№ 10517
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100509889 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. Н. срещу определение от 19.08.2022 г. на
съдия по вписванията при СРС, постановено по заявление с вх. № 62154/19.08.2022 г. на Служба
по вписванията - София, с което на жалбоподателя, в качеството на купувач в публична продан, е
отказано да се допусне заличаване на възбрана, вписана с акт № 36664/24.06.2015 г., том 10, акт
295.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че
след влизане в сила на чл.433, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд в своята практика приема,
че вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична
продан и проданта е извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъдат
заличавани по искане на купувача от публичната продан. Според чл.433, ал.4 от ГПК заличаването
на възбраните има действие занапред, поради което не е необходимо купувачът, по чието искате е
инициирано заличаване, да доказва, че възбраната му е противопоставима и че не брани права –
негови или на взискателите по изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да постанови заличаване на възбрана, вписана с акт № 36664/24.06.2015 г., том 10,
акт 295, наложена от ЧСИ с рег. № 851.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят Н. В. Н. е придобил недвижим имот на публична продан чрез
постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2020 г. по изп.дело № 20189250402410 на
ЧСИ Р.Г.-Ч.. Постановлението е влязло в сила на 31.12.2020 г.
Със заявление вх. № 62154/19.08.2022 г. Н. е поикал заличаване на възбрана, вписана при
АВ с вх.№36664/24.06.2015 г., том 10, акт 295, наложена от ЧСИ с рег. № 851.
Към заявлението е приложено и искането за вписване на възбраната изх. №
85361/23.06.2015г. на нотариус М.П. с рег. № 851 по изп.дело № 20158510401617, по което е
вписана възбрана с рег.№ 36664/24.06.2015 г., том 10, акт 295.
С определение №1315/19.08.2022 г. съдия по вписванията при СРС по заявление вх. №
62154/19.08.2022 г., подадено от Н. В. Н., е постановил отказ за заличаване на възбраната върху
недвижимия имот. В мотивите към определението се е позовал на чл.31, ал.1 от ПВ, съгласно
1
който заличаването на възбрана се извършва въз основа на писмено нареждане на учреждението
или длъжностно лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението. Посочил е, че в конкретния случай не е представено такова писмено нареждане на
компетентния орган относно отмяната на вписаната възбрана.
Определението следва да бъде потвърдено, макар мотивите за това да са различни.
Съгласно чл. 433, ал.4 от ГПК/обн ДВ, бр.100/20.12.2019г./, вдигането на запорите и
заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното
производство, има действие занапред.
Това законодателно разрешение е прието след Тълкувателно решение №1/10.07.2018г. по
т.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. С приетия чл.433, ал.4 от ГПК изрично се запазва действието
на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, т.е запазва се поредността на
вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан на
взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица,
вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
На настоящия състав е известна съдебната практика на ВКС, формирана след влизане в
сила на чл. 433, ал. 4 ГПК, според която вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което
възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила
постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на купувача по публичната
продан /определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г.
по ч. гр. д. № 532/2020 г. и определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., всичките на І-
во г.о/.
Цитираната съдебна практика обаче е неприложима към настоящия случай, тъй като
молителят е поискал заличаване на възбрана, наложена по друго изпълнително дело, а не по
изпълнителното дело, по което той е придобил имота на публична продан.
При наличие на друго изпълнително дело, по което по искане на взискател има вписана
възбрана и липсват данни за приключването на това дело, респ. за удовлетворяване правата на
обезпечените с възбраната взискатели, е неприложима формираната въз основа на чл. 433, ал. 4
ГПК съдебна практика, тъй като се установява наличието на други права, обезпечени с възбраната
върху продадения на публична продан имот. Целта на възбраната е да запази възбранения имот
както от последващи изменения, повреждане и унищожаване, така и от разпоредителни сделки, до
изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и
присъединилите се кредитори от цената на продадения имот.
По делото липсват доказателства другото изпълнително дело, по което е наложена
възбраната, да е прекратено или приключило.Липсват доказателства процесният имот да е
освободен от изпълнение или взискателят по другото изпълнително дело да е участвал в
разпределението, извършено след процесната публична продан, от което да може да се обоснове
извод, че неговото вземане е удовлетворено или други доказателства, че изпълнителното
производство по другото дело е приключило, без да е останал неудовлетворен взискател, ползващ
се от вписаната възбрана.
По изложените съображения, възбраната, която е наложена по друго изпълнително дело, не
може да бъде заличена. Приложение в тази хипотеза намира т.3 от Тълкувателно решение
№1/10.07.2018г. по т.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно
решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, вписаните по
изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на
възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, а след влизане в сила на
постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ
приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но
само ако тя му е непротивопоставима и не брани права.
По сходни казуси, при които купувачът на недвижим имот на публична продан по
ипълнително дело е поискал заличаване на възбрана по друго изпълнително дело, без да са
представени доказателства, че другото изпълнитело дело е приключило и са удовлетворени
правата, обезпечени с възбраната, е сформирана съдебна практика на ВКС, която настоящият
2
състав споделя/определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о;
определение № 60139/8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2867/2021 г., I г. о., ГК/.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. 59547/21.09.2022 г. по описа на СГС /вх. 18-
00-98/14.09.2022 г. по описа на Служба по вписванията – гр.София/, подадена от Н. В. Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – за адв. Н.Б.-С., против отказ рег. №
1315/19.08.2022 г. по преписка вх. № 62154/19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3