Решение по дело №40/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

9267

Година

27.11.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.27

Година

Председател:

Секретар:

Въз основа на Закона и доказателствата, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимият О. Т. Т. - [дата на раждане] в Б.,жители живущ в [населено място], бул.»Б.», българин българскигражданин, женен, неосъждан, средно образование, ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец декември 2009г. до месец февруари 2014г., включително след като е бил осъден със споразумение по гражданско дело № 818/2004г., по описа на РС Благоевград,влязло в законна сила на 09.09.2005г. и с Решение № 3141/02.07.2008г., постановено по гражданско дело № 428/ 2008г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 25.05.2009г. да издържа свой низходящ- сина си Н. О. Т., [дата на раждане] в [населено място], чрез неговия законен представител В. С. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 61 /шестдесет и една/ месечни вноски, на обща стойност равняващи се на 7 930.00 лева /седем хиляди деветстотин и тридесет лева/.-престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. с чл. 54 от НК му НАЛАГАнаказание“Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл. 66 от НК, съдът ОТЛАГА така наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3(три) години.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд – Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството пред Благоевградския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. с който О. Т. Т., [дата на раждане] в Б., жител и живущ в [населено място], бул.»България» № 35,ет.9, ап.22, българин,български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, ЕГН [ЕГН] е обвинен в това, че в периода от месец декември 2009г. до месец февруари 2014г., включително след като е бил осъден със споразумение по гражданско дело № 818/2004г., по описа на РС Благоевград,влязло в законна сила на 09.09.2005г. и с Решение № 3141/02.07.2008г., постановено по гражданско дело № 428/ 2008г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 25.05.2009г. да издържа свой низходящ- сина си Н. О. Т., [дата на раждане] в [населено място], чрез неговия законен представител В. С. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече две или повече месечни вноски, а именно 61 /шестдесет и една/ месечни вноски, на обща стойност равняващи се на 7 930.00 лева /седем хиляди деветстотин и тридесет лева/. Деянието е квалифицирано от Районна прокуратура като престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс НК).

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, прави подробен анализ на доказателствения материал и излага съображения за доказаност на фактите, на които се основава обвинението. Прокурорът счита, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява осъждане на подсъдимия да заплаща месечна издръжка на детето си, липсата на плащане на издръжката, дължима от подсъдимия за целия инкриминиран период, за който подсъдимият е следвало да плати на детето си 61месечни вноски. Прокурорът счита, че при установените по делото факти, следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК и предлага да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца, като развива съображения за отлагането му при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Частният обвинител взема участие в производството чрез повереника по пълномощие адв. А.. Последният счита, че от наличния доказателствен материал се установява по несъмнен начин фактите, посочени от прокуратурата в обвинителния акт. Същият приема от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Счита, че периода е много по-дълъг от инкриминирания в обвинителния акт. Повереникът на частния обвинител предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в максимален раазмер, като настоява изпълнението му да не бъде отлагано, а същото да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно. Същият претендира разноски за изплатено адвокатско възнаграждение

Защитникът адв. Т. счита, че по делото не са установени фактите, позволяващи да се направи извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна по чл. 183, ал. 1 НК. Според защитника същия е невиновен. Защитникът сочи, че проведеното досъдебно производство е незаконосъобразно и е ограничено правото му на защита, тъй като не му е предоставена възможност да се запознае с материалите по делото и не му е предявено разследването, твърди, че дори и да е предявено времето е било недостатъчно.

Подсъдимият Т. дава обяснения на съдебното следствие, твърди, че му се ограничава възможността за контакт с детето, както и че не е посочена банкова сметка по която да превежда пари, както е посочено в споразумение, одобрено от съда, както, излага съображения за материалното състояние на съпругата си. Подсъдимият твърди, че майката и сина му умишлено се криели от него с помощта на своите близки. Твърди, че синът му е извършил престъпления, за които е задържан в Америка, представя доказателства в тази насока. Излага съображения за незаконосъобразност на производството поради наличието на тъжба, подписана с фалшиво пълномощно, навежда твърдения, че представените по делото документи са фалшиви без да сочи конкретни причини. В хода на съдебните прения подсъдимият не се признава за виновен, излага подробни съображения защо не се счита за такъв. В дадената му последна дума, подсъдимият не се признава за виновен.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият О. Т. Т. е [дата на раждане] в Б., с настоящ адрес [населено място], бул.»България» № 35,ет.9, ап.22, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, ЕГН [ЕГН]

Подсъдимият и В. С. са бивши съпрузи. Брака им е прекратен с решение № 2460/02.06.2005г., постановено по гр. д. 818/2004г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 09.09.2005г. От брака си съпрузите имат едно дете Н. Т., [дата на раждане] с ЕГН [ЕГН]. Със същото решение подсъдимият Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетния си син Н. Т. в размер на 50 (петдесет) лева, платими чрез неговата майка и законна представителка –В. С., на която било предоставено и упражняването на родителските права на детето. В последствие През 2008г. по искова молба на В. С. било заведено гражданско дело № 428/2008г., по описа на Районен съд Благоевград за увеличаване на месечната издръжка, дължима от обвиняемия за отглеждането на детето му. С решение № 3141/02.07.2008г., постановено по гражданско дело № 428/2008г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 25.05.2009г.месечната издръжка била увеличена от 50.00 лева на 130.00 лева. Със съдебно решение № 3141/02.07.2008г., постановено по гражданско дело № 428/2008г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 25.05.2009г., обв.Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева.

Тъй като О. Т. Т. не е изпълнил своето задължение е образувано изпълнително дело № 105/2008г. При ЧСИ В. Т. с рег. № 795, като за доброволно изпълнение от страна на Т. му е предоставена сметка по спестовен влог на името на св. В. С. С., която е майка и законна представителка на Н. О. Т. в ОББ- клон [населено място] [банкова сметка]. Въпреки това подсъдимият не е изпълнил задължението си и не е превеждал издръжката по посочената банкова сметка. В последствие тези сметки са служебно закрити, поради неизползването им.

Подсъдимият още от самото начало, след влизане в сила на решението за развода и определяне на дължимата месечна издръжка не изплащал такава за сина си, поради което било заведено нохд № 597/2010г., по което същия бил признат за виновен в престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода 09.09.2005г.- 13.11.2009г. С решение № 138/15.04.2011г., постановено по внохд № 94/2011г., по описа на ОС Благоевград, постановената по отношение на Т. осъдителна присъда била отменена, а делото прекратено.

Към момента на образуване на настоящото съдебно производство подсъдимият Т. въобще не е изплащал парични суми за издръжка на детето си, като това обстоятелство същият не оспорва. От показанията на свидетелите Л. С. и Л. С., се установява, че подсъдимия и В. С. са бивши съпрузи и от брака си имат едно дете, родено през 1996 година. Развели се през 2005 г., и от тогава подсъдимият не е плащал дължимата по решението на съда издръжка в месечен размер на 50 лева. Същия не е заплащал и издръжката определена в размер на 130 лева, определена с решение № 3141/02.07.2008г., постановено по гражданско дело № 428/2008г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 25.05.2009г. Посочените свидетели установяват, че детето, живее с майка си в САЩ, където първоначално бил и подсъдимият, същите соча, че единствено майката се грижи за сина си. Установяват също, че подсъдимият не се интересува за детето си, твърдят, че Н. не иска да вижда баща си, че го е страх, както и че същия е наясно че баща му дължи издръжка. Свидетелят С. заявява, че лично той е посочвал на подсъдимия по коя сметка следва да привежда издръжката. Тези показания на свидетеля се подкрепят и от показанията на С. А..

От представеното свидетелство за съдимост на подсъдимия О. Т. се установява, че същият не е осъждан.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Л. С., Л. С. и С. А., дадени пряко и непосредствено пред съда, както и отчасти от обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство. Показанията на свидетелите са логични и последователни и се допълват от събраните по делото писмени доказателства, като в същите съдът не намира предпоставки за съмнения в пристрастност, същите се подкрепят от събраните писмени доказателства. В тази насока са и показанията на Н. Т., дадени пред съдия в рамките на досъдебното производство. Събраните черз показанията на посочените свидетели доказателства се подкрепят и от показанията на св.Х., приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. По отношение представените от жалбоподателя писмени документи, в частта им, касаеща кореспонденция на подсъдимия с Държавен департамент и Консулство на САЩ в България, както и съдебни производства за измама /л.88 до 111 вкл./ съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани и обсъждани доколкото са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, а от друга страна част от тях не са в официален превод, поради което и съдът не може да ги обсъжда.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази ангажирания доказателствен материал в неговата цялост, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимия О. Т. Т. е субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като е лице осъдено, по силата на съдебно решение (решение 2460/02.06.2005г., постановено по гр. д. 818/2004г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 09.09.2005г. и с Решение №3141/02.07.2008г., постановено по гр. д. 428/2008г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 25.05.2009г.) да заплаща издръжка на свой низходяща – сина си Н. Т.. Въпреки това си задължение в периода от момента на неговото възникване по силата на бракоразводното решение – считано от месец декември 2009 г. до месец февруари 2014 г. подсъдимият не е изпълнявал вмененото му по силата на съдебен акт задължение да заплаща такава. Не се установи в инкриминирания период Т. да е осъществявал частични плащания на въпросната издръжка, поради което съдът приема, че престъплението е извършено чрез пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на кредитора е настъпил.

От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал задълженията си и техният обществено опасния характер при неизпълнението им, предвиждал е обществено опасните последици на деянието си (бездействието си) и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си за задоволяване на личните нужди.

В тази връзка неоснователни се явяват доводите на подсъдимия, че не е виновен, още повече по съществото си същите изцяло са неотносими към предмета на доказване. Изложеното от Т. по никакъв начин не променя обвинението и не опревегава съставомерност на извършеното от него деяние. В правото си на лична защита същия сочи факти без правно значение, касаещи финансово състояние на съпругата му и съдебни дела по отношение на сина му, които са абсолютно неотносими. Обстоятелството дали е ограничаван контакта с детето също не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Ето защо съдът намира, че не следва да се спира подробно на така изложеното от подсъдимия. От друта страна същия по никакъв начин не оспори че не е плащал издръжка. Единствено като аргумент беше изтъкнато, че не му е посочена банкова сметка, съгласно споразумение представено и прието по делото. Това обаче се опровергава от събраните писмени доказателства в рамките на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите С. и А., още повече по делото са представени доказателства, че е образувано изп.дело 105/2008г., както е и изпратена покана за доброволно изпълнение до подсъдимия, поради което съдът намира, че аргументите в тази насока са неоснователни. За пълнота съдът следва да посочи следното

Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски за периода от месец декември на 2009 г. до месец февруари на 2014 г. Този извод на съда не би могъл да се промени с факта дали е посочена или не банкова сметка, макар че както беше отбелязано дори е образувано изпълнително дело срещу подсъдимия за принудително събиране на присъдената издръжка, защото с или без изпълнително производство е налице бездействие на дължащия издръжка. Наказателният закон /чл. 183 НК/ не се интересува от активността на кредитора, а от пасивността на задълженото лице, като евентуалното негово последващо активно поведение /плащане на издръжката в целия й размер/ има значение за прилагане поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК /при посочените в нея условия/. За съставомерността на чл. 183, ал. 1 НК не е необходимо и длъжникът да бъде канен да плаща издръжката, защото всяка месечна вноска става изискуема с настъпването на съответния месец, предвид алиментния характер на вземането за издръжка. Съдът не прие разбирането на подсъдимия, че не е имал възможност да изпълни издръжката, тъй като майката на детето се криела от него, както и че не е посочена банкова сметка. По делото са представени доказателства, че такава е посочена, но дори и да беше прието обратното съдът намира, че това не променя съставомерността на деянието. Вярно е, че с оглед паричния характер на задължението за издръжка, мястото на изпълнението му е местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението /чл. 68, б. „а” ЗЗД/. Предвид това правило и ако беше прието, че майката не дава, необходимото съдействие на подсъдимия да изпълни точно според посоченото в чл. 68, б. „а” ЗЗД се дефинира от гражданския закон като забава на кредитора /чл. 95 ЗЗД/, но дори и в този случай подсъдимият е могъл да изпълни задължението си за издръжка, внасяйки дължимите суми в банка на името на детето по последния му известен адрес, дори и без разрешение на съда /чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. При тази налична възможност той е бездействал. Плащането на присъдената издръжка е безусловно и не е обусловено от отказа на майката да осигури на бащата, полагащите му се лични контакти с детето, какъвто режим му е осигурен със същото решение на съда, чието изпълнение и в тази му част е обезпечено чрез принудително изпълнение, вкл. наказателно правна санкция /чл. 182, ал. 2 НК/.

По отношение на доводите на адв.Т., за незаконосъобразност в рамките на досъдебното производство изразяващо се непредявяване на разследването, съдът следва да отбележи, че съдът е насрочил делото след като е приел, че в рамките на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, но за пълнота следва да се отбележи, че видно от протокол за предявяване на разследването /л.158 т.2 от дп№207/2012г./ разследването е предявено на подсъдимия, тогава обвиняем, като същия е заявил, че му е предоставено достатъчно време за запознаване с маериалите, поради което и съдът не намира същите за основателни.

След като прие повдигнатото обвинение за доказано, а престъплението осъществено от подсъдимия, на последният следва да бъде наложено и адекватно наказание. Законодателят за такова престъпление по чл.183 ал.1 от НК е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. При определяне вида и размера на наказанието в конкретния случай, съдът прие, че престъплението е извършено при превес на отежняващите вината обстоятелства. Като такива съдът възприе дългият период през който не е изплащана дължимата издръжка, както и проявената пълна незаинтересованост към детето си от страна на Т., а като смекчаващи вината обстоятелства възприе единствено чистото съдебно минало. Изложеното мотивира съдът, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, осъществяване на индивидуалната и генерална превенция да наложи на подсъдимия по-тежкото предвидено от законодателя наказанието, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест месеца. За поправянето на подсъдимия и предвид обстоятелството, че понастоящем същият не е търпял ефективно наказание “лишаване от свобода”, съдът намира че и в настоящият случай не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години. В тази връзка съдът не прие изложеното от повереника на частния обвинител за ефективна присъда, към настоящия момент съдът не намира, че се налага ефективно изтърпяване на наказанието. Още повече, в случая същия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което съдът приема, че с оглед изпълнение на задължението си по отношение на неговия син поставянето в условията на затвор по никакъв начин няма да осигури това изпълнение, поради което и съдът намери че целите на наказанието могат да бъдат постигнати именно с определеното наказание.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: