РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. Пловдив,22.11.2023г.
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на
прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2110 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 1286/20.07.2023г.,
постановено по АНД № 2504/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, II н.с., с което е потвърден електронен фиш
(ЕФ) серия К № 5196433, издаден от ОД на МВР – Пловдив, съгласно който на Х.Г.П.
***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв., за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и да отмени ЕФ по
съображения, изложени в жалбата и допълнително представено становище.
Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С нарочно становище от 10.08.2023г.,
чрез юрк. Б., оспорва жалбата, като излага подробни доводи за правилността на
обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на наведените касационни основания, намери за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, срещу ЕФ серия К № 5196433, издаден от ОД на МВР -
Пловдив. Съгласно ЕФ, с автоматизирано техническо средство
ATCC TFR1-M 530, е
установено и заснето, че на 01.07.2021 г. в 6:36 часа в с. Ново село, ул. „Първа“
до № 1, посока запад – изток, при въведено ограничение от 50 км/ч, МПС Мазда „Премаци“
с рег. № ******** се движело с установена стойност на скоростта 62 км/час и
превишена стойност на скоростта 12 км/час, като стойностите са дадени след
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3км/ч. За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя – Х.П. е определено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
За
да потвърди ЕФ, районният съд е приел, че същият съдържа нормативно
установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението,
мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително
деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на
нарушителя е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, в обжалваното решение са изложени подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота събраните писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за
неправилност на оспорваното решение, поради неправилен извод за извършване на
нарушението в рамките на населеното място – с. Ново село, общ. Стамболийски. Това
е така, тъй като изходните данни от АТСС, с което се заснема нарушението като
доказателствен материал, са годни за установяване на извършеното нарушение от
обективна и субективна страна. В случая, по делото са представени надлежни
удостоверения и протоколи за изправността на АТСС. Правилен е изводът на ПРС,
че при заснемане на нарушението и издаването на ЕФ е съставен протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, при спазване на формалните изисквания на този подзаконов
нормативен акт. Правилен е и изводът на ПРС, че нарушението е извършено в
рамките на населеното място с. Ново село, общ. Стамболийски. В този смисъл, не
е налице противоречие в съдържанието на справката от на зам.-кмет на община
Стамболийски. Съгласно същата, има поставени знаци Д11 и Д12 за начало и край
на населеното място, а ул. „Първа“, находяща се в с.Ново село попада в
урбанизираната територия на населеното място, ограничена от неговите строителни
граници, определени от действащия кадастрален, регулационен и застроителен план
на селото.
Относно възражението за приложението на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Необжалваем минимум в текста на ал. 2 на
чл. 39 от ЗАНН няма.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 урежда ред
за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато
нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с
електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено
условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен
орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен
случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се
оспорва определен размер санкция няма. А точно това означава изразът
„необжалваем минимум“.
От друга страна, необжалваемостта, по
смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до
приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването
на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът
на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е нонсенс, защото понятие „необжалваем“ в ал. 2, към която препраща тази
алинея няма.
Трудно може да се разбере смисълът на
нормата на ал. 4 и в частност какво се има предвид под „необжалваем минимум“ –
глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са необжалваем минимум, като всъщност
никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер
административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за
налагането им.
Отговор дава действащата към момента на
приемане на разпоредбата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, според която не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Тогава и, ако следвайки семантичното
тълкуване на думата „необжалваем“, като нещо неподлежащо на обжалване, очевидно
е, че става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10лв. и при наличието на
тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът
е, че с чл. 39, ал. 4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш
за глоби до 10лв.
В исторически план, към момента на
приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4
и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни
постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.
включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от
2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум
според законодателя всъщност са глобите до 50лв., до какъвто размер могат да се
санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това
обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. най-малкото, защото и
според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на
чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50лв.
Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, и
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се
изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за
глоби в размер на 10лв.
Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл.
189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на ЕФ да не е предвидено за
нарушения, за които глобата е до 50лв.
Обратното не може да се заключи и при
прочита на чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Впрочем, тази разпоредба е приета също едновременно с
разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с
тях. На практика чл. 85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея се препраща към
специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според
ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл. 189, ал. 14 /предишна
ал. 6/ за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Във всеки случай няма как ЗАНН в
частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо
ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл. 39, ал. 2 във връзка с ал. 4
от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с ЕФ следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен
случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се
имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем
отделно легално определение за маловажно нарушение в §6, т. 32 от ДР.
Единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки - чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
В контекста на последното, становището, че
с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50лв., води като резултат провеждането
на производството по издаване на АУАН и НП по отношение на нарушения, наказуеми
с глоба до 50лв., т.е. по-леки такива, на фона на предвидения изрично такъв ред
в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите с предвидени наказания лишаване от
право да се управлява МПС. Нелогично е и
противно на правната логика е по-усложнения ред да се прилага за по-леките
нарушения след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.
Ето защо съдът намира, че възраженията
на жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя съдебната практика в
обратния смисъл.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1286/20.07.2023г., постановено по АНД № 2504/2023г. по описа на РС -
гр. Пловдив, II н.с.
ОСЪЖДА Х.Г.П. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: