52.49.
Твърди се, че ищеца придобива процесния имот съгласно проведена
публична продан и съгласно Постановлението за възлагане на недвижим имот
от 30.05.2019г, вписано в Службата по вписванията в гр.Г.Т. на 26.02.2020г.
Твърди се, че на 08.03.2006г. за процесният имот е сключен договор за
аренда на земеделска земя, вписан под №193, том III, вх.рег.№ 1335 от
10.03.2006г на службата по вписванията гр.Г.Т. за срок от петнадесет години с
тогавашния собственик Н.Б.В., като края на този договор е стопанската 2019г-
2020г., като според чл.4 на цитирания договор е записано, че арендното
възнаграждение в размер на 10 000лева (десет хиляди лева) е изплатено
авансово в момента на сключване на договора за целия период на действие на
договора.
Твърди се, че ответника дължи на ищеца полагащата се рента в размер
на 30лева на декар за стопанската 2019-2020г, или общо в размер на
3000,06лева.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал
отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения
иск и изложените в същия твърдения, като в същото време са изложени
следните твърдения и възражения:
Твърди се, че ответникът не дължи каквото и да е възнаграждение за
ползване на имота през стопанската 2019/2020г.
Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на
цената по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанската
2019/2020г, най-късно на 10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на
ищцата.
Твърди се, че разговори с описаното в иска съдържание не са водени с
2
представители на ответника, а ако случайно са водени такива то те са били
със съдържание, което е неотносимо към спора по делото.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Не оспорва, че между ответника и Н.В. е сключен договор за аренда на
процесния имот, чийто срок на действие е изтекъл с приключване на
стопанската 2019/2020 година.
Не се оспорва, че ищцата е придобила правото на собственост върху
процесния имот с постановление за възлагане, влязло в сила на 19.02.2020г.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в Ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът му дължи
арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 година съобразно сключен
договор за аренда на земеделска земя.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената
по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанската
2019/2020г, най-късно на 10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на
ищцата.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се
установява, че ищецът П. е собственик на Поземлен имот с идентификатор №
14711.52.8., с площ от 100.019дка, по кадастрална карта , а по документ за
собственост 100.002дка с начин на трайно ползване Нива, с трайно
предназначение на територията земеделска, трета категория при неполивни
условия, по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.Г.Т.,
одобрени със Заповед № РД -18- 518/21.02.2018г на Изпълнителния директор
на АГКК, находяща се в местността „М.“ в гр.Г.Т.,, общ. Г.Т., обл.Д., стар
3
номер № 052008, при граници и съседи с идентификатори с № 14711.52.7, №
14711.306.8, № 14711.52.30, № 14711.52.62 и № 14711.52.49. Имота е
придобит от ищеца съгласно проведена публична продан и съгласно
Постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.05.2019г, вписано в
Службата по вписванията в гр.Г.Т. на 26.02.2020г. На 08.3.2006г за този имот
бил сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан под №193, том III,
вх.рег.№ 1335 от 10.03.2006г на службата по вписванията гр.Г.Т. за срок от
петнадесет години с тогавашния собственик Н.Б.В., като края на този договор
е стопанската 2019г-2020г. В чл.4 на цитирания договор е записано, че
арендното възнаграждение в размер на 10 000лева (десет хиляди лева) е
изплатено авансово в момента на сключване на договора за целия период на
действие на договора. Арендното възнаграждение, за целия срок на действие
на договора, в това число и за стопанската 2019/2020 година, е изплатено от
ответника на тогавашния собственик на имота Н.В. авансово, при сключване
на договора, което се доказва и от Протокол от 10.03.2006 г., в който е
отразено волеизявлението на Н.В., че е получила от И.П. изцяло и в аванс
цялата дължима арендна цена по процесния договор. Протоколът е с
нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена под peг.
№1351/10.03.2006 г. на нотариус С.Ж., per. №313 на НК и район на действие
Районен съд - Г.Т..
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на цената по арендния договор надлежно и
изцяло, в това число и за стопанската 2019/2020 година, най-късно на
10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на ищцата. Всички правни
действия, извършени от предходния собственик на вещта запазват своето
действие и обвързват новия собственик - купувач по публичната продан. В
процесния случай това означава, че ответникът, като арендатор по процесния
договор, е изпълнил изцяло и точно задължението си да заплати цената по
него. Изпълнението е прието от надлежно правоимащо лице - собственика на
имота. По тази причина последващият собственик на този имот няма и не
може да има претенция към ответника за заплащане на цена, която той вече е
заплатил.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ се явява
4
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Срещу разноските, заплатени от ответника за
адвокатско възнаграждение, ищецът е предявил възражение за прекомерност.
Съдът намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 1200лева с
включен ДДС, се явява адекватно с оглед естеството на воденото
производство, неговата правна и фактическа сложност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1200
лева с включен ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от ИВ. Д. П. с ЕГН - **********, с постоянен
адрес в гр.Д., ул. „Д.”№1, вх.А, ет.3, ап.6, срещу ИВ. ХР. П. с ЕГН -
********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ул. „В.А.“№4, ет.2, ап.6, иск да
заплати неизплатената рента за стопанската 2019-2020 година, равняваща се
на 30,00 лева на декар или общо за годината на стойност 3000,06 лева в едно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба да окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ИВ. Д. П. с ЕГН -
**********, с постоянен адрес в гр.Д., ул. „Д.”№1, вх.А, ет.3, ап.6, ДА
ЗАПЛАТИ НА ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ул.
„В.А.“№4, ет.2, ап.6, сторените по делото разноски в размер от 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд - Д. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6