РЕШЕНИЕ
№ 1967
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330119233 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
против И.Ж. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. ЗЗД и чл.
99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД бил сключен Договор
за електронни съобщителни услуги с кл. номер **** г., с който била
предоставена мобилна услуга за мобилен номер **** при условията на
тарифен план Smart L с месечен абонамент 23,99 лева за срок от 24 месеца до
14.06.2020 г. Ответникът не заплатил стойността на услуги, фактурирани за
четири последователни месеца: ноември 2018 г., декември 2018 г., януари
2019 г. и февруари 2019 г., като по отношение на същите се претендира
сумата в размер на 89,19 лева. Предвид изложеното „БТК“ ЕАД прекратило
едностранно сключения договор по вина на ответника, като деактивирало
процесния абонамент, считано от 26.02.2019 г. Претендираната сума от 89,19
лева се формирала както следва: сумата в размер на 35,87 лева по фактура №
*** г., 23,99 лева по фактура №****г. и 0,71 лева по фактура № *** г.
Излагат се съображения, че „БТК“ АД е прехвърлило вземането към
ответника на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 24.02.2020 г., което от
своя страна е прехвърлило вземането на ищеца с договор за цесия от
01.10.2019 г. и анекс към него от 10.03.2020 г.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 14784/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив, V бр. с., против длъжника била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 7969/24.09.2021 г. Доколкото срещу заповедта
било подадено възражение и след указания до ищцовото дружество бил
предявен настоящият установителен иск.
1
С оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен
иск, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
89,19 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 22.10.2018 г. – 22.02.2019 г., дължими по Договор за електронни
съобщителни услуги с кл. номер **** г., с който била предоставена мобилна
услуга за мобилен номер ******. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника И.Ж. Т.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7969/24.09.2021 г.
по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 14784/2021 г. на Районен съд
Пловдив, V бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните
суми. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от ответника, а
искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
За основателност на иска, в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по договора за
телекомуникационни услуги, със соченото в исковата молба съдържание, и
потребление на посочените в исковата молба услуги от ответника. Ищецът
следва да докаже и прехвърляне на вземанията в негова полза по силата на
сключен договор за цесия.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца, следва да докаже, че е погасил.
По делото е представен процесният Договор за мобилни услуги от
14.06.2018 г. /л.11-13/, който носи подпис за ответника, неоспорен в срок, при
което го обвързва с предвидените права и задължения. В същия е уговорено,
че „БТК“ ЕАД предоставя на ответника тарифен план Smart L при
абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС месечно.
От представения по делото договор за прехръляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД /л.24/ и
Извлечение от приложение № 1 /л.21/, се установява, че процесното вземане е
прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С. Г. Груп“ ООД. С договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. /л.30-31/ и приложение № 1 към анекс от
10.03.2020 г. /л.20/, „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило на ищеца процесното
вземане. Ответникът е уведомен за извършените прехвърляния с връчване на
препис от исковата молба.
2
В хода на производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства за – реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за
исковия период. Представени са единствено едностранно издадени фактури,
които не носят подписите на ответника, поради което не се кредитират от
настоящия съдебен състав. Предвид изложеното съдът намира, че следва
ответникът да заплати на ищеца единствено уговорената месечна вноска за
ползваните услуги за процесните три месеца в общ размер на 71,97 лева. За
останалите претендирани суми предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан. За дължимостта на последните, следва да се докаже по
категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника.
При този изход на спора, на основание чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Доказателства за извършени разноски от
ищеца са представени за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Съразмерно на
уважената част от исковата претенция на същия следва да се присъди сумата
в размер на 165,42 лева.
В общата сума на разноските следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 205 лева, тъй като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Съразмерно на уважената част от претенцията,
дължимите разноски на ищеца възлизат на 165,42 лева.
От ответника не са представени доказателства за извършени разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И.Ж. Т., ЕГН: **********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 71,97 лева /седемдесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща незаплатени мобилни услуги за периода
22.10.2018 г. – 22.02.2019 г. по Договор за мобилни услуги от 14.06.2018 г.,
сключен между БТК“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени
на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК: *********, с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
което от своя страна е прехвърлило вземането на ищеца с договор за цесия от
01.10.2019 г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 7969/24.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14784/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, V бр. с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата в размер на 71,97 лева до пълния претендиран размер от 89,19 лева,
като недоказан.
ОСЪЖДА И.Ж. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал.1 ГПК на ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 165,42
3
лева /сто шестдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на
165,42 лева /сто шестдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 14784/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, V бр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4