РЕШЕНИЕ
№ 3022
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110212510 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.“С“, ул.““ №, чрез адв.Й. Й. от САК, против наказателно
постановление №22-4332-015065/11.08.2022 г., издадено от Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две
административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в разпоредбите на чл.42,
т.5, чл.57, ал.1, Т.5, т.6 и т.8 от ЗАНН, както и за неизпълнение от страна на
АНО на задълженията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
1
представител – адв.Й. Й. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като
неправилно и незаконосъобразно. Допълнително се позовава на събраните по
делото гласни доказателства, от които счита за установено, че на посочените
дата, час и място, не е имало ПТП. Претендира присъждане на направените по
делото разноски в полза на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по наведените възражения в жалбата и по същество на правния
спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.09.2022 г., видно от отразената
разписка за връчване върху него. Жалбата е подадена на 23.09.2022 г.,
съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за
обжалване на НП, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя Ч.
е започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№672460 на 21.07.2022 г.
от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – А. К. П., в присъствието на двама
свидетели-очевидци, присъствали при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, затова, че:
На 21.07.2022 г., около 16:10 часа, в гр.София, по ул.“Луи Айер“, с
посока на движение от бул.“Тодор Каблешков“ към ул.“421-ра“, управлява
специален автомобил „Мерцедес 814 К“, с рег.№, собственост на „Богев
Транс“ ООД, и на кръстовището с ул.“Васил С.“, поради недостатъчен
контрол върху управляваното МПС, реализира леко ПТП в спрелия товарен
автомобил „Форт Транзит Конект“, с рег.№. Водачът не остава на мястото на
2
произшествието и не изчаква пристигането на компетентните органи на МВР.
Водачът се връща на мястото на ПТП в 17:10 часа.
Актосъставителят посочил като виновно нарушени разпоредбите на
чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, като отразил и факта на
претърпени имуществени вреди от нарушението и иззетите документи като
доказателства за извършеното нарушение – Контролен талон, протокол за
ПТП, ведно със скица, декларации за ПТП, сведения от свидетел-очевидец.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на 21.07.2022 г.,
без възражения от негова страна по направените в него констатации.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
представил писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок пред
АНО, с които оспорил направените в акта констатации, относно настъпило
ПТП.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя обжалваното НП №22-4332-
4332 на 11.08.2022 г., с което му наложил административни наказания, както
следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя Ч., от показанията
на свидетелите А. П., И. И. и Х. Б.; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; сведения от А. И.; декларация от В.
Ч.; Протокол за ПТП, ведно със скица на ПТП; писмено възражение по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН; снимков материал; справка картон на водач; Заповед
№513з-9380/09.12.2016 г., издадена от директора на СДВР; Заповед №8121к-
13312/23.10.2019 г. и Заповед №8121к-1632/02.12.2021 г., и двете издадени от
министъра на вътрешните работи; справка от ДНАС 112, РЦ 112-София;
както и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
3
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
по делото три броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия
по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производствно са допуснати
съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани
в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, с оглед на
което направените възражения в жалбата, се явяват основателни.
Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на
закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не става ясен, нито
безспорно установеният от събраните по делото доказателства механизъм на
настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил
виновният участник в ПТП. Същевременно, недопустимо е с данни от
приложените към преписката доказателства да се попълват непълноти
относно релевантните факти и обстоятелства, предмет на настоящото
производство. Горното е довело до още едно допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено по тежест
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна
квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно определяне на
санкционната разпоредба за всяко едно от тях, въз основа на която е
ангажирана отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно, така
допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на
наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение,
което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато
контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства,
като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.
В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с
имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка
с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който
4
освен съставомерния признак: не спазване на съответните правила за
движение, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не
съставлява престъпление, с оглед характера и размера на причинените
имуществени вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете
нарушения определя и разлика в предвидената от законодателя санкции.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и
НП от фактическа страна първо нарушение, съставлява такова по чл.179, ал.2,
във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неправилната
правна квалификация на първото вменено на жалбоподателя нарушение е
довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба от
наказващият орган – тази по чл.185 от ЗДвП, която е неприложима, предвид
настъпилия по-тежък резултат, вследствие поведението на нарушителя, т.е.
последният е наказан с административно наказание, несъответно на
вмененото му от фактическа и правна страна нарушение с АУАН и НП.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от
ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на
определеното законоустановено нарушение. Като постановено в
противоречие с този принцип, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,
и само на това основание следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на второто вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗДвП, съдът намира следното: посочената разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са пострадали
хора, да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на
компетентните органи на МВР. От събраните по делото доказателства, а и в
съставения АУАН изрично е отразено, че в резултат на настъпилото ПТП са
причинени само имуществени вреди, в които случаи законът предвижда
задължения за водачите в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП,
неизпълнението на която и хипотеза да е от тях, липсва като описание и
правна квалификация в АУАН и НП. Следователно, на жалбоподателя е
вменено несъставомерно нарушение от обективна и субективна страна. АНО
не е констатирал тази нередовност в съставения акт и налагайки санкция на
5
основание несъответстващата разпоредба от ЗДвП на конкретните
фактически обстоятелства, неправилно е приложил материалния закон и по
отношение на второто вменено нарушение. Горното е ограничило правото на
защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от
възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй
като също е в нарушение на принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за
законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното
законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този
принцип, НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и само на това
основание следва да бъде отменено и в тази му част.
С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, приложима
по силата на чл.87 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя. Съгласно
представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
жалбоподателят е направил разноски за процесуално представителство в
настоящото производство, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, заплатени в брой при подписване на
договора на 26.04.2021 г., в размер на 300 лева за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение при подписване на договора на 22.04.2022 г. Ответната
страна не прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
на един адвокат за процесуално представителство в настоящото
производство, поради което претенцията на жалбоподателя следва да бъде
уважена в претендирания размер. По аргумент от т.6 от ДР на АПК,
разноските следва да се възложат за заплащане на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващия орган – в случая това е СДВР към
МВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-4332-
015065/11.08.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на В. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.“С“, ул.““ №, на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СДВР-МВР, да заплати на В.
Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.“С“, ул.““ №, сумата от 600 лева
/шестстотин лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7