09.11.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на девети октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№527 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А.Ф.Р. ***, против Решение
№Ц1012-26-153-1/05.06.2020г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. на контролен орган на
ТП НОИ Хасково. Твърди се, че административният орган правилно установил
периодите, през които жалбоподателят бил регистриран като самоосигуряващо се
лице – земеделски стопанин, но незаконосъобразно били кредитирани критерии,
които не били правно значими – относно реалното осъществяване на дейност, за
която се дължат осигурителни вноски. Подаването на декларация от
самоосигуряващите се лица по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ по своята
същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63 от КТ.
Задължителните предписания за заличаване на данни били недопустими, тъй като
данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски
производител, а не били правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването
на данни по Декларация №1 - Данни за осигурено лице за периода от 01.01.2018г.
до 28.02.2020г. означавало заличаване на изпълнено законово задължение за
внасяне на осигурителни вноски и заличаване на юридически факти, удостоверяващи
настъпването на осигурителен риск. Разпоредбата на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба
№44/20.04.2006г. била в сила от 20.01.20г. и нямала ретроактивно действие, а
така мотивирането с тази норма било незаконосъобразно. Предписанията явно
превишавали пределите на компетентност на длъжностните лица и били
противоконституционни. Разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999г. на МЗХ
кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ,
но не и с другите законови и подзаконови актове, посочени от административния
орган. Недопустим бил изводът, че щом дейността не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания, то тази дейност не съществувала. С
оспореното решение било кредитирано установяване на отрицателни факти по
административен ред. Иска да бъде отменено Решение №Ц1012-26-153-1/05.06.2020г.
на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания
№ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да
бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.108, ал.1 от КСО и във връзка с постъпил сигнал вх.№21102-26-251 от
23.03.20г. относно удостоверяване на осигурителен стаж и доход за периода от
18.12.2018г. до 23.03.2020г. на самоосигуряващото се лице А.Р. по повод
подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
е извършена проверка като са направени справки в Регистър Лакорда, ГРАО и в
Регистър на МЗХ, както и на задграничните пътувания на жалбоподателя. Установено
е, че е регистриран на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в
чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице –
земеделски производител /национален класификатор на професиите КИД 2008,
отглеждане на домашни птици/. Видно от Регистър на земеделските стопани на МЗХ Р.
има регистрация като „регистриран земеделски стопанин“ съгласно Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделски стопани на
11.01.2018г. От представена информация от ОД МВР Хасково се установяват датите
на задгранични пътувания на жалбоподателя – л.11-12 от делото.
Изискана е информация от ОДБХ Хасково –
писмо изх.№Ц9101-26-160/24.03.2020г., относно вида животновъден обект с
управляващ А.Р., в който се отглеждат животните – домашни птици, и дали това е
с цел добив на суровини и храни за лична консумация – тип лично
стопанство, или представлява тип ферма –
с цел предлагане на пазар, регистрирана по чл.137 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност. В отговор изх.№І-776/15.04.2020г. Директор
ОДБХ Хасково сочи, че лицето А.Ф.Р. няма вписан/регистриран животновъден
обект.
Контролният орган на ТП на НОИ е издал
задължителни предписания изх.№ ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. към
самоосигуряващото се лице А.Р., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от 20
работни дни от получаването им – да подаде в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация
обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за самоосигуряващия се, съдържащи заличаващи
данни за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2020г., като посочи в т.12 Вид
осигурен – код 13.
Като е разгледал жалба с вх.№Ц1012-26-153/14.05.2020г.
срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №Ц 1012-26-153-1/05.06.2020г.,
Директор ТП на НОИ Хасково е приел оспорените задължителни предписания за
правилно и законосъобразно издадени и е отхвърлил жалбата. Административният
орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а
като мотиви за потвърждаване на дадените на А.Р. задължителни предписания е
изложил, че земеделският стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект по
реда на чл.137, ал.1, изр.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност и чл.8,
ал.2 от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, поради което и жалбоподателят не попадал в обхвата на
пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КОС, тъй като не произвеждал растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, а така не подлежала на
осигуряване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е
подадена на 18.06.2020г., при дата на получаване на съобщението за постановяване
на акта – 09.06. 2020г./л.7 от делото/, поради което, а и тъй като между
страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за
постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това
съдът приема за жалбата, че е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и
при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението
задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по
смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/
legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната
компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията,
поради което и съдът приема за неоснователно възражението, свързано с
превишаване на пределите на компетентност на длъжностните лица.
Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са
подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по
чл.146, т.2 и 3 от АПК.
Основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество
преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се
осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е
изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени
правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно
необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с
материалния закон.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателя на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и морските
лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма спор и за
периода, през които е бил регистриран. Не се спори и относно регистрацията на
жалбоподателя като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно определянето на
стопанството на жалбоподателя като лично стопанство, а не като ферма. Не е
спорна и заявената като извършвана от жалбоподателя дейност – произвеждана
животинска продукция. Спорен е фактът, че жалбоподателят е извършвал продажба
на продукция от личното си стопанство, както и е спорно дали извършвана
продажба от лично стопанство е относима при преценката на качеството ѝ
като осигурено лице.
Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието,
храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7
от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба
№3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ
бр.31/2015г./.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския
стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателя дейност – отглеждане на
птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за
животновъдството, където е направено разграничение по отношение на
животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се
определят като ферми. В
закона за животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на
"ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" е
животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за лична консумация. Съгласно чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ
бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да
подадат заявление за регистрация
на обекта до директора на съответната ОДБХ. Следва да се отбележи, че в
конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от Наредба
№44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти, тъй като не била действаща към момента на регистрация. Така за
жалбоподателя следва да се приеме, че е била регистриран като земеделски
стопанин в ОДЗ, но не е регистрирал в ОДБХ животновъден обект съгласно
изискванията на чл.137 от ЗВМД. При безспорно установеното между страните, че
този обект не представлява ферма, то не може да се приеме, че земеделският
стопанин А.Р. – като собственик на
животновъден обект, е регистриран по съответния ред, както и не е налице
другото условие, изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – да се произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на
задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и
Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл.137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда
продукция за пазара, е „регистриран земеделски
стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството
дали продукцията от личното стопанство в действителност е била продавана,
доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с
предназначение продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид
стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана
на пазара.
Поради изложеното съдът счита, че както
към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на
издаване на оспорения акт, жалбоподателят не се явява самоосигуряващо се лице,
тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от
него данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ф.Р. ***, против
Решение №Ц1012-26-153-1/05.06.2020г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. на контролен
орган на ТП НОИ Хасково.
ОСЪЖДА А.Ф.Р., ЕГН **********,***
направените по делото разноски сумата от 100 лева, представляващи юрк.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: