Мотиви към присъда № 260141/06.07.2021
год. по НОХД № 298
по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 2382/2019 год. по описа на 04 РУП
Варна срещу подсъдимата Д.К.К. с ЕГН **********, затова, че за периода от
месец 04.2019 год. до месец 01.2021 год., включително, в ***, след като е била
осъдена с Решение № 2176/16.05.2018 г. по гр. дело № 135/2018 год. по описа ВРС
- Варна, влязло в законна сила на 15.06.2018 г. и да издържа свой низходящ – С.Х.С.,
родена на *** г., чрез нейния законен представител – Х.С.К., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
/четири/ месечни вноски по 130 /сто и тридесет/ лева или всички месечни вноски
в общ размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимата, редовно призована се явява лично и с адв. М.Т., ВАК, назначена за
служебен защитник.
При обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК подсъдимата изрично е заявила , че е запозната с
разяснената и процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2
от НПК. Заявила е, че се признава за виновна в извършване на престъплението, за
което и е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6,
вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от
НПК.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата,
заявява, че подзащитната и се признава
за виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение и
признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е
съгласна да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на
чл.371, т.2 от НПК. Представя писмени доказателства – платежни нареждания, за
който твърди, че доказват, че вноските предмет на обвинението са изплатени.
В хода по същество е поискала
съдът да признае подзащитната и за виновна за извършено престъпление по
чл.183,ал.1 от НК, но да не и налага наказание на осн. чл.183,ал.3 от НК.
Подсъдимата К. в личната си защита и в последната си дума
моли да не и бъде налагано наказание.Посочва, че поради смъртта на баща и и е
било трудно да издържа себе си и другото си дете.
В съдебно заседание представителят
на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183,ал.1
от НК. С оглед представените доказателства намира ,че след като подсъдимата
бъде призната за виновна за извършеното престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като
не следва да и бъде налагано наказание на осн.чл.183,ал.3 от НК.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Свидетеля Х.К.живеел в ***.През
2010 год. се запознал с подс.Д.К.,заживели заедно и от съвместното им
съжителство на 26.03.2011 год. се родило детето им –С.Х.С..След раздялата им,
детето останало да живее при баща си – св.К., като с решение на РС Варна от
2011 год. родителските права били присъдени на него.С влязло в сила определение
№ 2854/27.02.2015 год. по гр. дело №
13085/2014 год. по описа на ВРС, К. била осъдена да заплаща в полза на дъщеря
си С.С.ежемесечна издръжка в размер на 100 лв..Впоследствие с решение по гр.
дело № 135/2018 год. по описа на ВРС, влязло в сила на 15.06.2018 год.
дължимата от К. месечна издръжка за детето и била изменена от 100 лв. на 130
лв., платими чрез нейния баща и законен представител Христо Стоянов.
Подс.К. не изпълнявала редовно
задълженията си за плащане на дължимата издръжка, поради което Х.подал жалба до
РП Варна въз основа на която било образувано досъдебно производство срещу К. за
извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК. В хода на разследването К.
представила доказателства за платена от нея издръжка , като за неизплатената
част за периода от месец април 2019 год. до месец януари 2021 год. в размер на
четири месечни вноски за обща сума от 520 лв. и е било повдигнато обвинение.
В конкретния случай наказателното
производство е приключило при условията на диференцираната процедура,
предвидена в чл.371, т.2 от НПК.
В хода на съдебното следствие
подсъдимата е направила самопризнания и е заявила, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дала съгласието си съдът да
не събира доказателства относно тези факти. Съдът и е разяснил и разпоредбата
на чл.372, ал.4 от НПК , извършил е проверка дали събраните в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимата
и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. Констатирал е,
че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в
хода на досъдебното производство и представените в съдебно заседание доказателства,
доказващи самопризнанията на подсъдимата,като ги е прочел в съдебно заседание.
На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието
на подс. К., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във
връзка с направеното от подсъдимата самопризнание на фактите и обстоятелствата
по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че
събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът
намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени
доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протокол за разпит на
свидетел, справка съдимост, банкови извлечения, справка от НОИ, Териториално
поделение Варна, относно изплатени парични обезщетения за безработица по
отношение К.,*** за налични МПС, собственост на К., данни от НАП, данни от Търговски
регистър и Агенция по вписванията, , справка от Български пощи, копия на
решения на ВРС , граждански състави, Съдебно счетоводна експертиза,както и вносни
бележки, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са
събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, тъй като са
събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят
направените самопризнания от подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице като пълно, обективно, съобразено изцяло с поставените задачи,
събраните по делото гласни и писмени доказателства, и специалните знания на вещото
лице.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна
подс. К. е осъществила състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като за периода от месец 04.2019 год.
до месец 01.2021 год., включително, в ***, след като е била осъдена с Решение №
2176/16.05.2018 г. по гр. дело № 135/2018 год. по описа ВРС - Варна, влязло в
законна сила на 15.06.2018 г. и да издържа свой низходящ – С.Х.С., родена на ***
г., чрез нейния законен представител – Х.С.К., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/
месечни вноски по 130 /сто и тридесет/ лева или всички месечни вноски в общ
размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът
като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение,
не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява
задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично,
тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази
причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна
отговорност. Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи
финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на
издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е
получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето
предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и
същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно със задължението си
възникнало по силата на съдебното решение. Касае се за престъпление на просто
извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за
процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е
безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през
целия процесен период.
От субективна страна, престъплението е
извършено виновно, и при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК
доколкото подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целяла –
съзнавала е, че е осъдена да заплаща месечна издръжка, предвиждала е , че
неплащането на издръжката засяга правата на малолетното и дете да получава
средства за своето съществуване, и въпреки това не е платила дължимите суми.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната ред и несъобразяване с актовете на съда.
По определяне
на наказанието:
С
оглед представените писмени доказателства - шест касови бона, доказващи внесени от К. дължими суми по издръжка се
установява, че дължимите суми за издръжка са изплатени изцяло, поради което и съобразявайки Решение № 2/1970г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно
решение № 19/1974г. на ОСНК на ВС, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Доколкото е налице обаче реализиран
престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК, съдът призна подс. Д.К. за виновна по повдигнатото
и обвинение, но на основание чл.183,
ал.3 от НК не и наложи наказание.
На осн.чл.189,ал. 3 от НПК съдът
осъди подс.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна
направените по делото разноски в размер на 128,10 лв. за изготвяне на
експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
Съдия в РС Варна :