РЕШЕНИЕ
№ 22416
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110116561 по описа за 2025 година
Ищецът Н. С. Л. твърди, че на 28.10.2024 г. между нея в
качеството й на заемател от една страна и ответника „В. К.“ АД, в
качеството му на заемодател от друга страна, е сключен договор за
паричен заем Standard 30 №6090650 - 26.10.2024г. По силата на
сключения договор за заем, заемодателят е предоставил на заемателя
сума в размер 1,200.00 лв. при условия:
Фиксиран лихвен процент - 40.32%; годишен процент на
разходите (ГПР)- 48.97%; срок на погасяване - 15 месеца;
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора за заем, на заемателя е
начислена допълнителна такса в размер на 808.05 лв за услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.
Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с
погасителните вноски за главница и лихва.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за заем заемателя е следвало в
срок до 3 дни от усвояване на сумата по договора да предостави едно
от няколко изрично изброени обезпечения на заема.
В чл. 5, ал. 2 от договора за заем е описано, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
заемополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер 538.65
лв., разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните
1
вноски.
След добавянето на таксата за експресно разглеждане на
документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение
действителната цена на отпуснатия заем е в размер от
2,894.10лв.Ищцата заплатила общо 2,234.98 лв. Счита, че договорът
за заем е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, с
оглед на което, и разпоредбата на чл. 23 ЗПК сумата от 1,034.98 лв.
била платена при изначална липса на основание.
В исковата молба поотделно и подробно се посочват основания
за недействителност на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 5, ал. 2 от
договора, както и на договора като цяло.
Твърди се, че таксата е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и
в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява
експресното разглеждане на документите за кредита. Аргументира се,
че размера на таксата надхвърля евентуалната стойност на услугата и
цели обогатяване на кредитора в нарушение на закона.
Твърди се, че неустойката по чл.5 ал.2 от договора няма характер
на такава, и е била изначало уговорена без да притежава присъщите
на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Посочва,
че кредиторът е именувал клаузата „неустойка“, за да заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за
обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.Според
исковата молба е очевидно е, че неустойката е уговорена, за да
генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно
надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за
тази дейност.
Горните твърдения са подробно аргументирани в подкрепа на
изложените по-горе твърдения. В исковата молба се твърди, че
оспорените клаузи предвиждат плащания, които следва да се включат
в ГПР, но кредиторът не ги е посочил като такива. Оттук се
аргументира нищожност на целия договор за кредит.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че договор за паричен заем Standard 30 №6090650 -
26.10.2024 г., сключен между Н. С. Л. и „В. К.“ АД е недействителен
поради неточно посоченото в него ГПР и на осн. чл. 55 ЗЗД да
осъдите „В. К.“ АД да заплати на Н. С. Л. сумата от 1,034.98 л., ведно
2
със законната лихва. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответната страна оспорва допустимостта
и основателността на иска. Твърди, че ищецът няма правен интерес от
съединяване на установителен и осъдителен иск за един и същи
договор. Посочва, че няма яснота как е формирана главницата на иска
и за какъв период се претендира лихва.
Тези възражения са неоснователни. Установяването
недействителност на договора е основание за присъждане на
заплатеното над главницата на кредита и неговото установяване е
необходим елемент от процеса. Главницата на иска е очевидно
формирана от разликата между това, което ищецът твърди, че е
получил и това, което твърди, че е върнал по договора. Израза
“законна лихва, употребен в исковата молба има значение установено
от практиката.
Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че
размера на таксата „експресно разглеждане“ не следва да се включи в
ГПР, тъй като задължението за заплащането й е възникнало преди да
възникне договорното правоотношение, и то по избор на заемателя.
Ответникът твърди, че при сключване на договора е действал
добросъвестно и е предоставил на заемателя пълната информация по
условията на договора, без да налага волята си по отношение на
конкретни клаузи.
В отговора се излагат и подборни аргументи срещу аргументите
на ищеца, че отделната клауза за заплащане на неустойка е нищожна.
В изложението ответникът се позовава на договорната свобода и
предлага свое тълкуване на същността на неустойката по процесния
договор. Излага аргументи, че договора не е нищожен, дори ако някои
от клаузите му са недействителни.
Излага подробно аргументи относно начина, по който следва да
се изчисли годишния процент на разходите по потребителски кредити
като процесния. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, намира иска за
основателен и доказан. Страните не спорят по фактите, а само по
правното им значение. Правния анализ на безпорните факти разкрива
следното относно спорните клаузи и валидността на договора:
Относно неустойката по чл.5 ал.2 от договора: В своята практика
настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски
3
кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са
нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори
може да бъде предвидена само като обезщетение за реално
претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално
претърпени вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че
при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за
кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не
е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като
неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма
гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива лихва в
размер по-висок от допустимия.
Относно допълнителната такса по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора:
самото начисляване и събиране на такава такса не нарушава нито
законови забрани, нито добрата търговска практика. Но – с оглед
доказателствената тежест и твърденията на ищеца, ответника
следваше да представи доказателства за равноправността на клаузата –
т.е. че срещу таксата ищецът е получил обслужване по-бързо и/или
качествено от заематели, които не са платили тази такса. Такива
доказателства не бяха ангажирани, поради което ответника следва да
понесе материалните последици от процесуалното си бездействие.
Съдът тълкува тази оспорена клауза като неравноправна.
Относно валидността на целия договор: В практиката си
настоящият състав приема, че една неравноправна клауза не е
основание за обявяване на договор за потребителски кредит за
недействителен. В случая обаче ответникът е предложил и сключил
договор с две неравноправни клаузи, за които съдът приема, че
прикриват допълнителен доход, заобикаляйки закона. При включване
на задълженията по неравноправните клаузи към размера на
доходността по кредита, годишният процент на разходите очевидно
далеч надвишава законовото ограничение. Съдът намира, че при две
неравноправни клаузи целия договор следва да се прогласи за
недействителен.
При това ищецът заемател дължи само чистата стойност на
кредита от 1200 лева, като е прието за безпорно, че е заплатил с
1,034.98 лв. повече. И осъдителния иск следва да бъде изцяло уважен,
като ответникът дължи законната лихва и разноските на ищеца. Съдът
е разпоредил на ищеца да внесе 50 лева такса, а той е внесъл 100,
като за разноските се съобразява размер 50 лева.
Ищцовият адвокат претендира две възнаграждения по 480 лева
на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв., като безплатната помощ е
4
предоставена на основание т.3 пр. второ от цитираната норма.
Ответното дружество е възразило срещу дължимостта и размера на
тези възнаграждения. Съдът намира възражението за дължимост за
неоснователно, тъй като то е направено срещу непосочено от ищцовия
адвокат основание за предоставяне на правна помощ. Възражението
по размера е основателно. Признак на лоша практика е да се искат две
възнаграждения за работа по установителен и осъдителен иск, при
които изхода от установителния пряко обуславя резултата от
осъдителния. С оглед на материалния интерес, характера на казуса
продължителността на производството и действително предоставената
правна помощ съдът намира за съответно възнаграждение по реда на
чл. 38л. 2 ЗАдв. в размер на 600 лева. По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за паричен заем
Standard 30 №6090650-26.10.2024г. сключен на 28.10.2024г. между „В.
К.“ АД ЕИК ...и Н. С. Л. ЕГН **********.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД да заплати на Н. С. Л. сумата 1,034.98 лв.,
ведно със законнатаа лихва от 21.03.2024г. до изплащане, както и 50
лева разноски.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД да заплати на адвокат Д. Г. 600 лева
възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5