Р Е Ш
Е Н И Е
№ 70 / 24.01.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1411 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от управителите К.Т.С. и М.Д.Д.; против Ц.М.М. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с атуален адрес в гр. Х., ул. „********“
№ ********.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от процесните
два договора било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице. „Микро Кредит“ АД
упълномощило цесионера, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата било изпратено
писмо от цедента, чрез цесионера, за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10173835/13.04.2018 г. – чрез
Български пощи с обратна разписка на посочения в договора за заем адрес на
ответницата. Писмото се върнало в цялост с отбелязване на обратната разписка,
че пратката не е потърсена. Ищецът изпратил повторно писмо до длъжника,
съдържащо уведомление за цесията с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10173835/14.05.2019 г.
– чрез куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, като писмото
отново се върнало в цялост. Към настоящата искова молба ищецът прилагал
уведомление за извършената цесия, съдържащо уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-МКР/1181-10173835/14.05.2019 г., което да се връчи на ответницата. С това
според съдебната практика налице щяло да е надлежно съобщаване на цесията,
според чл.99 ал.3 пр.I от ЗЗД, като
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД, в т.ч. и ако съобщението се връчи по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
На 15.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и ответника,
като заемател, бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1181-10173835, по силата на който дружеството му предоставило заем в
размер на 1 300 лв. Неразделна част от договора били ОУ към него. С
подписването на договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, която се задължил да му върне в сроковете и при
условията, посочени в договора и ОУ, а именно – общо 1 527,72 лв.,
представляващи чистата стойност на заема с договорната лихва по него. Според
ОУ, с подписването на договора заемополучателят удостоверил, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и на ОУ,
съгласен е с тях и желае сключването на договора. Според ОУ, заемополучателят се
задължил, да върне заема с договорна лихва в размер на 227,72 лв., на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер на по 127,31 лв., всичко общо 1 527,72 лв., с
падеж на първата погасителна вноска 03.01.2018 г. На основание попълнен и
подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на
15.12.2017 г. между същото дружество и ответника бил сключен и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181-10173835. По силата му,
дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни услуги, описани
в приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя при сключването
му. При подписването му, ответникът се задължил да плати пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 137,28 лв., като му била предоставена
възможност, да я плати на 12 равни месечни вноски в размер на по 11,44 лв., с
падеж на първата 03.01.2018 г. По втория договор, дружеството като
застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с
конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица, предоставена
на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне на
дружеството застрахователната премия в срок от 12 месеца на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на по 85,80 лв., платими от 03.01.2018 г., или обща сума по
застрахователната премия – 1 029,60 лв. Същата покривала следните
застрахователни рискове – смърт вследствие на злополука, трайна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука, временна неработоспособност
вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на
заемополучателя само при негово писмено искане. На ответника била начислена и
лихва за забава, както следва: по договора за заем – 57,36 лв. за периода от
04.01.2018 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; по
договора за допълнителни услуги – 43,82 лв. за същия период. Срокът на договора
изтекъл на 03.12.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът
не извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем, като дължал
търсените в настоящото производство суми. Ето защо ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр.
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумите, както
следва:
- 1 300 лв. - главница по договор за заем;
- 227,72 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 03.01.2018 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 03.12.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 137,28 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 03.01.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 03.12.2018
г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 1 029,60 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 03.01.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 03.12.2018
г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 57,36 лв. - лихва за забава по договор за заем от 04.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 43,82 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 04.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане; като на ищеца се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Това искане се поддържа от ищеца в допълнително
писмено становище по делото, като се иска и постановяване на неприсъствено
решение по делото. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой
процесуален представител.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание тя не се явява
и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за заем „CrediHome“
№ 1181-10173835/14.12.2017 г., отправено от ответницата до „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочила параметри на желания заем.
Въз основа на него е сключен процесният договор за заем „CrediHome“ №
1181-10173835/15.12.2017 г. между ответницата, като заемополучател, и
дружеството, като заемател. Те са уговорили чиста сума на заема от 1 300 лв.,
обща сума за погасяване 1 527,72 лв., рефинансирана сума 779,34 лв.,
рефинансиран заем № 1181-10169387, еднократна такса 65 лв., сума за получаване 455,66
лв., брой месечни вноски 12, месечна погасителна вноска 127,31 лв., ден на
изплащане 3-то число, дата на първо плащане 03.01.2018 г., с ГПР 50% и фиксиран
лихвен % 30,91%, начин на усвояване – в брой в офис на кредитора. С
подписването на договора, заемополучателят е удостоверил, че е надлежно получил
заема, според уговорените параметри, като се е задължил да го върне в сроковете
и при условията описани в него, в ОУ и в погасителен план. Договорът съдържа
трите имена и подписи на ответника и на представител на заемодателя. Такива
съдържа и приложеният към него погасителен план с описани в него 12 ежемесечни
погасителни вноски, всяка от по 127,31 лв., в периода 03.01.2018 г. – 03.12.2018
г. Представителят на дружеството е декларирал, че ответникът е получил заемната
сума от 455,66 лв. Ответницата като заемополучател е подписала представените по
делото ОУ към договор за заем CrediHome от дата 01.01.2017 г.
Тя е подала и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10173835/14.12.2017 г., отправено също до „Микро
Кредит“ АД, като е посочила желаните параметри. Въз основа на него е сключен
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10173835/15.12.2017 г. между ответницата, като
клиент, и дружеството, като изпълнител. По силата му, дружеството е
предоставило на ответника пакет от допълнителни услуги „Преференциално
обслужване” за срок от 12 месеца, с вноска от 11,44 лв., както и застраховка
защита пакет „Премиум живот” за срок от 12 месеца, с вноска от 85,80 лв. В
т.4.6. е уговорено, при забава на 2 месечни вноски или при предсрочна
изискуемост на заема – дружеството да има право да прекрати едностранно този
договор, като ще има право на неустойка в размер на оставащите дължими вноски
до края на срока на договора, включително дължими по тях неустойки или законови
лихви за забава. Договорът е сключен за срок от 1 година, като се прекратява с
изтичането му и изплащане на всички дължими вноски по него /чл.4.7./. Договорът
съдържа и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141181-10173835
със застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“
АД, и застраховано лице – ответникът в настоящото производство. Описани са
ползващо лице - „Микро Кредит“ АД, покрити рискове и застрахователна сума от 1 300
лв., както и застрахователна премия от 1 029,60 лв. с включена вноска от
0,70 лв. за обезпечителен фонд, начална дата на застраховката 15.12.2017 г. и
крайна дата 15.12.2018 г., със срок от 12 месеца. Приложени са специални
условия за застраховка „Защита” тарифа № МС32014, подписани от ответника.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
г., е сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД, като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор /т.2.1/. Тези вземания произтичат от договори за заем и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснение
на погасителните вноски по тях /т.2.1.3./. Моментът на потвърждаване на
получаването на месечния опис от цедента се счита за настъпване на прехвърлителния
ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне; като след получаване на
пълния размер на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, според чл.99 ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на документа на потвърждението се съгласува
между страните и представлява приложението № 3 към договора за цесия /т.4.1./. Цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжник се съгласува между страните и представлява приложение № 2 към рамковия
договор /т.4.4./. В същата разпоредба е уговорено, цедентът да предостави на
цесионера пълномощно във формата на приложение № 5, по силата на което да
извърши уведомяването – по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне. Към този договор са подписани между страните по него - анекс
№ 1 от 11.12.2015 г., анекс № 3 от 16.12.2016 г., анекс № 4 от 22.01.2018 г.,
както и анекс от 14.01.2019 г. По делото се представи извлечение от Приложение № 1/10.04.2018 г. към рамковия договор за цесия, в което под № 236
е индивидуализиран като длъжник ответницата по процесния
договор за заем с отпусната главница от 1 300 лв., договорна лихва от 227,72
лв., общо дължимо по кредита 2 694,60 лв., остатък от главница 1 300 лв.,
остатък от лихва 227,72 лв., общо дължимо към датата на продажбата 2 694,60
лв., без дата на последно платена сума. От името на продавача по цесията „Микро Кредит“ АД е представеното по делото
потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, №
18-00045-1/10.04.2018 г. към Д-15-00010-1, с което е потвърдена извършената
цесия по процесното приложение № 1. От името на това дружество е представеното
по делото пълномощно, без номер и дата, в полза на ищеца, който да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор. До ответницата е
било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от
«Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10173835 от 13.04.2018
г., на основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението
възлизало на сумата от общо 2 707,58 лв. Приложено е известие за доставяне
- обратна разписка, оформено на 09.05.2018 г. като непотърсено от посоченото
лице. До ответницата е било изпратено и уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от “Агенция за събиране на вземания“
АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10173835/ 14.05.2019 г., на основание процесното
приложение № 1, като към същата дата задължението възлизало на сумата от общо 2
947,77 лв. Приложена е куриерска обратна разписка към товарителница № 68364861/14.05.2019
г., без да е оформено връчване и с отбелязване, че ответницата не отговаря на позвъняванията,
а на адреса й няма никой.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, и което ще бъде коментирано от
съда по-долу в настоящите мотиви, в съответно необходимите части за
разрешаването на спора.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 4289/ 05.03.2019 г., изпратено по пощата на 01.03.2019 г.,
въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 563/2019 г. на
ХРС. Заявителят е основал вземането си на процесните договор за заем и договор
за допълнителни услуги към него, рамков договор за цесия и приложение № 1 към
него. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 275 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2019 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответницата в настоящото производство, да заплати на кредитора
– ищецът в настоящото производство, сумите от:
-
1 300 лв. главница,
-
227,72 лв. договорна лихва от 03.01.2018 г. до 03.12.2018
г.,
-
137,28 лв. сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 03.01.2018 г. до 03.12.2018 г.,
-
1 029,60 лв. застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги от 03.01.2018 г. до 03.12.2018 г.,
-
57,36 лв. лихва за забава по договор за заем от
04.01.2018 г. до 01.03.2019 г.,
-
43,82 лв. лихва за забава по договор за допълнителни
услуги от 04.01.2018 г. до 01.03.2019 г.,
дължими по договор за
заем CrediHome+ №1181-10173835 и договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ №1181-10173835, сключени между „Микро Кредит“ АД и длъжника на
15.12.2017 г., вземанията по които са прехвърлени въз основа на приложение № 1/10.04.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г. на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер на 55,92лв. – държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 08.05.2019 г. са
дадени указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е
сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 10292/03.06.2019 г.,
изпратена по куриер на 31.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установиха
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. По
искане за заем от 14.12.2017 г. от ответницата до „Микро Кредит“ АД, помежду им
е сключен процесният договор за заем CrediHome № 1181-10173835/ 15.12.2017 г. – с чиста сума на заема от
1 300 лв., обща сума за погасяване 1 527,72 лв., рефинансирана сума 779,34
лв., рефинансиран заем № 1181-10169387, еднократна такса 65 лв., сума за
получаване 455,66 лв., брой месечни вноски 12, месечна погасителна вноска 127,31
лв., ден на изплащане 3-то число, дата на първо плащане 03.01.2018 г., с ГПР 50%
и фиксиран лихвен % 30,91%, с погасителен план и ОУ към договора. Помежду им е
сключен същия ден и втори договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10173835/ 15.12.2017 г. - за пакет от допълнителни услуги
„Преференциално обслужване” за срок от 12 месеца, с вноска от 11,44 лв., както
и застраховка защита пакет „Премиум живот” за срок от 12 месеца, с вноска от
85,80 лв., със застрахователна полица за
застраховка „Защита” №МС320141181-10173835 със застраховател ЗК „Уника Живот”
АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД, и застраховано лице – ответникът
в настоящото производство; със застрахователна премия от 1 029,60 лв. с
включена вноска от 0,70 лв. за обезпечителен фонд, начална дата на
застраховката 15.12.2017 г. и крайна дата 15.12.2018 г., със срок от 12 месеца.
Вземанията си против длъжника кредиторът, като цедент, е прехвърлил на ищеца,
като цесионер, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., с анекси, и Приложение № 1/10.04.2018 г. към
него. В приложението под № 236 е индивидуализиран като длъжник ответницата по
процесния договор за заем с отпусната главница от 1 300 лв., договорна лихва от
227,72 лв., общо дължимо по кредита 2 694,60 лв., остатък от главница 1300 лв.,
остатък от лихва 227,72 лв., общо дължимо към датата на продажбата 2 694,60
лв., без дата на последно платената сума. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4
от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена
от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответницата в случая
не се установява към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК. С
процесния договор за цесия, цесионерът се е задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията, като
формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните
и представлява приложение № 2 към рамковия договор, въз основа на предоставено
му пълномощно във формата на приложение № 5 - в рамките на 6 месеца от датата
на прехвърляне. Ищецът не представи по делото доказателства, да са били съобразени
уговорените форма и съдържание на уведомлението до ответника. Установи се, че
уведомления до ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор, а
ищцовото дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице,
нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на
предявяване на настоящия иск. До ответницата са били изпратени две уведомителни
писма за извършеното прехвърляне на вземания от ищеца, с дата 13.04.2018 г. и 14.05.2019
г., които обаче не са достигнали до знанието й. Тя обаче е била надлежно
уведомена за цесията с настоящата исковата молба. доколкото тя лично е получила
преписи от нея и приложенията й /л.53/. В тази връзка, съдът съобрази, че няма
пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да
се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/ 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че процесната цесия е породила действие спрямо ответницата,
при което на разглеждане по същество подлежат следващите съображения по
предявения иск.
Процесният договор за заем от 15.12.2017 г. попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно,
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./. Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24
от ЗПК, предвижда, че неравноправните
клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от
две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че клаузите от процесния договор не са били
индивидуално уговорени с кредитополучателя. Въпреки указаната му
доказателствена тежест, в т.ч. с указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не
представи убедителни писмени доказателства за това – ответницата да е получила
подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на
кредита, според изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ – за общите разходи по
кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят,
ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В представеното искане за
сключване на договора не се съдържа никаква информация за ГЛП и ГПР, които ще
се прилагат, както и как точно ще се формират същите. В този смисъл клаузите на
процесния договор по отношение на ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на
чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно
основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП и ГПР/, както се посочи, ищецът не
доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо тях
изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, предоставеният на ответника
формуляр на искане за заем, без подробно описание на формулата за изчисление на
ГЛП и на ГПР, сочи на стандартизирани действия по сключване на договора, без
възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите; при което се
налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително -
типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит
/чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с подписването
му ответницата го приема, т.ч. и ОУ и погасителния план – съдът намира за
ирелевантно. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от
потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен
характер на клауза от потребителски договор, както е в случая, съгласно решение
№ 23/ 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата
от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В
случая обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв
избор. В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г.
по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче
са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит
да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 - договорът за потребителски кредит да е сключен в
писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал. 1 от ЗЗП
и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът
не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с
посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което
не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата,
следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде
направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 30,91% и ГПР от 50%
съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ответницата като
потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният момент за
преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е
разполагала с информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и за
ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния
потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по
методика, за да се очаква от него да може да има информирано становище по тях,
респ. да ги приеме или не. Нещо повече, според трайната съдебна практика
/решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение
№ 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение №
205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 95/ 13.09.2016
г. по т.д. № 240/2015 г., ТК, II т.о. на ВКС; решение № 424/02.12.2015 г. по
гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на ВКС/, част от самия договор, а не във
вътрешни правила на банката, следва да бъде методът на изчисление на съответния
лихвен процент с ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от компонентите
– пазарни индекси и индикатори; както и конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на този вид
договор. В настоящия случай, процесният договор не съдържа подобно съдържание и
кредиторът не може да се счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на
чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС
/решение от 23.04.2015 г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С
- 26/13; решение от 26.02.2015 г. по дело С - 143/13;решение по дело С-472/10;
решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./.
Тълкуването на съда поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата
да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка,
но и в договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на
договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в
другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл. 147 ал. 2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на
конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от
уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в
този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като цесионер може
да се легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената
главница по цедираното му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото
само съществуващи вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията
за ГЛП и ГПР по приетите за нищожни клаузи; а именно - единствено по отношение на
главницата от 1 300 лв., за погасяването на която, според заключението на
вещото лице не са били извършвани никакви плащания от ответницата. Ето защо,
искът за главницата следва да се уважи в този размер. Върху нея, по общото
правило на чл.86 от ЗЗД и клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за
забава, считано от датата на падежа според погасителния план на всяка
погасителна вноска поотделно до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Назначената по делото експертиза го изчисли, според гореуказаното, а именно
– в общ размер на 89,33 лв. за периода от 03.01.2018 г. /падежната дата на
първата от вноските/ до 01.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението по
пощата/, с натрупване. Доколкото обаче акцесорният иск е предявен в по-нисък
размер от 57,36 лв. за периода 04.01.2018 г. - 01.03.2019 г., същият следва да
се уважи изцяло в този размер. Върху главницата от 1 300 лв. следва да се
присъди и законната лихва, считано от 02.03.2019 г. /датата, следваща крайния
момент на обезщетението за забава и датата на подаване на заявлението/ до
окончателното й изплащане.
Предявените искове в останалите им части, като неоснователни и недоказани,
следва да се отхвърлят. В допълнение на гореизложеното, що се отнася до
процесния договор за допълнителни услуги, следва да се съобрази, че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а ал.2 от ЗПК. Освен това, с
уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето
защо, изцяло нищожен е договорът за допълнителни услуги и плащания по него не
се дължат от ответницата в полза на ищеца. Това се отнася и до съдържащия се в
този договор за застраховка - застрахователните клаузи за нищожни, тъй като
противоречат на добрите нрави. Застрахователната клауза е сключена между „Микро
Кредит" АД и ответницата, като дружеството-цедент на вземането няма
качество на застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от
името и за сметка на застрахователя „Уника" АД, като по този договор правата
и задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника". Правата на
„Микро Кредит" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка,
са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Няма
уговорки за изплащане на разликата между полученото от „Микро Кредит" АД и
застрахования, на изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не са
представени доказателства за плащане на премията от страна на „Микро
Кредит" АД в полза на застрахователя. Липсват данни, дали „Микро
Кредит"АД е обвързан към ЗК "Уника" АД като застрахователен
агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент,
да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги. На следващо място, в случая не може да се направи
категоричен и обоснован извод, че по силата на рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., „Микро Кредит" АД е прехвърлило
на ищеца и вземанията си към ответника по процесната застраховка. Това е така,
защото нито в самия договор, нито в Приложение № 1 към него, те са
индивидуализирани по надлежния начин. В същото е подробно описан единствено
сключеният договор за заем, поради което невъзложна е проверка, дали вземанията
по втория договор действително са включени в обхвата на процесната цесия и
какви точно са по основание, размер, период и т.н. Това е още едно основание за
неоснователност на иска в тази му част. Недължими остават и търсените от ищеца
лихви за забава по договора за допълнителна услуга.
Предвид изложените съображения, предявеният иск
следва да се уважи частично за претендираната главница и обезщетение за забава
бъру нея, а в останалата му част – като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. С оглед на това, не е налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено решение, предвид на
което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява настоящото си решение.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Затова и
според уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 365,10 лв., в т.ч. за заповедното и
за настоящото производства.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.М.М.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с актуален адрес
в гр. Х., ул. „********“ № *******;
ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2
офис 4, представлявано от управителите К.Т.С. и М.Д.Д.; по договор за заем
„CrediHome“ № 1181-10173835/15.12.2017 г. между ответницата, като
заемополучател, и „Микро Кредит“ АД
с ЕИК *********, като заемател; вземането по който е цедирано от посоченото
дружество на ищеца с Приложение №
1/10.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. - СУМИТЕ, както следва: 1 300
лв.
главница и 57,36 лв. обезщетение за забава върху нея за периода 04.01.2018 г.
- 01.03.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2019 г. до окончателното й изплащане; като
искът в останалата му част за сумите, както следва:
- 227,72 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 03.01.2018 г. -
03.12.2018 г.;
- 137,28 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги към заема за периода 03.01.2018 г. - 03.12.2018 г.;
- 1 029,60 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
към заема за периода 03.01.2018 г. - 03.12.2018 г.;
- 43,82 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги към заема от
04.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е издадена заповед № 275
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2019 г. по
ч.гр.дело № 563/2019 г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Ц.М.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********
деловодни разноски в общ размер на 365,10
лв., в т.ч. за заповедното и за настоящото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.