Р
Е Ш Е Н И Е
№ І-40 21.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 51 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна
Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО
при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 201 от 19.11.2019г., постановено по гр.д.№ 574/2019г.
по описа на РС-Средец, с което въззивникът
е осъден да заплати на
Д.С.С., с
ЕГН **********, от гр. ***, по иска с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1 658,05
лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума
от 20.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 300 лева;въззивникът Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – гр. София е осъден да заплати по сметката на Районен
съд – Средец държавна такса в размер на 66,32 лева, държавна такса от 5 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в
размер на 100 лева.С обжалваното решение е допуснато на основание чл. 242, ал.
1 от ГПК предварително изпълнение в частта за присъденото трудово
възнаграждение.
Въззивникът твърди
, че решението на РС-Средец е неправилно
поради нарушение на материалния закон, както и
е необосновано. Проследява се
действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както
и се проследява действието на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0,143 и се извежда извода, че за
процесния период от време тази Наредба е действала през 4 дни от исковия
период.На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за
това, че съдът неправилно субсидиарно приложил
в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната
история на законодателството /ЗМВР, КТ, ЗДСл /
.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било
неприложимо гражданското законодателство
и на НСОРЗ по отношение на служителите
на МВР; доводи за това се съдържали и в представена с въззивната жалба писмена
правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни
съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по
делото,каквато е изслушаната пред първоинстанционния съд СИЕ,за която се
твърди, че отразявала общия брой часове
положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този,
който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение
съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно
присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения
отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен.Счита постановеното
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение за недопустимо- правно основание
чл.243,ал.2 и чл.519,ал.1 ГПК и моли да бъде отменено допуснатото предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените суми за възнаграждение. Заявява
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че
същият ползва адв.защита;моли за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Моли, на основание чл. 78,ал.8
от ГПК съдът да определи справедливо юрисконсултско възнаграждение с оглед
частта от вземането, за което е направен отказ от първоначалния размер на
главния иск, предявен за сумата от 1872 лева и изменен в съдебно заседание на
1658,05 лева. Представя копие от правна консултация на проф Мръчков.
Препис
от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който не предявява такъв в законовия срок.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемия –адвокат Желева моли потвърждаване решението на първоинстанционния
съд ; не претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл.178,
ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Между
страните е безспорно обстоятелството, че
през периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът Д.С.С. бил
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.
1, т. 1, пр. 1 от
ЗМВР;
същият заемал
длъжността водач
на специален автомобил І и ІІ степен в Районна служба за пожарна безопасност на
населението – гр. Средец на структурно подчинение на ответната ГД ПБЗН – МВР, следователно- ищецът и ответната дирекция са се намирали във валидно служебно правоотношение. Безспорно е и обстоятелството, че за периода 01.07.2016
г. – 30.06.2019 г. ищецът С. работил на
сменен режим по график при сумарно
отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници,за което са
съставяни помесечни протоколи до десето число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд, изключая за последното тримесечие на 2016 г., когато е бил
изготвен един общ протокол. Отчетните протоколи и заповеди на МВР, относими към
спора, са представени по делото.
Относимите към служебното провоотношение
заповеди на Министъра на вътрешните работи и отчетни протоколи са приложени по
делото.
Ищецът твърди, че за процесния
период от време положил около 2016часа нощен труд, който, след преизчисляване
от ищеца по изложени в иковата молба съображения и преизчислен с коефициент
1,143, възлиза на 2304 часа извънреден труд; в резултат на това преизчисление
ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 288 часа, за
което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1872 лева.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения,
че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно
187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните
служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение.
Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в
рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице
положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е
бил заплатен. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност/ 3-годишна/
на осн. чл.114 ЗЗД за периода преди 20.08.2016г.Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е
нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия
период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за
преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложени са
съображения, които са основани на мотиви на цитирани съдебни актове на съдилища
в страната;заявени са съображения за неоснователност на претенцията за
лихва за забава, каквато не е била
предявявана;моли отхвърляне на исковите претенции, присъждане на разноски по
делото; заявено е доказателствено искане по чл.176 ГПК.
Ищецът е изменил иска, като е намалил исковата претенция от 1872 лева на 1658,05 лева /с.з. на 28.10.2019г./
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза,извършена от вещото лице Джалева,
съгласно която за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът положил труд
на 212 нощни смени от
по 12 часа за времето от 22,00 часа до 06,00 часа;по
този начин отработил1 701 часа
нощен труд, изплатен от ответника по 0,25 лв. на час
съобразно чл. 8 от
НСОРЗ и определена от Министъра на вътрешните работи
ставка в негови Заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з-1429/23.11.2017 г. Вещото лице изчислява, че приравненият с
коефициент 1,143 нощен труд в дневен възлиза на 1 944,24 часа, като
разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд от
243,24 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена на
ищеца, а дължимото допълнително трудово възнаграждение за този извънреден труд
за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, е в общ размер 1 658,05 лева.
С оглед така приетата фактическа обстановка,
която не е спорна между страните, от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Същата се явява доказана и по размер, с оглед данните от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза,която е оспорена от ответника по
съображения,изложени в писмения му
отговор, които по същество обаче
представляват доводи по приложимото право.Въззивният съд възприема заключението
на вещото лице по делото като
компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен
като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1658,02 лева .
Както се изтъкна и по-горе,въззивният съд
намира, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР.
Акцентирането на законовите изменения, направено от въззивника, според
настоящия съдебен състав не може да доведе до извод, че законодателят е целял
да постави една група обществени отношения и работниците и служителите,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР в по-лошо положение
от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената от въззивника практика на други равни и по-ниски по
степен съдилища в страната, както и
счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения по приложение на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че приложение следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника, че
при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8
часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба
коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време
се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, което не изключва приложението на общите правила, както и
приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва приложение
на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен
е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното
работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище, както се
посочи по-горе, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на
положения нощен труд. Следователно, разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователен наведения от въззивника довод за приложимост на действащата в
периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща
в дневен. Подобно възражение се въвежда едва с въззивната жалба, а от друга
страна с цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията
по труда на отработените над установената норма за отчетния период часове
работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от
практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само
действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към
дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд пред
Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените
от служителя часове нощен труд през процесния период в дневен.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С
оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.Съдът не
присъжда разноски и в полза на въззиваемия, тъй като такива не се претендират.В
тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция няма правомощието да
определя за първи път размер на
юрисконсултско възнаграждение за
частта от вземането, за което е направен отказ пред районния съд от първоначалния размер на главния иск,
предявен за сумата от 1872 лева и изменен в с.з. на 1658,05 лева.
На
основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №201/19.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 574/2019г. по описа на РС-Средец.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.