РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Чепеларе, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100088 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от В. А. А., ЕГН **********, с
адрес гр.****, ул. „****“ №****, действащ чрез адв.В. Р. от АК – С. искова молба срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от
Изпълнителните директори Б. Г. И., Р. В. М. и Т. Д. Т., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 вр. с чл.498, ал.3 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и
чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1363,50
лева /хиляда триста шестдесет и три лева и 0,50 ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с държавен регистрационен
номер ****, причинени в резултат на настъпило ПТП на **** год. по вина на водача на лек
автомобил „Киа Каренс“ с рег. № ****, който е застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на отказ за
изплащане на обезщетение – 29.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:
Твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с държавен
регистрационен номер ****, който на **** год. около 12,00 часа бил управляван от А. Н. А. в
гр.****, на ул. „****“ до блок №****, в посока от север на юг, където настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от А.А. автомобил и управляваното от
водача Б. Р. Д., моторно превозно средство марка „Киа“, модел „Каренс“ с регистрационен номер
****, за което последния имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, град София.
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие възникнало след като водачът на моторно
превозно средство „Киа Каренс“, с рег. № **** е предприел маневра от спряно на обособен с пътна
маркировка паркинг вдясно на платното за движение положение, като потеглил със завой надясно и
навлязъл пред движещият се по пътното платно л.а. „Опел Корса“ от дясно на ляво. Въпреки
реакцията на водача А. А., с екстрено задействане на спирачната система последвал удар между
1
двата автомобила, който бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Опел
Корса“ и в предната лява част на л.а. „Киа Каренс“. Ищецът сочи, че основната причина за
настъпилото ПТП /удара между двата автомобила/ е отнемане на предимство на л.а. „Опел Корса“,
респ. водачът на л.а. „Киа Каренс“ не пропуснал първия автомобил, който се движел по главен път,
не е отложил потеглянето си, за да пропусне л.а. „Опел Корса“, въпреки че имал пълна видимост
към приближаващият се л.а. „Опел Корса“. За възникналото ПТП е образувано досъдебно
производство №***/2022 год. по описа на ОДМВР – Смолян, РУ – Мадан, като срещу водача Б. Д. е
повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. II, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С влязло в сила
споразумение от **** год. Б. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е
наложено наказание „глоба“ по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Ищецът твърди, че в резултат на инцидента, като собственик на автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ****, претърпял значителни имуществени вреди. При удара настъпили разрушения и
деформации на: предна броня, калник преден десен, подкалник преден десен, вежда предна дясна,
радиатор воден, амортисьор преден десен и шенкел преден десен. Общата стойност на нанесените
щети на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****, собственост на ищеца, необходима за неговото
възстановяване възлиза в размер на 1 363,50 лева.
При спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането и във връзка с уреждане
на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица е била направена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение № 0801 - 007119/2022-01 за щети по МПС от 25.11.2022
г. за изплащане на имуществените щети причинени на лек автомобил, марка „Опел“, марка „Корса"
с peг. № **** настъпили вследствие ПТП от **** г. Към заявената претенция бил приложен
Констативен протокол № 2022-1032-282 от 24.11.2022 г, на ОД МВР - гр.Смолян, РУ- гр.Мадан с
надлежно описани в него видими щети по въпросното МПС. С писмо изх. № 5861/29.11.2022 г.
застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е отказал да изплати съответното
обезщетение за нанесени имуществени щети по лек автомобил, марка „Опел", модел „Корса“ с peг.
№****, настъпили вследствие ПТП от **** г.
С оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок /чл. 496 от КЗ/ за
произнасяне на претенция на увреденото лице, ако застрахователят не плати в срок, откаже да
плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
законът предоставя на увреденото лице правната възможност да предяви пряк иск по съдебен ред за
изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди. Тази възможност е предвидена в чл. 432,
ал. 1 от КЗ след като са изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ. Целта на законодателя е всяко
такова лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да
получи от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
С оглед на гореописаните и влезли в законна сила съдебни актове, моли да бъдат приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, касаещи елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД и свързани с установяване на деликтната отговорност на водача на лек
автомобил, марка ,,Киа“ модел „Каренс“ с peг. № ****, а именно противоправно и виновно
поведение, в резултат на което е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие и което
поведение на виновния водач е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, както и функционално обусловената от възникналия деликт отговорност на ответното
застрахователно дружество, обезпечаваща гражданската отговорност на застрахования водач. По
тези съображения моли за положително произнасяне по иска. Претендира разноски по делото.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва насочените срещу него искове по същество като
неоснователни и необосновани. Исковите претенции се оспорват както по основание, така и по
размер. Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства относно фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие. Алтернативно, в случай, че
исковата претенция бъде приета за основателна, то оспорва същата по размер, като твърди, че е
силно завишена по размер. Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди
и стойността на твърдените имуществени щети, като твърди, освен това, че не всички щети,
2
описани като увредени от ищеца са в причинно-следствена връзка с процесния удар.
Оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е изключително виновен водач,
застрахован при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве", по-конкретно
- водача на автомобил марка „Киа", модел "Каренс” peг. № ****.
Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП"
описваща механизма на произшествието, същият няма доказателствена сила. На основание чл. 300
от ТПК гражданският съд е обвързан единствено от влязла в сила присъда на наказателния съд.
Относно механизма на ПТП протоколът не е официален, а частен документ и не се полза с такава
доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокол за ПТП констатации, не отговарят на
действителните факти и събития, нито на действителната пътна обстановка на мястото на ПТП.
Оспорва представената оценъчна експертиза изготвена от доверено лице на ищцовата
страна, същата е частен документ и обективира субективните и явно заинтересовани твърдения на
собственика на МПС марка „Опел“, модел “Корса" peг. № ****, чрез които единствено се цели да се
заблуди съда в размера на претенцията му. Твърди, че отразените в представената оценъчна
експертиза констатации, не отговарят на действителните средни пазарни цени, нито на
действителната пътна обстановка, която се е развила на мястото на ПТП.
Оспорва твърдението, че отговорен за настъпването на ПТП е единствено водачът на
автомобил марка „Киа“, модел “Каренс" peг. № ****, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“, тъй като от
представения протокол за ПТП, не може да се направи такъв извод. Излага твърдения, че водачът
на МПС марка „Опел“, модел “Корса” peг. № **** има изключителна вина за настъпването на
процесното ПТП, който се е движел със скорост над разрешена максимална за пътния участък, без
включени фарове, с технически неизправно МПС. Тези самостоятелни обстоятелства са основните
фактори за ПТП и настъпилите вреди.
Твърди, че е налице тотална щета по отношение на МПС марка „Опел“, модел „Корса” peг.
№ ****, регламентирана в чл. 390 от КЗ. Твърди, че запазените части на процесния автомобил
марка „Опел", модел “Корса" peг. № ****, са в значително по голям размер, поради което не следва
да бъдат изплатени вреди на стойност 1363,50 лв., както са претендирани, а на действително
претърпените представляващи 70 % увредени части, респективно минимум 30 % запазени части,
поради това че ищеца не представя доказателства, че не е реализирал на вторичния пазар за авто-
части останалите незасегнати и здрави части, детайли и агрегати по процесното МПС, непредадени
за скрап респективно непродадени на вторичния пазар за авточасти.
Във връзка с горното моли да бъде отчетено, че за определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената
пазарна стойност на моторното превозно средство, за да не се допусне собственикът на увреденото
МПС да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и
стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар,
каквато е честата практика в България. Твърди, че съгласно специалната предпоставка по чл. 390,
ал. 1 от КЗ, съгласно която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
МПС, регистрирано в България, на застрахователя следва да бъде представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС-то, в което да е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Твърди, че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на
МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението на
административната процедура обуславя плащането. Изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има
значение за началния срок на забавата. Доказателства за прекратяване на регистрацията на
процесното МПС поради настъпила „тотална щета“ (чл. 18а, ал. 8 от Наредба № 1-45 от 24 март
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, и реда ш предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), за
чието увреждане се претендира обезщетение за имуществени вреди, не са представени от страна на
3
ищеца. Липсва и твърдение, както и писмени доказателства от страна на ищеца да е извършвал
бракуване на процесното МПС пред КАТ поради настъпила тотална шета. Тоест по делото няма
представено удостоверение от КАТ за прекратена регистрация поради настъпила тотална щета.
Поради гореизложеното твърди, че лихва за забава ще следва да се дължи от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, едва от датата на представяне от страна на ищеца на застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство съгласно чл.390, ал.1 от КЗ. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.В. Р., който поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен. Уточнява, че е налице допусната техническа грешка в обстоятелствената част
на исковата молба при изписване регистрационния номер на л.а. „Киа Каренс“ като моли вместо
посочения „****“ да се чете „****“, както правилно е посочен в петитума на молбата.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. От
пълномощника му юрк.Б. М. е депозирана писмена молба, с която оспорва исковете по изложените
в отговора на исковата молба съображения.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че на **** г. е настъпило ПТП на описаното в исковата молба
местоположение – гр.**** на ул. „****“ до блок №****, с участници – А. Н. А., като водач на лек
автомобил „Опел Корса", с peг. № **** /рама №**** /, собственост на ищеца В. А. и трето за спора
лице – Б. Р. Д., управлявал лек автомобил „Киа Каренс“ с peг. № ****/рама №: ****/, което е видно
и от приетият по делото протокол за ПТП с пострадали лица от дата 24.11.2022 г., съставен от мл.
автоконтрольор в РУ *** С. Ш..
Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение, което се доказва и от
приетата по делото застрахователна полица на л.116 от делото, според която за лекият автомобил
„Киа Каренс“ с рама №:****, собственост на В. З. Д. от гр.****, имало сключена застраховка
Гражданска отговорност с полица № BG/30/122000982611, с валидност от 11,05 часа на 04.04.2022
год. до 23,59 часа на 03.04.2023 год.
От приетата по делото писмена претенция до застрахователя от 25.11.2022 год. е видно, че
А. Н. А. е уведомила ответното дружество за настъпилото ПТП на 19.11.2022 год.
На 28.11.2022 год. представител на ответното дружество е извършил оглед на л.а. „Опел
Корса“ с рег. №**** и е съставил опис – заключение, съгласно който увредените части на
автомобила са броня предна, калник преден десен, подкалник преден десен, вежда предна дясна,
радиатор воден (пробит), амортисьор преден десен, шенкел преден десен.
Ответното дружество е изпратило до ищеца В. А. А. писмо с изх. №5861/29.11.2022 год., от
което е видно, че в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заведена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение №0801-007119/2022-01, относно увреден в ПТП на ****год. лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №****. Със същото писмо ответното дружество е изискало от
ищеца да представи допълнителни документи – преписи от всички документи, свързани с
образуваното по случая ДП №233/19.11.2022 год., протокол за оглед на МП ведно с изготвената към
него скица и фотоалбум, протоколи за разпити на свидетели, автотехнически експертизи,
постановление за привличане на обвиняем и протокола за разпит на обвиняем, обвинителен акт,
постановление за прекратяване на наказателното производство, ако същото е било прекратено, а в
случай на образувано съдебно производство – препис от крайния съдебен акт, като с оглед
представените документи и до получаване на изискуемите по-горе, за застрахователя не били
налице основания да уважи предявената претенция, т.е. е налице постановен отказ за изплащане на
обезщетение.
С протоколно определение от 07.02.2024 год. по АНД №1/2024 год. по описа на РС – Мадан
е одобрено споразумение, което има значение на влязло в сила решение, с което Б. Р. Д. е признат за
виновен в това, че на **** год. около 12,00 часа в гр.****, на ул. „****“ №****, управлявайки
МПС - лек автомобил „Киа Керенс“ с peг. №****, е нарушил правилата за движение в чл. 25, ал. 1
4
от ЗДвП, и чл. 37, ал.3 от ЗДвП, като потегляйки с автомобила от обособен с пътна маркировка
паркинг, не се е убедил, че няма да създаде опасност за преминаващия по пътното платно лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, движещ се в посока север – юг и не го е пропуснал да
премине, вследствие на което е последвал удар между управлявания от него автомобил и лек
автомобил „Опел Корса“ с рег.№**** и по непредпазливост причинил на А. Н. А. – водач на л.а.
„Опел Корса“ с рег.№****, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланова
/метакарпална/ кост на лява ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горен
ляв крайник повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” , предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1
от НК, поради което и на основание посочените текстове и чл.375а, ал.2, вр. с чл.384 от НПК във
вр. с чл.78а, ал.1 от НК му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.
По искане на ответното дружество по делото е допуснат до разпит свидетеля Б.Д., който в
показанията си посочва времето, мястото и обстоятелствата, при които е възникнало пътно-
транспортното произшествие, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и обективни,
подкрепящи се и от останалите доказателства по делото.
Механизмът на произшествието е изяснен подробно и с назначената съдебно –
автотехническа експертиза /САТЕ/ л. 171. Според заключението на вещото лице, на ****год.
водачът А. Н. А. е управлявала лек автомобил „Опел Корса“ по платното за движение на ул. „****“
в гр.**** в посока от север на юг. По същото време водачът на л.а. „Киа Каренс“ Б. Д., който бил
спрял на обособен с пътна маркировка паркинг вдясно на платното за движение, потеглил със завой
надясно, в момент когато л.а. „Опел Корса“ бил на около 27 м., като навлязъл в дясната пътна лента
отдясно на ляво пред л.а. „Опел Корса“. Водачът на л.а. „Опел Корса“ реагирал като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории
с конфликтна точка след около 2 сек. е настъпил удар, който бил неизбежен. Непосредствено преди
задействане на спирачната система скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“ е била около 43,13
км./ч., а в момента на удара е била 25,38 км./ч. Лек автомобила „Киа Каренс“ е потеглил от мястото
с 0 км./ч., ускорил е, като в момента на удара скоростта му на движение е била 12,88 км./ч. Ударът
между двата автомобила е настъпил на платното за движение, като същият е настъпил в предната
дясна част на л.а. „Опел Корса“ и в предната лява част л.а. „Киа Каренс“. Според вещото лице,
водачът на л.а. „Опел Корса“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е попадало вътре в опасната зона на автомобила. Такава възможност би
имал, ако се е движел със скорост от 39,08 км./ч. или по-малка. Водачът на л.а. „Киа Каренс“ преди
потеглянето е имал техническа възможност да възприеме движещият се л.а. „Опел Корса“ и е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако бе отложил потеглянето си, като пропусне
л.а. „Опел Корса“. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, в населено място,
пътната настилка е асфалтова – суха, като в зоната ПТП няма данни за поставени пътни знаци,
ограничаващи скоростта. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а.
„Опел Корса“ в конкретната пътноклиматична ситуация с определената скорост около 43,13 км./ч. е
25,86 м., а на л.а. „Киа Каренс“ – с определената скорост преди потегляне 0 км./ч. е 0 м. Според
вещото лице водачът на л.а. „Опел Корса“ е реагирал своевременно на потеглянето на л.а. „Киа
Каренс“ като възможното закъснение е около 0,36 сек., като в този момент л.а. „Опел Корса“ е
отстоял на около 22,70 м. от мястото на удара във време около 2,027 сек. преди настъпването му.
Съгласно направлението на оставените спирачни следи по пътната настилка, траекторията на л.а.
„Опел Корса“ е била променена с волан наляво. В резултат на настъпилото ПТП са настъпили
материални щети по автомобила на ищеца, които са установени в опис – заключение по
застрахователната полица №БГ/30/********** от 28.11.2022 год. От техническа гледна точка
еднозначно и категорично може да се определи, че установените увреди по л.а. „Опел Корса“ са
причинени по механизъм на удар или притискане от твърд/и предмет/и и тангенционалното им
действие, като същите добре отговарят и е напълно възможно да са получени вследствие на ПТП –
удар с друг автомобил. При определяне пазарната стойност на настъпилите увреди, вещото лице е
извършило проучване на пазара на резервни части, при което е установено, че предлагането на
авточасти може да се раздели на три основни групи – нови оригинални авточасти, предлагани от
производител и от алтернативни доставчици; алтернативни авточасти – авточасти, произведени
като заместител на оригиналните авточасти; части втора употреба – оригинални или алтернативни
5
авточасти за последващо вграждане след първоначалното им вграждане (използвани части).
Общата стойност за нови части, материали и труд, необходима за възстановяване на автомобила от
увреди в причинно – следствена връзка с изследваното произшествие, по пазарни цена с влагане на
нови оригинални части от представителството на марката възлиза на 2 451,17 лева с ДДС. Общата
стойност за нови части, материали и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в
причинно – следствена връзка с изследваното произшествие, по пазарни цена с влагане на нови
части от алтернативни доставчици възлиза на 2141,69 лева с ДДС. Общата стойност за части,
материали и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена
връзка с изследваното произшествие по пазарни цени с оригинални части втора употреба възлиза
на 1419,56 лева с ДДС. Действителната пазарна стойност на лекият автомобил определена по
метода на пазарните аналози към датата на настъпилото ПТП е в размер на 2 526 лева, а към датата
на подаване на исковата молба – 27.03.2024 год. е 2 053 лева. Вещото лице е определило и общата
стойност на запазените авточасти от увреденото МПС, която надхвърля 3124 лева, но е посочил, че
вероятността да се получи същата при продажбата им е много малка, клоняща към невъзможна.
Стойността на автомобила при предаването му на скрап възлиза на 353,50 лева. Ако се приеме
стойността, необходима за възстановяването на увредения автомобил с нови оригинални части,
която е над 70% от себестойността на изследваното МПС, то в случая ще е налице „тотална щета“
по см. на КЗ, но ако се приеме стойността необходима за възстановяването на увредения автомобил
с оригинални авточасти втора употреба, в случая няма да е налице „тотална щета“, тъй като същата
е под 70% от себестойността на изследваното МПС.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира извършената САТЕ за
обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с
чл.498, ал.3 от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.497 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя
или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се произнесе по нея в рамките на
установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано основание за отказ за
изплащане на обезщетението или 2/липса на пълно доказване на основанието на претенцията или
размера на вредите като в последния случай отказът може да е частичен – само по отношение на
недоказания размер на обезщетението.
Според чл. 478, ал. 2 КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има
право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Имуществената
отговорност на застрахователя за вреди по застраховката Гражданска отговорност има договорен
характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за
причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу Гражданска отговорност е
уредена в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължавал да плати
в рамките на определената в договора застрахователна сума, обезщетението, което застрахованият
дължал на третото лице, по силата на своята гражданска отговорност – договорна или
извъндоговорна.
Настоящият съдебен състав намира, че съпругата на ищеца е сред лицата посочени в
разпоредбата на чл.478, ал.2 от КЗ и предявената от нея застрахователна претенция по отношение
на вредите на автомобила, е надлежно заявена и приета от застрахователното дружество като
редовна. В подкрепа на този извод са предприетите от застрахователното дружество действия след
това, а именно извършване на опис на увредените по автомобила части и изпратеното до ищеца
6
уведомително писмо от 29.11.20222 год., в което изрично се сочи, че е заведена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение №0801-007119/2022-01, относно увредения в ПТП на
**** год. лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №**** и в същото писмо е обективиран отказ за
изплащане на обезщетение. Последното, съдът приема за извънсъдебно признание от ответника за
образуваната щета под посочения номер за изплащане на обезщетение за имуществени вреди на
автомобила, което се потвърждава и от изпратената от него до съда молба с вх.№2330/10.09.2024
год., в която сочи, че в случая е налице претенция за заплащане на няколко щети по един и същ
застрахователен договор. По тези съображения съдът намира за неоснователно наведеното
възражение от ответника едва след проведеното първо съдебно заседание /молба от 21.11.2024
год./, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение подадена от съпруг не може да
се приравни на претенция предявена от собственика, независимо, че МПС е съпружеска
имуществена общност, като до този момент ответникът не е имал такива възражения, нито в
производството по доброволно уреждане на спора, нито в подадения отговор на исковата молба, а
приложеното определение №12439/02.11.2024 год. по гр.д. №5426/2024 год. на РС – Варна, на
което се позовава, освен че липсва отбелязване същото да е влязло в законна сила и не е със
задължителен за съдилищата характер.
На 27.03.2024 год. ищецът В. А. А. е предявил настоящия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ срещу
ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като с оглед
горните съображения следва да се приеме, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ и искът е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд,
съгласно чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да
приеме установеното с протокол № 8/07.02.2024 г. С последния Маданският районен съд е одобрил
споразумение по АНД № 1/2024 г., по силата на което е признал за виновен Б. Р. Д., който на **** г.,
при управление на лек автомобил "Киа Каренс" с peг. №****, нарушавайки правилата за движение
по пътищата е допуснал настъпването на ПТП с последвал удар между управлявания от него лек
автомобил и лек автомобил марка и модел „Опел Корса” е peг. № ****, управляван от А. Н. А., в
резултат на което е причинил по непредпазливост на А. Н. А. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на първа дланова /метакарпална/ кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за повече от 30 дни - престъпление по 343, ал.1, б. “б” , предл.2,
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на същия е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева.
Ето защо, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, а се приемат за безспорни фактите, установени
7
в проведеното наказателно производство: настъпването на ПТП на **** год. по механизма описан
в одобреното споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда и установен по делото и с
автотехническа експертиза, фактът, че ПТП е предизвикано по изключителна вина на водача на л.а.
„Киа Каренс“ с рег. №**** Б. Р. Д., противоправността на това деяние, което е престъпление по
Наказателния кодекс и виновността на дееца Д..
От заключението на изготвената САТЕ безспорно се установява причинна връзка между
това деяние и настъпилите в резултат на него имуществени вреди по л.а. „Опел Корса“ с рег. №
****, собственост на ищеца В. А..
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването
на лекия автомобил „Киа Каренс“ с peг. № **** е била покрита от ответното дружество, по силата
на сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/30/122000982611, с валидност от 11,05 часа на 04.04.2022 год. до 23,59 часа на 03.04.2023 год.
/л. 116 от делото/.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т. е. събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води
до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
С оглед гореизложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил „Киа
Каренс“ осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, а предявеният иск за
имуществени вреди се явява доказан по основание.
Основния спорен въпрос между страните по делото е относно размера на застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010
г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения в
исковата молба), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че необходимата стойност за ремонт на автомобила следва да бъде
определена като средна стойност на посочените от експерта суми за ремонт. В случая е необходимо
да се преценява стойността на нови оригинални части, а не втора употреба, за да се достигне до
пълно възстановяване на автомобила в същия вид. Вещото лице е посочило две стойности на нови
части, в зависимост от това дали са от представителство (за 2451,17 лв.) или от алтернативни
доставчици (за 2141,69 лв.). Същевременно, действителната пазарна стойност на автомобила към
датата на процесното ПТП възлиза на 2526 лева. Последно налага извода, че и в двата варианта е
налице хипотезата на "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което и обезщетението
следва да бъде определено съобразно действителната стойност на автомобила. От сумата от 2526
лева следва да бъде приспадната стойността, която ищецът би получил при предаване на
автомобила за скрап – 353,50 лева, или дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2172,50
лева.
Действително ищецът не твърди и не доказва да е прекратил регистрацията на автомобила.
Въпреки това обаче обезщетение му се дължи, тъй като неизпълнението на задължението по 390,
8
ал. 1 КЗ, за представяне на доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е
пречка за заплащане на такова обезщетение, а само условие за началния срок на забавата на
застрахователя, не и за заплащането на главницата, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна
практика /решение №44 от 02.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 775/2014 г. 1-во т. о. на ТК,
Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., 11-ро т. о. на ТК и др./. В
случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, както е в настоящия случай,
то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е съобразен с
този факт.
По тези съображения настоящия съдебен състав счита, че искът по чл.432 ал.1 от КЗ се
явява основателен, като с оглед приложението на принципа на диспозитивното начало исковата
претенция следва да бъде уважена до претендирания от ищеца размер от 1363,50 лева, а
обезщетението за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила поради настъпила
тотална щета, което обуславя неоснователността на претенцията за присъждане на законна лихва,
считано от отказа за изплащане на застрахователно обезщетение – 29.11.2022 г.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за съпричиняване е
необходимо да се установи както противоправно поведение на пострадалия, така и със същото,
съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване на
вредите, т. е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно
възражение, направено в съответния предвиден преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е
разяснено, че правейки възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или
бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици и
съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника действия /така Решение №
134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II т. о. /.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
е посочил, че пострадалият е управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената за
пътния участък, без включени фарове, с технически неизправно МПС, които обстоятелства са
основните фактори за ПТП и настъпилите вреди.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на водача на л.а. „Опел Корса“ за причиняване
на резултата не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не води до извода за
наличие на противоправно действие или бездействие от страна на водача на л.а. „Опел Корса“, в
резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване
при осъществяване на ПТП. От заключението по назначената САТЕ се установява механизма за
настъпване на ПТП, като вещото лице посочва, че причината за неговото настъпване е поведението
на водача на л.а. „Киа Каренс“ – Б. Д., който е потеглил със завой надясно от обособен с пътна
маркировка паркинг вдясно на платното за движение, и е навлязъл в дясната пътна лента отдясно
на ляво пред движещият се там л.а. „Опел Корса“, вследствие на което последвал сблъсък между
двата автомобила. Безспорно е, че водачът Д. е имал техническата възможност да възприеме
движещият се л.а. „Опел Корса“ и ако бил отложил потеглянето си, е могъл да избегне
9
произшествието. Водачът на л.а. „Опел Корса“ е нямал техническата възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
защото в този момент мястото на удара е попадало вътре в опасната зона на автомобила.
Принципно съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание
предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. По делото не се събраха доказателства водачът на л.а. „Опел Корса“ да е
управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост, която не му е позволила при
възникване на опасност на платното за движение да спре, за да предотврати удара или да е
допуснал други нарушения на правилата за движение, които да са допринесли за настъпването на
конкретното ПТП, включително, че се е движел без включени фарове и с технически неизправно
МПС, но дори да е така няма данни, че уврежданията не биха настъпили, в какъвто смисъл е
заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 ГПК възлизат в общ размер на 1756,04 лева, от които 54,54 лева – държавна такса,
601,50 лева - депозит за САТЕ, 1100 лв. - адвокатско възнаграждение. Частичното отхвърляне на
акцесорната претенция за законна лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение, не влияе
на цената на иска, съответно на направените от ищеца разноски, които се дължат в цялост, а не по
съразмерност. От страна на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, което
съдът приема за частично основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по дела с
материален интерес от 1000 лева до 10000 лева се определя в размер 400 лева + 10 % за горницата
над 1000 лева. В случая предявеният осъдителен иск е с материален интерес 1363,50 лева или
минималното дължимо възнаграждение възлиза на 436,35 лева, съгласно НМРАВ. Съдът като взе
предвид определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, Решение
от 25.01.2024 год. по дело С-438/2022 год. на СЕС и като съобрази фактическата и правна сложност
на делото и обемът на извършените от пълномощника действия – изготвяне на исковата молба,
явяване в три съдебни заседания, вземане на становища, доказателствени искания и изготвяне на
писмена защита, счита, че дължимото възнаграждение следва да се определи в размер на 750 лева.
Ето защо, претендираното адвокатско възнаграждение от 1100 лева следва да бъде намалено на 750
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „****“ №****, на
основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата от 1363,50 лева /хиляда триста шестдесет и три лева и 0,50 ст./,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел
„Опел Корса“ с регистрационен номер ****, в резултат на настъпило ПТП от ****г., по вина на Б. Р.
Д. – водач на лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. №****, който е застрахован по договор за
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на която бъде представено на застрахователя доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила поради настъпила тотална щета до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение – 29.11.2022 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* да заплати на В. А. А., ЕГН **********, сумата от 1406,04 лева /хиляда четиристотин и
10
шест лева и четири ст./ – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
11