№ 295
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20252455/16.11.2019 г. на СРС, 36 с - в, по гр. д. № 79974/2018 г. е
отхвърлен предявеният от Г. В. И., ЕГН: **********, срещу И. Й. Й., ЕГН **********,
иск с спрямо основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от отправени
обиди и заплахи като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден за заплащане на
разноски.
Решението се обжалва от ищеца Г. В. И. с доводи, че е необосновано и
незаконосъобразно. Излага съображения, че от приетите по делото гласни
доказателства се установяват предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 45
ЗЗД. От тях се установява, че ответникът е отправял към ищеца заплахи, закани и е
осъществявал психически и физически тормоз, които могат да възбудят основателно
страх за живота на ищеца. Сочи, че след приключване на устните състезания пред СРС
е влязло в сила постановление по досъдебно производство срещу П. Й.а за
осъществена закана за убийство. Моли да се отмени решението и вместо това да искът
да се уважи изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ответникът И. Й. Й., не е подала отговор по реда на чл. 263
ГПК. В молба от 16.09.2021 г. преди съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че решението е постановено при правилна преценка на събрания
доказателствен материал в съвкупност. Изложените в жалбата обстоятелства са
неотносими към правния спор. По делото не са събрани доказателства, че е осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане спрямо ищеца, както и че от
1
противоправно поведение на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди –
болки и страдания в претендирания размер. Моли да се остави жалбата без уважение.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно постановено и допустимо.
Предмет на въззивната проверка е цялото решение на СРС по иск, с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
противоправни действия на ответника – съобщения в приложенията „фейсбук“ и
„вайбър“ с отправени заплахи за живота му и този на съпругата му Н.К.а, както и
наблюдение и проследяване от ответника, с което е предизвикан страх за живота на
ищеца.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на решението СРС е обсъдил
подробно всички събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
цялост, като е изложил установената от тях фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
При проверка законосъобразността на решението, съдът е изцяло обвързан от
доводите във въззивната жалба. В случая в жалбата не са изложени никакви конкретни
съображения срещу решението на СРС, поради което настоящият състав се
солидаризира с изводите на първостепенния съд за недоказаност, а от там за
неоснователност на претенцията по чл. 45 ЗЗД.
В допълнение на изложеното от СРС, съдът намира за необходимо да отбележи
следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитени от закона права и интереси на увредения. Деликтът представлява поведение,
носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност,
независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на
наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на
друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно
обезщетяване.
За да възникне право за обезщетяване за неимуществени вреди причинени от
деликт следва да е доказано противоправно деяние (действие или бездействие) по вина
на лицето изпълнител на действието - ответника, причинени от конкретното действие
вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се
обезщетят. Поведението на дееца се приема за противоправно, когато са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.
Основателно СРС е направил преценка на показанията на свидетелите на двете
страни в съпоставка с всички останали писмени доказателства и е приел, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е недоказан по основание.
2
От представените по делото извлечения от кореспонденция чрез мобилните
приложения „Вайбър" и „Месинджър" се установява, че лица с прякори „Nq" , "I.S.,
"Q." и "J.P." са отправяли обидни епитети, закани и заплахи.
Ищецът не е установил, при условията на главно и пълно доказване, че тези
заплахи са отправяни лично към него или към съпругата му Н.К.а точно от ответника
И. Й., нито е установено, че именно той стои зад посочените прякори.
Обсъдените подробно от СРС показания на свидетелите К.А.М., К.К. М. и П.
А. Й.а (съпруга на ответника) не установяват с категоричност ответникът лично да е
отправял заплахи към ищеца. При кредитиране на показанията съдът е съобразил, че в
по - голямата си част свидетелите нямат непосредствени впечатления, а само
преразказват чуто от ищеца и съпругата му Н., а свидетелката И.а твърди обратното, че
тя е заплашвана от съпругата на ищеца, а не обратното. Основателно е прието, че
свидетелските показания на К.А.М. и К.К. не са непоследователни и са вътрешно
противоречиви.
Освен това от показанията на свидетеля св. Й.а (съпруга на ответника И. Й.),
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, които са непосредствени и
последователни и се подкрепят от събраните доказателства, се установява че тя е
имала връзка с ищеца Г. И., която е приключила през 2013 г. Свидетелката сочи за
логична причина, поради която е възникнал конфликът между страните през 2018 г. -
любовни съобщения, които ищецът започнал да й изпраща. Вследствие на тези
съобщения съпругата на ищеца Н. е започнала да отправя обиди и заплахи спрямо
свидетелката Й.а и помежду им е възникнала ситуация на взаимни нападки, в резулат
на които и двете противоположни страни са подали жалби, по които са образувани
досъдебни производства.
Като е съобразил показанията СРС е направил извод, че с действията си
ищецът е предизвикал до известна степен ответника.
Въззивният състав намира, че дори да се приеме за установено, че ответникът е
отправял някакви нападки към ищеца, не се установява съдържанието на тези нападки
или че те представляват противоправно деяние, за което може да се носи отговорност
за вреди по чл. 45 ЗЗД.
Не на последно място ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени
конкретни вреди, болки и страдания, които да са в пряка причинна връзка с действия на
ответника.
В обобщение обосновано СРС е направил заключение, че по делото не са
доказани елементите на фактически състав на чл. 45 ЗЗД – конкретни противоправни
действия на ответника, от които ищецът да е търпял вреди, болки, страдания и стрес, в
претендирания размер, както и причинна връзка между увреждането и претърпените
болки и страдания, чието обезщетяване се цели.
В съответствие с процесуалния и материален закон предявения иск за
обезщетение е приет за неоснователен и е отхвърлен изцяло. Доколкото изводите на
въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. В негова полза съдът присъжда разноски в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съгласно доказателствата за реално
направени разноски пред СГС.
3
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20252455/16.11.2019 г. на СРС, 36 с - в, по
гр. д. № 79974/2018 г.
ОСЪЖДА Г. В. И., ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
*******" № *******, чрез адв. П. В., да заплати на И. Й. Й., ЕГН **********, с адрес
по делото : гр. София, ж. к. „******* чрез адв. Н., сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4