Решение по дело №11300/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1194

гр. Пловдив, 10.04.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                            Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11300  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника Ж.Г.Й. с ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5355/2018г.  на ПРС, ХХІ –ви гр. с-в.

            В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4 от 14.09.2004г. и приетите Общи условия за предоставяне на вик услуги от ВиК оператор гр. П., тъй като е собственик, респ., ползвател на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 29.01.2016 г. до  28.02.2018 г. в размер на 494,49  лева -  главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 31.03.2016 г. – 28.02.2018 г. в размер на 34,47 лева, за обект, находящ се в град П., ул. „Л.“ № *. 

               Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода, с оглед на което са начислени по 5 куб./м. за нетоплофицирано жилище за всеки един обитател.

Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 ГПК и са били дадени указания за предявяване на иск, поради което е и налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за паричното вземане.

В писмения отговор, подаден от особения представител на ответника адв. И.П., се оспорват предявените искове като неоснователни, тъй като количествата по карнетите са начислени незаконосъобразно, с оглед на съществуващата в базата данни информация да има монтирано годно средство за измерване, като отделно от това се оспорва качеството на ответника като потребител на услуги  и се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

             Видно от приложеното ч. гр. д. № 5355/2018 г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

         По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

         Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. По производството се претендират потребени количества вода за водомер № ********* за периода 11.03.2016 г. - 12.04.2018 г. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

         В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги.

           С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил факта ответникът да е собственик на водоснабден имот, като този правнорелевантен факт не е установен от ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи материалноправната легитимация на ответника.

           От изисканата от Община Пловдив, дирекция Местни данъци и такси справка се установява, че лицето Ж.Й. няма декларирана собственост, в т.ч. и на Л. № *. Обстоятелството, че ищецът е потребител на тези услуги, което се установявало от разпита на св. **** или завеждането му в картотеката на дружеството, не го прави собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, с оглед на което съдът приема, че не е доказано качеството на потребител на ВиК услуги и исковете подлежат на отхвърляне.

           При този изход от спора на ищеца не се дължат разноски.

                       

          Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

            ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу  Ж.Г.Й. с ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за дължимостта на сумата 494,49 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода по партида с абонатен номер № ********, за обект находящ се в гр. П., ул. Л. № *, за периода 29.01.2016 г. – 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 34,47 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.03.2016 г.- 28.02.2018 г., за които суми е издадена заповед от 04.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5355/2018г. на ПРС, ХХІ гр. състав, като недоказан и неоснователен.

На адв. И.П. като особен представител на ответника да се издаде РКО за сумата от 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         

Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.