№ 13373
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря И.М.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20241110130074
по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника Е. Ц. Т., в качеството му на
наследник на Е. Ц. Х., са в договорни отношения по повод доставка на топлинна
енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в
************************. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати потребеното и доставено от ищеца
количество топлинна енергия. Моли съда да посТ.и съдебно решение, по силата на
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1286,42 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021 год. до м.04.2023
год., сумата от 185,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022
год. до 30.04.2024 год., сумата от 52,90 лева, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от м.06.2021 год. до м.04.2023 год. и сумата от 11,51 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.08.2021 год. до 30.04.2024 год.. Претендира законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда-27.05.2024 год. до окончателното плащане на
сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответникът-Е. Ц. Т. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
признава исковете. Твърди, че е платил процесните суми.
Третото лице помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема сТ.ище по предявените искове.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, усТ.и следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да усТ.и при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да усТ.и факта на изпълнение, т.е. че е
платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за усТ.ен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете, като твърди и ангажира
доказателства, че е платил претендираните суми. Предвид изложеното настоящият
2
съдебен състав намира, че по делото е усТ.ено по категоричен начин потребената
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период,
стойността на услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а именно
сумата от 1286,42 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2021 год. до м.04.2023 год., сумата от 185,93 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2022 год. до 30.04.2024 год., сумата от 52,90 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до
м.04.2023 год. и сумата от 11,51 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 год. до 30.04.2024 год..
Ответникът твърди, че е платил процесните суми, за което представя доказателства-
плаежен документ от 26.02.2025 год. за сумата от 1779,05 лева. Извършеното плащане
не се оспорва от ищеца, който в молба от 29.04.2025 год. го потвърждава и излага, че
са погасени сумите за съдебни разноски, мораторни лихви, законната лихва до
плащането и част от главниците, като остава дължима сумата от 7,47 лева дължима за
топлинна енергия, както и юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент и доколкото при плащането не е посочено кои
задължения погасява, ответникът дължи на ищеца сумата от 7,47 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021 год. до м.04.2023
год., като за разликата до пълния предявен размер от 1286,42 лева за потребена
топлинна енергия, такса за дялово разпределение и мораторни лихви исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни, поради извършено в хода на производството
плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Ц. Цанов, ЕГН **********, с адрес:
******************************** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23 на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ сумата от 7,47
лева /седем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2021 год. до месец 04.2023 год. за
3
топлоснабдяван имот-****************, находящ се в ************************,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2024 г. до окончателното и изплащане,
като отхвърля исковете за разликата до пълния предявен размер от 1286,42 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021
год. до м.04.2023 год., сумата от 185,93 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2022 год. до 30.04.2024 год., сумата от 52,90 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до м.04.2023 год. и
сумата от 11,51 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 год. до 30.04.2024 год., както и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението е посТ.ено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4