№ 465
гр. П., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100535
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.В.П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Д.М., срещу „Водоснабдяване и канализация”
ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, с която ищцата в
качеството й на наследник на Ж.С.П., ЕГН ********** (починала на 04.12.2020 г.) е
предявила обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, и иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 255.47 лева
представляваща стойността на доставена вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 27.09.2013 г. до 23.10.2014 г., законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 11.28 лева за периода 05.12.2013 г. до 17.11.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.12.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направени
разноски в размер на 25.00 лева, за които суми срещу наследодателката на ищцата - Ж.С.П.,
е издаден изпълнителен лист от 09.03.2015 г. по ч. гр. дело № *** г. ПPC, и въз основа на
който е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Б.. Моли да и бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал
отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.
В депозирания отговор поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право,
по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две
1
години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране.
Противопоставил е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М., която поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като се присъдят на ищцата сторените по делото разноски, а на
нея се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирано по делото
становище от 14.04.2022 г. чрез ю.к. К., оспорват предявеният иск и поддържат, че
процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради
непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани
нови действия по принудително събиране.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се
установява, че на 09.03.2015 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 5567 от
16.12.2014 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист срещу
наследодателката на ищцата, с който Ж.С.П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 255.47 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
27.09.2013 г. до 23.10.2014 г., сумата от 11.28 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 05.12.2013 г. до 17.11.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата 255.47 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 15.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25.00 лева – държава такса.
По молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 17.03.2015 г. и въз основа
процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на
ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се
извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно
съобщение от 23.03.2014 г. е бил наложен запор върху пенсията на Ж.С.П., за който с писмо
от 22.05.2015 г., ТП на НОИ гр. П. са уведомили ЧСИ – С.Б., че не може да бъде изпълнен,
тъй като лицето получава пенсия в размер по – малък от минималната работна заплата за
страната и представлява несеквестируемо вземане.
2
По молба на Ж.С.П. до ЧСИ, с която е поискала на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
да бъде прекратено производството по делото, тъй като в продължение на две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по същото, с
постановление от 01.12.2020 г., ЧСИ е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
производството по образуването пред него изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
Ж.С.П. е починала на 04.12.2020 г., като след смъртта си е оставила за свой законен
наследник ищцата – Е.В.П..
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищцата, в качеството й на наследник на
Ж.С.П. не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с
която е признато вземането спрямо нейната наследодателка, а именно погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от
ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до
невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното
право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
3
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № *** г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3
от 04.02.2022 г. по гр. д. № *** г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от
ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 09.03.2015 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнително дело №
*** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 09.03.2015 г. до образуване
на изпълнителното дело - 17.03.2015 г. е изминал период от осем дни, поради което и
съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС,
с образуването на изпълнителното производство на 17.03.2015 г. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 23.03.2015 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – Ст. Б. е наложен
запор върху получаваната от наследодателя на ищцата пенсия, който не е могъл да бъде
изпълнен, поради получаваната от П. пенсия в по-малък размер от минималната работна
заплата за страната, за което ТП на НОИ – П. са уведомили ЧСИ с писмо от 22.05.2015 г.,
получено от ЧСИ на 01.06.2015 г.
4
Освен наложения от ЧСИ запор върху пенсията на наследодателката, по
изпълнителното дело няма други извършвани действия по принудително събиране на дълга.
Извършвани са множество справки, които по своята същност не представляват действия по
принудително събиране на дълга, и не могат да доведат до прекъсване на давността.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да
прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е наложения със запорно
съобщение от 23.03.2015 г. запор върху пенсията на наследодателката на ищцата. След тази
дата няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.
Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като
със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г.,
когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на
ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е
прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Видно от приложеното копие на изп. д. № *** г., в продължение на две години,
считано от 23.03.2015 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение
5
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 23.03.2017 г., поради перемпция. В
съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. В случая изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 01.12.2020 г., което не се отразява на
горните изводи на съда, че перемцията е настъпила към 23.03.2017 г.
В горния смисъл след като спрялата давност по изпълнителното дело при действието
на обявеното за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
прекъсната на 26.06.2015 г. с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече
новата пет годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2020 г.,
приживе на наследодателката на ищцата, и преди прекратяване на изпълнителното дело от
ЧСИ. При това положение и следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по
давност, както към 26.06.2020 г., така и към датата на предявяване на иска.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищцата, в качеството и на
наследник на Ж.С.П. се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул спрямо наследодателката на ищцата, и
доколкото няма твърдения ищцата да се е отказала от оставеното и от наследодателката
наследство, то и следва извода, че ищцата е наследила и пасивите на същото. Доколкото
давността е материалноправен въпрос, то ищцата има интерес да установи със сила на
присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен
титул спрямо нея, в качеството и на наследник, призован към наследяване на Ж.С.П..
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищцата,
в качеството и на наследник на Ж.С.П. не дължи на ответното дружество процесните суми,
тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищцата претендира присъждане на заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, и
държавна такса за препис от изпълнителното дело в размер на 24.00 лева, които суми с оглед
изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищцата, като се възложат върху ответника.
В настоящето производство ищцата е била представлявана безплатно от адв. М..
Предвид безплатното процесуално представителство на ищцата от адв. М., съдът не следва
да обсъжда въведеното от ответника възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
6
С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените
възражения от ответника, и предвид защитавания материален интерес, съдът намира че
дължимото адвокатско възнаграждение на адвоката представлявала безплатно ищцата в
хода на делото, следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер
от 300.00 лева, което с оглед изхода на делото следва да бъде възложено върху ответника.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не
ги обсъжда при постановяване на настоящото решение.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
гр.П., ***, че Е.В.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в качеството й на наследник на
Ж.С.П., ЕГН ********** (починала на 04.12.2020 г.) НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД изпълнение на следните суми: сумата в размер на 255.47 лева
представляваща стойността на доставена вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 27.09.2013 г. до 23.10.2014 г., законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 11.28 лева за периода 05.12.2013 г. до 17.11.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.12.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направени
разноски в размер на 25.00 лева, за които суми срещу наследодателката на ищцата - Ж.С.П.,
е издаден изпълнителен лист от 09.03.2015 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПPC,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** сумата в размер на 74.00 лева, представляващи разноски по производството за държавни
такси и и такса за препис от изпълнително дело.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М., член на Адвокатска колегия-
П., със служебен адрес: гр. П., *** сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на Е.В.П., ЕГН ********** по гр.д. № 535/2022 г. на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7