№ 321
гр. Пловдив, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20235300102205 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. С. С., с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. ******************* против „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ №260, с която е предявен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД
вр. с чл. 22 ЗПК- за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит
от 17.06.2021г., съединен при условията на евентуалност с иск чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка
с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 143, ал. от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК- за прогласяване
нищожността на уговорената в договора клауза „такса ангажимент“.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 17.06.2021г. между ищеца, като
кредитополучател, и „******************* С. А., клон България“, като кредитор, е
сключен Договор за потребителски паричен кредит за сумата от 20 000 лв., съгласно който
С. следва да върне сума в общ размер на 38 278, 80 лв. Договорът за потребителски кредит е
уговорен при ГПР в размер на 8,70 %, с годишен лихвен процент 7,90 %, със срок на
погасяване – 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 318,99 лева.
Наред с това, ищецът следвало да заплати такса ангажимент в размер на 400 лв. и
застрахователна премия в общ размер от 9 288 лв. Твърди се, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 22 от
ЗПК. В разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора е определен единствено
размерът на приложимия лихвен процент – 7,90 %, без да бъдат посочени условията за
прилагането му, дали е фиксиран за целия срок по кредита или е променлив. Липсва и
посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата, за да може да се провери дали лихвеният процент отговаря
1
на действително прилагания от заемодателя. Наред с това ищецът твърди, че е нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва конкретизация какви
разходи се включват в предвидения ГПР в размер на 8,70 %, поради което потребителят не
може да осъществи преценка за реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорените
застрахователна премия в размер на 9288 лв. и такса ангажимент в размер на 400 лв. също
следва да бъдат включени в ГПР, защото представляват разходи по кредита. Твърди, че при
включването им ГПР ще надхвърли предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което е налице заобикаляне на императивната правна норма. Извън горното, ищецът
поддържа, че поради невключването на тези разходи в ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява
заблуждаваща търговска практика, а това води до извод за неравноправния характер на
постигнатите уговорки по см. на 143 и сл. от ЗЗП. На следващо място, ищецът релевира
възражение, че договорът е нищожен и поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, тъй като погасителният план, изготвен въз основа на договора, не отговаря на
законовите изисквания- не са индивидуализирани и посочени отделно различните плащания
по кредита – за договорна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия, което води до
невъзможност за ищеца да разбере какво погасяват платените вноски, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база.
Твърди се още в исковата молба, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК, доколкото същият и погасителният план към него не съдържат
предвидената в тази норма информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по кредита да получи при поискване, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за направените плащания
и остатъци, включващ разбивка на всяка погасителна вноска по пера.
Ищецът е въвел възражение за нищожност и на уговорената в договора „такса
ангажимент“ в размер на 400 лв., на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Според тази норма, не
се допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а процесната такса, по своето естество, представлява
именно такса във връзка с усвояването и управлението на кредита. На второ място се
твърди, тази клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като цели и има за
резултат заобикаляне на закона. Освен това същата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С възнаграждението по процесната такса се цели
допълнително оскъпяване на договора, което е следвало, но не е било включено в процента
на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което
представлява заобикаляне на закона.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за потребителски паричен кредит, сключен на 17.06.2021г., а при
условията на евентуалност – да прогласи нищожността на уговорената в него клауза „такса
ангажимент“. Допълнителни съображения по спора са развити с писмено становище на
адвокат Д. М.- пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски, както и на
2
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. по реда на чл.38, ал.2 ЗА .
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Юробанк
България“ АД, чрез упълномощения процесуален представител юриск. М. М., с който е
изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът счита за неверни
твърденията на ищеца, че в процесния договор за кредит липсват условия за прилагане на
ГЛП, изрично посочване дали е фиксиран или променлив, на каква база се изчислява и
левовата му равностойност. Твърди, че годишният лихвен процент по договора за кредит е
изрично посочен на стр.1, раздел “Параметри и условия“, ред 10- 7,90 % , като са
предвидени и условията по прилагането му – фиксиран е за целия срок на договора, а
лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365
дни. Същият е включен в ГПР, а от общите параметри по кредита – обща стойност на
плащанията, такса ангажимент и главница, може да се установи размерът на
възнаградителната лихва като цифрова стойност- 8 590,80лв. Освен това, потребителят бил
информиран за тези параметри посредством предоставен по-рано стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който в част ІІІ, т.1
е записано, че лихвеният процент е фиксиран, същият е в размер на 7,90 %, а периодът на
олихвяването е 120 месеца. Ответникът намира за неоснователно и твърдението в исковата
молба, че ГПР не е конкретизиран, респ. че липсва яснота кои разходи са включени в него.
На стр. 1 от Договора- раздел „параметри и условия“ е посочен размерът на ГПР, който
включва два разхода- възнаградителната лихва по договора, както и предвидената такса
ангажимент. Според ответника, застрахователната премия не е част от ГПР, тъй като
застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента и не е
задължителен елемент за сключването на договора за потребителски кредит. Освен това,
ищецът може да се откаже от застраховката във всеки един момент, без това да повлияе на
параметрите по сключения от него договор за кредит. Самата застраховка е допълнителна,
незадължителна услуга, поради което не следва да се включва в ГПР. Независимо от
горното, сумата по застраховката е посочена в стандартния европейски формуляр, както и в
общия размер на плащанията по кредита, поради което потребителят е бил достатъчно
информиран и наясно с разходите, съпътстващи предоставения заем. Твърди се също, че
няма изискване за посочване в погасителния план на отделните компоненти, съдържащи се в
погасителната вноска, поради което приложеният към договора погасителен план е изцяло в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Освен това, информация за правото на потребителя
да получи безплатно извлечение за състоянието на договора е предвидено в чл. 7 от същия.
Ответникът счита за неоснователни и възраженията на ищеца, касаещи предвидената
в договора такса ангажимент. Посочва, че задължението за плащане на такса ангажимент е
ясно разписано в клаузата на чл.2 от кредитно споразумение. То е регламентирано и
отговаря на изискванията на закона, плащането на тази такса е включено в ГПР, а
необходимата информация по повод тази уговорка е предоставена на потребителя
предварително – със стандартен европейски формуляр. По изложените съображения, иска да
се отхвърлят предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски и
3
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 17.06.2021г. между „******************* С. А., клон България“, като
кредитор, и ищеца Л. С. е сключен договор за потребителски паричен кредит ************
Като параметри и условия на кредита е посочено – размер на кредита за потребителски
цели- 20 000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”- 0
лв., застрахователна премия- 9 288 лв., общ размер на кредита- 20 000лв., такса ангажимент-
400 лв., брой погасителни вноски- 120 броя, месечна погасителна вноска – 318,99 лв., обща
стойност на плащанията- 38 278,80 лв., годишен процент на разходите- 8,70 %, лихвен
процент- 7,90 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията,
размери на вноските и оставащата главница.
Установява, че на ищеца, като кредитополучател, е предоставен Стандартен
европейски формуляр, в който са описани параметрите на договора за кредит.
Няма спор, че при сключване на процесния договор, между страните е сключен и
договор за застрахователно посредничество, според който, ищецът С., като клиент, е
възложил на кредитора „******************* С. А. клон България”, в качеството му на
застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със
застрахователите: „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България”. Съгласно чл. 4 от този договор, клиентът упълномощава
застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен
договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента,
съгласно условията на договор за кредит *********. Клиентът декларира, че е
кредитополучател по договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с
възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот,
здрав и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или
обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва
надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на
предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице И. С., чиито
основно и допълнително заключения съдът кредитира като обективни, професионално
изготвени и неоспорени от страните. Установява се от заключението от 26.06.2024г., че при
изчисляването на ГПР са включени такса ангажимент в размер на 400 лв. и ГЛП- 7,90 %.
Ако в Годишния процент на разходите се включи възнаграждението за застрахователната
премия, той би възлизал на 16,63 %. Отразени са в това заключение сумите- застрахователни
премии, преведени към застрахователите, като се посочва, че след м. юли 2022г. няма
извършени плащания във връзка със застрахователната премия. Според допълнителното
заключение на вещото лице, след спиране плащанията по застрахователния договор няма
4
промяна по отношение на ГЛП, няма промяна и в ГПР.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна
страна съдът намира следното:
По делото се установи, че ищецът и първоначалният кредитор
-„******************* С. А. клон България”/с правоприемник ответното дружество/ са
сключили на 17.06.2021г. договор за потребителски паричен кредит ************ с който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 20 000 лв., а той е поел задължение да я върне
на 120 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 318,99 лв. Уговорени са фиксиран
лихвен процент -7,90 % и ГПР- 8,70 %.
С оглед съдържанието на процесния договор и предвид това, че кредиторът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, който има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, а кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност и се
явява потребител по см. на § 13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, следва да се приеме
договорът по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит,
при което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК
в релевантната за периода редакция.
По делото е установено, че „Юробанк България“ АД е придобило търговското
предприятие на „******************* С. А., клон България“, като това обстоятелство е
вписано в търговския регистър, поради което исковете на ищеца са насочени срещу
настоящия ответник.
Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
В случая ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като с него са
нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 от ЗПК. Поддържат се още доводи за
нищожност на самостоятелно основание на клаузата относно дължимата се от потребителя
такса ангажимент.
Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за недействителност на
договора поради неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК- за посочване в договора
5
на условията за прилагане на лихвения процент, доколкото това условие е приложимо при
променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент. В процесния договор ГЛП върху главницата е посочен
като фиксиран на годишна основа за целия срок на договора, посочено е, че годината се
състои от 365 дни, а лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в
договора, разделен на 365 дни, както и че се начислява само върху главницата. Съставен е и е
подписан от страните в съответствие с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК погасителен план по кредита,
съдържащ броя и падежните дати на всяка погасителна вноска и нейния размер, както и
остатъчната главница след всяка погасителна вноска. С оглед на това, не е било необходимо
договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита и как се
начислява същият- върху целия размер на кредита или на база остатъчната главница, тъй
като данните относно възнаградителната лихва за кредитора следват от самия договор и се
извличат от съдържанието на същия. Наред с това, в договора изрично е отразено, че по
всяко време на действието му потребителят може да поиска и получи безвъзмездно
погасителен план, съдържащ разбивка на вноските по главница и лихва, като не се твърди и
установява, такава да е поискана от ищеца и отказана от кредитора. Предвид изложеното,
съдът счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не е нарушена, както и че са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК.
Основателни са обаче доводите на ищеца за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя” са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по –
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Според чл.19, ал.2 от ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по формула, съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
6
В процесния случай, в договора за потребителски кредит е отразен годишен процент
на разходите 8,70 %, но не е посочено по какъв начин е формиран този процент, липсва
яснота и кои точно компоненти са включени в него.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че годишният процент на разходите е формиран на база дължими разходи –
възнаградителна лихва и такса ангажимент, а застрахователните премии, включени в
месечните погасителни вноски, не са взети предвид при изчисляване на ГПР по кредита.
Съдът намира за неоснователни, доводите на ответника, развити в отговора на
исковата молба, че застрахователните премии не подлежат на включване в ГПР. Съгласно
чл.20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. В случая, в процесния договор като параметри
и условия на сключването му е посочена, освен цената на кредита за потребителски цели, и
дължима застрахователна премия размер на 9 288 лв. Последната е включена в месечните
погасителни вноски по кредита, което се установява от съставения погасителен план.
Ищецът като кредитополучател е сключил договор за застрахователно посредничество със
застрахователен посредник, който е и кредитор по кредитното правоотношение. В договора
за застрахователно посредничество е посочено, че застрахователната премия се плаща от
клиента, съгласно условията на договора за кредит PLUS- 18656489. Видно от представения
сертификат за застраховка „Защита на плащанията”, в него не се съдържат конкретни клаузи
относно размера на застрахователната премия и начина на плащането й, вписано е, че срокът
на застраховката е равен на срока на договора за кредит. В чл.1 от Общите условия за
застраховка „Защита на плащанията” е посочено, че застраховката се сключва при условията
на чл.382 КЗ- като застраховка за обезпечение на кредит, а според чл. 5, периодът на
застрахователното покритие е обвързан от усвояването на сумата по договора за кредит.
Предвид цитираните по-горе клаузи, следва да се приеме, че застраховката е била
сключена от кредитополучателя като обезпечение в полза на кредитора, което се явява част
от условията по договора за кредит. А доколкото същото е част от условията, договорени
между страните по договора за кредит, то и застрахователната премия следва да бъде
включена в общите разходи по кредита. От основното заключение на ССЕ се установява, че
при включването на застрахователната премия в ГПР неговият размер би бил 16,63 %, което
налага извод за некоректно изпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително по- високи. Дори
включването на премията в ГПР да не води до надвишаване на петкратния размер на
законната лихва съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че доколкото коментираният разход
за застрахователната премия не е отчетен при изчисляване на ГПР, то е налице противоречие
с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочването в договора единствено на
крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира, и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1
7
ЗПК. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово
състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, и да направи осведомен и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, в договора трябва изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота.
Наред с горното, следва да се отбележи и че посочването в договора за кредит на по- нисък
от действителния ГПР /предвид невключването на застрахователната премия/ представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, пар.1 от
Директива 2005/29/ЕО и съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла чл.4, пар.1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. В случая
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск, сам по
себе си, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а оттук- че е налице нищожна кредитна сделка.
С оглед изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения
договор за кредит се явява основателен и следва да се уважи.
Поради уважаване на предявения главен иск, не следва да се разглежда предявения,
при условията на евентуалност, иск за нищожност на уговорената в договора клауза „такса
ангажимент“.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Според представения списък
по чл.80 ГПК и данните по делото, сторените от ищеца разноски възлизат общо на 1 631,16
лв. / 1 5 31,16 лв.- заплатена държавна такса и 100 лв.- депозит за ССЕ/ и същите следва да
се възложат в тежест на ответника.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /съгл. договор за
правна защита и съдействие от 28.06.2023г., приложен на л. 175 от делото/. Съобразявайки
вида на спора, действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, която
не е висока, събрания доказателствен материал, който не е в голям обем, както и
8
извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца- подаване на искова молба
и молби –становища, без явяване в съдебни заседания, съдът намира, че на адвокат М.
следва да се определи възнаграждение в размер на 2 000 лв. без ДДС или 2 400 лв. с ДДС,
който възмездява и съответства на положения от адвоката труд по процесуалното
представителство и защита на ищеца в настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.22 вр. с чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, Договор за потребителски паричен кредит ************* сключен на
17.06.2021г. между Л. С. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. *******************
като кредитополучател, и „******************* С. А. клон България”, като кредитор,
чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260, да заплати на Л. С.
С., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ******************* сума в размер на 1
631,16 /хиляда шестстотин тридесет и един лв. и шестнадесет ст./лв.- направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260, да заплати на
адвокат Д. В. М., **-*******, с адрес на кантора- гр. **********************, ап. Б, сумата
от 2 400 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ на ищеца по гр.д. №2205/2023г. - Л. С. С., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9