Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр. С., 22 юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юли
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 62 по описа на
съда за
Ищецът „Е. – П.
П.” АД твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по отношение на
електрифициран обект, находящ се в с. С., общ.
С., ул. “Х. Т.” № .., и че за
периода от 06.01.2018 г. до 04.07.2018 г. същият е консумирал ел. енергия на
стойност 204,87 лв., която не му е заплатил. Моли съда да признае
съществуването на неговото вземане, както и на вземането му за неустойка за
забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка от
издадените за потребената ел. енергия
фактури до 05.10.2018 г. в размер на 9,27 лв. и за законна лихва върху
главницата от 18.10.2018 г. до окончателното й плащане. Твърди, че за
претендираните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1415 по
описа на СРС за
Ответникът А.Г.А. чрез назначения си по делото особен представител оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че не са представени доказателства за възникването на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, нито че последният е получил стоката, чиято цена са претендира в настоящото производство. Твърди също така, че общите условия на ищцовото дружество също не са му били връчени.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 18.10.2018
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 2514 от
19.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1415 по описа за
Чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД определя като потребител на ел. енергия за битови нужди физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество. Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които според ал. 3 се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник, след което (ал. 4) влизат в сила за клиентите му, без изрично писмено приемане. Тази разпоредба е специална спрямо нормата на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП (която гласи, че при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях), тъй като касае конкретно действието на общите условия за потребителите на електрическа енергия, поради което намира приоритетно приложение пред общата разпоредба на ЗЗП. Поради тези причини съдът намира, че ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД обвързват собствениците и ползвателите на електроснабдени имоти, без да е необходимо условията да са им били предоставени и те да са се съгласили с тях. По делото не са представени преки доказателствени средства за установяване правото на собственост на ответника спрямо електроснабдения имот, находящ се с. С., общ. С., ул. “Х. Т.” № .., вместо което е приложен протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 11.03.2016 г., касаещ измервателното устройство в посочения по – горе имот, в който като клиент на „Енерго – Про Мрежи“ АД фигурира ответникът, представляван при подписването на документа от лицето Кязим Алексиев А.. Доколкото в протокола не са формулирани възражения от представляващия ответника относно договорната му обвързаност с електроразпределителното дружество досежно обозначения в него обект, следва да се приеме, че такава е налице и че ответникът е собственик на обекта; същевременно правото му на собственост го обвързва и с общите условия на ищцовото дружество поради което на основание чл. 17, т. 2 от същите в негова тежест е възникнало задължението да заплати стойността на потребената в обекта ел. енергия.
Ищецът твърди, че по силата на договорните отношения между страните е доставил на своя клиент ел. енергия за периода от 06.01.2018 г. до 04.07.2018 г. на обща стойност 204,87 лв., за която издал 5 бр. фактури, съставени въз основа на данните за потреблението снети от СТИ в електронен карнет, възпроизведени в представена по делото справка. Поради тези причини съдът приема, че в имота на ответника е използвана ел. енергия на посочената по – горе стойност, което сочи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цената на доставената стока, т.е. че предявеният иск за неговото установяване е основателен и следва да се уважи.
Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от от падежа на всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури до 05.10.2018 г. следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата молба. На същото основание следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 18.10.2018 г. до окончателното й плащане.
Поради уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство съразмерно на частта от претенциите, предявена в исковия процес, в размер на 21,23 лв. за държавна такса и 42,46 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Г.А. с ЕГН ********** *** дължи на „Енерго - Про Продажби” АД
с ЕИК ... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ..,
представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К., сумата от 204,87 лв. (двеста и четири лв. и 87 ст.),
представляваща стойността (с включен ДДС) на електроенергия, консумирана в имота на ответника, находящ се в с. С., общ.
С., ул. “Х.Т.” № .., за периода от 06.01.2018 г. до 04.07.2018 г., неустойка
за забава за периода от падежа на всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури до 05.10.2018 г. в размер на 9,27 лв. (девет лв.
и 27 ст.) и за законна лихва върху главницата от 18.10.2018 г. до окончателното
й плащане. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1415 по описа на СРС за
ОСЪЖДА А.Г.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ... и адрес
на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от П. С. С.,
Я. Д. и Г. К, направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет
лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и
300 лв. (триста лв.) депозит за особен представител, както и разноски по
заповедното производство (ч.гр.д. № 1415 по описа на СРС за
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/