МОТИВИ ПО НОХД №459/2018г.
ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Обвинението
срещу Д.Л.П. е за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това,
че на 30.11.2017 година, в гр.Оряхово, обл.Враца, противозаконно е присвоил чужди движими вещи –
парични знаци с неустановен номинал, в общ размер на 22750.00 лева / двадесет и
две хиляди, седемстотин и петдесет лева /, собственост на Т.К.М. ***, които е
владял по силата на чл.36 и сл. от Закона за задълженията и договорите, а
именно в качеството си на упълномощено лице, въз основа на пълномощно от
28.11.2017 година, като не е предоставил сумата от продажбата на земеделската
земя на собственика й – на Т.К.М. *** – престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП -
Оряхово поддържа внесеното обвинение, като излага подробни доводи в негова
подкрепа.
Гражданските ищци, конституирани и като
частни обвинители чрез процесуалния си представител адв.М.С.
*** поддържат както обвинението, така и предявения граждански иск.
Защитникът на
подсъдимия Д.П. *** счита, че
обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, като
излага доводи в тази насока.Счита, че с приложеното към делото пълномощно са
изяснени гражданско – правните отношения между упълномощител
и упълномощен.Сочи, че при упълномощаването Т.М. е бил адекватен, както и, че е
бил адекватен при получаване на сумата от продажбата.Посочва, че свидетелските
показания дадени от неговите наследници са противоречиви, непоследователни и
нелогични.
Подсъдимият П.
се присъединява към изложеното от защитника си, заявява, че е невинен и, че
пострадалият е получил парите си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Л.П. е роден на ***г***, обл. Кюстендил, ж.к. „ Развесена върба “ №5, ет.1, ап.3,
българин,
български гражданин, със средно специално образование,
разведен, осъждан - реабилитиран, управител на ЕТ “ Д.П. – М. “, със седалище
гр.Дупница, ЕГН:**********.В изготвената справка – характеристика за
подсъдимито лице е отразено, че подсъдимият към датата на изготвяне на
справката живее в с.Селановци.Отразено е, че същият не е криминално проявен и
не дружи с криминално проявени лица.Посочено е, че не се ползва с лошо име сред
обществеността на селото и своите съседи, както и, че не употребява
алкохол.Сочи се, че на територията, обслужвана от РУ на МВР – Оряхово няма
противообществени прояви и нарушения на ОР.
Същият е осъждан
за престъпления от общ характер, както следва:
- по
НОХД №1710/1997г. по описа на РС - София, в сила от 11.05.1998г., за престъпление
извършено на 29.09.1993г. по чл.343а, б.“ В „, пр.1, вр.чл.343, ал.2, пр.2, б.“
А „, пр.2, вр.ал.1, б.“Б „, пр.2, вр.чл.342, ал.1, П.
на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“ Б „ е осъден на „ Глоба „ в размер на 200000
лева и на „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от една година.
По горепосочената
присъда лицето видно от справката за съдимост е реабилитирано по право на
основание чл.86, ал.1 от НС;
- по
НОХД №356/1997г. по описа на РС - Дупница, в сила от 22.05.2000г., за
престъпления извършени на 08.10.1991г. и на 17.02.1992г. по чл.129, ал.1 от НК,
П. на основание чл.23, ал.1, вр.чл.24, ал.1 от НК, е осъден на „ Лишаване от
свобода „ за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наказанието е било отложено за срок от три години;
- по
НОХД №1/2007г. по описа на РС - Дупница, в сила от 21.03.2008г., за
престъпление извършено на 28.04.2004г. по чл.131, ал.1, т.7, вр.чл.129, ал.1,
вр.ал.2, пред.9, вр.чл.28, ал.1 от НК, П. на основание чл.54 от НК, е осъден на
„ Лишаване от свобода „ за срок от 1 година при първоначален „ Общ „ режим на
изтърпяване на наказанието.
С Определение №688/30.07.2015г.,
постановено по ЧНД№600/2015г. по описа на РС - Дупница, П. е бил реабилитиран
по НОХД №356/1997г. и по НОХД №1/2007г., и двете по описа на РС – Дупница.
Пострадалото
лице Т.К.М. *** заедно със сина си – И.Т.М. и съпругата си – Д.И.М..
С Решение №7 за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с.Селановци от дата 07.04.1999г., на Т.К.М. е било възстановено правото на
собственост върху следните земеделски земи - нива с площ от 17.200 дка в
местността „ Калмушка падина „, трета категория, имот №220009 и нива с площ от
0.360 дка в местността „ Долни градини „, четвърта категория, имот №044020.
Между „ Кранигел – Игнат Пеловски –
Красимир Пеловски „ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, чрез
пълномощника си – св.М.П., в качеството на арендатор и Т.К.М., в качеството му
на арендодател, е бил сключен договор №452 за аренда на земеделска земя за
стопанско производство вписан в СВ при РС – Оряхово в дв.вх.рег.№398 от
20.02.2015г., акт №163, том 1, партида №8213, по силата на който арендодателя
отдал под аренда на арендатора нива с площ от 17.200 дка, имот №220009, трета
категория, находяща се в местността „ Калмушка падина „ в землището на
с.Селановци.Договорът е бил сключен за срок от пет стопански години, считано от
стопанската 2015/2016г. до 2019/2020г. включително, като първата стопанска
година започвала на 01.10.2015г..Т.М. на 23.10.2017г. получил дължимата му се
рента за съответната стопанска година лично.Последният обещал на сина си – ЧО и
ГИ И.Т.М., че ще му дари земята, която притежава.В същото време обаче пред
трети лица – св.П., св.Ц.М. и св.И.К., демонстрирал намерение да продаде
същата, като искал да бъде настанен в старчески дом.Също така Т.М. страдал и от
„ Съдова деменция „, поради което имал временна загуба на паметта, промяна в
настроението и др..
В съседство на Т.М. живеели неговите
роднини – св.Ц.Х.М. и св.И.К.М..Т.М. често ги посещавал и заявявал пред тях
намерението си да продаде притежаваната от него земеделска земя.
На 28.11.2017г. сутринта Т.М. отново
посетил дома на св.Ц.Х.М. и св.И.К.М..В същото време на гости на последния бил
подсъдимото лице.Четиримата били седнали в кухнята, където Ц.М. готвела.И.К.М.,
Т.М. и подсъдимия започнали да говорят за земя, при което Т.М. споделил, че
иска да продаде собствената си земеделска земя.Тогава подсъдимия П. изразил
желание да закупи същата и поискал да види документите на процесната
земя.Т.М. отишъл до дома си, взел документите за земята, с които разполагал и
отново се върнал в дома на св.И.К.М..След като подсъдимия се запознал с тях
предложил да закупи земята за по 1000.00 лева на декар.Т.М. се съгласил, при
което св.И.К.М. *** подсъдимият и св.И.К. отишли в кантората на адв.Ц.К., а Т.М. останал да ги чака в колата.Подсъдимото
лице предоставило на адвоката скиците на имотите собственост на пострадалото
лице и поискало да му бъде изготвено пълномощно, с което Т.М. да го упълномощи
да извърши продажба на тези имоти.Адв.К. изготвил
необходимото пълномощно и съответните декларации и им казал, че трябва да
отидат при нотариус Г.И., която да ги завери.Също така адв.К.
попитал кой арендова земята, която предстои да бъде продадена и след като
разбрал, че това е фирма ЕТ „ Кранигел – Игнат Пеловски „, гр.Кнежа, която
фирма обслужвал като адвокат им препоръчал да отидат при св.М.П. – служител във
фирмата, тъй като тази фирма имала най – голям интерес да закупи земята, поради
което би предложила най – висока цена.
След като си тръгнали от кантората на адв.К. подсъдимия и св.И.К. се върнали при автомобила на
последния, където ги чакал пострадалия Т.М..Двамата се качили в автомобила и
потеглили към кантората на нотариус И. в гр.Оряхово.Св.К. паркирал автомобила
си пред банка, находяща се в близост до кантората, след което тримата се
отправили към кантората на нотариус И..През това време като помощник – нотариус
при нотариус И. работела св.В.К. З., която ги посрещнала.На св.З. бил представен
изготвения от адв.К. проект на пълномощно, като Т.М. поискал
същото да му бъде нотариално заверено.Св.З. подробно разяснила на Т.М. какви ще
бъдат последствията от упълномощаването и го попитала дали разбира на кого и
какви права иска да даде.Разговорът им бил чут от нотариус Г. И., която също
попитала Т.М. дали разбира значението на това упълномощаване и какви ще бъдат
неговите последствия.След това Т.М. отново бил попитан от длъжностните лица
дали е съгласен със съдържанието на пълномощното, като същият дал положителен
отговор.Св.З. му поискала личната карта и направила необходимите за това
производство справки – сравнила данните на упълномощителя с тези в
представената й лична карта, след което се уверила, че именно лицето, което се
явява пред нея е упълномощителя.
Било установено, че Т.М. е дееспособен и
не е поставен под запрещение.Била извършена и проверка на личната му карта в
полицията.Св.З. прочела текста на пълномощното и след като съдържанието му било
одобрено от Т.М., същата била уверена в това, че същият е съгласен с това
съдържание и, че разбира значението на написаното.След това пред св.З.Т.М. по
своя воля лично положил подписа си и изписал собственоръчно трите си имена
върху пълномощното.Горепосочените действия били извършени в присъствието както
на св.И.К., така и в присъствието на подсъдимото лице.
С горепосоченото пълномощно, Т.К.М.
упълномощавал подсъдимия, както следва:
- да го представлява пред нотариуси, съдия
по вписванията, общински власти, ОСЗ, МДТ, Кадастър, като изготви необходимите
документи и продаде от негово име собствените му поземлени имоти, а именно -
нива с площ от 17.200 дка в местността „ Калмушка падина „, трета категория,
имот №220009 и нива с площ от 0.360 дка в местността „ Долни градини „,
четвърта категория, имот №044020;
- във връзка с тези разпоредителни
действия да оформя и подписва всички необходими за това документи и внася
дължимите такси.С право да договаря и сам със себе си при хипотезата на чл.38
от ЗЗД;
- да продаде сам на себе си или на трето
лице и да договори продажната цена по негова преценка и получи договорената
сума;
Положеният от страна на упълномощителя подпис върху горепосоченото пълномощно и
съдържанието на същото били нотариално заверени от нотариус Г.И. *** действие
района на РС – Оряхово, рег.№671 на НК на 28.11.2017г. под №6307.
След като заверели нотариално пълномощното
тримата тръгнали обратно за с.Селановци, обл.Враца с автомобила на св.И.К..Последният
спрял пред дома на М., който слязъл от автомобила и се прибрал в дома си, а К.
закарал подсъдимия до дома му.
Св.М.И.П., както беше отбелязано по – горе
работела в ЕТ „ Кранигел – Игнат Пеловски „, гр.Кнежа, която фирма арендовала
земеделската земя на Т.М..С оглед изпълняваните от свидетелката служебни
задължения, в т.ч. и плащането на арендната цена, същата познавала Т.М., който
лично ходел в офиса на фирмата в с.Селановци за получаването й.
Междувременно адв.К.
се свързал със св.П. по телефона и й казал, че има пълномощник, който продавал
земеделска земя, която земя била под аренда във фирмата, *** която работи.
На 29.11.2017г. подсъдимият открил в „
Интернешънъл Асет Банк, клон Враца разплащателна сметка на свое име.
Във връзка с продажбата на процесната
земя, на 29.11.2017г. следобяда, св.П. се срещнала с
подсъдимия и св.И.К. ***.Подсъдимият й представил документите за земята и
поискал 1300.00 лева на дка, като представил собстве***
банкова сметка в „ Интернешънъл Асет Банк „ и поискал сумата от продажбата да
бъде преведена преди изповядване на сделката по неговата банкова сметка.***, в
която работи св.П. имала утвърден модел на работа в тези случаи, същата
поискала да й бъде представена банкова сметка на Т.М..Подсъдимият не искал
пострадалият да разбере за продажбата, тъй като нямал намерение да му предостави
получените от продажбата на земите му парични средства, поради което отказал.След
като й било отказано, св.П. предложила да отидат заедно до дома на М. или да му
се обадят, за да е сигурна, че той наистина иска парите да бъдат преведени по
сметка на подсъдимия, но и това й предложение получило отказ от страна на
подсъдимото лице поради гореизложените причини.Тогава свидетелката предложила в
направения банков превод да бъде написано, че същият е в полза на Т.М. за
извършване на покупко – продажба на земя, но и това й предложение не се
харесало на подсъдимия, който поискал парите да са му „ кацнали „ преди
изповядване на сделката.След като не могли да постигнат съгласие по въпроса,
подсъдимия казал, че ще си намери друг купувач.
След срещата със св.П. св.И.К. позвънил по
телефона на св.И.К.И. – управител на „ Росагро „ ООД, с.Селановци и му казал,
че подсъдимия П. продава земеделска земя в землището на с.Селановци.Тъй като
св.И. не бил в района се уговорили по – късно същия ден да се видят в
зърнобазата на фирмата.По време на срещата подсъдимия и св.К. представили на
св.И. документите за земята – пълномощно, скици, данъчна оценка за три имота
земеделска земя.Тъй като единият от имотите граничил с друг такъв, собственост
на „ Росагро „ ООД, с.Селановци, св.И. се съгласил да закупи два от посочените
в пълномощното имоти, тъй като третият описан такъв в същото бил необработваем
на поисканата от подсъдимото лице цена - по 1300.00 лева на декар.Също така
подсъдимият поискал паричните средства да не му се превеждат по банков път, а
да му бъдат изплатени в брой, тъй като нямал банкова сметка.***, че бил платил
на упълномощителя и затова му трябвали парите.Св.И. се съгласил, след което се
обадил на нотариус Г.И., за да я попита дали на следващия ден ще могат да
изповядат сделката.Тъй като същата не можела да ги приеме, позвънил на другия
нотариус с район на действие района на РС – Оряхово, а именно нотариус М. Г..След
проведен разговор с нея, св.И. й отнесъл необходимите за сделката документи с
цел подготвяне на нотариялния акт, като се разбрали на следващия ден да осъществят
същата.
Тъй като представляваното от св.И.
дружество - „ Росагро „ ООД, с.Селановци поддържало три сметки в „ Райфайзен
банк „ ЕАД, на 30.11.2017г. сутринта същият се отправил за гр.Враца, за да
изтегли необходимата сума, която следвало да заплати като продажна цена.На
същата дата от клона на банката в гр.Враца, св.И. изтеглил от сметка на
дружеството в банката сума в размер на 30000.00 лева.Тегленето било отразено
като касова операция, като сумата от 30000.00 лева е била изплатена на св.И. в
следните банкноти – 100х100.00 лева и 400х50.00 лева
След като изтеглил горепосочената сума,
св.И. ***.В уговорения с нотариус Г. час той, св.И.К. и подсъдимото лице се
срещнали пред кантората й, като преди да влязат за да изповядат сделката св.И.
платил на ръка на подсъдимия сумата, която се били разбрали да му плати за
земята, а именно сумата от 22750.00 лева.След това влезли в кантората на
нотариус Г..
За извършената покупко – продажба бил
съставен нотариален акт №169, том 2, рег.№2387, дело №248/2017г. по описа на
нотариус М. *** действие района на РС – Оряхово, рег.№719, в който било
отразено, че подсъдимият П. в качеството му на пълномощник на Т.К.М., продава
на „ Росагро „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
с.Селановци, обл.Враца, управлявано и представлявано от свидетеля И.К.И.
собствената си земеделска земя, а именно нива с площ от 17.200 дка в местността
„ Калмушка падина „, трета категория, имот №220009, по плана за земеразделяне
на с.Селановци, обл.Враца, с данъчна оценка на имота – 2275.56 лева и нива с
площ от 0.360 дка в местността „ Долни градини „, четвърта категория, имот
№044020 по плана за земеразделяне на с.Селановци, с данъчна оценка на имота –
46.44 лева.В нотариалния акт било посочено, че двата имота са продадени общо за
сумата от 2400.00 лева, която сума продавачът чрез пълномощника си заявил, че е
получил напълно в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт.
Св.И. съставил разходен касов ордер
№1101/30.11.2017г., в който отразил, че „ Росагро „ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца за покупко – продажба на
недвижим имот е изплатило на подсъдимото лице в качеството му на пълномощник по
пълномощно рег.№6307 и №6308 сума в размер на 22750.00 лева.Издаденият от св.И.
РКО бил осчетоводен от счетоводството на дружеството, тъй като имало разлика в
действително платената цена и тази посочена в нотариалния акт, като в авансовия
отчет №1/30.11.2017г. на дружеството било вписано, че с документ
№1101/30.11.2017г. от дружеството са били направени разходи за покупка на земя,
както и, че на подсъдимото лице е била изплатена парична сума в размер на
22750.00 лева за покупка на земя.
Вместо да предаде получената на
30.11.2017г. по пълномощие сума пари на пострадалия Т.М., което упълномощаване
не го превръщало в неин собственик, подсъдимия задържал същата за себе си, като
по този начин се разпоредил с нея като със своя.
На неустановена по делото дата в началото
на месец декември св.П. ***.На входа на селото същата забелязала Т.М., който
бутал колелото си в посока центъра на селото и спряла.Тъй като М. не я познал,
същата се представила коя е и го попитала защо иска да си продаде земята и защо
е дал пълномощно за това, като му казала, че са й били предложили да купи
земята му, както и, че е отказала това предложение.М. отвърнал, че нищо такова
не е давал, че не помни да е давал пълномощно за продажба на земя.Споменал, че
е имало уговорки някой да го вкара в старчески дом, а не че ще си продаде
земята.Също така си спомнил, че е воден някъде, като казал, че за продажба на
земя не е подписвал нищо.
След разговора си със св.П.Т.М. се прибрал
в дома си и треперейки разказал на съпругата си – св.Д.М. за срещата си със св.П.
и за разказаното му от последната.На въпроса на съпругата му какво е направил,
същият отговорил, че не е продавал нищо, а че само са го били накарали да
подписва, но не знае кой, а на въпроса й къде са парите от продажбата на земята
отговорил, че само се е подписал и не е вземал пари на ръка.След като Д.М. не
намерила документите за земята на съпруга си, същата започнала да търси парите
от продажбата на същата.След като не открила такива се обадила на сина си – И.Т.М.
и го уведомила за случилото се.
След това отишла в дома на св.Ц.М..На
въпросът й какво е станало със земята, къде са водили съпругът й и къде са
парите, Ц. отговорила, че същият е ходел в гр.Оряхово и си е продал земята,
като я попитала „ Ти не знаеш ли „.Съобщила й също, че земята е била продадена
на човек от гр.София, че парите за земята са били увити във вестник, както и,
че Т.М. си ги е прибрал.След като Д.М. казала, че пари не е намерила, св.Ц.М. и
отвърнала, че съпругът й е слязъл на централното шосе за гр.Кнежа от кола,
паднел е и е загубил парите.
Тъй като св.Д.М. се усъмнила, че има нещо
гнило в тази история попитала св.И.К. къде е оставил съпругът й, на което той й
отвърнал, че същият е слязъл пред портата на дома им.
След като И.Т.М. се прибрал, също попитал
баща си защо е продал земята, на което последният отговорил, че не е продавал
никаква земя, както и, че не е получил никаква сума от продажбата.
На 03.12.2017г. около 09.00 часа,
афектиран от обстоятелството, че не е получил продажната цена на земята си, Т.М.
отишъл до дома на св.И.К. и започнал да
се кара с него.Последният подал сигнал на тел.112 за скандал в с.Селановци, обл.Враца
на ул.“ Хемус „ №26 с неговия роднина, който сигнал в 09.10 часа бил
препредаден в РУ на МВР – Оряхово.По същото време на работа били полицейските
служители – св.С.П.Ц. и св.М.П.Ц..На място установили Т.М., който бил в
състояние на афект.За случая била образувана преписка
рег.№309р-13964/04.12.2017г. по описа на РУ на МВР – Оряхово.
Т.К.М. предявил срещу „ Росагро „ ООД, с.Селановци иск по чл.26, ал.1, вр.чл.40 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС, като поискал прогласяване нищожност на договора за
покупко – продажба и осъждане на ответника да му предаде владението върху
процесните ниви в качеството му на собственик на същите.По така предявения иск
в РС – Оряхово било образувано ГД №838/2017г., по което пострадалият се
представлявал от адв.К..С Решение №136/14.12.2018г.
постановено по делото, така предявените искове били отхвърлени.
Въпреки, че пострадалият си е поискал
парите, получени от покупко – продажбата на земеделска земя от св.К., а в последствие
завел и гражданско дело с цел да си възстанови самата земеделска земя, по което
дело в качеството на свидетел бил разпитан подсъдимия, същия така и не получил
изплатената парична сума за продажбата на собствените си земеделски земи.
Случилото се повлияло върху здравословното
състояние на Т.М., като същото се влошило и същият започнал да не помни нищо.
ЧО и ГИ Д.М. разказала за случилото се на
своите дъщери – М.Т.К. и К.Т.К..
След като Д.К.М. и И.Т.М. не открили
парична сума, която да е получена за продажбата на процесните земи, последният
депозирал жалба до органите на реда, в която посочил, че баща му не е получил
уговорената сума от продажбата на земята му нито от пълномощника, нито от
купувача.По случая била образувана и водена предварителна проверка, в хода на
която били събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.Въз основа на тези данни било образувано настоящето наказателно производство.
Т.К.М. починал на 18.09.2018г..Същият
видно от представеното по ДП удостоверение за наследници изх.№АО-Н-321 ОТ
15.10.2018г., издадено от кметство с.Селановци, обл.Враца оставил за свои
законни наследници конституираните в настоящето производство граждански ищци и
частни обвинители, а именно – Д.И.М. – съпруга, К.Т.К. – дъщеря, И.Т.М. – син и
М.Т.К. – дъщеря.
По ДП
е била изготвена съдебно психиатрично – психологична експертиза на Т.К.М..Вещите
лица лично освидетелствали Т.М., след което дали следното заключение:
-
освидетелстваният е с Д:съдова деменция и нивото на интелекта и познавателните
процеси са снизени, поради настъпилите съдови промени в мозъка, както и
последиците от преживения ИМИ;
-
освидетелстваният страда от Д:Съдова деменция, АХ, състояние след преживян ИМИ
в б – на на Дсма и в
момента на извършване на деянието е бил повлиян от изброените по – горе
заболявания и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си;
-
освидетелстваният страда от Д:Съдова деменция, АХ, състояние след преживян ИМИ
в б – на на Дсма.Констатирани
са значими нарушения в мисленето, емоционално – волевата сфера, вниманието,
паметта и интелекта, поради което е психически негоден да участва в
наказателното производство;
- с
оглед на установените нарушения в познавателните способности и процеси,
освидетелстваното лице не е в състояние правилно да възприема, запаметява и да
възпроизвежда фактите, които имат значение за делото и да дава обяснение по тях
в хода на наказателния процес;
-
фактическата зрялост на освидетелствания не съответства на нивото на
фактическата му зрялост с неговата възраст;
-
констатира се снизение по органичен тип на
интелектуалното и личностно развитие но лицето;
-
предвид мозъчните заболявания на освидетелствания са настъпили изменения във
физическото и психическото развитие – изразено снизение
на паметово – интелектуалната сфера поорганичен тип;
- при
освидетелствания не са настъпили значими последици от деянието;
- освидетелствания подлежи на амбулаторно
лечение с поддържащи медикаменти;
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на:показанията на
разпитаните по делото свидетели, изготвеното и прието от съда експертно
заключение и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът намери,
че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
основава на тях своите факти.
Деянието на подсъдимия
е доказано по безспорен и категоричен начин.Всички въпроси, касаещи предмета на
доказване са обезпечени с необходимите доказателства, а именно - място и време на извършване на деянието, лицето,
намирало се на местопроизшествието в момента на извършване на
престъплението,
действията на това лице, намерението му спрямо процесните вещи, механизма на осъществяване
на престъпленията.
Установено е,
че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „ обсебване
„ по чл.206, ал.1 от НК.
При
установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не
деянието от подсъдимия, съдът анализира подробно доказателствената съвкупност,
в която от решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и
приложените писмени доказателства, чрез които точно се установява поведението и
действията на подсъдимото лице преди, по време и след деянието.
Авторството
на деянието, датата и мястото на извършване на престъплението се доказват по
несъмнен и категоричен начин именно от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства.
Безспорно
по делото се установи, че след като подсъдимото лице е постигнало уговорка с пострадалия
Т.К.М. да продаде собствените на последния земеделски земи – сам със себе си
или на трето лице, и да договори продажната цена по негова преценка, и да
получи договорената сума / т.е. при условия, каквито намери за добре / и за целта
било изготвено и подписано пълномощно на основание чл.36 и следващите от ЗЗД,
което било нотариално заверено, подсъдимият продал два от описаните в
пълномощното земеделски имота на „ Росагро „ ООД,
с.Селановци, представлявано от св.И.К.И., в качеството му на управител на
дружеството за сумата от 22750.00 лева.Също така се установи, че след като в
качеството си на пълномощник на продавача – пострадалото лице Т.М. сключил
договор за продажба в установената от закона писмена форма с нотариална заверка
на подписите, подсъдимия получил продажната цена за двата имота – сумата от 22750.00
лева, която в последствие не предал на собственика им – Т.К.М., а задържал за
себе си и отказал да я предаде на правоимащия под предлог, че вече му я е
изплатил.
От
доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че процесната сума
от 22750.00 лева е чужда движима вещ – собственост на Т.К.М..
Съдът
кредитира изцяло показанията на частните обвинители и граждански ищци – И.Т.М.,
М.Т.К., Д.И.М. и К.Т.К..Същите в съдебно заседание
пресъздават точно, последователно и добросъвестно фактите, които са им станали
известни и които пряко са възприели, като показанията им не са изолирани от
останалата доказателствена съвкупност, поради което съдът изцяло дава вяра на
същите.
На
първо място от показанията на св.Д.М. се установява, че съпругът й, пострадалия
Т.М. е страдал от съдова деменция, че същият не е разполагал с банкова сметка, ***,
както и, че случилото се е влошило здравословното му състояние, като е започнал
да не помни нищо.От показанията й се установява още, че именно от съпруга си е
разбрала, че земята му е била продадена, както и, че за продажбата същият е
разбрал от св.П..Свидетелката разказва и за състоянието на съпруга си
непосредствено, след като е разбрал за процесната продажба – „ Той се прибра,
ама целия се разтреперил „, както и за заявеното от негова страна, че пари на
ръка от никого не е вземал от продажбата.
От
показанията й също така се установява и какво е било поведението и какво са й
разказали от една страна съпътстващия подсъдимия през целия инкриминиран период
– от уговорките му с пострадалия непосредствено преди упълномощаването, през
изготвяне съдържанието на пълномощното от адв.К. и
самото нотариално удостоверяване на упълномощаването, през воденето на
преговори след това във връзка с продажбата на земята с евентуални купувачи и
начина на получаване на продажната цена, до самата продажба, а именно св.И.К.М.,
а от друга - неговата майка – св.Ц.М..В тази връзка сочи, че св.Ц.М. й е
разказала, че съпругът й си е продал земята на човек от гр.София, когото не
познава, че парите за земята са били увити във вестник, че съпругът й си ги е
прибрал, че е слязъл на централното шосе за гр.Кнежа от кола, че е паднал и е
загубил парите.Разказва още, че от св.И.К. разбрала, че същият е закарал
съпругът й първо до с.Попица, след това до гр.Оряхово, а накрая го е оставил
пред портата на домът им, както и, че същият си е продал земята и си е взел
парите.
ЧО И.Т.М.
разказва, че е имал уговорка с баща си последният да му дари процесната
земеделска земя.Сочи, че от майка си разбрал за развитието на обстоятелствата
около продажбата на земята, а именно, че баща му е ходил в дома на св.И.К., че
там са говорили, и че след това са отишли до гр.Оряхово заедно с
подсъдимия.Разказва още, че баща му е отрекъл както да е продавал земята си,
така и да е получил каквато и да било сума от станалата продажба.
ЧО и
ГИ М.К. и К.К. разказват, че за случилото се научили
от своята майка.
Съдът
не констатира противоречие в показанията на частните обвинители и граждански
ищци, а и такива не съществуват.Всеки от тях последователно обяснява това,
което му е известно и на което е станал свидетел, включително и във връзка с
поведението и заявеното от пострадалия Т.М..
Тук
съдът следва да вметне, че макар Т.М. да е обещал на сина си, че ще му дари
процесната земя и да е отрекъл пред близките си, че е продал същата, то от събраните
по делото доказателства може да се направи извод, че същия е имал намерението
да я продаде и именно поради това е упълномощил подсъдимия с необходимата
представителна власт.Нещо повече, тези му намерения са били известни на св.И.К.
и св.Ц.К., тъй като пострадалото лице често посещавал дома им и не веднъж е
заявявал желанието си пред тях да продаде земите си.Именно поради това съдът
намира, че не случайно сутринта на 28.11.2017г. разговорът между пострадалия,
подсъдимия и св.И.К. в дома на последния е тръгнал в насока земеделски земи.За
това, че пострадалият е искал да продаде земите си свидетелства и св.М.П.,
която разказва, че последните две – три години преди инкриминираната дата, Т.М.
всяка есен е подхвърлял, че може да си продаде земята.
Желанието
на пострадалото лице за продажба на земеделските му земи се потвърждава и от
показанията на св.В. З. и св.Г.И..И двете свидетелки разказват, че в качеството
си на нотариус и помощник – нотариус обстойно са разяснили на пострадалия какви
ще бъдат последствията от упълномощаването, прочели са текста на пълномощното и
едва след като са се уверили, че същият разбира значението на написаното,
съгласен е с него и собственоръчно по своя воля го подписал и изписал трите си
имена, са извършили нотариалната заверка на същото.В тази връзка св.И.
разказва, че пострадалият е бил категоричен, че желае да подпише пълномощното,
че в него не е имало никакви съмнения, че според нея същият е бил адекватен,
тъй като е ставало разговор с него, че не е имала никакви съмнения и, че не е
изглеждало да не разбира къде е и какво върши, а напротив.Св.З. също сочи, че
лично се е уверила, че пострадалият знае защо е в кантората и какво подписва,
както и, че е съгласен с пълномощното и, че знае какво подписва.Съдът изцяло
дава вяра на показанията на тези двама свидетели, дадени в съдебната фаза на
процеса, а по отношение на св.З. и в досъдебната такава като подробни и
непротиворечащи както помежду си, така и на останалия доказателствен материал.
По
отношение на гореизложеното съдът се солидализира и
със становището на представителя на прокуратурата според когото макар и
заключението на съдебно психолого - психиатричната
експертиза да установявало, че пострадалият е страдал от съдова деменция, то
към датата на изготвяне на пълномощното не са налице безспорни доказателства
същият да не е осъзнавал действията си и съответно да не е могъл да ръководи
постъпките си, тъй като от събраните по делото доказателства било видно, че
същият е имал моменти с подобрения вследствие лечението му.
Отричането
от страна на пострадалия на действията му по упълномощаването на подсъдимия
пред своите близки съдът отдава на обстоятелството, че същият не е бил получил
цената от продажбата им.Нещо повече, в тази връзка съдът счита, че до момента
на разговора си със св.П. същият не е имал знанието, че земите му вече са
продадени.За това съдът съди от състоянието, в което се е намирал същия след
този разговор, а именно разбирайки, че не е уведомен за станалата продажба,
както и обстоятелството, че не е получил продажната цена, се е прибрал вкъщи
разтреперан.Последващите му действия също говорят за
това, че се е почувствал излъган от св.И.К. и подсъдимото лице, а именно в
състояние на афект отишъл в дома на първия и вдигнал скандал, тъй като не си е
получил парите за земята.Последното се потвърждава както от показанията на св.И.К.,
така и от показанията на полицейските служители – св.С.П.Ц. и св.М.П.Ц.,
последните двама посетили подадения от св.И.К. сигнал за скандал.Потвърждава се
и от приложената по делото полицейска преписка рег.№309р-13964/04.12.2017г.,
както и от приложеното по делото писмо от РЦ 112 – Монтана, ведно с приложения
към него диск.
Съдът
с оглед събраните по делото доказателства счита за безспорно установено, че
подсъдимото лице в нито един момент – нито преди изготвяне на пълномощното,
нито след това, включително и след реализираната на 30.11.2017г. продажба не е
предоставило каквато и да е парична сума, представляваща продажна цена на
пострадалото лице.На първо място до този извод съдът достигна с оглед заявеното
от св.И.Т.М. и св.Д.М., че не са намирали парични средства в дома си от една
страна и казаното им от пострадалия, че не е получавал такива.В подкрепа на
тези им показания е и заведеното срещу купувача „ Росагро
„ ООД, с.Селановци гражданско дело от страна на Т.М. с правно основание чл.26,
ал.1, вр.чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.На второ място липсва какъвто и да е
писмен документ, в който да е отразено, че подсъдимия в качеството си на
упълномощено лице е изпълнил задължението си за предаването на каквато и да
било парична сума на пострадалия.
В тази
връзка съдът не кредитира показанията на св.И.К.М. в частта, в която същият
твърди, че след като съдържанието на пълномощното било изготвено от адв.К. пред него в колата му подсъдимият е извадил,
преброил и дал на пострадалото лице сума в размер на 17500.00 лева в банкноти
от по 100.00 лева, които били увити в хартия, в каквато насока е и заявеното от
подсъдимия.С оглед разказаната от самия свидетел фактология на случилото се по
– рано сутринта същия ден - 28.11.2017г., може да се направи извод, че случайно
пострадалият е отишъл в домът му, където по това време на гости му е бил
подсъдимия П. и инцидентно, след като пострадалият се е съгласил да продаде
земите си за по 1000.00 лева на декар са тръгнали за гр.Оряхово за изготвяне на
пълномощно.При така развилите се обстоятелства неясно остава за съда от къде и
по какъв начин подсъдимия се е сдобил с толкова голяма парична сума в такъв
кратък период.Извън всякаква логика с оглед размера на сумата, която се твърди,
че е платена е и неизготвянето на разписка за нейното предаване.Поради това
тези твърдения съдът намира за защитна версия на подсъдимия и св.И.К..
Че
такава сума не е била изплатена на пострадалия говорят и действията на
подсъдимия и св.И.К. в периода след като първият се е сдобил с вече нотариално
завереното пълномощно, а именно първоначално стремежът му да получи парите по
банков път, но на негово име, за което специално на следващия ден –
29.11.2017г. открил сметка на свое име в „ Интернешънъл Асет Банк „, клон
Враца, което се установява от приложеното по делото писмо от банката, а в
последствие заявеното от него желание да получи парите на ръка.Горното се
установява от показанията на св.М.П. и св.И.И..В тази
връзка св.П. разказва, че подсъдимият по време на срещата им в присъствието на
св.И.К. във връзка с продажбата на процесната земя й е предоставил собствена
банкова сметка ***.00 лева на декар.Сочи също, че е поискала паричната сума да
бъде преведена по сметка на пострадалия или поне в банковия превод да бъде
написано, че е в полза на пострадалия за извършена покупко – продажба на земя,
но подсъдимия категорично отказал.Разказва, че подсъдимия отказал да отидат
заедно да разговарят с пострадалото лице или да му се обадят, за да го попитат
дали в действителност желанието му е парите да се преведат по сметка на
подсъдимия и поискал сумата да му бъде преведена преди изповядване на сделката
по неговата банкова сметка.***т се подкрепят и от показанията на св.К., който
сочи, че св.П. му се е обадила и го е уведомила, че не са се договорили с
подсъдимия, тъй като същият е отказал да предостави банкова сметка ***, по
която да бъде преведена сумата от сделката.
Св.И.И. също разказва, че във връзка с продажбата на земята
първи го потърсил св.И.М..Сочи, че подсъдимият поискал по 1300.00 лева на
декар, които да му бъдат платени в брой, а не по банков път, като казал, че не притежава
банкова сметка.***, че заявеното от подсъдимия пред св.И., че не разполага с
банкова сметка ***, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че същият първо е разговарял със св.П., на която показал банковата
си сметка в „ Интернешънъл Асет Банк „, открита на същия ден.Последното се
установява и от приложените по делото писма от въпросната банка.
Съдът
кредитира с доверие показанията на св.П., св.И. и св.К., тъй като същите са
последователни, взаимно допълващи се и непротиворечащи на останалия кредитиран
от съда доказателствен материал.
От
гореизложеното съдът прави извод, че подсъдимият се е стремял пострадалият да
не научи по някакъв начин, че същият ще реализира предоставените му с
процесното пълномощно права, а именно, че ще продаде земеделските му земи и ще
получи продажната за тях цена.Единственото логично обяснения за поведението му
е, че не е платил предварително договорената цена от по 1000.00 лева на декар на
пострадалото лице и не е имал намерение да му предостави получените от
продажбата на земите парични средства.Ако както се твърди пострадалият беше
получил парите си предварително, то едва ли подсъдимият би имал притеснение
относно начина на получаване на парите от една страна и провеждане на разговор
в тази връзка с пострадалото лице.Също така с това си поведение същият е
демонстрирал промененото си отношение към чуждата движима вещ и намерението си
за своенето й още преди да реализира правата по предоставеното му пълномощно.
Съдът
не кредитира показанията на св.И.К. и в частта, в която твърди, че двете нотариуски са питали пострадалия дали си е получил
договорената сума.Тези му твърдения от една страна са в противоречие с
показанията на св.З..В тази връзка свидетелката заявява, че не е чула разговор
между пълномощника и упълномощителя свързан с уреждане на разплащане.От друга
страна характера на конкретното нотариално производство не е свързано със
заплащане на конкретна цена, поради което липсват каквито и да е правни доводи
да му е бил задаван такъв въпрос.
Съдът
не кредитира показанията на св.Ц.М. в частта им, в която твърди, че в деня, в
който е упълномощил подсъдимото лице – 28.11.2017г., прибирайки се пострадалият
отдалече е започнал да вика и да й се хвали, че е продал земята, както и, че е
извадил пакет от джоба, в който твърдял, че са парите от продажбата на земята
му.Тук следва да се отбележи, че тези й показания са хаотични, непоследователни
и вътрешно противоречиви.Първоначално в разпита си в досъдебното производство
свидетелката не споменава подобно протичане на събитията.След това в съдебно
заседание първоначално твърди, че е седяла на пейката и, че след като
пострадалият я забелязал извадил някакъв пакет от джоба си и казал, че това са
парите, че пакетът е бил шарен, може би вестник, но че тя пари не е видяла, че
пострадалият не й е показал парите, че е бил на около 5-6 метра от нея и
вървейки й е показал пакета, че го е видяла да слиза от кола, която спряла на
около 2-3 метра от портата му, но не си спомняла нито каква е колата, нито кой
я е управлявал.В допълнителен разпит, проведен в съдебно заседание същата
свидетелка заявява, че след като е видяла пакета, пострадалият леко от едната
страна го скъсал и тогава тя видяла пари, както и, че в момента, в който
пострадалият е слязъл от колата тя е била на пейката с жена, която не познава,
както и това, че е паднал е било станало на шосето.В последствие при
проведената очна ставка със св.Д.М. също твърди, че пострадалият й е показал
пари, като е извадил пакет и леко го е отворил и наистина е имало пари в
него.Също така в очната ставка разказва, че когато се е прибирала една жена,
която не познавала я е била срещнала и й е казала „ Вашия Т. щеше да го блъсне
една кола „, като това станало същия ден, когато се е прибрал от
гр.Оряхово.Свидетелката не можа да даде логично обяснение за горепосочените и
констатирани от съда вътрешни противоречия в поддържаните от същата показания.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че свидетелката не е била на улицата в
момента, в който синът й – И.К. е оставил пострадалия пред дома му и не е
разговаряла с последния.Същата като майка на св.И.К., последният подпомагащ и
подкрепящ действията на подсъдимото лице, в стремежа си да затвърди позицията
на сина си и на подсъдимия, че пострадалият е получил парите си, дава хаотични
и взаимно изключващи се показания първоначално твърдейки, че е видяла само
пакет, но не и пари, а в последствие, че е видяла и пари във въпросния
пакет.Също така, ако тази свидетелка е била на улицата в момента, в който
пострадалият се е прибрал и с оглед твърдението й, че е видяла как колата, от
която е слязъл е спряла точно пред дома му, то същата би била в състояние да
даде показания и по отношение на обстоятелството от какъв автомобил е слязъл
същия и кой го е управлявал, а именно, че това е бил автомобилът на сина й и,
че именно последният го е управлявал.Удобно тази свидетелка избягва и
възможността за проверка на твърденията й, заявявайки, че двете жени – едната,
с която е разговаряла на пейката и другата, която й е съобщила, че пострадалото
лице е било паднало на шосето са непознати за нея.С оглед обстоятелството, че е
седяла на пейката с първата жена и с оглед на обстоятелството, че втората жена
е знаела за роднинските й връзки с пострадалия, трудно би могло да се приеме,
че ако в действителност такива разговори са водени, то тези жени са непознати
за свидетелката или поне лесно установими.
Показанията
на св.Ц.М. и св.И.К. в коментираните части съдът намира за неконкретни, поради
което същите не са в състояние с категоричност да установят твърдените от
двамата свидетели факти.Тези свидетели съдът намира за предубедени, а
показанията им в некредитираните от съда части – опит да оневинят подсъдимото
лице.
Следва
да бъде коментирано и заявеното от ЧО и ГИ И.Т.М., че в показанията си по
заведеното от баща му гражданско дело срещу „ Росагро
„ ООД, с.Селановци е казал, че баща му е получил сума в размер на 2000.00 –
2000.00 и нещо лева.По отношение на тази сума в съдебно заседание същият заяви,
че е научил това от своята майка и сестра си М.К..В проведените очни ставки
същият уточнява, че за тази сума са разговаряли с майка му във връзка с
гражданското дело, както и, че същата му била заявила, че е чула от М.К. за
такава сума, която била дадена на баща му.М.К. пък от своя страна разказва, че
от майка си е разбрала, че тази сума е била спомената в гражданското дело,
както и, че майка й е разбрала от св.Ц.М., че на баща й са му били дадени в
колата пари, увити във вестник.Въпреки проведените очни ставки, не се установи
по категоричен начин кой и по какъв повод е започнал да коментира въпросната
сума.Настоящият съдебен състав счита, че тези трима свидетели съобщават цифра,
която цифра, разгледана в контекста на продажната цена, вписана в нотариалния
акт – 2400.00 лева, съответства напълно на коментираната такава.Това
обстоятелство позволява да бъде направен извод, че тези свидетели, след като са
научили каква продажна цена е вписана в нотариалния акт са обсъждали същата
помежду си, както и вероятността същата да е била дадена на пострадалия.Също
така, от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че такава сума
е била платена на пострадалото лице.Видно от съдържанието на самия нотариален
акт сумата в размер на 2400.00 лева представлява общата данъчна оценка на двата
имота.Тази сума е станала известна на подсъдимия след упълномощаването му, тъй
като на базата на самото пълномощно впоследствие същият се е снабдил и със
съответните удостоверения за данъчна оценка на имотите, последните издадени на
29.11.2017г..Също така както беше споменато и по – горе и за предаването на
тази сума липсват каквито и да било писмени доказателства и такава сума не е
намирана от наследниците на пострадалото лице.
Обстоятелството,
че продажната цена е получена от подсъдимия на ръка на 30.11.2017г. се
установява от показанията на св.И.И. и от приложените
по делото писмени доказателства – писмо от „ Райфайзен банк „ ЕАД, от което е
видно, че св.И. на 30.11.2017г е изтеглил от сметките на „ Росагро
„ ООД, с.Селановци сума в размер на 30000.00 лева, писмо от „ Росагро „ ООД, с.Селановци, с приложен към него авансов
отчет и заверено копие от разходен касов ордер от 30.11.2017г., от които се
установява, че дружеството е изплатило на подсъдимото лице в качеството му на
пълномощник по пълномощно рег.№6307 и рег.№6308 за покупко – продажба на
недвижим имот сума в размер на 22750.00 лева.
Мястото
на предаването на паричната сума се установява от прочетените по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК показания на св.И., дадени пред разследващ
орган в досъдебната фаза на процеса, където същият е заявил, че преди да влязат
в кантората на нотариуса в гр.Оряхово за изповядване на сделката, навън пред
нея е преброил и предал на подсъдимия процесната сума.В тази му част съдът
кредитира показанията на свидетеля дадени в досъдебната фаза на процеса, тъй
като същите са били депозирани в период, по – близък до събитието, а и самият
свидетел заявява, че предполага, че това, което е заявил през 2018г. е вярно,
тъй като спомените му са били по – пресни.Посоченото в ОА място на предаването
на паричната сума не се оспорва и от страните по делото.С оглед гореизложеното,
за съда не съществува съмнение, че процесното събитие се е осъществило в
гр.Оряхово.
С
оглед гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият на
30.11.2017г. в гр.Оряхово е получил от св.И. сумата от 22750.00 лева, собственост
на Т.К.М., за продадените от последния чрез подсъдимия в качеството му на
пълномощник земеделски земи, т.е. на 30.11.2017г. подсъдимият е владеел
предадената му чужда сума, като от този момент е започнал противоправното
й своене.Вместо обаче да предаде получената сума пари
на Т.К.М., подсъдимият задържал същата за себе си, т.е. разпоредил се с нея
като със своя и по този начин лично се облагодетелствал, вместо да я предаде на
упълномощилия го с право за продажба на собствените си земеделски земи.
Описаното
осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1
от НК.
Твърденията
на подсъдимия, че в деня, в който е бил упълномощен от пострадалия му е
заплатил продажната цена на земите му противоречат на предприетите от него
действия и са с цел да оправдаят задържането на получената от св.И. сума на
30.11.2017г., поради което съдът ги намира за недостоверни и не им дава
вяра.При установените по делото обстоятелства относно поведението на подсъдимото
лице след упълномощаването му, а именно от една страна стремежът му пострадалия
да не разбере кога сделката ще бъде реализирана и каква ще бъде продажната
цена, а от друга – неуведомяването на същия за сключената сделка и
придобиването на фактическата власт върху паричната сума , както и запазване за себе си на получената парична сума,
съдът намира, че намерението му за присвояване е несъмнено обективирано и
установено.
Възложените
на подсъдимия от името на Т.К.М. фактически и правни действия относно
продажбата на процесната земеделска земя на основание чл.36 и следващите от ЗЗД,
а именно – да оформя и подписва всички необходими за продажбата документи, с
право да договоря и сам със себе си при хипотезата на чл.38 от ЗЗД, да продаде
сам на себе си или на трето лице и да договори продажната цена по негова
преценка и получи договорената сума, обективират
управление на имуществени права.В техния обсег, видно от съдържанието на
пълномощното се включва разпоредителна дейност и получаване на продажната цена
от реализираната сделка с недвижимите имоти, но не и задържането на паричните
средства от нея и разходването им от страна на подсъдимия.Именно от
съдържанието на пълномощното се установява действителната воля на страните в
процесното облигационно правоотношение, като видно от същото, в него не се
съдържа изрично волеизявление, с което пострадалото лице да е изразило съгласие
за отказ от собствеността върху паричните средства, които би получил от
продажбата на земеделската си земя.
С оглед
гореизложеното, приобщените по делото писмени доказателства следва да бъдат
кредитирани от съда, доколкото същите установяват релевантни обстоятелства по
делото и са приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Некоментираните
от съда части от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
необсъдените писмени доказателства, са относими към факти и обстоятелства,
които са извън основния предмет на доказване по делото, поради което съдът не
счита за необходимо да ги обсъжда.
Събраните
данни относно личността на подсъдимия сочат, че към настоящия момент същия е
реабилитиран.
По изложените
мотиви и въз основа на доказателствата по делото, съдът намира авторството на
подсъдимия в извършване на престъплението по чл.206, ал.1 от НК за безспорно
доказано, поради което го призна за виновен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна
престъпленията по чл.206, ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението
обсебване са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи.Субектът на престъплението има
фактическа власт върху предмета на престъплението – владее или пази този
предмет, който може да бъде само чужда движима вещ.
По делото е установено по безспорен начин,
че подсъдимия е имал фактическа власт върху чужди движими вещи – 22750.00 лева,
собственост на Т.К.М..Установява се, че сумата
от 22750.00 лева подсъдимия е получил в качеството си на пълномощник,
представляващ Т.К.М..Процесната сума му е била
предоставена на 30.11.2017г., на базата на сключен нотариален акт за
извършената покупко – продажба, като правните последици от тази сделка са
възникнали направо в патримониума на упълномощителя, а не на пълномощника, но въпреки това на
същата дата подсъдимия я е присвоил.
Изпълнителното деяние на престъплението
обсебване се изразява в присвояване, т.е.неправомерно разпореждане в свой или
чужд интерес, което може да бъде осъществено с фактически или правни действия.
При
обсебването деецът няма намерение да изпълни поетото по договора задължение,
като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта, като в случая
задържа за себе си получената по пълномощие сума.Обсебването засяга
възможността да се упражнява фактическата власт върху определена движима вещ, в
случая парични средства, като за съставомерността на
деянието е без значение колко време тази възможност е била засегната, като
самият отказ да предаде на правоимащия процесната сума е израз на своене.
От
обективна страна следва да е доказано, че деецът упражнява фактическата власт
върху чужда движима вещ на правно основание – инкриминираната в случая парична
сума има характер на чужда движима вещ, като същата се намира у подсъдимия на
правно основание – даденото му от пострадалото лице пълномощно на основание
чл.36 и сл. от ЗЗД.Последното не е годно да го превърне в собственик и затова
вещта е чужда, а не негова собствена.Следва и деецът да е осъществил фактическо
или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес – да е
доказана присвоителната му дейност по отношение на вече намиращия се у него
предмет на престъплението – в случая обективно извършеното от страна на
подсъдимия се явява задържане на поставена в негова власт чужда движима вещ и
разпореждане със същата, осъществено на 30.11.2017г., като по този начин същият
е обективирал по отношение на нея присвоителна
дейност, отклонявайки се от вменените му с договора задължения отказвайки да я
предаде на собственика.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че в резултат на разпореждането ще
получи парични средства, които ще задържи в полза на самия него или на другиго,
както и е съзнавал, че излиза извън предоставените му правомощия, предвид
конкретно съществуващото правно основание – съзнавал е, че с даденото му
пълномощно не са му предоставени права да задържи сумата, получена като
продажна цена, т.е. съзнавал е, че се разпорежда с чужда движима вещ, макар и да
владее същата на правно основание.
Поведението
му и извършените от него действия, свързани с получената сума пари, които владеел
на правно основание по силата на пълномощно, а именно обстоятелството, че не ги
е предал на упълномощителя и не е уведомил същия за реализираната продажба,
както и обстоятелството, че не е предприел каквито и да било действия по
възстановяването й, ясно очертават прекия умисъл на подсъдимия за присвояване
на процесната парична сума.
С оглед гореизложеното съдът достигна до
извода, че подсъдимия е съзнавал всички обективни и субективни елементи на
осъществения от него престъпен състав.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние,
участието на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и данните за личността му.
С оглед определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете, че престъплението, за които подсъдимият е признат за
виновен е считано като такова със завишена степен на обществена опасност, с
оглед обекта на защита.На следващо място съдът прецени степента на обществена
опасност на настоящето престъпление, като отчете, че същото не е с по – висока
от характерната за този вид престъпления.
Като подбуди и причини способствали за
извършване на престъплението съдът прие незачитането неприкосновеността на
чуждата собственост и стремеж за обогатяване по незаконен начин.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Д.П.:
Съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК.
За престъплението по чл.206, ал.1 от НК, законът предвижда наказание „ Лишаване от свобода „ от една до шест години.Съдът определи наказанието в така
очертаните параметри, а именно 2 / две / години лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от 4 /
четири / години.
Съдът определи наказанието като съобрази смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, тежестта на престъплението и на
конкретно извършеното деяние и на обществената опасност на подсъдимия.Като
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия съдът отчете високата
стойност на присвоеното имущество и настъпилите несъставомерни
последици за пострадалото лице, респективно за неговите наследници, тъй като
същите са лишени както от ползването на земеделските земи, собственост на
техния наследодател, така и от паричната равностойност на същите.Също
така в случая поведението на подсъдимия е особено укоримо,
тъй като същият не е оправдал оказаното му доверие.
Като
обстоятелства, които смекчават отговорността му съдът отчете чисто му съдебно
минало, предвид настъпилата реабилитация и добрите му характеристични данни.
В случая не са налице предпоставките на чл.55
от НК за индивидуализиране на наказанието под законоустановения
минимум.Наличните смекчаващи обстоятелства не сочат на многобройност или
изключителност, като не е налице и втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл.55 от НК, а именно и най – лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко.
Настоящият съдебен състав прие, че са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – не е необходимо подсъдимото лице
да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, тъй като към датата на
извършване на престъплението предвид настъпилата реабилитация, същият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и с оглед
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му, това не е необходимо.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданската претенция на наследниците на пострадалия Т.К.М.
в размер на присвоената от страна на подсъдимия сума от 22750.00 лева се явява
изцяло доказана по основание и
размер.Ангажираната спрямо подсъдимия наказателна отговорност обуславя в
негова тежест да се възложи обезвредата на причинените от деянието му имуществени
вреди, които са в размер на присвоената сума.Ето защо съдът осъди на основание
чл.45 от ЗЗД подсъдимия Д.Л.П., същият да заплати на И.Т.М., ЕГН:**********, Д.И.М.,
ЕГН:**********, М.Т.К., ЕГН:********** и К.Т.К., ЕГН:********** сума в размер
на 22750.00 лева / двадесет и две хиляди
седемстотин и петдесет лева /, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл.206, ал.1 от НК имуществени
вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
30.11.2017г. до окончателното й изплащане.
При
този изход на делото на основание чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на РС – Оряхово държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 910.00 лева /
деветстотин и десет лева /, както и 05.00 лева, в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189,
ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Д.Л.П. да заплати на частния обвинител и
граждански ищец И.Т.М., ЕГН:**********
направените от последния разноски по делото в размер на 1000.00 лева / хиляда лева / за платено адвокатско възнаграждение, както
и да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Враца направените в досъдебната фаза на
процеса разноски в размер на 500.00 лева
/ петстотин лева /, както и 05.00 лева / пет лева / държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати по сметка на РС –
Оряхово, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 76.53 лева / седемдесет и шест лева и
петдесет и три стотинки /, както и 05.00 лева / пет лева / държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: