РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Сандански, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101547 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Я., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № 5, против „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, №
115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., с която е предявен иск за прогласяване нищожността
на договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., поради противоречие със
закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и поради накърняване на добрите нрави, с правно основание-
чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата
от договора за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., предвиждаща заплащането
на неустойка, поради противоречието й със закона, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че на 29.10.2024 г. Г. Я. е сключил договор за потребителски
кредит № ****** , по силата на който „Сити Кеш“ ООД му е предоставило в заем сумата от
3000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.61 %., както и че съгласно погасителен
план е следвало да внесе 23 вноски на всеки две седмици в размер на 222,00 лв., като сумата
включвала главница 3000 лв., лихва- 403,11 лв. и неустойка - 1702,89 лв. за непредставяне на
обезпечение. Твърди се, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй
като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва,
която към 29.10.2024г. е в размер на 13,43%. Твърди се, че договорът е нищожен и поради
противоречие със ЗПК-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на
1
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия, и поради това, чев ГПР не е включена дължимата
неустойка, която оскъпява кредита. Твърди се, че в чл. 5 от договора е посочено, че
заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които
да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 1 702,89 лв. Твърди се, че клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави, защото излиза извън присъщите й функции и нейната цел е
неоснователно обогатяване на кредитора. По изложените съображения ищецът предявява
настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната недействителност както на целия договор, така
и на клаузата за неустойка. Твърди, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, като ясно е посочено какъв е размера на ГПР и са посочени компонентите от които се
формира същия, както и че в ГПР не следва да се включва уговорената неустойка.
Ответникът твърди, че уговорената неустойка е проявление на свободата на договаряне
между страните и е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради
което е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР. Ответникът твърди, че неустойката е
уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора и има компесаторен характер,
като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, като е направил проверка на
кредитоспособността на потребителя. Твърди, че клаузите на договора са съставени на ясен
и разбираем език, уговорени са индивидуално и отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Освен това, ответникът твърди, че нищожността на договорната
клауза за неустойка не влече недействителностна целия договор, доколкото същият може да
се прилага и без нея, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем. Ответникът твърди, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора, като оспорва, че уговореният размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като максималният й размер е нормативно регулиран
опосредено-чрез предвидения максимален размер на ГПР, който към момента на сключване
на договора е 67,15%.
По делото е предявен насрещен иск от „Сити Кеш“-ООД срещу Г. И. Я. за заплащане
на сумата от 2334 лева-част от главница в размер на 3000лв. по договор за потребителски
кредит № ****** от 29.10.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск
до окончателното плащане, с правно основание-чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и евентуален иск за
заплащане на сумата от 2334 лева-неизплатената част от чистата стойност на кредита по
2
договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., с правно основание чл.23 от
ЗПК.
Сочи се в насрещната искова молба, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило на
Г. И. Я. заемна сума в размер на 3000 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне
при фиксиран лихвен процент от 50% на 23 двуседмични вноски с дата на първо плащане
05.11.2024 г. и последна вноска на 08.04.2025г., като в погасителния план са посочени
конкретните дати на падежите. Твърди се, че след усвояване на кредита кредитополучателят
не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5,
поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди се, че
кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 29.10.2024Г.-
222лв., на 15.11,2024г. - 222лв., на 26.12.2024г. - 100лв. и на 27.01.2025г. - 122лв., като общо
платеното е в размер на 666 лв., с която сума са погасени първите две вноски по кредита и
частично третата. Твърди се, че Г. Я. е в просрочие на 16 вноски по кредита с падежи, както
следва:19.11.2024, 26.11.2024, 03.12.2024, 10.12.2024г., 17.12.2024, 24.12.2024, 31.12.2024,
07.01.2025, 14.01.2025, 21.01.2025, 28.01.2025г., 04.02.2025, 11.02.2025, 18.02.2025,
25.02.2025 и 04.03.2025, което е основание кредиторът да упражни правото си по чл.6, ал.3
от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че задължението на
ответника е в размер общо на 4251 лева, от които 3000 лева главница, 327,84 лева
възнаградителна лихва, 875,28 лева договорна неустойка и 47,88 лева такси. Към
насрещната искова молба се представя уведомление за предсрочна изискуемост, което е
връчено на насрещния ответник, ведно с насрещната искова молба.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище, че насрещният иск е основателен, тъй като по един нищожен договор за
потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него. Ответникът
признава, че дължи сумата от 2334лв.-неизплатена главница.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.10.2024г. между „Сити Кеш“-ООД, като кредитодател, и Г. И. Я., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане №
9476756 при следните параметри: размер на кредита-3000лв.; размер на погасителна вноска-
3х29,17лв. и 20х165,78лв.; вид вноска-седмична; ден за плащане-вторник; брой вноски-23;
дата на първо плащане-05.11.2024г.; дата на последно плащане-08.04.2025г.; фиксиран
лихвен процент-50%; годишен процент на разходите-65,61%, който включва единствено
договорената между страните възнаградителна лихва; обща сума за плащане-3403,11лв. и
обезпечение-поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя (чл.3 от
договора). Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
3
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени
в договора изисквания. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да
предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора),
като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на
1702,89 лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11,
ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора съставлява погасителен план, в който
са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти- с и без дължимост на
неустойка. В чл.6, ал.3 от договора е предвидено право на кредитодателя да обяви вземането
по договора за предсрочно изискуемо в случай на забава или неизпълнение на задълженията
по договора от страна на кредитополучателя. По делото е представен и СЕФ.
По договора ответникът е направил три плащания-на 29.10.2024г., на 15.11.2024г. и на
27.01.2025г., в размер общо на 666лв., с които плащания са погасени първите две вноски от
кредита и част от третата вноска (справка за движенията по договора и извлечение за
извършени плащания).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от Г. Я. искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищецът и ответникът са страни по договор за потребителски кредит, който е нищожен,
респ. съдържа нищожна клауза за заплащане на неустойка.
По основателността на предявените от Г. Я. искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са
страни по договор за потребителски кредит №****** от 29.10.2024г., по който е предоставена
заемна сума в размер на 3000лв., която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- при
фиксиран лихвен процент- 50%, на 23 седмични погасителни вноски, в срок до 08.04.2025г.
Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е
предвидено заплащане на неустойка в размер на 1702,89 лева при непредоставяне в срок на
обезпечение от ищеца-кредитополучател.
Ищецът твърди две основания за нищожност на процесния договор за кредит-
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, като съдът е длъжен да ги
разгледа според тежестта на сочения от ищеца порок в последователност от по-тежкия към
по-лекия.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите
на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на
този договор е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв,
но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по
4
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя
да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице
такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Установи се, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 65,61%,
както и че при изчислението му е включена единствено възнаградителната лихва по
договора.
При така установените обстоятелства съдът намира, че посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително прилагания в отношенията между страните, тъй като при
изчислението му не е взето предвид заплащането на уговорената между страните неустойка
за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, а е
следвало да се вземе предвид, тъй като така както е уговорена неустойката по съществото си
представлява скрита договорна лихва /скрито оскъпяване на кредита/. Целта на кредитора е
да получи сумата от неустойката т.е. да породи допълнително парично задължение за
кредитополучателя, наред с това да върне главницата и уговорената възнаградителна лихва.
Това е така, тъй като задължение на кредитора е да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на кредитополучателя /чл.16 от ЗПК/, а не да прехвърля в тежест на
последния риска от неизпълнение на свое задължение, а от друга страна начина по който е
уговорено задължението в чл.5 от договора и условията за изпълнението му (уговарянето на
изключително кратък срок /от три дни/ и изискването това да е или безусловна банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора или поръчители с
поставени към тях множество високи изисквания) цели да постави кредитополучателя в
ситуация на невъзможност да го изпълни с цел начисляване на неустойката по чл.11 от
договора (в размер многократно надвишаващ размера на самата договорна лихва) и
обогатяване на кредитодателя. Следва да се отбележи и че непредставянето на гаранция по
договора не води до претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща неустойка за
това. Евентуални вреди за кредитодателя могат да настъпят от това, че кредитополучателят
може да не изпълни задължението си да върне заетата сума в срока предвиден в договора, но
тези вреди се обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с
неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя. При това положение сумата от 1702,89 лева представлява скрита
печалба за кредитора, респ. скрит разход по кредита, водещ до увеличаване цената на
кредита. Именно поради тази си характеристика неустойката по чл.11 от договора е следвало
да се включи при определяне на ГПР. Кредитодателят като не е взел предвид този разход е
5
въвел в заблуждение потребителя относно реалните разходи по договора, които ще направи,
а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да защити правата на
потребителите като им гарантира, че те ще имат информация за максималната цена, която
биха заплатили за предоставената им услуга за периода на погасяване на кредита. Като не е
взел предвид този разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР,
кредитодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /отразеният в договора ГПР не отразява
реалната му стойност/, а това води до недействителност на договора за потребителски
кредит по силата на чл.22 от ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г.,
поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, без да е нужно да обсъжда другото
наведено от ищеца основание за нищожността на договора, тъй като и при наличието му
евентуалните последици ще са идентични.
Поради уважаване на главния иск съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит
предвиждаща заплащането на неустойка.
Предявеният главен насрещен частичен иск е допустим с оглед твърденията в
насрещната искова молба, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
си по договора за кредит, поради което кредиторът упражнява правото си да обяви
вземането по договора за предсрочно изискуемо.
Предявеният главен насрещен частичен иск е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли, тъй като се установи (изложените по-горе съображения относно иска на
кредитополучателя), че сключеният между страните договор за потребителски кредит, на
който насрещният ищец основава своя иск, е недействителен, а това води до отпадане
правните последици на договора (отпада и задължението на кредитополучателя да върне
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, на датите посочени в
погасителния план към договора).
Поради отхвърляне на главния насрещен иск съдът следва да разгледа предявеният при
условията на евентуалност насрещен иск.
Предявеният евентуален насрещен иск е основателен:
Установи се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по
силата на чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи
само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи. Безспорно между
страните е, че предоставената в кредит сума е 3000лв. и че кредитополучателят е извършил
плащания в размер на 666лв. Следователно, с платената сума е погасена част от главницата
по кредита, поради което се дължи нейния остатък в размер на 2334лв. Върху тази сума се
дължи законна лихва, но не от датата на предявяване на насрещния иск, а от датата на
връчването му-12.05.2025г., тъй като за връщане на дадено при начална липса на основание е
необходима покана за изпълнение /насрещната искова молба кани длъжника да изпълни/,
защото задължението е безсрочно.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски за
платена държавна такса в размер на 136,12лв. Ищецът има право и на адвокатско
6
възнаграждение. По делото ищецът е представляван от адвокат Л. К. Б. от Адвокатска
колегия-София, с ЕГН-**********, с адрес на дейността-гр.София 1000, ул.”Триадица”, №
5Б, ет.3, офис 311. Ищецът е сключил с адвокат Б. договор за правна защита и съдействие,
като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Предвид посоченото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца по делото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 300лева. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът
съобрази от една страна, че размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда, поради
несъответствието на наредбата с правото на ЕС (решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22), като те могат да служат само като ориентир при определяне на адвокатските
възнаграждения от страна на съда по реда на чл.38 от ЗА, а от друга страна съдът съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност (представено е едно писмено
доказателство-сключения договор, като се касае за искове по които има обилна съдебна
практика) и отчете количеството извършена от адвоката работа-подаване на искова молба и
становище по хода на делото, без явяване в едно проведено съдебно заседание.
Неоснователно е възражението на ответника срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, поради неотбелязване в договора за правна
защита и съдействие на делото, по което ще се осъществява адвокатската защита, тъй като
по настоящото дело адвокатска защита е предоставена на ищеца от страна на адвокат Б..
Ответникът-ищец по насрещния иск също има право на разноски съобразно изхода на
спора по него. Ответникът-ищец по насрещния иск е направил разноски в общ размер на
575,36 лева (95,36лева-платена държавна такса и 480лв.-платено адвокатско възнаграждение
с ДДС), поради което следва да се осъди насрещният ответник да му ги заплати.
Възражението на пълномощника на насрещният ответник, че разноски не следва да се
присъждат на насрещния ищец е неоснователно, тъй като не намира опора в закона, а
цитираната от него практика на СЕС е неотносима в настоящия случай.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ******
от 29.10.2024г., сключен между Г. И. Я., с ЕГН-**********, и „Сити Кеш“-ООД, с
ЕИК:*********, поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
иск от „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., срещу Г.
И. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № *, за заплащане на сумата от 2334 лева
(две хиляди триста тридесет и четири лева), представляваща част от неизплатено
7
задължение за главница по договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г. в общ
размер на 3000 лева (три хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. И. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на
„Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., сумата от 2334
лева (две хиляди триста тридесет и четири лева), съставляваща неизплатена част от
чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ****** от
29.10.2024г., ведно със законната лихва от 12.05.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № *, сумата от
136,12 лева (сто тридесет и шест лева и дванадесет стотинки) за направени по делото
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от Адвокатска колегия-София, с ЕГН-
**********, с адрес на дейността-гр.София 1000, ул.”Триадица”, № 5Б, ет.3, офис 311,
сумата от 300 лева (триста лева), съставляваща възнаграждение за предоставена правна
защита и съдействие на ищеца по делото Г. И. Я..
ОСЪЖДА Г. И. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на
„Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., сумата от
575,36 лева (петстотин седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) за направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8