Мотиви към присъда № 15/15.01.2021
г. по НОХД № 1088/2018 г.
по описа на ОС – Бургас.
Бургаска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в съда
срещу:
Т.Д.К.
ЕГН **********, роден на *** г.
в с. Е.А., Бургаска обл., с постоянен адрес:***, ***,
*** гражданин, ***, *** образование, ***, ***
ЗА ТОВА ЧЕ: в периода 11.12.2007 г. - 14.05.2008 год., в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“
от НК, заемащо отговорно служебно положение – **** рег. № ***
на ****, с район на действие
Окръжен съд Бургас, с цел да набави имотна облага за взискателя И.В.И., нарушил служебните си задължения при извършване на
действия по изпълнително дело № *********/2007 год. по описа на *** Т.К.,
като издал постановление от 14.05.2008 год. за възлагане на недвижим имот на взискателя И.В.И., без да изпрати писмо до Служба по вписванията - гр.
Несебър с искане за налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор 275454.30.27 в землището на с. Е., Общ. Несебър, съгласно чл. 343,
ал. 2 ГПК (отм.) /„Когато изпълнението се насочва
върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за доброволно
изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, държавният или частният
съдебен изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на
възбрана върху този имот, “/, на 12.02.2008 г. извършил опис на поземлен имот с идентификатор № 27454.30.27 в землището на с. Е. общ. Несебър, без да е
налице наложена възбрана на имота към момента на извършване на описа, без да е
извършил проверка за собствеността, съгласно чл. 373 ГПК (отм.) /„След изтичане на срока за доброволно изпълнение
държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към опис на посочения в
призовката възбранен имот. Описът се извършва само,
ако държавният или частният съдебен изпълнител се увери, че имотът е
собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или
по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни
за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната. като в
постановлението за възлагане на недвижим имот от 14.05.2008
г. вписал поземлен имот с идентификатор № 27454.30.27 в землището на с. Е. общ. Несебър,
собственост на Община Несебър, като собственост на длъжника Б.В.Б.,
и от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени – уронване
авторитета на съдебното изпълнение и имуществени в размер на 584 955 лв., явяващи се пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор № 27454.30.27
в землището на с. Е.общ.
Несебър за Община Несебър - престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл.
343, ал. 2 и чл. 373 от ГПК /отм./.
В
съдебно заседание прокурорът на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, повдигна ново
обвинение срещу подсъдимия Т.К., като намали размера
на имуществените вреди до размера от 98 800 лева,
каквато е оценката на комплексната оценителна експертиза, назначена в съдебно
заседание и прецизира обвинението си по дати,
изразяващо се в следното:
В периода 11.12.2007 г. – 14.05.2008 г., в гр. Бургас, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно
служебно положение – частен съдебен изпълнител рег. № 708 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Бургас, с цел да набави имотна облага за взискателя И.В.И.,
нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително
дело № *******/2007 г. по описа на *** Т.К., а именно:
- 11.12.2007
г. изпратил призовка за доброволно изпълнение на
длъжника Б.В.Б., без да посочи имота, спрямо който се
насочва принудителното изпълнение
и
начина за принудително изпълнение и без да изпрати писмо до Служба по
вписванията - гр. Несебър с искане за налагане на възбрана върху поземлен имот
с идентификатор 275454.30.27 в землището на с. Е., Общ. Несебър,
съгласно чл. 343, ал. 2 от ГПК (отм.) /„Когато
изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане
призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът,
държавният или частният съдебен изпълнител изпраща писмо до службата по
вписванията за вписване на възбрана върху този имот.“/,
- 12.02.2008
г. извършил опис на поземлен имот с идентификатор № 27454.30.27 в землището на с. Е.,
общ. Несебър, собственост на Община Несебър, като собственост на Б.В.Б., без да е налице наложена възбрана на имота към
момента на извършване на описа и без да е извършил проверка за собствеността,
съгласно чл. 373 от ГПК (отм.)
(„След
изтичане на срока за доброволно изпълнение държавният или частният съдебен
изпълнител пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен
имот. Описът се извършва само ако държавният или частният съдебен изпълнител се
увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната.
Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или
нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи.
Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към
деня на възбраната.“)
и на 14.05.2008
г. издал постановление за възлагане на недвижим имот
на взискателя И.В.И.,
като в същото вписал поземлен имот с идентификатор №
27454.30.27 в землището на с. Е., общ. Несебър,
собственост на Община Несебър, като собственост на длъжника Б.В.Б.,
и от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени –
уронване авторитета на съдебното изпълнение и имуществени в размер на 98 800 лева (деветдесет и осем хиляди и
осемстотин лева), явяващи се пазарната стойност на земята и насажденията на
поземлен имот с идентификатор № 27454.30.27
в землището на с. Е., общ. Несебър за Община Несебър - престъпление по чл. 282,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 343, ал. 2 и чл. 373 от ГПК (отм.). Поддържа това
обвинение, като моли съда да наложи наказание на подс. Т.К.
в размер на 3 години лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК пледира подсъдимият да бъде лишен от
право да заема длъжността *** за срок от
5 години.
Защитата на подс. К. в лицето
на адв. Радева, адв. Кралев и адв. Николов считат, че няма извършено
престъпление от общ характер от страна на подс. К.. Пледират подс. К. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.Д.К. на основание издадена заповед №
ЛС-И-606/16.11.2005 г. на
Министъра на правосъдието и след подписване на клетвен лист на 13.04.2006 г. встъпил на длъжност
като ************, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ на основание
параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЧСИ. Към датата на
подписване на клетвения лист, той бил вписан в регистъра на ********.
През 2003 г., свидетелите адв. П.В.Л. и адв. П. Л. (двамата от АК – Варна)
работели в една кантора. Техни клиенти били свидетелите Г.В.
и Р.Д., на които оказвали юридически услуги, като на
св. В. - във връзка с дело, което водел срещу ДЗИ БАНК и с фирмите му – „БИ ПИ
АЙ“ ООД, „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД и други.
През 2007 г. свидетелят В. във връзка
със свои заведени изпълнителни дела, по които нямало движение и във връзка с
неуреден дълг между двама негови служители, попитал св. Л. за познат частен
съдебен изпълнител в гр. Бургас. Свидетелят Л. познавал
подс. Т.К. още от държавната съдебно изпълнителна
служба и влязъл във връзка с него. Подсъдимият К. се
съгласил и поел изпълнителните дела.
През същата година – 2007, свидетелите Б.В.Б.
и И.В.И. работили във фирмата на св. В. - „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД, като шофьор и поддръжка - ел. техник. Двамата не са имали реални парични задължения
един към друг, но въпреки това св. Б. подписал запис
на заповед от 11.02.2007 г.
за 61 000 лв. с падеж 28.02.2007
г., в полза на св. И.И. с
място на издаване с. Е. общ. Несебър и място на плащане гр. Севлиево.
На 05.12.2007 г.
с определение № 522 на PC Севлиево, св. Б.В.Б. бил осъден да заплати на св. И.В.И.
сумата от 67381,72 лв. главница, лихва и разноски, на
основание подписаната запис на заповед от 11.02.2007 г. за 61 000 лв.
На 08.12.2007 г.
адв. П.Л. подал молба вх. №
631/изп.д. 00263/2007 г. /т. 2, л. 7/ от името на взискателя св. И.И.,
до **** подс. Т.К. ***, за завеждане на
изпълнително дело срещу длъжника Б.Б., като в молбата
бил посочен способ на изпълнение - опис и оценка на нива, намираща се в
землището на с. Е., обл. Бургас, без други подробности за имота. Св. Б. не е притежавал имот в землището на с. Е., общ. Несебър,
обл. Бургас.
На база на така подадената молба, на 10.12.2007
г. било образувано изпълнително дело ********/2007 г. по описа на *** Т.К.,
със страни – взискател И.В.И. ***
и длъжник Б.В.Б. ***, който
се е регистрирал на този адрес със съдействието на св. Ж.М.
– собственик на апартамента, но не е живял в него.
На 11.12.2007 г.
подс. К. изпратил писмо с обратна разписка до Служба по вписванията - гр.
Несебър, с което поискал справка за вписвания и заличавания по партидата на св.
Б.В.Б.. На същата дата били изпратени писма с обратни
разписки до ТД на НАП - Бургас, АДВ, Служба вписвания - Бургас, НАП – РУСО
Бургас, и до ПП КАТ Бургас, с които се иска информация за дължими публични
държавни вземания, вписвания по партиди, трудови договори и притежавани МПС от
длъжника св. Б..
На същата дата 11.12.2007 г. подс. К. изпратил призовка изх.
№ 863/11.12.2007 г. /неправилно отразена година
2008 г.в ОА/ за доброволно
изпълнение до Б.В.Б. на адрес ***/,
в която не бил описан, начина за принудително изпълнение, нито имуществото, към
което ще бъде насочено и съответно подс. К. не изпратил писмо за налагане на
възбрана върху имота.
На направените запитвания от страна на подс. К. били получени
отговори от ТД на НАП - Бургас, АДВ, Служба вписвания - Бургас, НАП – РУСО
Бургас и от ПП КАТ Бургас, но по изпълнителното дело, липсва отговор от Служба
вписвания – Несебър и от Служба вписвания – Бургас.
От ТД на НАП - Бургас чрез изх. № **********/14.12.2007 г. било посочено, че св. Б.В.Б.
няма декларирани недвижими имоти, няма декларирана движима собственост, няма
декларирани банкови сметки в РД Бургас. От КАТ - Бургас, било отговорено, че
св. Б. не притежава МПС.
В отговора от ТД на НАП - Бургас с изх.№
**********/14.12.2007 г.
било посочено, че Б.В.Б. има регистриран трудов
договор с „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД от 01.11.2004
г. – безсрочен и действащ.
От ТД на НАП - Бургас с изх.№ **********/14.12.2007 г. било
посочено, че Б.В.Б. - няма задължения. От Агенцията
по държавни вземания - Регионална дирекция Бургас било издадено удостоверение,
че св. Б. няма данни за публични задължения.
На 23.01.2008 г.,
подс. К. получил обратната разписка за връчване на призовката за доброволно
изпълнение с изх. № 863/11.12.2007 г., в която било
отбелязано, че Б.В.Б. е непознат на посочения адрес –
************.
На 28.01.2008 г.,
подс. К. съставил нова призовка за доброволно изпълнение с изх.
№ 146/28.01.2008 г., в която вече вписал както начина за принудително
изпълнение - опис, така и данни, индивидуализиращи имота - ПИ 27454.30.27 с площ от 64,985 дка
в землището на с. Е., чийто опис щял да се извърши на 12.02.2008
г. от 11:00 часа и изпратил
призовката на св. Б. на адрес ***.
По неустановен начин подсъдимият се
сдобил с информацията за имота и за адреса на длъжника. Но въпреки
индивидуализацията на имота, подс. К. отново не изпратил писмо до Служба по
вписванията - гр. Несебър за вписване на възбрана върху този имот.
С АОС (частна) № 2018/20.07.2004
г., процесният имот № 000170 в землището на с. Е., общ. Несебър, с площ 62,686 дка, с начин на трайно ползване – широколистна гора, бил актуван като частна общинска собственост на Община Несебър.
По скица № 1396/19.12.2005 г. имотът бил посочен с площ от 64995 кв.м.
и идентификатор 27454.30.27, при влизане в сила на
кадастралната карта.
Призовката за доброволно изпълнение с изх.
№ 146/28.01.2008 г. била връчена лично на св. Б.
на 31.01.2008 г., който
веднага след получаването й я занесъл на св. Л..
На неустановена дата – няколко дни след 31.01.2008
г., свидетелите
Л., Д., Б. и И., посетили кантората на
подсъдимия в гр. Бургас, където последните подписали различни документи, без да
ги четат, като след това посещение повече не са посещавали гр. Бургас и
кантората на подсъдимия К..
В кантората си, намираща се на **********, в гр. Бургас подс. К.
съставил писмо по Изп. дело №
*****/2006 г., /като ИД е от 2007 г./ без изх. номер и дата на
писмото, до взискателя св. И.В.И. ***,
с което го уведомявал, че на 12.02.2008 г., от 14:00 часа е насрочен опис
на ПИ № 27454.30.27, собственост
на длъжника Б.Б.. В писмото е отбелязано, че същото е
връчено на 05.02.2008 г.
лично от подс. К. в кантората му на св. И., който е положил и подпис при
първото му и единствено посещение на неустановена дата - няколко дни след 31.01.2008 г.
С постановление от 12.02.2008 г., в гр. Бургас, подс. К. назначил съдебно-техническа
експертиза за определяне цената на поземлен имот 27454.30.27,
с площ от 64,985 дка, намиращ се в землището на с. Е.,
общ. Несебър, като в качеството на вещо лице назначил св. Г.П.Г..
На същата дата - 12.02.2008 г., подс. К. заедно със св. Г.,
посетили поземлената комисия в гр. Несебър, с цел да се ориентират къде точно е
имота и на път за с. Е. се срещнали и със св. Л.. Свидетелят Л. отвел подс. К.
и вещото лице до имота, който малко преди това му бил показан от св. Р.Д..
Отново на 12.02.2008 г.,
в землището на с. Е., подс. Т. К. съставил протокол за опис на недвижим имот, в
който вписал, че имота представлява ПИ 27454.30.27, с
площ 64 985 кв.м., намиращ се в землището на с. Е.,
общ. Несебър, съгласно скица с № 24895/20.07.2007
г. и № 1/19.02.2008
г. - кадастър Бургас, без да се увери, че същият
действително е собственост на длъжника св. Б.. Описаната
скица № 1/19.02.2008 г. била с дата седем дни след датата на изготвяне на
протокола за опис на недвижим имот, като в изпълнителното дело била приложена
само стр. 1 на тази скица. Скицата не била издадена от Кадастър Бургас, както е
записано в описа, а е разпечатка от програма MKAD за достъп до данните на
кадастъра.
Описаната в протокола за опис скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър -
Бургас, също не е документ за собственост, отделно това не била приложена към
изпълнителното дело и такъв номер скица не бил издаван от Кадастър Бургас на
тази дата.
На дата 20.07.2007 г.
била издадена скица с № 24995/20.07.2007
г. за процесния имот, в
която било посочено, че същият е с идентификатор 27454.30.27,
с площ 64,995 дка, стар идентификатор на имота кв. 0, № 170 и е собственост на Община Несебър, която била издадена по
заявление и получена от св. Д.Е.. Към 2007 г. св. Е. работела като младши адвокат в кантората на св. Л.
и се познавала със св. Р.Д. и св. В., които дори
придружавала при посещенията им в Люксембург, във връзка с воденото дело срещу
ДЗИ БАНК, тъй като владеела френски език.
Въпросната скица № 24995/20.07.2007
г. била издадена на база молба от св. Е. и
удостоверение по изп. дело №
20077140400045 по описа на Частен съдебен изпълнител св. Л.Х.
*** действие ОС - Варна, по силата на което мл. адв. Д.Е., преупълномощена от адв. П.Л.,
процесуален представител на взискателите по посоченото изпълнително дело,
следвало да получи актуални скици на имоти, подробно описани в удостоверението,
като единият от имотите бил с идентификатор 27454.30.27
(бивш № 170) в землището на с. Е. общ. Несебър,
собственост на Община Несебър.
В посоченото изпълнително дело - 20077140400045 по описа на ЧСИ св.
Л.Х. *** действие ОС - Варна
няма данни длъжникът („АНДИСТИЛ“ ЕООД) да притежава
недвижими имота в землището на с. Е.. Въпреки това по молба на мл. адв. Е., ЧСИ М. издал удостоверението, за да се
установи собствеността на длъжника, като към молбата била приложена извадка от
ПУП на Община Несебър, одобрен 1997 г. за курортна
зона „Иракли“.
В протокола за опис на недвижимия имот от 12.02.2008
г. подс. К. вписал, че определя цена на имота от 262
800 лева, при все че постановлението за назначаване на вещо лице било съставено
и връчено на 12.02.2008 г.
По изпълнителното дело била приложена експертиза от вещото лице св. Г.П.Г., на която в неустановен момент и неустановено от
кого, била подменена стр. 3 и се отличавала от реално представената от вещото
лице. В експертизата, намираща се по изпълнителното дело, липсва по
какво е бил определен имотът, скицата по която бил
определен имотът била записана от вещото лице като № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър
Бургас, но такава скица не е била издавана за имота от Кадастъра на тази дата. Също
така в експертизата за собственик на имота бил посочен св. Б. съгласно Решение № 134/1991 г. на PC-Несебър, но никое от всички решения с №
134/1991 г. на PC гр.Несебър не се отнася до длъжника
св. Б. и никое от тях не го определя като собственик
на имота.
На 21.02.2008 г.,
в гр. Бургас, подс. К. протоколирал съставянето на три обявления за насрочване
на публична продан на описания имот в периода от 28.02.2008
г. до 28.03.2008 г., като едно от обявленията следвало да се изпрати на
Община Несебър за поставяне на таблото за обяви, но липсват данни за това в
регистрите на общината.
Подсъдимият К. съставил два броя писма, без номера и без дати на издаване, до длъжника св. Б. и до
взискателя св. И., с които ги уведомявал за насрочената публична продан на
имота. На писмата било отбелязано, че са връчени на 22.02.2008
г. на длъжника Б.Б. и на
взискателя И.И., лично и на двамата, в кантората на ****. Писмата са били
подписани от И. и Б., но двамата са идвали за първи и
последен път в кантората на подсъдимия на неустановена дата – няколко дни след 31.01.2008 г.
На 07.03.2008 г.
са били изпратени писма без изх. №
до Служба вписвания - гр. Малко Търново и до Служба вписвания - гр. Несебър за
вписвания и заличавания по партидата на И. И.
В. – майка на длъжника Б.В.Б.. Получен бил отговор от СВ Малко Търново, че по
партидата на лицето няма вписвания и заличавания. В кориците на изпълнителното
дело отново липсва отговор от Служба вписвания - гр. Несебър.
На 28.03.2008 г.,
в гр. Бургас, обв. К. съставил протокол, в който обявил публичната продан за НЕСТАНАЛА, тъй като не били получени наддавателни
предложения и на 10.04.2008 г.
лично (в кантората на ЧСИ) връчил уведомление за това на взискателя И., който е
положил подпис при първото си и единствено посещение в кантората на подсъдимия
- на неустановена дата, няколко дни след 31.01.2008 г.
По изпълнителното дело била входирана
молба с № 181/11.04.2008 г., неустановено от кого, от името на взискателя св. И., на
която положения подпис не бил изпълнен от И.. С нея се искало присъединяване на
още един изпълнителен лист срещу длъжника Б. от дата 09.04.2008 г. в размер на 200 000
лв., издаден по заповед за изпълнение на парично
задължение № 105/09.04.2008
г. на PC - Севлиево. Основание за издаване на
заповедта бил отново запис на заповед от длъжника Б.В.Б.
в полза на св. И.И. за сумата от 200 000 лв., която била с дата на издаване 20.03.2007
г., и отново място на издаване – с. Е. и място на
плащане – гр. Севлиево.
На същата дата - 11.04.2008 г. била входирана и втора молба,
неустановено от кого, с вх.№ 182/11.04.2008
г., отново от името на св. И. и също с подпис, който
не бил изпълнен от св. И., в която е било записано изявление от името на И.,
„да бъде обявен за купувач на имот в изплащане на вземането, при цена равна на
оценката за сумата от 262 800 лв.“.
С протокол от 24.04.2008 г. подс. Т.К., въпреки липсата на
данни за собствеността на имота, обявил взискателя И.В.И.
за купувач на поземлен имот 27454.30.27 в землището
на с. Е., общ. Несебър, при цена равна на оценката 262 800 лв.
За така съставения протокол, било съставено и уведомление до длъжника Б., което било връчено на длъжника с обратна разписка на 17.05.2008 г. в гр. Велико
Търново.
С постановление от 14.05.2008 г., подсъдимият Т.К. възложил
поземлен имот № 27454.30.27
с площ 64,985 дка, намиращ се в землището на с. Е.,
общ. Несебър, върху взискателя И.В.И., като отново в
постановлението било посочено, че имотът е собственост на длъжника Б.В.Б., отново при липса на данни за собственост.
В изпълнителното дело № 263/2007 г. на **** Т.К. било приложено постановление за възлагане на недвижим имот от
14.05.2008 г., което не
било подписано от подсъдимия, като в същото са били посочени три грешни граници
на имота и след изписването „на основание чл. 380-384 ГПК” ръкописно е добавено
(отм.). Отделно от това, така съставеното
постановление, освен че не било подписано и съдържало грешки, не било изпратено
на страните, за да могат да осъществят правата си по ГПК.
Не е бил извършен и въвод във владение
на купувача св. И. от страна на подсъдимия, след влизане на постановлението за
възлагане в сила.
На 27.05.2008 г.
с молба вх. № 281/27.05.2008
г. по изпълнително дело №
263/2007 г., входирана
неустановено от кого и по какъв начин, взискателят И. уведомил подсъдимия за
постигнато извън съдебно споразумение, като поискал насрочване на опис и оценка
на недвижими имоти в землището на гр. Провадия и поискал прехвърляне на делото
на ЧСИ Л.Х. *** действие ОС - Варна. Представен бил
заверен препис от 13.05.2008 г.
на споразумение от 12.03.2008 г.,
с което И.И. и Б.Б. се
споразумели, че Б. се задължава да изплати на И. сума
в размер на 1 064 000 лв. до 12.09.2008
г. на вноски по 177 334 лв.,
платими на 12-то число всеки месец от април до септември, а при невъзможност за
изпълнение на задълженията щяло да се пристъпи към удовлетворение на св. И.,
чрез изнасяне на публична продан на недвижими имоти, намиращ се в землището на
община Провадия и землището на Община Царево, каквито св. Б.
не притежавал.
С Писмо изх. №
1048/28.05.2008 г. на
*** Т. К., изпълнителното
дело, съдържащо 65 листа без изричен опис, било изпратено на ЧСИ св. Л.М. ***, който на 09.06.2008 г. образувал
изпълнително дело № 20087140400032/2008 г. по негов опис.
С молба вх. № 059/02.06.2008
г. и идентична такава без
номер и дата до ЧСИ М., мл. адв. М.Г.
- пълномощник на св. И.И., поискала издаване на
удостоверение за това, че длъжникът Б.В.Б. бил
установен за собственик на недвижим имот № 27454.30.27 с площ 64,985 дка,
намиращ се в землището на с. Е., на основание чл. 373 от ГПК, което да послужи
пред Агенцията по Кадастъра, ЧСИ М. издал удостоверение изх.
№ 141/26.06.2008 г., в което посочил, че длъжникът е установен за собственик
на недвижим имот, находящ се в с. Е. обл. Бургас на основание чл. 360, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с чл. 373 от ГПК (отм.) и съгласно протокол на *** Т. К. от 12.02.2008 г. Удостоверението
гласяло още, че на основание чл. 361, ал. 1, б. „в“
от ГПК (отм.) и съгласно скица № 1/19.02.2008
г. имотът е подробно описан (с местонахождение,
граници и размер). Свидетелят Л.М. в своето
удостоверение, също не посочил титул за собственост (нотариален акт, решение на
поземлена комисия за възстановяване на право на собственост, договор или др.
документ удостоверяващ право на собственост). Удостоверението с този изх. № 141/26.06.2008
г. било представено пред СГКК гр. Бургас и е с
различно съдържание от намиращото се в кориците на изпълнително дело на ЧСИ М..
Въз основа на издаденото удостоверение изх.
№ 141/26.06.2008 г. на ЧСИ М., пълномощникът на св. И.И.
- К.К. на 03.07.2008 г. подал заявление до СГКК - гр. Бургас за издаване на
скица на имота, като към удостоверението приложил и постановление за възлагане
на недвижим имот от 14.05.2008 г.
вече подписано от подс. К., с положени печати на него, поправени граници на
имот и компютърно изписан текст /отм./ преди
„постанових“, като оригинала на това постановление бил приложен към
изпълнителното дело на ЧСИ М.. На база на така подадената молба, била издадена
скица рег. № 31229/03.07.2008 г. на СГКК гр.
Бургас, в която св. И.В.И. бил посочен като
собственик на имот с идентификатор № 2745.30.27.
На 06.08.2008 г.
по молба на пълномощник на взискателя, подписаното и поправено постановление за
възлагане на имот от 14.05.2008 г.
било вписано от Служба вписвания към PC - гр. Несебър, по партидите на св. И. и
св. Б., като това било първото вписване за имота по
партидата на св. Б.Б., като вече бивш собственик на
същия. Вписването било извършено от св. Е.М. – съдия
по вписванията, като програмата била направена така, че отваряла само полетата
за вписване и не можело да се види предходни вписвания и евентуално кой е предходният
собственик на имота. В задълженията на съдията по вписванията не влизало
извършването на проверка относно собствеността на имота, а само проверка дали
постановлението отговаря на изискванията на Закона, дали имота е описан
достатъчно ясно и съдържат ли се данни за собственика.
На 13.08.2008 г.,
в гр. Несебър, с констативен нотариален акт № 105 том
XXII рег. № 14181 дело №
4165, нотариус С.
А. признал св. И.В.И. и М. К. И.
за собственици на посочения недвижим имот – № 27454.30.27 с площ 64,985дка,
находящ се в землището на с. Е..
На 26.07.2012 г.,
в гр. Бургас, в качеството си на пълномощник на св. И.И.,
св. Ж.М. *** за издаване на
скица и получила скица № 28702/26.07.2012
г. за процесния имот, а на 03.08.2012 г., в гр. Несебър, св.
Ж.В.М. в качеството си на пълномощник на И.И. и М. И., с нотариален акт №
75 том XI рег. № 9858 дело №
2031 от 03.08.2012 г. на
нотариус С. А., прехвърлила
собствеността на недвижим имот № 27454.30.27
с площ 64,985 дка, намиращ се в землището на с. Е.,
на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, представлявано от св. Г.Д.М. за сумата от 9 700 лв.,
която била по-ниска дори от данъчната оценка – 13 687,95 лв. и била преведена по банков път по сметка на св. М..
На 06.12.2012 г.
св. Ж.В.М., като пълномощник на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, подала до СГКК гр. Бургас Заявление за
изменение на кадастрални данни за обект имот 27454.30.27.
Във връзка с което е издадена Заповед № КД-14-02-2154/10.12.2012 г. за
образуване на два нови обекта в КККР – поземлени имоти с идентификатори 27454.30.48 и 27454.30.49,
съответно с площ 7948 кв. м. и 57047 кв. м., и заличаване на поземлен имот с
идентификатор 27454.30.27 с площ 64995 кв. м.
На 24.01.2013 г.
(в обвинителният акт неправилно е посочено 25.01.2013
г.) „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД,
управлявано от М., продал ПИ № 27454.30.48
с площ 7948 кв.м. (в обвинителният акт неправилно е
посочено 7648 кв.м.) на В.С.Б.
и В.В.В..
При служебна проверка в Община Несебър през 2013 г. на актовете за общинска собственост било установено, че
недвижим имот № 27454.30.27
с площ 64985 дка, намиращ се в землището на с. Е.,
собственост на общината бил продаден на публична продан и възложен на св. И. и
впоследствие продаден от него на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“
ЕООД, поради което на 27.03.2013 г.
в РП - гр. Несебър бил подаден сигнал от Кмета на Община Несебър и след
извършена проверка било образувано настоящото дело.
На 22.12.2014 г.,
била входирана искова молба до PC - гр. Несебър от
представител на Община Бургас против „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“
ЕООД и впоследствие са привлечени и В.Б., като
собственик на 5/8 и В.В., като собственик на 3/8 от
имот 27454.30.48, с което се искало да се обяви, че
същите не са собственици на процесния имот. Било образувано
гр. дело № 1056/2014 г. по
описа на PC - гр. Несебър, което приключило с Решение №
184/10.12.2015 г., с което
било прието за установено, че дружество „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“
ЕООД не е собственик на поземлен имот 27454.30.49 (в
обвинителният акт неправилно е посочено 27454.30.48)
и В.Б. и В.В. съответно не
са собственици на поземлен имот 27454.30.48 (в
обвинителният акт неправилно е посочено 27454.30.49).
Решението на PC - гр. Несебър било обжалвано пред ОС - гр. Бургас и потвърдено,
а впоследствие с Определение № 536/21.12.2017
г. по гр. дело № 2280/2017 г. по опис на ВКС не било допуснато касационно обжалване на
решението на БОС, поради което същото влязло в сила на 21.12.2017
г.
По досъдебното производство била назначена и изготвена оценъчна
експертиза, която дава заключение, че стойността на недвижимия имот към м.
август 2012 г. е в размер на 519 960 лв., а към съставяне и влизане в сила на постановлението за
възлагане – м. май 2008 г. стойността на имота е
възлизала на 584 955 лева.
В съдебно заседание бе назначена и приета КСОЕ, която даде
заключение, че пазарната стойност на процесния имот
към м. май 2008 г. е 98 800 лева.
По делото е била назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза, от заключението на която е видно, че:
1. Подписът „за получател“ долу вляво над датата „05.02.2008“
в съобщение до И.В.И. от *** Т.К. е изпълнен от И.В.И..
2. Подписът „за получател” до датата „18.02.2008“ в обратна разписка *88000000041972* е изпълнен от И.В.И..
3. Подписът за „вещо лице“ в заключения на съдебно техническа експертиза от Г.П.Г. е изпълнен от Г.П.Г..
Първият екземпляр по заключението е представен в оригинал по изпълнителното
дело, а вторият екземляр на заключението е копие на
първия.
4. Подписът „за получател“ долу вляво над датата „22.02.2008“
- съобщение до Б.В.Б. е изпълнен Б.В.Б..
5. Подписът „за получател“ долу вляво над датата „22.02.2008“
в
съобщение до И.В.И.
относно насрочена публична продан е изпълнен от И.В.И..
6. Подписът „за получател“ долу вляво над датата „10.04.2008“
в съобщение до И.В.И. относно нестанала
публична продан е изпълнен от И.В.И..
7. Не се установи лицето, което е и
изпълнило подписа след думата “С УВАЖЕНИЕ“ в молба от И.В.И. вх. №181/11.04.2008 г. до *** Т.К..
8. Не се установи лицето, което е
изпълнило подписа след думата “С УВАЖЕНИЕ“ в молба от И.В.И. вх. № 182/11.04.2008
г. до *** Т.К..
9. Екземплярът по споразумение от 12.03.2008 г. между И.И. и Б.Б. е представен като
копие по изпълнителното дело. Подписът под думите „първа страна“ на втора страница в споразумението е копие на
подписа на И.В.И.. Подписът под думите „втора страна“
на втора страница на споразумението е копие на подписа на Б.В.Б..
10. Подписът
„за получател” до дата „17.05.2008” в обратна
разписка *88000000141312* е изпълнен от Б.В.Б..
11. Подписът
след думата “С УВАЖЕНИЕ” в молба от И.В.И. вх. № 281/27.05.2008 г. е изпълнен от И.В.И..
12. Екземплярът
в пълномощно peг. № 2665/13.05.2008 г. по регистъра
на нотариус Н. Д. е представен като копие в
изпълнителното дело. Подписът в графа „За упълномощител“ в това пълномощно е
копие на подписа на И.В.И..
В съдебно заседание бе назначена и приета допълнителна
съдебно-графическа експертиза, която даде следното заключение:
1. Поредността на изпълнение на подписите за „Получател” и датите
в съобщения по ИД № 00263/2007 г. до И.В.И. от ***
Т.К. са изпълнени както следва:
- на л. 44 от ИД първо е изпълнена датата, а след това е положен
подписа за получател;
- на л. 21 и л. 47 от ИД,
не може да се установи поредността на изпълнение на датата и подписа за
получател.
2. Подписите за „Получател” от името на И.В.И.
в трите Съобщения, приложени като л. 21, 44 и 47 от ИД № 00263/2007 г. на *** Т.К.,
са положени собственоръчно от И.В.И.. Тези подписи не
са привнесени, пренесени, копирани или имитирани.
3.Подписът
след думата „С УВАЖЕНИЕ” в Молба от И.В.И. вх. № 181/11.04.2008 г. не е положен от П.В.Л. и Д.П.Е..
4.Подписът
след думата „С УВАЖЕНИЕ” в Молба от И.В.И. вх. № 182/11.04.2008 г. не е положен от П.В.Л. и Д.П.Е..
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: показанията на свидетелите Г.В.,
И.И., Б.Б., Р.Д., Г.М., Ж.М.,
Д.Е., М.Р., М.И., Е.М., К.К.,
О.С., Г.Г., М.Б., Д.Н., Н.К.,
Н.Г., В.В., П.Л., Л.М., А.Г.;
заключенията по назначената в съдебно заседание комплексна съдебно-оценъчна
експертиза, както и заключенията по назначените в съдебно и досъдебно
производства съдебно-графологични експертизи;
материалите по изпълнително дело № 00263/10.12.2007 г. на ***
Т.К., както и писмените доказателства, приложени по досъдебното
производство.
Разпитан в хода на съдебното дирене, подсъдимият К. не отрича
фактите по обвинителния акт, като дава различно, от това на прокурора, правно
тълкуване на същите по повод дейността си като частен съдебен изпълнител. Същият
категорично заявява, че към момента на изпращане на призовката за доброволно
изпълнение до длъжника Б.Б., имотът все още не е бил
конкретизиран и това не му е давало право да се сочи в призовката конкретен
имот, към който да е насочено принудително изпълнение. Според подсъдимия в
случая няма облагодетелствано лице, тъй като взискателят не е получил нищо,
макар и формално в постановлението да е записана стойността на имота, то той
взискателят сам продава имота на фирма „Еко сън енерджи”
ЕООД за сумата от 9 700 лв., която сума така и
не е получил. Според подсъдимият тази продажба се явява недействителна и никой
по тази продажба не е получил някаква сума. Подсъдимият К. оспорва и
квалификацията на престъплението по чл.280 от НК, тъй
като в случая няма публични отношения. Позовава се на посетена от него, лекция
на Ф.. Отрича категорично, че със своите действия е
уронил авторитета на съдебното изпълнение, както и че няма настъпили
имуществени вреди от неговите действия, тъй като имотът никога не е бил
отписван (диактуван) от собствеността на Община –
Несебър. Никога не е извършван въвод във владение,
както и че вписана възбрана върху чужд имот не полага тежести и ограничения
върху собствеността на имота.
От
събраните и приложени по делото доказателства, проверени в хода на съдебното следствие,
настоящият състав на съда прие за безспорно установено, извършването на нарушения
на служебните задължения по чл. 343, ал. 2 и чл. 373 от ГПК /отм./ от подсъдимия К., като *** по ИД № ***/2007 г. по
описа на *** Т.К..
На 11.12.2007 г. изпратил призовка
за доброволно изпълнение на длъжника Б.В.Б. без да
посочи имота, спрямо който се насочва принудителното изпълнение и начина за
принудително изпълнение /л. 18 от ИД № ***/2007 г. на *** Т.К./ и без да изпрати посмо до Служба
по вписванията – гр. Несебър с искане за възлагане на въззбрана
върху поземлен имот с идентификатор 27454.30.27,
намиращ се в землището на с. Е., общ. Несебър (съгласно чл.343,
ал. 2 от ГПК /отм./).
На 12.02.2008 г. съставил протокол
за опис на ПИ с идентификатор № 27454.30.27,
намиращ се в землището на с. Е., общ. Несебър /л. 25
от ИД № 00263/2007 г. на *** Т.Н./*** /т. 1, л. 13 от
ДП/, като собственост на Б.В.Б.,
без да е налице наложена възбрана на имота към момента на извършване на описа и
без да е извършил проверка за собствеността (съгласно чл. 373 от ГПК отм.).
На 14.05.2008 г. издал постановление
за възлагане на недвижим имот на взискателя И.В.И.,
като в същото вписал ПИ с идентификатор 27454.30.27,
намиращ се в землището на с. Е., общ. Несебър, като собственост на длъжника Б.В.Б. и от това са настъпили значителни вредни последици:
неимуществени – уронване авторитета на съдебното изпълнение и имуществени в
размер на 98 800 лева, явяващи се пазарната стойност на земята и насажденията
на ПИ с идентификатор № 27545.30.27
в землището на с. Е., общ. Несебър за Община Несебър.
Видно е, че от обективна страна подсъдимият Т.К.
е осъществил състава на престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй
като в периода 11.12.2007 г.
- 14.05.2008 г., в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК, заемащо отговорно
служебно положение - **********,
*********, нарушил служебните
си задължения – чл. 343, ал. 2 от ГПК /отм./ и чл. 373 от ГПК /отм./, с цел да
набави имотна облага за взискателя И.В.И. по
изпълнително дело № *******/2007 год. по описа на *** Т.К.
и от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени и имуществени в размер на 98 800 лв. за Община Несебър
Подсъдимият К. е осъществял длъжността „частен съдебен изпълнител“
и тази длъжност го определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК. Субект на
престъпление по служба по чл.282 и сл. от НК може да
бъде само длъжностно лице, работещо в структурата на държавните органи и
обществените организации, тъй като непосредствен обект на защита на
престъпленията по служба са обществените отношения, свързани с правилното и
нормално функциониране на държавния и обществения апарат. Само действия на
длъжностни лица, извършени в държавни органи и обществени организации, и
засягащи правилното им функциониране, могат да бъдат квалифицирани като
престъпления по служба. Частният съдебен изпълнител е лице, което изпълнява
публични функции по смисъла на НК, не само защото изрично е посочен от закона
като лице, изпълняващо публични функции, но и защото съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗЧИ, частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително
изпълнение на частни притезания. Същият освен, че е
имал качеството на длъжностно лице, е заемал и отговорно служебно положение,
предвид това, че частният съдебен изпълнител има идентични правомощия с тези на
държавния съдебен изпълнител по принудителното изпълнение на частни притезания и събиране на публични вземания, и неговата
дейност има изключително важно значение за реализиране правата на физическите и
юридически лица.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че при
първоначалното изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника св.
Б. /л. 18 от ИД № *****/2007 г. на *** Т.К./
не са описани начина за принудително изпълнение, нито имуществото, върху което
ще се пристъпи към изпълнение. Към датата на издаване на призовката за
доброволно изпълнение - 11.12.2007 г. подс. Т.К. имал информация за
имота единствено от молбата на взискателя /л. 1 от ИД
№ ****/2007 г. по описа на **** Т.К./,
а в същата имотът не бил идентифициран по какъвто и да е начин. Така полетата
за обозначаване начина на изпълнение и имуществото, върху което ще се пристъпи
за изпълнение, са останали празни в призовката за доброволно изпълнение. Липсата
на конкретна информация за НИ в молбата довело и до неизпращане
на писмо от подс. К. до Служба по вписванията - гр. Несебър за налагане на
възбрана на имота.
Такова писмо от подс. К. с искане за налагане на възбрана върху
недвижимия имот не било издадено и изпратено до Служба по вписване - гр.
Несебър и при изготвяне на втората призовка за доброволно изпълнение от 28.01.2008 г., /л. 20 в ИД № ****/2007 г. на **** Т.К./, в която призовка вече начина на изпълнение и имота са били
описани - опис на ПИ 27454.30.27, а самата призовката
била изпратена на адреса на длъжника в гр. Велико Търново. Видно от материалите
по изпълнителното дело към този момент – 28.01.2008 г. подс. К. е имал информация само от молбата на
взискателя, в която имотът не само, че не бил индивидуализиран, но е бил
посочен само адрес на длъжника Б. в гр. Бургас. Не е
установен начинът, по който подс. К. се е сдобил с тази информация, която е неналична в молбата, но въпреки индивидуализирането на
имота, той отново не изпълнил служебните си задължения и не изпратил писмо до
Служба по вписванията - гр. Несебър за налагане на възбрана на същия. Нещо
повече, след извършена проверка в службата било установено, че изобщо не е била
налагана възбрана върху имота, по ничие искане.
Подсъдимият Т.К. не се уверил и в
собствеността на недвижимия имот, който е описал и впоследствие възложил на
взискателя И.. В материалите по изпълнителното дело липсва отговор от Служба по
вписванията - гр. Несебър за вписвания по партидата на длъжника Б., както липсват каквито и да е документи за собственост
на процесния имот. В изпълнителното дело е приложена
само една скица на имота и то само първа страница /л.
27 от ИД № 00263/2007 г. на **** Т.К./, от която не е видно чия собственост е същия. Скицата не и не
може да бъде документ за собственост. Освен това тази скица е издадена на 19.02.2008 г., което е седем дена
след изготвяне на описа на процесния недвижим имот. В
протокола за опис на недвижим имот е посочена и друга скица с № 24895/20.07.2007 г. - Кадастър Бургас, но такава скица в ИД липсва. С този
номер на тази дата от СГКК - Бургас не била издавана скица на имота. На тази
дата от СГКК - Бургас е издадена скица на имота с №
24995, в която е посочен стария идентификационен №
170, новия № 27454.30.27,
също и действителния собственик на имота Община Несебър.
В оригинала на ИД № *****/2007
г., приложен към т. 2 на СП е приложено Заключение на
в.л. Г.П.Г. за процесния имот по поставена задача от ***
Т.К.. Разпитан в с.з. като свидетел, Г. заяви, че при изготвяне на оценката на процесния имот, той се е позовал на документи, които
подробно е описал в заключението си. След предявяване на изготвеното от него
заключение, намиращо се в т. 2 от ДП и идентично с изготвеното от него
заключение, намиращо се в оригинала на ИД, свид. Г.
заяви, че според него трябва да има и друга експертиза, в която подробно е
описал документите, на които се е позовал. В същото съдебно заседание съдът
предяви на свид. Г. заключение на съдебно-техническа
(оценителна) експертиза, намиращо се в т. 8, л. 61 на ДП, в което на първа
страница е отразено, че имотът, предмет на изпълнителното дело, се намира в
землището на с. Е., общ. Несебър и представлява нива с площ от 64, 985 дка, находяща се в землището на с. Е., общ. Несебър,
съставляващ поземлен имот № 27454.30.27
по плана за земеразделяне на с. Е. и съгласно скица №
24895/20.07.2007 г. на
Кадастър – Бургас. На следващата страница № 2 на
заключението е записано, че имотът представлява нива с начин на трайно
предназначение – земеделска земя и е собственост, съгласно Решение № 134/1991 г. на Районен съд –
Несебър, на Б.В.Б.. След запознаване с двете
заключения, свид. Г. заяви, че това намиращо се в т.
8, л. 61 от ДП е изготвено от него по възложена задача от ***
Т.К. и това заключение е предадено на подс. К.. Освен че по делото
липсва посочената от свид. Г. скица № 24895/20.07.2007 г. по Кадастъра на Бургас, липсва и съдебно решение № 134/1991 г. на Районен съд –
Несебър. Никое от издадените от на Районен съд – Несебър решения № 134/1991 г. не касаят Б.В.Б., нито процесния имот.
Разпореденото в чл. 373 от ГПК /отм./ уверяване на
съдия-изпълнителя в собствеността на имота е от изключително важно значение,
тъй като при нестанала публична продан и последващо
възлагане на имота собствеността на недвижимия имот преминава от длъжника към
взискателя. Постановлението за възлагане е едностранен властнически акт с
вещноправно действие, поради което в настоящия случай при нарушения на
задълженията си по чл. 373 от ГПК /отм./ подсъдимият Т.К.
от деня на възлагане на имот на 14.05.2008 г. е направил така, че собствеността на чужд имот ПИ 27454.30.27, който е частна общинска собственост на Община
Несебър, да премине в собственост на взискателя св. И. и от тези действия на подсъдимия
са настъпили значителни вредни последици от неимуществен и имуществен характер.
Неимуществените вредни последици се изразяват в уронване
авторитета на съдебното изпълнение, в накърняване доверието на гражданите за
точно и безукорно изпълнени на законовите норми от длъжностни лица при
извършване на съдебно-изпълнителни действия и в накърняване интересите на
Община Несебър по отношение на имущество, представляващо нейна изключителна
собственост.
Квалифициращият състав по чл. 282, ал. 2 от НК е осъществен когато
от деянието са настъпили вредни последици. Значителните вреди се определят от
абсолютната стойност на материалните щети. За тази квалификация на деянието е
без значение, че след извършване на престъплението действията на подсъдимия са
отменени с влязло в сила решение на БОС.
Имуществените вредни последици се изразяват в това, че взискателят
е получил имущество, което не е било собственост на длъжника, оценено на 98 800
лв., явяващи се пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор № 27454.30.27
в землището на с. Е. общ. Несебър м. май 2008 г.,
която се явява вреда за Община Несебър и съответно изгода за взискателя св. И..
Несъмнено сумата от 98 800 лева покрива понятието „значителни вредни последици“
и същите се считат за настъпили, тъй като съгласно Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС
причиняването на вреда е налице, когато последва неблагоприятно изменение в
имотното състояние на другиго, което в случая безспорно е осъществено спрямо
Община Несебър с прехвърлянето на нейна собственост на взискателя и
последвалото препродаване на същата, независимо от последните решения по
гражданското дело в полза на общината.
От субективна страна престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се характеризира с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК и специална
цел.
Умисълът
на подсъдимия се извежда от конкретните негови действия - съставяне на призовка
за доброволно изпълнение без в същата да бъде вписан начина и имуществото
спрямо, което ще се осъществи принудително изпълнение, снабдяване по
неустановен начин и неустановено от кого с данни идентифициращи имота и адреса
на взискателя в гр. Велико Търново и вписването на тези данни във втора
призовка за доброволно изпълнение. Не налагането на възбрана на недвижимия имот
след идентифицирането на същия в нарушения на задълженията си по ГПК, води до
извода, че подс. К. е имал информация, че длъжника няма да предприеме действия
по продажба на същия, с цел да не изпълни задължението си спрямо взискателя. За
такава информация говори и последвалото писмо до взискателя И. /т. 2, л. 28 от ДП/ за насрочване
на опис на недвижимия имот, което е било връчено от подсъдимия на същия на дата
05.02.2008 г., преди да е
изтекъл срока за доброволно изпълнение - призовката е била връчена на длъжника
на 31.01.2008 г. със
седемдневен срок за доброволно изпълнение.
Умисълът
на подсъдимия личи и от действията му по описа и оценка на имота на 12.02.2008 г., неуверяването в собствеността на същия към момента на
съставяне на описа и вписване в протокола на несъществуваща скица на имота и на
такава, издадена седем дни след съставяне на описа. Към този момент подсъдимият
К. е бил на *** години, т.е. с натрупан житейски и социален опит, но най-вече
професионален такъв като юрист и частен съдебен-изпълнител, и безспорно и
категорично е разбирал, че извършва нещо недопустимо и забранено от закона да
описва и възлага имот без да се е уверил в собствеността на същия. Подсъдимият К.
отлично е съзнавал, че вписаните скици в протокола за опис, не са титул за
собственост и дори да бяха редовни, не биха го освободили от задължението му да
извърши справка в Служба по вписванията гр. Несебър, в справка в данъчните или
нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи да се
увери в собствеността на имота. Въпреки получената справка от НАП Бургас /т. 2, л. 20 от ДП/, че длъжника Б. няма декларирани недвижими имоти, подс. К. е продължил с
описа на чуждия имот и с възлагането му на взискателя. За умисъла
на подсъдимия може да се съди и по факта, че постановлението за възлагане от 14.05.2008 г., освен че съдържало
грешки и не било подписано от подсъдимия, не било връчено по какъвто и да е
начин на страните, за да могат да упражнят правата си по ГПК, както и не бил
извършен въвод във владение на взискателя, а директно
делото било изпратено на ЧСИ М. за продължаване на изпълнението. С ясното
съзнание, че внася поправки във вече издаден документ, подс. К. съставил
дубликат на постановлението за възлагане от 14.05.2008
г., който вече бил с верните граници на имота, отново
по неустановен начин е била получена тази информация от подс. К., и съответно
подписан и подпечатан от подсъдимия.
Безспорно е установено в хода на делото, че длъжникът и взискателят
са посетили един единствен път кантората на подс. К., а по изпълнителното дело
са налице множество документи, подписани от тях на различни дати, което води до
извода, че подс. К. предварително и преднамерено е създал тези документи и
представил същите за подписа на двамата, с пряката цел да набави имотна облага
за взискателя. В случая облагата е оценена на 98 800 лева, представляваща
оценката на недвижимия имот, към датата на възлагане на имота - м. май 2008 г. В съзнанието на подсъдимия К. имало ясна представа, че
принася полза с неправомерните си действия и с нарушения на задълженията си по
ГПК и че тази полза я принася именно за взискателя И..
Защитата на подс. К.
оспорва констатациите на прокуратурата относно цитираните нарушения. Твърди се,
че описаната фактическа обсатовка не сочи на
допуснати нарушения от страна на подс. К.. Твърди се също така, че съществува
престъпна схема, на която едва ли не и подс. К. е станал жертва.
Категорично съдът
счита тезата на защитата за неоснователна. Съдът вече посочи по-горе
съображенията си относно умишлено допуснатите нарушения на ГПК.
При определяне на
вида и размера на наложеното наказание съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало към момента на извършване
на деянието и голямата продължителност на наказателното производство срещу
подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват.
При превест на смекчаващите обстоятелства съдът наложи на
подсъдимия К. по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода. Към момента на деянието подс. е бил
неосъждан и от датата на деянието до момента са изтекли повече от 12 години.
Тези факти, както и личността на подсъдимия мотивираха съда да отложи
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. По този
начин ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По делото са
направени разноски 220,74 лв. по ДП и 2307,91 лв. по СП, които съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият следва да заплати.
По тези съображения
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: