РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Враца, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100412 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу И. А. Г., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „****“ № **.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД e подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. А. Г. за следните суми:
сумата 2 055,09 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № ****
от 26.04.2022 г., сключен между ,,Вива кредит” ООД и длъжника; 515,14 лв. договорна лихва
за периода от 26.05.2022 г. до 20.07.2023 г.; 232,61 лв. законна лихва за периода от 21.07.2023
г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и за
разноските по делото: сумата от 56,06 лева - държавна такса и сумата 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
За процесните суми е издадена Заповед № 2301 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 03.12.2024 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение срещу нея. След указание до ищеца,
последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 26.04.2022 г. между „Вива кредит“ ООД
/заемодател/ и ответницата /заемател/ бил сключен договор за паричен заем №******,
съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 2
300,00 лв. Сочи се, че с подписването на договора ответницата удостоверила, че е получила
от заемодателя заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Ответницата се задължила да ползва и върне заетата сума
1
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 965,65 лв., ведно
с договорната лихва, на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 197,71 лв.,
включваща първоначална главница и договорна лихва. Поддържа се, че размерът на ГПР по
договора бил фиксиран и определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК
съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено договорената
между страните възнаградителна лихва. Твърди се, че по договора за паричен заем И. Г. е
извършвала плащания в общ размер на 1 050,00 лв., като към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 2 055,09 лв.
Излагат се съображения, че за ползването на предоставената в заем сума ответницата
дължала договорна лихва в размер, посочен в договора, а именно 665,65 лв., като дължимата
към момента договорна лихва била в размер от 515,14 лв. за периода от 26.05.2022 г. до
20.07.2023 г. Посочва се, че ответницата е трябвало да изплати целия заем на 20.07.2023 г. –
последната падежна дата, като същата не е изпълнила задълженията си за връщането му,
поради което дължи мораторна лихва в размер от 232,61 лв. за периода от 21.07.2023 г. до
26.11.2024 г.
Твърди се, че на 01.12.2016 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 05.03.2024 г.
между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
/правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/., с който
вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено на ищцовото дружество.
Поддържа се, че към исковата молба било приложено Уведомление за извършена цесия от
името на „Вива Кредит“ ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
което е било връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба, с което
уведомлението за извършената цесия е достигнало до него и съставлява надлежно
съобщаване на цесията. Поддържа се, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД от името на цедента за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Излагат се съображения, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 1 т.10 от ЗПК. Поддържа се, че в
договора за потребителски кредит е предвидено кредиторът да предостави на потребителя
сума в размер на 2 300,00 лв. за срок от 15 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от
40.32 %, като е посочен и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.49 %. Сочи се,
че в чл. 1, ал. 3 от процесния договор за потребителски кредит е уговорена такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 689,60 лв.,
а в чл. 4, ал. 2 – неустойка в размер на 1 126,35 лв. при неизпълнение от страна на
потребителя на задължението, уговорено в чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди се, че в процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР
– 49.49%, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е
стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така, както
те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Сочи се, че от
съдържанието на договора не става ясно дали в ГПР са включени предвидената в чл. 1, ал. 3
от договора такса за експресно разглеждане и предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора
неустойка, като с оглед размера на таксата — 1 689,60 лв. и размера на неустойката —
1 126,35 лева спрямо предоставената заемна сума — 2 300,00 лв. може да се направи извод,
че същите не са включени в ГПР. Поддържа се, че с така уговорените такси и неустойка се
2
цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР по кредита да не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Изтъква се, че тези разходи са били
предварително известени на кредитора, като са включени в размера на всяка погасителна
вноска по кредита и са уговорени по начин, който цели единствено да увеличи задължението
на потребителя, респективно печалбата на икономически по-силната страна – кредитора.
Излагат се съображения, че изискванията, които клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, като не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или
поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към
него. Твърди се, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът цели да се обогати. Сочи се, че кредиторът не е включил т.нар. от него
„неустойка“ към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът му по
този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква се, че самият кредитор в чл.
4, ал. 2 от договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на
обезпечение“, като при формирането на всяка вноска добавя и част от дължимата сума за
„неустойка“. Сочи се, че вземането за неустойка на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите, като същото се отнася и за клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния
договор досежно таксата за експресно разглеждане, като се поддържа, че тя е нищожна и на
самостоятелно основание – както поради нарушаване на императивните изисквания на
закона, така и поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че събирането на такса за
това от потребителя противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквато именно дейност е дейността по разглеждане на
искането за отпускане на кредит. Твърди се, че заплащането на такава такса е уговорено
изцяло във вреда на потребителя, поставя го в неблагоприятна позиция в сравнение с
другата страна в правоотношението и освен това накърнява добрите нрави, тъй като
размерът на тази допълнителна такса представлява 73.46 % от отпуснатата в заем сума,
което я прави прекомерна в сравнение с размера на заема. Поддържа се и че уговорената в
чл. 4, ал. 2 от договора неустойка от своя страна също сама по себе си е и нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди се, че така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Посочва се, че неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, като основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което
същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Навеждат се доводи, че с оглед нищожността на процесния договор за кредит, то на
основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита
(предоставената главница) без да дължи каквито и да било други разходи, като ответнцата е
изпълнила задълженията си по процесния договор. По тези съображения се иска от съда да
отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
3
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3841/2024 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. А. Г. е издадена Заповед №
2301/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата 2 055,09 лв., представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № ****** от 26.04.2022 г., сключен между
,,Вива кредит” ООД и длъжника; 515,14 лв. договорна лихва за периода от 26.05.2022 г. до
20.07.2023 г.; 232,61 лв. законна лихва за периода от 21.07.2023 г. до 26.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 02.12.2024 г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и за разноските по делото: сумата от
56,06 лева - държавна такса и сумата 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2
НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 27.12.2024 г. и в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение с вх. № 286/08.01.2025 г., поради което и с
Разпореждане № 175/09.01.2025 г. по ч. гр. д. № 3841/2024 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 412/2025 г. по описа на
Районен съд – Враца.
Установява от представения по делото Договор за паричен заем Standard 30 № *****,
че на 26.04.2022 г. между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и заемателя И. А. Г. е бил
сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя сума в размер на 2 300,00 лв., която заемодателят се е задължил да изплати на
заемателя съгласно чл. 2, ал. 1 от договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са уговорили,
че преди подписване на договора заемателят доброволно е избрал да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
а съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса в размер на 1 689,60 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да върне заема в срок от 15
месеца на 15 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 310,35 лв., дължими
на падежни дати, посочени в договора за паричен заем, при ГПР в размер на 49.49 % и
фиксиран ГЛП в размер на 40.32 %. Общата сума на плащанията по договора с включена
такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е 4 655,25 лв. Съгласно чл. 4, ал.
1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по
договора, а именно: поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя
бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря
на слените изисквания: да е навършило 21-годшина възраст; да работи по безсрочен трудов
договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1 000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в заем в качеството си на заемател или банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1 126,35 лв., която се разсрочва и
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 385,44 лв., а общото задължение по договора става 5 781,60
лв.
С разходен касов ордер № 0004/26.04.2022 г. „Вива Кредит“ ООД е изплатило на И.
4
А. Г. сумата от 2 300,00 лв. с основание: отпускане на кредит ******.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на
01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на продавач или цедент и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на купувач или цесионер, страните са
се съгласили продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, договори за потребителски
кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които същият е
отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в приложение № 1 към
договора.
С приложение № 1 от 05.03.2024 г. е прехвърлено вземане срещу И. А. Г. по договор
за кредит № ***** от 26.04.2022 г. в размер на 2 055,09 лв. остатъчна главница, договорна
лихва в размер на 515,14 лв. и такси/неустойки/разходи в размер на 2 371,37 лв.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016 г. „Вива Кредит“ ООД
е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от
негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016 г.
между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като
цесионер, включени в което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е
станало неразделна част от рамковия договор за цесия.
Към исковата молба е приложено уведомление до И. А. Г. за извършване на цесията и
прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем № *** от 26.04.2022 г. г. в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото,
усвоеният кредит от заемателя е сума в размер на 2 300,00 лв. Последното плащане по
задълженията по договора е за падежна дата 26.06.2022 г. Длъжникът е изпаднал в забава от
26.07.2022 г., денят след падежна дата 25.07.2022 г., на която няма постъпили плащания за
задълженията, като моментът на изпадането на длъжника в забава е определен съгласно чл.
8, ал. 2 и 3 от Договор за паричен заем Стандарт 30 № *******/26.04.2022 г. Съгласно
експертизата, сумите по претендираните с исковата молба вземания към ответника, към
датата на изготвяне на заключението не са погасени, като непогасените задължения са както
следва: главница – сума в размер на 2 055,09 лв.; договорна лихва за периода от 26.05.2022 г.,
датата на първата вноска до 20.07.2023 г., датата на настъпване на падежа на договора – сума
в размер на 515,14 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница от 21.07.2023 г.,
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на
подаване на заявлението 26.11.2024 г. – сума в размер на 232,61 лв. Според експерта
извършените от заемателя плащания са отразявани от заемодателя при спазване на
договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора в чл. 14 от
Договора за паричен заем, а именно: заемателят и заемодателят изрично се съгласяват
погасяването на задълженията по този договор да се извършва в следния ред: разноски,
които са начислени в случай на забава на плащането, лихва за забава, неустойки за
неизпълнение на договорно задължение, договорна лихва, главница”. Съгласно
заключението при дължими суми за главница – сума в размер на 2 300,00 лв., договорна
лихва – сума в размер на 665,65 лв., неустойка – сума в размер на 1 126,35 лв. и такса за
експресно разглеждане – сума в размер на 1 689,60 лв., параметрите на ГПР са както следва:
максимален размер на ГПР – 0,63%, представляващ максимални законни ГПР съобразно
срока и главницата/к.5/; максимален размер на договорната лихва 1 437,50 лв.,
представляваща максималното законно оскъпяване на база законни ГПР/к.6/; максимална
законна сума за връщане – 3 737,50 лв. /к.7/; разлика между максималното законно платено и
реалното платено /по ПП/ - 2 044,10 лв./к.8/; коефициент на реалното ГПР съобразно реално
изплатеното /по ПП/ - 1,51 / к.9/; реален ГПР /по ПП/ в проценти – 121,10 % / к.10/. Според
5
експертизата заемателят по Договора за паричен заем Стандарт 30 № 5814638/26.04.2022 г. е
заплатил следните суми: за главница – сума в размер на 244,91 лв., представляваща
задълженията за вноска за главница по ПП за падежна дата 26.05.2022 г. – сума в размер на
120,43 лв. и за падежна дата 25.06.2022 г. – сума в размер на 124,48 лв.; за договорна лихва –
сума в размер на 150,51 лв., представляваща задълженията за вноска за договорна лихва по
ПП за падежна дата 26.05.2022 г. – сума в размер на 77,28 лв. и за падежна дата 25.06.2022 г.
– сума в размер на 73,23 лв.; за неустойка – сума в размер на 150,18 лв., представляваща
задълженията за вноска за неустойка по ПП за падежна дата 26.05.2022 г. – сума в размер на
75,09 лв. и за падежна дата 25.06.2022 г. – сума в размер на 75,09 лв.; за такса за експресно
разглеждане – сума в размер на 294,40 лв., представляваща задълженията за вноска за такса
за експресно разглеждане по ПП за падежна дата 26.05.2022 г. – сума в размер на 112,64 лв.,
за падежна дата 25.06.2022 г. – сума в размер на 112,64 лв. и за падежна дата 25.07.2022 г. –
сума в размер на 69,12 лв.; за начислени разходи за събиране на вземането – сума в размер
на 210,00 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, пълно и обективно
дадено.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 2 055,09, представляваща дължима главница по Договор
за паричен заем № 5814638 от 26.04.2022 г., сключен между ,,Вива кредит” ООД и И. А. Г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 515,14 лв., представляваща договорна лихва за периода от
26.05.2022 г. до 20.07.2023 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
232,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.07.2023 г. до 26.11.2024 г.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в претендираните
размери; реалното предоставяне на заемната сума в твърдения размер; настъпилата цесия
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД за процесното
вземане и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
Сключеният между страните договор има правните характеристики на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност на ЗПК и разпоредбите на ЗЗП, касаещи
неравноправните клаузи в договори, сключени с потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В изпълнение на задължението за извършване на служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от
ГПК за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че клаузата на чл. 1, ал. 3 във връзка
с чл. 1, ал. 2 от договор за паричен заем № **** от 26.04.2022 г.от 18.09.2019 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
паричен заем в размер на 1 689,60 лв., и клаузата на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от
6
договора, съгласно която при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 126,35 лв., са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Клаузата за заплащане на такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане
на документите за одобрение на паричен заем представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, тъй като действията по разглеждане на искането за
отпускане на заем, преценка на кредитоспособността на заемателя и одобряване на заема са
присъщи на кредитирането, особено когато кредиторът е кредитна институция, извършваща
дейност по кредитиране по занятие. Събирането на такса за това от потребителя
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато именно дейност е дейността по разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Заплащането на такава такса е уговорено изцяло във вреда на
потребителя, поставя го в неблагоприятна позиция в сравнение с другата страна в
правоотношението и освен това накърнява добрите нрави, тъй като размерът на тази
допълнителна такса е по-голям от половината от отпуснатата в заем сума, което я прави
прекомерна в сравнение с размера на заема.
Клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение на кредитора
на първо място е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В тази насока е достатъчно да се посочи, че размерът на
неустойката – 1 126,35 лв., представлява почти половината от размера на предоставената в
заем сума – 2 300,00 лв. От съдържанието на договора за паричен заем не се установява по
какви точно критерии е определен размерът на неустойката, от какви компоненти се състои
и в каква зависимост е същата от отпуснатата в заем сума. При това задължението за
заплащане на неустойка е вменено в тежест на потребителя едновременно със задължението
за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва и на законна лихва при забава. По този
начин неустойката оскъпява значително кредита за сметка на потребителя и го поставя в
неравноправно положение в сравнение с търговеца.
На следващо място клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20
ЗЗП, тъй като поставените към потребителя изисквания за предоставяне на обезпечение на
заемодателя в тридневен срок от сключване на договора са непосилни и на практика
неизпълними. Ако потребителят имаше възможност да осигури банкова гаранция за сума в
размер на цялото задължение по договора за кредита или поръчител – физическо лице, който
да отговаря на посочените от кредитора условия, то същият не би прибягнал до услугите на
този кредитор, предлагащ т. нар. „бързи кредити“ при явно по-неизгодни условия, отколкото
банките. Включвайки такава клауза в договора за паричен заем, кредиторът си гарантира
сигурна печалба, поставя в неблагоприятно положение потребителя, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. По делото няма данни клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал.
2 от договора за паричен заем да са индивидуално уговорени. Напротив, от начина, по който
е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен
предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя. Поради това
когато е сключвал договора, потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. По тези съображения съдът намира, че посочените клаузи са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 и 20 ЗЗП.
От друга страна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
7
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
прецени реалната цена на финансовата услуга и икономическите последици от сключване на
договора, като направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В случая в договора за паричен заем е посочена стойност на ГПР от 49.49 %, която с
оглед клаузата на чл. 2, т. 7 от договора може да се предположи, че включва таксата за
експресно разглеждане, но очевидно не включва неустойката, оскъпяваща сама по себе си
кредита. С тази неустойка се покриват разходи, които са свързани с договора за заем и са
били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са предвидени в договора
за паричен заем, поради което стойността й е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за
паричен заем да съдържа размер на ГПР, същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на разходите по кредита и потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Освен това, съгласно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, реалният ГПР /по ПП/ в проценти е в размер на 121,10 %, който процент е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /чл. 19,
ал. 4 ЗПК/. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед изложеното, следва да се приеме, че налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора за потребителски кредит, което съгласно чл.
22 от ЗПК води до недействителност на договора поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. По делото е установено, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави на заемателя заемната сума. За това свидетелства
извършеното от ответника плащане по договора за кредит, представляващо извънсъдебно
признание за получаване на сумата, както и представеният разходен касов ордер. Поради
това ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и други плащания
като възнаградителна и мораторна лихва. От размера на чистата стойност на кредита –
2 300,00 лв., следва да бъдат приспаднати направените до момента плащания, чийто общ
размер съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е 1 050,00 лв.
Следователно дължима от ответника е сума в размер на 1 250,00 лв.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит, което е породило действие по отношение на чистата
стойност на кредита, дължима по силата на чл. 23 от ЗПК. Обстоятелството дали
уведомяването за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е достигнало до
8
длъжника е без правно значение, щом той не противопоставя възражение, че е платил
задължението на предишния кредитор – Решение № 93 от 28.02.2018 г., постановено по т. д.
№ 60268/2016 г. на ВКС, II г. о. От друга страна, за прехвърляне на вземането длъжникът е
уведомен от ищеца-цесионер въз основа на упълномощаване от предишния кредитор с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. уведомително писмо
за извършено прехвърляне на вземания.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде
уважен до размера от 1 250,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.12.2024 г., до окончателното
плащане, а за разликата над 1 250,00 лв. до пълния предявен размер от 2 055,09 лв. искът за
главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни с оглед
разпоредбата на чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове за договорна лихва в размер на 515,14 лв. за периода от 26.05.2022 г. до 20.07.2023 г.
и за лихва за забава в размер на 232,61 лв. за периода от 21.07.2023 г. до 26.11.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи
да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 106,06
лв., от които 56,06 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество разноските в заповедното производство в общ размер на 47,30 лв. съразмерно с
уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на 126,14
лв., депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350,00 лв.
На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на
100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество разноски в общ размер на 234,65 лв. съобразно уважената част на
исковете.
Ответницата също претендира разноски за заповедното и в исковото производство.
Видно от представения в заповедното производство Договор за правна помощ от
07.01.2025 г. ответницата е заплатила на упълномощения от нея адвокат възнаграждение в
размер на 200,00 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищцовото дружество е направено под условие, в случай че ответната
страна претендира такова в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая възражението не следва
да се разглежда, доколкото при определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, следващо се в полза на процесуалния представител на длъжника за
осъщественото от него в полза на длъжника процесуално представителство по заповедното
дело, като основа за определяне следва да послужи сумата от 200,00 лв., установена в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на
9
сключване на договора за правна защита и съдействие от 07.01.2025 г./, която е приложима
по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата /в този смисъл Определение № 102/14.03.2022 г.
по ч. т. д. № 2481/2021 г., I, т. о. на ВКС/, а не чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от същата, а в случая е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения минимум.
От заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от 110,80 лв.
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
В настоящото производство ответницата претендира присъждане на разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв.
От тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата сумата от 387,82 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Не следва да се разглежда възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответницата в исковото производство, доколкото същото е направено под
условие в случай че ответната страна претендира такова в по-голям размер от предвидения с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвиден по-
нисък размер от заплатения за предявените обективно кумулативно съединени искове /чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. *****, ул. „*******“ № *,** ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1 250,00 лв., представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № ***** от 26.04.2022 г., сключен между
,,Вива кредит” ООД и И. А. Г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2301/03.12.2024
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3841/2024 г. по описа
на Районен съд – Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 250,00 лв. до
пълния предявен размер от 2 055,09 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за контрол на просрочени задължения” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, против И. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „*****“ №
15, искове, както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за установяване дължимостта на
сумата от 515,14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.05.2022 г. до
20.07.2023 г., и 2/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 232,61 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 21.07.2023 г. до 26.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.***, ул. „***“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, сумата от 234,65 лв. – разноски в настоящото
10
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 47,30 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3841/2024 г. по описа на Районен съд –
Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. ***, ул. „******“ № ***, сумата от 387,82 лв. – разноски в производството
съразмерно с отхвърлената част на исковете, както и сумата от 110,80 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3841/2024 г. по описа на Районен съд – Враца,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11