№ 240
гр. Плевен, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430106830 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от ТЕЦ АД против М. А. А. с ЕГН
********** и Е. А с ЕГН ********** , двамата с адрес гр.П********** бл.73
вх.А ап.19 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба
ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна
енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника чрез
залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за
образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
1
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
да приеме за установено, че ответниците му дължат сумата за потребена
топлинна енергия в размер на 987,64 лева и лихва в размер на 122,70 лева за
имота, находящ се в гр.П********** бл.73 вх.А ап.19
В едномесечния срок ответниците чрез назначения си особен
представител представят писмен отговор. Оспорват предявените искове. Не
възразяват по направените доказателствени искания за назначаване на
експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответниците се
представляват от назначения особен представител. След изслушване на
заключенията по двете назначени експертизи, изразява становище, че
решението следва да бъде постановено съобразно събраните по делото
доказателства.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5834/2023г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на двамата длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 13.11.2023г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5834/2023г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реА.зира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр.П********** бл.73 вх.А ап.19.
Тези твърдения се доказват от представените по делото писмени
доказателства. Видно от представения в копие нотариален акт № 133 том IV
рег.№ 3827 дело 490/ 22.06.2006г. на ************* с район на действие
****, вписана в НК с № 005, че ответницата М. А. А. е закупила процесния
имот на 22.06.2006г. и е станала негов собственик. Видно от представената
справка за родствени връзки, по това време е била в брак с Е. А., с оглед на
което съдът приема, че са придобили имота в режим на СИО и са
съсобственици на процесния имот. Представена е молба декларация от
2
29.09.2006г., с която Е. А. е поискал открИ.е на партида за плащане на
отопление и ползване на топла вода в имота и с която молба е приел Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови потребители.
Ответниците като собственици, имат качеството на потребители на
топлинна енергия и са страна по Общите условия на договора за предоставяне
на топлинна енергия.
Представен е Договор за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово
разпределение №38/12.01.2015г., сключен между ЕС, представлявана от
С.П.Н и „Т.С.Е, с който ЕС е възложила доставка, сервиз и монтаж на уреди
за дялово разпределение, както и Договор от същата дата за възлагане,
сключен между същите страни, с който страните са договорили доставка и
монтаж на уреди за дялово разпределение и са поели задължение за
извършване на отчитането на отдадената и ползваната в имотите топлинна
енергия.
Представен е Споразумителен протокол №2 / 18.01.2015г., между
представител на ЕС и представител на ФДР, с който страните са се съгласили
„ТЕЦ ЕАД да извършва фактуриране на изразходваната в абонатната станция
топлинна енергия. Представено е Протокол от Общото събрание в ЕС, с който
е взето решение за избор на ФДР.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.П********** бл.73 вх.А
ап.19 за периода 01.01.2022г. – 31.08.2023г. са в размер на 987,64 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „ТЕЦ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
нейни отчети. По делото са приложени фактури за задълженията на ответника
за процесния период, за който се претендира заплащане и които фактури не са
оспорени по делото. От заключението се установява, че топлинната енергия
за имота , отчетена с ИРУ е на стойност 534,25 лева, от сградна инсталация
219,74 лева, за ползвана топла вода 163,63 лева и услуга дялово
разпределение – 70,02 лева.
По делото е изготвена и приета и съдебно-техническа експертиза, в
която вещото лице е дало заключение, че сградата, в която се намира имота е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция и
до имота на ответниците е доставяна топлоенергия през процесния период.
Дяловото разпределение е извършвано съгласно Методика за разпределение
на топлинна енергия в сгради, етажна собственост и Приложение към чл.61
ал.1 от наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г.. От заключението
се установява, че в имота няма щранг лира в банята, което е отразено и в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Разпределението е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, а начислените
суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец.
3
Посочено е, че в абонатната станция има правилно монтиран уред, който е
преминал през съответните проверки, а монтажът е извършен съгласно
изискванията на производителя.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с абонатен
номер 20848, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.********
бл.73 вх.А ап.19. За периода 01.01.2022г. – 31.08.2023г. ответниците са
ползвА. топлоенергия в имота и не са представили доказателства за
извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за
насрочване, нито са посочили правоизключващи или правопогасяващи факти
и обстоятелства. За имота е начислена топлоенергия на стойност 987,64 лева,
за която сума няма данни да е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
ищцовото дружество е продало на ответниците топлоенергия на стойност
987,64 лева. Тази сума не е заплатена до момента и съдът приема, че
предявеният иск за главница е доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 122,70 лева лихва за забава върху
главницата от 987,64 лева за периода 02.03.2022г. до 03.10.2023г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 280
лева за вещо лице за икономическа експертиза, 280 лева за съдебно-
техническа експертиза и 400 лева за особен представител на ответника, както
и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1135 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А. с ЕГН
********** и Е. А с ЕГН ********** , двамата с адрес гр.П********** бл.73
вх.А ап.19, че дължат на кредитора „ТЕЦ ЕАД, ЕИК ********, със седА.ще и
адрес на управление гр.***,*** № 128, представлявано от Й. В, СОЛИДАРНО
сумата 987,64 лв. – главница, за периода 01.01.2022г. – 31.08.2023г; сумата от
122,70 лв. – лихва за забава, за периода 02.03.2022г. – 03.10.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3231/17.10.2023г. по ч.гр.дело № 5834/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА М. А. А. с ЕГН ********** и Е. А с ЕГН ********** ,
двамата с адрес гр.П********** бл.73 вх.А ап.19 да заплатят на „ТЕЦ ЕАД,
ЕИК ********, със седА.ще и адрес на управление гр. ***,*** № 128,
представлявано от Й. В, сумата 1135 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. А. А. с ЕГН ********** и Е. А с ЕГН ********** ,
двамата с адрес гр.П********** бл.73 вх.А ап.19 да заплатят на „ТЕЦ ЕАД,
ЕИК ********, със седА.ще и адрес на управление гр. ***,*** № 128,
представлявано от Й. В, сумата 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.дело № 5834/2023г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5