Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13030 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника „Б.Д.“ ЕАД срещу решение от 02.07.2018 г. по гр.д. №77215/2017 г. на
Софийския районен съд, 70 състав, с което е уважен предявения от Б.Г.Л. срещу
жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.55
ал.1 пр.1 за сумата от 5,00 лв., представляваща събрани без основание през
периода мес.09.2016 г. - мес.05.2017 г. месечни такси за обслужване на сметката
му по договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на
физически лица, сключен на 19.11.2015 г., ведно със законната лихва от
11.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че договора за разплащателна сметка попада в приложното поле на ЗПУПС и
не е налице неравноправност на договорна клауза. Поддържа, че клиентът е бил
уведомен за промяната в тарифата и в законоустановения 2-мес. срок не е
възразил. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Б.Г.Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
ЗПУПС урежда
договорите с определен предмет, с оглед особеностите на този предмет, докато
ЗЗП урежда особения характер на потребителя като страна по договор. В този
смисъл не може да се приеме, че ЗПУПС е специален закон, който дерогира
уредените в ЗЗП норми за потребителска защита. Съдържащите се в ЗПУПС норми за
защита на потребителя не изчерпват обема на потребителската защита по договора
за издаване и ползване на дебитна карта и не налагат заключение за
неприложимост на защитата по ЗЗП. Действието на разпоредба на ЗПУПС не може да
доведе до ограничаване правата на потребителя по ЗЗП. По отношение на договора
за издаване и използване на банкова дебитна карта се прилагат и двата закона,
като единствено в случай на противоречие между съдържащите се в тях норми,
следва да се приложи правилото на пар.1 ДРЗЗП. Редът за уведомяване на
потребителя относно изменения в рамковия договор се съдържа в чл.43 ал.1 вр.
чл.42 ал.1 ЗПУПС, като същевременно ЗЗП не съдържа друг ред, който да
противоречи на така установения. Единствено в хипотезата на чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП
ще се приложи ред за уведомяване, различен от този по чл.43 ал.1 ЗПУПС, но не
поради противоречие между законовите разпоредби, а поради обстоятелството, че
двете разпоредби уреждат различни отношения. Цитираната норма от ЗПУПС урежда
общата хипотеза на изменение посредством предизвестие, докато чл.144 ал.2 т.1
ЗЗП обхваща изключително случаите, в които доставчикът на финансови услуги си е
запазил правото, поради наличие на основателна причина, да промени условията по
договора без предизвестие, т.е. без да спазва установения в чл.43 ал.1 ЗПУПС
ред. В първия случай изменението има действие по отношение на потребителя след
изтичане на предвидения двумесечен срок и ако потребителят не се е възползвал
от своето право да прекрати договора. В хипотезата на посоченото изключение
промените влизат в сила веднага, като уведомяването и предоставянето на
възможност за прекратяване на договора следват влизането на промяната в сила,
поради което редът по чл.43 ал.1 вр. чл.42 ал.1 ЗПУПС се явява неприложим. При
това положение, разпоредбата на чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП следва да се приложи в
съответствие с чл.43 ал.3 и 4 ЗПУПС, като уведомяването „при първа възможност”
/по смисъла на чл.43 ал.4/ бъде ограничено във времето до седемдневния срок по
ЗЗП.
Настоящият
съдебен състав счита за правилно заключението на първоинстанционния съд, че
т.15.7 от ОУ към процесния договор е нищожна поради неравноправност на
основание чл.143 т.10 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП. Както бе посочено по-горе, уредените
в ЗЗП правила за потребителска защита, в това число и неравноправността на
договорните клаузи, се прилагат на общо основание към процесния рамков договор.
Съгласно цитираната законова разпоредба, неравноправна е клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Като „основание” за
изменението следва да се разбират конкретни факти и обстоятелства и изобщо
всякакви конкретни условия, посочени в договора, при осъществяването или
сбъдването на които възниква правото за съответната страна да измени
едностранно договора. Простото посочване, че съответната страна разполага с
право да измени договора, не представлява основание за изменението по смисъла
на закона. То представлява именно клауза, предоставяща такова право, без да го
обвързва с конкретно основание. Същевременно процесният договор не съдържа
посочване на каквито и да било основания, при наличието на които възниква
правото на доставчика на финансови услуги да променя условията по договора. По
делото не се установява и наличието на основателна причина по смисъла на чл.144
ал.2 т.1 ЗЗП, нито обвързаност на таксата за обслужване с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Предвид гореизложеното, съдът счита, че
разпоредбата на т.15.7 от процесния
договор е неравноправна в частта, с която е уредено право на доставчика
на финансови услуги да изменя едностранно таксите по договора, респ. че
договорът е нищожен в тази своя част.
Поради
изложеното, съдът намира, че предприетата от доставчика на финансови услуги
промяна на тарифата за таксите представлява непредвидено в договора, респ.
недопустимо, едностранно изменение на условията по него, което не обвързва
потребителя, което води до извод за липса на основание на извършеното от ищеца
плащане.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
в размер на сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №441496/02.07.2018 г., постановено
по гр.д. №77215/2017 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Г.В., адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.