№ 32904
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110105775 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА
срещу П. Б. Б..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответницата, като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от същата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.
Съдът намира, че за правилното изясняване на обстоятелства от предмета на
делото е необходимо да бъде допусната служебно съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, както и да
отговори на допълнително формулиран от съда въпрос, както следва: При определяне
на годишния процент на разходите по договора за кредит, включена ли са
предвидените в договора такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки по
чл. 15 от договора /неустойка за непредоставяне удостоверение за настоящ и
постоянен адрес, неустойка за непредоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК и неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит/ и
начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора, респективно ако не са включени, вещото
лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по договора, ако към
него се прибавят сумите за посочените вземания за такси и неустойки?
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 г. от 10:15
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
17.01.2021 г. ответницата е сключила с ищцовото дружество (в качеството му на
заемодател) Договор за кредит „*****” под формата на кредитна линия с възможност
за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения
1
кредитен лимит, който в настоящия случай бил 400 лв. и по силата на този договор е
усвоила заемна сума в размер на 400 лв. С подписване на договора ответницата се
била задължила да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване
на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на
договора за кредит, 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а
при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. При
подписване на договора кредитополучателят изрично била декларирала, че
доброволно е избрала да се ползва от допълнителен пакт от услуги „VIP обслужване“
и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което
й била предоставена тарифа.
Сочи се, че към подаването на исковата молба задълженията на креидополучателя
за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на
договора изтекъл на 17.12.2022 г. Ищецът също така сочи, че на 17.12.2021 г. бил
усвоен целия кредитен лимит в размер на 400 лева.
В исковата молба е инкорпорирана таблица за задълженията на ответницата,
начислени за всеки 30-дневен период. Сочи се, че ответницата не е извършвала
никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора и че е усвоен целия
кредитен лимит от 1400 лв, който е дължим в края на последния тридесетдневен
период и затова е в края на таблицата. По кредит „******” вноските не били
анюитетни, главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако
кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен
период гратисен период— без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал. 1 т.
З от Договора.
Сочи, че в чл. 15 ал. 1 до ал. 3 от Договора била уговорена възможност за даване
на съгласие за директен дебит от сметка на ответницата, като при непредставянето на
съгласие за директен дебит се начислявала неустойка за неизпълнение задължение.
Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената
неустойка се дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този
тридесетдневен период. Ако се предоставело съгласието за директен дебит, макар и на
по-късен етап, не в договорения срок, Кредиторът се задължавал да спре
начислението. До края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е
предоставено.
Ищецът твърди, че в договора била включена уговорка в срок до 5 дни от
подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки
следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение,
кредитополучателят да предоставя Удостоверение за настоящ адрес. При
непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислявала неустойка в
размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници като начислената неустойка ставала част от текущото задължение и
се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Сочи, че такова удостоверение не
било предоставено от ответницата.
Било уговорено заплащането от ответницата и на „такса ангажимент за
фиксирана лихва“ (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3.). Таксата ангажимент представлявала
такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлага от кредитора и с която се
е съгласил кредитополучателя преди подписване на договора. Услугата представлявала
ангажимента на Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения
кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за
усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен
процент от 15 % - ГЛП или 0,042% на ден. Сочи, че таксата била включена в годишния
процент на разходите по кредита.
2
В чл. 15 ал.2-3 от договора било уговорено, Кредитополучателят в срок до 5 дни
от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет
дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да предостави
Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма
задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да
е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК било видно
наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислявала неустойка
в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената
неустойка била част от текущото задължение и се дължи в края на всеки
тридесетдневен период. Въпреки че се дължала за всеки тридесетдневен период, при
еднократно представяне на такова удостоверение се спирали начисленията. Такова
удостоверение в рамките на срока на договора не било предоставено от
Кредитополучателя.
Законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислявала
върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва
нараствал, защото за първия тридесетдневен период текущото задължение било
просрочено и не било заплатено и в следващия период се добавяла към начисленията
за следващия тридесетдневен период и така до приключване на кредита - в случая 12
тридесетдневни периоди. Във всяко текущо задължение нямало главница, същата не
била част от вноската на всеки тридесетдевен период, освен ако кредитополучателят
сам желае да направи частично или пълно погасяване на главница.
„Текущото задължение“ на кредитополучателят за всеки тридесетдневен период
включвало следните суми: 1) начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените
и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в договора
фиксиран годишен лихвен процент; 2) такса ангажимент за фиксиран лихвен процент,
изчислена върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата
на посочения в договора процент; 3) неустойки за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия тридесетдневен
период.
Било уговорено и начисляването на „такса забава“ по чл. 20 ал. 4 от Договора
съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие
до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.
Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и
др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин
просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния Договор. Видно от
предоставената справка било, че нямало извършени плащания по част от текущите
задължения, заради което кредиторът изпращал напомнителни съобщения, електронни
писма на посочената в профила на кредитополучателя електронна поща, както
прозвъняване преди, на и при просрочие и след падежната дата. Сочи се, че във връзка
с кредитните задължения на ответницата реално са осъществени такива действия, за
които свидетелствала приложена към исковата молба справка.
Незаплатени останали задължения по договора за кредит в общ размер от 996,03
лева, както следва: 1) главница в размер на 400 лв., считано от крайния срок на
договора 17.12.2022 г.; 2) договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент
съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на
сумата от 61,02 лв. за периода от 17.01.2022 г. до 17.12.2022 г.; 3) такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в общ размер на 100,52 лв. -
претендираната сума е за периода 17.01.2022 г. – 17.12.2022 г.; 4) неустойка за
3
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в
общ размер на 24,85 лв. за периода 17.01.2022 г. – 17.12.2022 г.; 5) неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК в общ размер на 24,85 лв. за периода 17.01.2022 г. – 17.12.2022
г.; 6) неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в общ размер на 95,85
лв. за периода 17.01.2022 г. – 17.12.2022 г.; 7) начислени такси по чл. 20 ал. 4 от
Договора за ограничаване негативни последици при просрочие в общ размер на 165
лева за периода 17.01.2022 г. – 17.12.2022 г.; 8) законна лихва за забава в размер на
108,73 лева, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 400 лв. и за
периода от 17.12.2022 г. (изтичане срока на договора) до 10.01.2025 г. (датата на
подаване на исковата молба). Ето защо ищецът моли съда да осъди ответницата да му
заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
заем, по силата на което е предоставил на ищцата кредит в посочения от него размер,
както и че в договора за паричен заем са уговорени претендираните в настоящото
производство такси за ангажимент за фиксиран лихвен процент и такса за
ограничаване негативни последици при просрочие в посочените размери, както и че е
извършил действия по ограничаване на негативните последици. Съдът УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за размера на таксата за ограничаване на негативните
последици, както и за реалното извършване на действия по ограничаване на
негативните последици.
По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва по договора в
посочения размер в претендирания размер.
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати суми за неустойки по договора в тежест на ищеца е да докаже,
че валидни уговорки за заплащането от страна на ответницата на неустойки за
неизпълнение на задължението за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес, за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК, както и за непредоставяне на съгласие за директен дебит в
претендираните с исковата молба размери и периоди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главно задължение и настъпване на падежа за плащането му.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани от ищеца в
исковата молба, както и на допълнително формулирания въпрос от съда по-горе
в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 450 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
4
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представянето на
доказателства за внесен депозит!
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5