Решение по адм. дело №353/2025 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от М. С. Г., с пост. адрес: [населено място],,[улица] ,чрез адв. С. Д. от САК, със служебен адрес: [населено място],[улица], ет. 2 ,ап.6 против Заповед за ПАМ №1645/19.08.2025г. на мл. инсп.в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено с техническо средство Drug Test 5000STK с идентичен номер AKKN-0003, предназначен за едновременно ,качествено доказване за наличие на до 8 анализиращи вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози в 13,23ч. на 19.08.2025г., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебно заседание не се явяват жалбоподателя и неговият процесуалния му представител, адв. С. Д. , но в писмено становище адв. Д. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна ,по подробно изложени доводи. Претендира и разноски, съгласно списък .

Ответникът по жалбата – мл. инсп.в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР не се явява в съдебно заседание,не взема становище по жалбата.

Административен съд-Монтана-ІІІ състав ,след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени и гласни доказателства, установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 19.08.2025г./л.15/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез адм. орган до съда на 02.09.2025г./л.5/,т.е. в срок,което я прави допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствата по делото са писмени. Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея.

С разпореждане [номер]/30.10.2025г.делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е указана доказателствената тежест.

От данните по делото се установява,че на жалбоподателя М. С. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№4543268/19.08.2025г. за това,че на 19.08.2025г. около 12,49ч. в [населено място] по [улица] посока на движение от [улица]към [улица]управлява товарен .автомобил “ОПЕЛ“с рег.№[рег. номер]-собственост на ТД „К.“ООД, клон София, като до № 2 е спрян за проверка. При извършена проверка на водача за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000STK с идентичен номер AKKN-0003, предназначен за едновременно ,качествено доказване за наличие на до 8 анализиращи вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози в 13,23ч. на 19.08.2025г., уредът отчел положителен резултат за опиати с проба №426. Издаден му е и талон за медицинско изследване във ВМА с №311437 и са му връчени 7 бр. холограмни стикери с №[рег. номер], като същият е уведомен за започване на адм. производство по издаване на ЗПАМ. Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №1645/ 19.08.2025г. на мл. инсп.в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС, който управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено с техническо средство Drug Test 5000STK с идентичен номер AKKN-0003, предназначен за едновременно ,качествено доказване за наличие на до 8 анализиращи вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози в 13,23ч. на 19.08.2025г., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган- мл. инсп.в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на директора на СДВР№513з-6400/ 07.07.2023г./л.28/ ,както и заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1632/02.12.2021г.Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18м. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая направеният при полицейската проверка тест действително е отчел употреба на наркотични вещества, което е дало основание на административния орган да пристъпи към издаване от заповедта за налагане на мярката. Жалбоподателят обаче е дал биологична/кръвна/ проба, която е изследвана в Химикотоксикологична лаборатория във ВМА-София и според резултата от изследването се установява наличие на кодеин, както и на парацетамол и метамизол,псевдо/ефедрин и хлорфенирамин.   Посочено е също така в заключението на    ХТЕ, че кодеинът е вещество, принадлежащо към групата на опиатите, с изразен антитусивен/противокашличен/ ефект, който се прилага в комбинирани препарати с аналгетично действие, които се отпускат без лекарско предписание.

В конкретния случай водачът управлява МПС ,като при проверка от контролните органи е проверен с годно техническо средство- Drug Test 5000STK с идентичен номер AKKN-0003, предназначен за едновременно ,качествено доказване за наличие на до 8 анализиращи вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози ,което показва позитивен резултат към опиати. При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС и 2.проверка с техническо средство или медицинско изследване ,което показва позитивен резултат към опиати. Тези предпоставки обвързват административния орган да издаде заповед за ПАМ. Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК ,вр. с чл.144 АПК до доказване на противното.В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, което е направено от него успешно в хода на производството с представени писмени доказателства-химико-токсикологична експертиза ,от която е видно ,че в кръвта на жалбоподателя е открит кодеин, вещество от групата на опиоидните аналгетици, с изразен антитусивен /противокашличен/ ефект. Според експертизата кодеин намира приложение в редица комбинирани препарати с аналгетично действие, като паракофдал, ацефеин, солпадеин,седалгин нео и др. , които се отпускат без лекарско предписание, като установената концентрация на кодеин в кръвта е по-ниска от терапевтичната област на лекарственото вещество. От отчетения резултат от изследването във ВМА-София , е видно ,че в кръвта на жалбоподателя се съдържа вещество ,което попада в Приложение №2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични ,В сила от 10.11.2011 г.,Приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г.Съгласно чл.3 от Наредбата „Растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) се класифицират, както следва:1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1;2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 2; 3. Списък III - Рискови вещества съгласно приложение № 3.Кодеинът е опиат ,влизащ в състава на лекарства ,за масова употреба без рецепта ,при което употребата му не поражда сънливост или странични ефекти ,които биха довели да забавяне реакциите на управляващия МПС и не е забранен за употреба ,при което не представлява наркотично вещество по см. на закона ,което да е забранено от закона при управление на МПС. От направеното изследване е установено присъствие в урината на веществата парацетамол и метамизол,като едновремменото им присъствие с веществото кодеин е индикация за употреба на комбиниран лекарствен препарат от рода на Паракофдал,отпускан без лекарско редписание,за чиято употреба лицето съобщава в протокола за медицинско изследване. Другият лекарствен продукт, за който съобщава лицето е Тайлол хот ,съдържащ веществата псевдо/ ефедрин и хлорфенирамин ,които не са наркотични вещества по Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Като са достигнали до други правни изводи, и са издали заповед за ПАМ без да изчакат резултата от кръвното изследване, контролните органи са нарушили материалния и процесуалния закон. Предвид посоченото се налага извода, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни последици. Ето защо съдът намира, че не са осъществени и не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Следва също да се отбележи, че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)и което в случая е безспорно, е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната, още повече, че в случая при проверката жалбоподателя е заявил още на този етап, че по рано през деня е употребил цитираните по –горе лекарствени продукти. Извършеното нарушение не е безспорно доказано ,не е доказано и да е нарушен целта на закона–че е извършено нарушение с висока степен на обществена опасност, засягащо безопасността на отделните участници в пътното движение и създаващо реална заплаха за техния живот и здраве ,при което неправилно административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.

Наложената принудителна административна мярка не е съобразена не само с материалния закон, и с целта на специалния закон /ЗДвП/- осигуряване безопасността на движението по пътищата, но и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р. по а.д.№6881/2018г.на ВАС;Р. по а.д.№6882/2018г. на ВАС; Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.

Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, но в несъответствие с административно-производствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява неправилна и незаконосъобразна и следва да се отмени,съответно жалбата да се уважи, като основателна.

Разноски са претендирани от жалбоподателя своевременно,като съшите са дължими на основание чл.143,ал.1 АПК.Претендирани са разноски за адвокат 1000лв. съгласно договор за правна защита и съдействие, изплатени в брой ,и за държавна такса-10,00лв.,съгласно списък/на л.67/ ,които следва да бъдат уважени в искания размер. При направено възражение от ответника ,за прекомерност на разноските за адвокат в съпроводителното писмо ,с което е предоставена на съда административната преписка, съдът констатира ,че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).,като е определено на минимума-1000лв. за процесуално представителсво ,защита и съдействие по административни дела без материален интерес и извън случаите по ал. 2 на чл.8 от цитираната наредба.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ,ал.2 ,предл.2 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. С. Г., с пост. адрес: [населено място], [улица] ,чрез адв. С. Д. от САК, със служебен адрес: [населено място],[улица], ет. 2 ,ап.6 , Заповед за ПАМ №1645/19.08.2025г. на мл. инсп.в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС,който управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено с техническо средство Drug Test 5000STK с идентичен номер AKKN-0003, предназначен за едновременно ,качествено доказване за наличие на до 8 анализиращи вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози в 13,23ч. на 19.08.2025г., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. С. Г., с пост. адрес: [населено място], [улица]сумата от общо 1010/хиляда и десет/лева ,представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138 ,ал.3 от АПК по реда на чл.137 от АПК.