РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330104497 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК *********
против „Лобби България“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 372, вр. чл. 294 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с които се претендира да ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 3 168, 44 лева - главница, представляваща неизплатено
възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура № **********/*********
г., ведно е дължимата мораторна лихва в размер на 79,21 лева, за периода от 10.12.2020
г. до 09.03.2021г.; сумата от 900 лева - главница, представляваща неизплатено
възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
***********/*********г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 14,25 лева,
за периода от 12.01.2021 г. до 09.03.2021г.; сумата от 420 лева - главница,
представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по
фактура № *********/********** г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на
5,83 лева, за периода от 19.01.2021г. до 09.03.2021г.; сумата от 2 933,75 лева -
главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни
услуги по фактура № ***********/******** г., ведно с дължимата мораторна лихва в
размер на 20,37 лева, за периода от 13.02.2021 г. до 09.03.2021г. и сумата от 2 933,75
лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени
транспортни услуги по фактура № ***********/********** г., ведно с дължимата
мораторна лихва в размер на 20,37 лева, за периода от 13.02.2021 г. до 09.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска
– 13.03.2021 г. до окончателното им заплащане.
В исковата молба се сочи, че между „Некст Лоджистикс” ЕООД с ЕИК
********* и ответното дружество „Лобби България“ ЕООД с ЕИК *********
1
съществуват търговски отношения във връзка със сключени договори за превоз. Сочи
се, че във връзка с горепосочените фактури, ищцовото дружество е осъществило
превози, възложени му от ответника. Ищецът е осъществил поисканата му услуга в
зададените от ответника параметри, като всички превози по договорите са
осъществени по направленията, зададени от ответника. За всеки извършен
международен транспорт е издадена международна товарителница (ЧМР), а за всеки
вътрешен транспорт е издадена товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната, доказващи извършения транспорт. За навлото по всеки един осъществен
транспорт е издадена и осчетоводена от ищеца данъчна фактура, с включено и
начислено ДДС съгласно ЗДДС. Издадените фактури за предоставените транспортни
услуги са както следва: фактура № ***********/ *************** г., фактура №
************/ ************ г., фактура № **********/ ********, фактура №
***********/ *********** г. и фактура № ***********/ ********* г. с начислен данък
ДДС съгласно ЗДДС.
Плащането на цената по така извършените доставки, ответното дружество е
следвало да направи с платежно нареждане по банков път на падежа на всяка отделна
фактура, който падеж е уточнен в самите заявки, а именно 30 дни след разтоварване на
транспортираната стока. Сочи се, че е сторен опит за извънсъдебно уреждане на спора,
но плащане не последвало. Моли се предявените искове да се уважат. Претендират се
сторените разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от
ГПК не е подал писмен отговор. Със становище от 02.07.2021г. / л. **/ и становище от
13.10.2021г. / л. **- ** /, ответникът заявява, че е заплатил всички претендирани по
делото главници. Оспорва дължимостта на мораторната лихва. Ответникът счита, че с
поведението си не е дал повод за иницииране на исковия процес. Моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.
В открито съдебно заседание от 02.12.2021г. / л. ** /, ищецът потвърждава факта,
че ответникът е погасил всички претендирани вземания за главница и моли това да
бъде съобразено при постановяване на решението по делото. Поддържа претенцията
си за заплащане на мораторна лихва върху главниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
372, вр. чл. 294 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидни облигационни
правоотношения по повод превоз на стоки/ товари по зададени от ответника
направления, осъществяване на превоза, съобразно параметрите на ответника-
възложител и предаване на съответните стоки/ товари на получателите.
Горепосочените обстоятелства не се оспорват от страните, като в потвърждение на
това е и осъщественото от ответника цялостно погашение на задълженията за
главница по фактури № ************/ ********* г., фактура № **********/
********** г., фактура № ***********/ ********, фактура № *********/ **********
г„ фактура № ***********/ *********г.
Предвид гореизложеното, то спорът между страните в настоящия процес се
2
концентрира върху дължимостта на претенцията за мораторна лихва. От представените
по делото преводни нареждания / л. **- ** / и приетото заключение по изготвената
ССчЕ / л. **- ** / се изяснява следното:
Фактура № **********/ ******* г. е на обща стойност 3 168, 44 лв. с ДДС /л.*/.
Същата е заплатена на два транша- с платежно нареждане от 26.01.2021г. е заплатена
сумата от 1500 лв. и с платежно нареждане от 05.02.2021г. / л. **/ е доплатена
оставащата част от сумата по фактурата ( в платежното нареждане от 05.02.2021г. е
отразено, че се осъществява плащане и по фактура № *******, но същата не е сред
фактурите, чието плащане се претендира в процеса ). Същевременно, исковата молба е
подадена в съда на 10.03.2021г., след като е осъществено плащането, поради което за
фактура № **********/ ********* г. ответникът не е дал повод за иницииране на
исковия процес. Същевременно, фактът, че главницата по фактурата е платена преди
иницииране на исковия процес, не означава, че ответникът не е изпаднал в забава.
Видно от товарителницата, приобщена на л. * от делото, стоките са получени на
30.10.2020г., като от заключението на вещото лице се изяснява, че ответникът е
осчетоводил фактура № **************/ ***********г. още в месеца на издаването й (
тоест, месец *********** ). По отношение на претенцията за забава- по делото не са
представени доказателства да е уговорена конкретна дата за заплащане на превозното
възнаграждение, поради което съдът счита за приложима нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ-
ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. От
заключението на вещото лице се установи, че ответникът още през м. ************г. е
осчетоводил фактурата, поради което е явно и че е бил уведомен за изискуемото
задължение. Същевременно, по фактура № *************/ ************ г. ищецът
сочи като начална дата на забавата 10.12.2020г., поради което и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, именно това следва да бъде прието за
начална дата на забавата. Като краен момент на забавата следва да се определи
05.02.2021г., когато ответникът в цялост погасява задълженията по посочената
фактура. Предвид изложеното, досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
фактура № *************/ ***********г., за периода 10.12.2020г.- 05.02.2021г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва в размер от 51,
05 лв.
Фактура № ***********/************ г. е на обща стойност 900 лв. с ДДС /л.
**/. Фактура № *********/ ************ г. е на обща стойност 420 лв. с ДДС / л. **/.
Съдът коментира двете посочени фактури съвместно, доколкото ответникът е погасил
в цялост задълженията по тях с едно платежно нареждане от 16.03.2021г. / л. **/.
Посочените фактури са заплатени от ответника след иницииране на исковия процес /
исковата молба е подадена в съда на 10.03.2021г. /, поради което и с поведението си
ответникът е дал повод за образуване на исковото производство досежно двете
фактури. По отношение на претенцията за забава – и за двете фактури са представени
заявките за транспорт / л. ** и л. **/, като в заявката касаеща фактурата на стойност
900 лв. е отразено плащане 15 дни след разтоварване, а в заявката, касаеща фактурата
на стоност 420 лв. е посочено плащане до 7 дни след представяне на оригинални
документи. Предвид това, коректно ищецът определя срокът за забава по Фактура №
**********/ *********** г., който е 12.01.2021г.- 09.03.2021г., като за посочения
период ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14, 25лв. По
отношение на Фактура № ************/ ********* г., периодът на забава е
19.01.2021г.- 09.03.2021г., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
3
сумата от 5, 83 лв.
Фактура № **************/ ******** г. е на обща стойност 2 933, 75 лв. с ДДС
/л. **/. Фактура № ************/ ********** г. е на обща стойност 2 933, 75 лв. с
ДДС /л. **/. Съдът коментира двете посочени фактури съвместно, доколкото
ответникът е погасил в цялост задълженията по тях с едно платежно нареждане от
02.04.2021г. / л. **/. Посочените две фактури също са заплатени от ответника след
иницииране на исковия процес / исковата молба е подадена в съда на 10.03.2021г. /,
поради което и с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото
производство досежно двете фактури. По отношение на претенцията за забава – по
делото не са представени доказателства да е уговорена конкретна дата за заплащане на
превозното възнаграждение, поради което съдът счита за приложима нормата на чл.
303а, ал. 3 ТЗ- ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът още през м.
***********г. е осчетоводил и двете фактури, поради което е явно и че е бил уведомен
за изискуемото задължение още към м.******г. Същевременно, по фактура №
**********/ ********** г. и по фактура № ***********/ **********г. ищецът сочи
като начална дата на забавата 13.02.2021г. Предвид изложеното и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, именно това следва да бъде прието за
начална дата на забавата. Като краен момент на забавата следва да се определи
09.03.2021г. ( денят преди входиране на исковата молба в съда ), тъй като ответникът
погасява задълженията по двете фактури едва в хода на процеса, на 02.04.2021г.
Предвид изложеното, досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за фактура №
**********/ ********* г. и фактура № ***********/ ***********г., за периода
13.02.2021г.- 09.03.2021г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
мораторна лихва в общ размер от 40, 74 лв. ( по 20, 37 лв. за главницата по всяка от
двете фактури ).
Съобразно гореизложеното, от една страна, цялостното погашение на дълга
налага разбирането, че ответникът признава главният иск по основание и размер и от
друга води до необходимост от отхвърляне на исковите претенции за главница, но
поради осъщественото пълно изпълнение на паричното задължение.
По отношение на претенциите за мораторна лихва: претенцията за мораторна
лихва върху главницата от 3 168, 44 лева по фактура № ************/*********** г.,
следва да се уважи за периода от 10.12.2020 г. до 05.02.2021г. и за сумата от 51, 05 лв.
За разликата от 51, 05 лв. до пълния претендиран размер от 79,21 лева и за периода от
06.02.2021 г. до 09.03.2021г., искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Що се касае до вземанията за мораторна лихва върху останалите главници за
превозно възнаграждение, то съобразно изложените по- горе мотиви, същите следва да
бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските:
Доколкото задълженията по фактура № *************/ ********* г., фактура №
**********/**************, фактура № **********/ ********* г. и фактура №
************/ *********г. са погасени след образуване на делото, то разноски се
следват на ищеца. Предвид гореизложените съображения досежно главните искови
претенции и съобразно уважената част от акцесорните претенции, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1265, 68 лв. – сторени разноски в рамките
4
на исковото производство. Съдът счита за нужно да посочи, че договореният от ищеца
адвокатски хонорар в размер от 1014 лв. не се явява прекомерен, доколкото е
договорен в рамките на минимума, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Доколкото с поведението си ответникът не е дал повод за иницииране на исковия
процес досежно сумата от 3168, 44 лв. с ДДС и искът за мораторна лихва върху тази
сума е частично отхвърлен, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват разноски.
Същите възлизат на сума в размер от 321 лв., която ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лобби България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Некст
Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 294 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сумата от 51, 05 лв., представляваща мораторна лихва за периода
10.12.2020 г. до 05.02.2021г. върху главницата от 3 168, 44 лева по фактура №
***********/********** г.; сумата от 14, 25 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 12.01.2021г.- 09.03.2021г. върху главницата от 900 лева по фактура №
**********/*********** г.; сумата от 5, 83 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 19.01.2021г.- 09.03.2021г. върху главницата от 420 лева по фактура №
**********/************ г.; сумата от 20, 37 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 13.02.2021г.- 09.03.2021г. върху главницата от 2 933,75 лева по фактура №
***********/********** г. и сумата от 20, 37 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 13.02.2021г.- 09.03.2021г. върху главницата от 2 933,75 лева по фактура №
*************/******** г. като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 294 ТЗ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 3 168, 44 лева,
за разликата от уважения размер от 51, 05 лв. до пълния претендиран размер от 79, 21
лв. и за периода от 06.02.2021 г. до 09.03.2021г., както и исковете с правно основание
чл. 372 Търговски закон за сумата от 3 168, 44 лева - главница, представляваща
неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
*********/********** г.; сумата от 900 лева - главница, представляваща неизплатено
възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
*************/*********** г.; сумата от 420 лева - главница, представляваща
неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
**********/********** г.; сумата от 2 933,75 лева - главница, представляваща
неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
**********/******** г. и сумата от 2 933,75 лева - главница, представляваща
неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура №
************/*********** г.
ОСЪЖДА „Лобби България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Некст
Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от
1265, 68 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.
ОСЪЖДА „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Лобби
България“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 321
лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.
5
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6