№ 14590
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110120467 по
описа за 2024 година
Искът е предявен от К. К. М., ЕГН **********, с адрес: ...., чрез адвокат Г. Ч., срещу ..... със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от ...
ИЩЕЦЪТ К. К. М. е предявил осъдителен иск срещу ... с правно основание чл. 23 във
връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). Първоначално искът е бил частичен в размер на 25.00
лв. от обща сума 449.63 лв.. Впоследствие, на заседанието от 06.06.2025 г., ищецът е
изменил иска си и съдът е допуснал изменението, като искът е предявен изцяло за сумата от
137.57 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит
№ ..../27.05.2021 г.. Изменената сума от 137.57 лв. включва неоснователно заплатените
възнаградителна лихва в размер на 23.22 лв. и начислена неустойка в размер на 114.35 лв..
Ищецът претендира тези суми ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
депозиране на исковата молба (10.04.2024 г.) до окончателното им изплащане, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2021 г. между К. К. М. и ..... е сключен Договор за
потребителски кредит № ..../27.05.2021 г.. Общо платената от ищеца сума по договора е
1649.63 лв.. Твърди се, че договорът е предвиждал обезпечение с гарант или банкова
гаранция в срок до три дни от сключването, като при неизпълнение е дължима неустойка.
Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 373.72 лв., тъй като не е
представил обезпечение в срок.
Ищецът счита договора за нищожен на множество основания:
Неспазване на предвидената форма за договори, сключени от разстояние, тъй като не е
1
предоставена изискуемата преддоговорна информация и не е получено валидно
съгласие, а електронните съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Липса на съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР, като е посочен само
процент, без основните данни за неговото изчисляване, което е в противоречие с чл.
19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че описаните такси и
разходи (възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен ГПР от посочения.
Налице е грешно посочен размер на ГПР, а действителният (149.88%) е над
максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че неустойката е
заобикаляне на закона и накърнява добрите нрави.
Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми.
Не е посочен съществен елемент от съдържанието на договора относно правото на
отказ на потребителя.
Налице е разлика между посочената в договора сума за връщане и реално върнатата,
което води до неяснота и неравноправност на клаузите.
Евентуално, ако договорът се приеме за валиден, ищецът счита отделни клаузи за нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД (поради нарушение на закона и добрите нрави) и
чл. 146 от ЗЗП (поради неравноправност). Ищецът твърди наличие на явно неизгодни
условия поради несъразмерност на насрещните престации (получил 1200 лв., върнал 1649.63
лв., т.е. печалба от 449.63 лв.).
ОТВЕТНИКЪТ ... оспорва иска като неоснователен. Твърди, че договорът е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заявява, че
преддоговорната информация, включително СЕФ, е изпратена на ищеца. Счита, че
неустойката при непредставяне на обезпечение е валидна и отговаря на всички изисквания
на действащото законодателство, тъй като представлява самостоятелно съглашение и се
регулира от ЗЗД, а не от ЗПК. Твърди, че неустойката е средство за обезпечаване и санкция,
която не противоречи на добрите нрави и нейният размер не е прекомерен. Отделно от това,
неустойката е начислявана само докато не е било предоставено обезпечение.
ПО ДЕЛОТО са събрани следните доказателства:
Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) от вещото лице В. Д. П..
Искова молба.
Договор за потребителски кредит № ..../27.05.2021 г., с приложен Погасителен план.
Становище и Молба-уточнение.
Отговор на искова молба.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (СЕФ).
2
Общи условия на Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние.
Аналитичен регистър на сметка .. „К. К. М.“ за периода от 27.05.2021 г. до 18.06.2021
г., предоставен от ....
Разписка за извършено плащане от 27.05.2021 г. за сума 1205.17 лв..
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти по делото са:
Ищецът и ответникът са страни по Договор за паричен заем (потребителски кредит) №
..../27.05.2021 г..
Получената сума в заем е 1200 лв..
Срокът на кредита е 3 месеца.
Годишният лихвен процент (ГЛП) е 36.00%.
Годишният процент на разходите (ГПР), посочен в договора, е 42.58%.
Определено е възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с договора за паричен заем, в размер на 373.72 лв..
Ищецът е заплатил общо сумата от 1649.63 лв., от които сумата в размер на 373.72 лв.
представлява неустойка за непредставено обезпечение.
Вещото лице В. Д. П. е изготвила съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда на
06.06.2025 г.. Въз основа на представения от счетоводството на ..... аналитичен регистър на
сметка .. „К. К. М.“, вещото лице е дало следните заключения:
По Въпрос 1: Общата сума, която К. К. М. е изплатил на ..... по Договор за паричен заем №
..../27.05.2021 г., е в размер на 1337.57 лв..
По Въпрос 2: Плащанията са постъпили както следва: на 16.06.2021 г. е заплатена сумата от
1289.43 лв., а на 18.06.2021 г. – сумата от 48.14 лв.. Общо платената сума от 1337.57 лв. е
разпределена за погасяване на: главница – 1200.00 лв., възнаградителна лихва – 23.22 лв., и
неустойка – 114.35 лв..
По Въпрос 3: Вземайки предвид размера на всички дължими суми съгласно договора
(главница, възнаградителна лихва и начислена неустойка) и използвайки формулата от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер на ГПР по Договор за
паричен заем № ..../27.05.2021 г. е 611.93%.
По Въпрос 4: Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума
съгласно договора за кредит, и общо изплатената от К. К. М. сума по кредита (в т.ч.
главницата, възнаградителната лихва и начислената неустойка), и използвайки формулата от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер на ГПР по Договор за
паричен заем № ..../27.05.2021 г. е 459.78%. Разликата идва от факта, че Въпрос 4 отчита
действителните плащания и по-краткия период на ползване на заема, което променя
изчислението на ГПР / бел. съда/
3
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МОТИВИ НА СЪДА:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване редица факти, включително
сключването на договора, размера на главницата, ГЛП и ГПР, както и заплатената обща
сума и частта, представляваща неустойка.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не
съдържа изискуемата информация по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, или когато ГПР е над максимално
допустимия. В конкретния случай, ищецът твърди, че ГПР е грешно посочен и е по-висок от
законно установения. Според експертизата, при включване на сумата за начислената
неустойка, ГПР е 611.93%, а при съобразяване с всички платени суми и срока на ползване на
кредита, включително платената неустойка, ГПР е 459.78%.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на
договора (27.05.2021 г.), законната лихва е била определена с ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
като основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта надбавка. Действително
изчисленият ГПР от вещото лице, който включва неустойката (611.93% или 459.78%),
значително надвишава максимално допустимия по закон ГПР. Това нарушение води до
недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.
При обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен, съгласно чл. 23 от
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 1200.00 лв..
От експертизата се установи, че ищецът е изплатил общо 1337.57 лв.. От тази сума 1200.00
лв. е главница, 23.22 лв. е възнаградителна лихва, и 114.35 лв. е неустойка.
Тъй като договорът е недействителен, ищецът не дължи възнаградителна лихва и неустойка.
Съответно, сумите от 23.22 лв. (възнаградителна лихва) и 114.35 лв. (неустойка), общо
137.57 лв., са недължимо платени и подлежат на връщане на ищеца. Искът за тези суми е
основателен.
Съдът намира, че макар ищецът да твърди неспазване на предвидената форма и липса на
валидно съгласие, ответникът е представил доказателства, че комуникацията е осъществена
чрез електронни средства и че е предоставен СЕФ. Въпреки това, фактът, че ГПР е грешно
изчислен и надхвърля законовия праг, е достатъчно основание за недействителност на
договора, независимо от спазването на други формални изисквания.
Според заключението на експертизата, че действителният ГПР е значително над
законоустановения максимум. Този факт сам по себе си води до нищожност на договора
съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Твърдението на ответника, че неустойката не се регулира
от ЗПК, а от ЗЗД, е неоснователно в контекста на изчисляването на ГПР. Всички разходи,
които потребителят е длъжен да заплати във връзка с кредита, следва да бъдат включени в
ГПР, за да може потребителят да направи информиран избор и да сравни различни
предложения, съгласно целта на Директива 2008/48/ЕО.
4
Вън от горното и за пълнота на мотивите, съдът намира, че начинът, по който е уговорена
и начислена неустойката (включена в погасителния план, увеличаваща общо дължимата сума
при непредставяне на обезпечение, което практически е невъзможно да се осигури в кратък
срок), е в разрез с целите на потребителското кредитиране и защита на потребителя от
свръхзадлъжнялост. Тази клауза създава допълнителна финансова тежест, която не е
адекватно отразена в първоначално обявения ГПР, което я прави неравноправна по смисъла
на ЗЗП и в крайна сметка допринася за нищожността на договора, чрез грешно изчисляване
на ГПР.
ПО ИСКАНЕТО ЗА РАЗНОСКИ: Ищецът претендира направените по делото съдебни и
деловодни разноски, - държавна такса от 50.00 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение, от материалите по делото е видно, че между
ищеца К. К. М. и адвокат Г. Ч. е сключен Договор за правна защита и съдействие от
20.01.2025 г., в който изрично е посочено, че адвокатската услуга е безплатна. Така следва
да се вземат предвид подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случая
уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до
5
пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест, която е
несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален
интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС съдът не следва
да я прилага. В този смисъл съдът намира, че с оглед сложността на делото, обема на
извършената работа и приложимите европейски норми, то намира за справедливо и
съответстващо на закона да определи адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лв.
(двеста и петдесет лева).
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит №
..../27.05.2021 г., сключен между К. К. М., ЕГН **********, и ..... на основание чл.26, ал.
1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
ОСЪЖДА ..... да заплати на К. К. М., ЕГН **********, сумата от 137.57 лв. (сто тридесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № ..../27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ..... да заплати на К. К. М., ЕГН **********, направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 50.00 лв. ( петдесет лева), представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА ..... да заплати на адвокат Г. Г. Ч., сумата от 250.00 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, определено от съда за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6