Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 39
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20193120100474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

39/18.2.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №474/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2, вр. чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр. чл.142 СК, вр. чл.149 СК. Ищцата И.М.К., ЕГН **********, твърди, че от съвместното съжителство с ответника Д.Д.Г., ЕГН **********, имат родено дете Д., р. *** г. Твърди, че от началото на м. юли 2018 г. ответникът напуснал семейното жилище, не се обажда, не се интересува от детето, не заплаща издръжка въпреки, че има такава възможност, тъй като работи като автомонтьор. Твърди също, че от раждането на детето тя се грижи всеотдайно за него, като е подпомагана единствено от нейни роднини. Заявява, че детето е много привързано към нея и роднините й, както и тя към него. Сочи, че е трудовоангажирана с минимален трудов доход като работник в „Хлебни и сладкарски изделия” ЕООД. Заявява, че желае и може да се грижи, възпитава и осигури на детето си най-добрите условия и среда за неговото пълноценно развитие, поради което моли упражняването на родителските права спрямо детето Д. да бъде предоставено на майката, определяне местоживеенето на детето при майката на адрес в гр. Девня, ул. „Капита Петко” бл.19, вх.Б, ап.28, чрез определяне на издръжка за детето от неговия баща в размер 200.00 лв месечно и постановяване на режим за лични отношения на детето с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота, както и двадесет дни за лятната ваканция, за времето когато майката не ползва платен годишен отпуск. Претендира издръжка за минало време, за периода от 01.07.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

За контролиращи страни Дирекция “СП” гр. Девня и Дирекция “СП” гр. Варна, редовно призовани, в с. з. представител не се явява.

Съдът, след преценка на представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане от *** г. издадено въз основа на Акт №0575 от 27.03.2012 г., детето Д.Д.Г. е родено на *** г., като негови родители са ищцата И. К. и ответника Д. Г..

Видно от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня, през м. юли 2018 г. И. К. заедно с детето напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си в гр. Девня като от раздялата на родителите до момента бащата не поддържа връзка с майката, но веднъж месечно посещава детето, като му дава малки суми от по 20.00 лв. Посочва се, че веднъж бащата оставил 100.00 лв за детето, купувал е и вещи, играчки за сина си Д., както и че детето се чувства обичано и обгрижено и от двамата родители. В доклада се изтъква, че детето е силно привързано към майка си и родителите й. Майката е изградила и осигурява много добра социално-икономическа среда за правилно психофизическо развитие на детето си.

От представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна се установява, че бащата проявява интерес и загриженост за развитието и нуждите на сина си, поддържа контакти с детето, което често му гостува в жилището в гр. Игнатиево, както и че роднините на бащата оказват подкрепа при полагане на грижите спрямо детето Д. по време на гостуванията. Излага се, че е необходимо детето да прекарва достатъчно време както с майка си, така и с баща си и разширения роднински кръг, с цел неговото нормално психоемоционално израстване. Излага се, че бащата счита, че за детето е по-добре да израсне близо до майка си, като той също желае на участва активно в неговия живот. В доклада се излага становище, че в интерес на детето Д. е, да има разширен режим на контакти с баща си и роднини по бащина линия.

По делото са допуснати гласни доказателства – показания на свид. С.Д. от които се установява, че непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето Д. полага майката, която е много добър и отговорен родител и сама се справя добре с всичко. Свидетелката посочва също, че бащата е осъществявал контакти с детето и давал незначителни парични суми.

 Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предвид обстоятелството, че детето Д. трайно живее при ищцата, където получава необходимите грижи, както и съобразно ниската възраст на детето и данните от социалния доклад за добри материално-битови условия в дома на майката, пълноценна емоционална връзка с майката и с разширения семеен кръг по майчина линия, които полагат непосредствени грижи за детето, както и поради факта, че с бащата детето има по-редки контакти, съдът намира, че е изцяло в интерес на детето, упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка, която е осигурила нужните материално-битови условия за правилното му отглеждане и възпитание. По този начин детето расте в пълноценна и сигурна семейна среда и евентуална промяна на тези благоприятни за развитието му условия би поставило детето в риск при констатираната трайна несъпричастност към неговото отглеждане от страна на бащата. При определяне на режима на лични отношения на бащата с детето, съдът намира, че следва да бъде определен следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона. Не се установи бащата да е семеен и да има законоустановени задължения за издръжка към други лица освен детето Д.Г.. Липсват данни за доходите на ответника. Същият е в работоспособна възраст без установени ограничения в трудоспособността.

При така направените констатации, за да определи размера на месечната издръжка за детето Д.Г., съдът прецени нуждите на детето, съобразно възрастта му, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето, както и поради факта, че майката сама отлежда и обгрижва детето, и съобразно крайно ниската покупателна стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжка за ненавършили полнолетие деца – 152.50 лв (1/4 от актуалната минимална работна заплата в страната, възлизаща на 610.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка в размер 280.00 лв, от която бащата следва да заплаща 200.00 лв, а разликата да се поеме от неговата майка. Съобразно констатацията за трайно неплащане на издръжка от 01.07.2018 г., претенцията за присъждане на издръжка за минал период до датата на предявяване на иска също следва да бъде уважена. Поради това, че присъждането на издръжка за минал период има по-скоро възмездителен характер за самостоятелно издържалия детето родител и няма за цел задоволяване на непосредствени актуални потребности на детето, за издръжката следва да бъде присъдена в минималния за съответния минал период нормативно определен размер – 140.00 лв месечно или общо 1260.00 лв за времето от 01.07.2018 г. до 29.03.2019 г.

На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса върху стойността на присъдените издръжки в общ размер 343.40 лв, от който 288.00 лв такса за иска по чл.143, ал.2 СК и 50.40 лв такса за иска по чл.149 СК, както и 5.00 лв такса за изпълнителен лист в полза на ищцовата страна.

Водим от гореизложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Д.Д. Георгиева, ЕГН **********, на майката И.М.К., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Д.Г., ЕГН **********, с детето Д.Д.Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.Д. Георгиева, ЕГН **********, при майката И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето Д.Д. Георгиева, ЕГН **********, чрез родител и законен представител И.М.К., ЕГН **********, издръжка в размер 200.00 лв (двеста лева, 00 ст.) месечно, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска – 29.03.2019 г., до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.Д. Георгиева, ЕГН **********, чрез родител и законен представител И.М.К., ЕГН **********, сумата 1260.00 лв (хиляда двеста и шестдесет лева, 00 ст.), представляваща издръжка за периода от 01.07.2018 до 29.03.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение, до окончателното плащане, на основание чл.149 СК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата 343.40 лв (триста четиридесет и три лева, 40 ст.), от която 288.00 лв д. т. за иска по чл.143 СК, и 50.40 лв д. т. за иска по чл.149 СК и 5.00 лв такса за изпълнителен лист.

 

УКАЗВА на Д.Д.Г., ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимите суми за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнителни листи няма да бъдат издавани и допълнителни държавни такси няма да бъдат присъждани.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: