№ 50081
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110116717 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по искова молба на Ю. Е. М. срещу „Стик-Кредит“ АД, с която е
предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит - кредитна линия № 573127/11.10.2019 г.; при условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор, а
именно клаузата на чл.17, предвиждаща заплащането на неустойка от страна на
потребителя при непредоставяне на обезпечение по договора, поради противоречие
със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и клаузата по
чл.1,т.3, регламентираща лихвения процент по договора.
Ищцата твърди, че на 11.10.2019 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит - кредитна линия № 573127, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 400 лева. Срокът за
погасяване на кредита бил 12 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 36% и
годишен процент на разходите в размер на 42,58%. В договора било уговорено, че
договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията,
посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 17 от договора било уговорено, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължал
неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. Ищцата намира,
че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен, тъй като не бил
коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР). Намира, че
посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните
представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В нарушение на императивното правило
на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за
непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по своята същност
представлявала „скрита печалба“, надбавка към главницата, която се плащала
периодично. При включването на процесната неустойка към годишния процент на
разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля посочения в
договора процент. Посоченото обстоятелство било самостоятелно основание за
недействителност на договора. Липсвала и ясно разписана методика за формиране на
ГПР. Намира, че договорът за кредит е нищожен и поради несключването му в
1
предвидената от закона форма, както и поради нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва.
Ищцата излага съображения относно нищожността на клаузата на чл. 17 от
договора, регламентираща задължението на потребителя да заплати неустойка при
непредоставяне на обезпечение. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено
задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в
договора неустойка била за неизпълнение на задължение, което не било свързано
пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави. С
посочената клауза се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение
на акцесорно задължение; посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че
вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на
мораторната лихва. Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71
ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да
се иска неустойка. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва противоречала на добрите нрави. Ето защо, моли, съда да уважи предявения иск
за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, евентуално – на
разпоредбата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение, както и клаузата по чл.1,т.3, регламентираща лихвения процент по
договора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество – „Стик Кредит“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на
исковете. Прави се искане за съединяване на настоящото дело и изрично посочени в
отговора на исковата молба други дела между страните. Сочи, че в случая ищецът
злоупотребява с процесуални права, като предявява множество искове срещу
ответника, които се разглеждат в отделни производства, с цел да бъдат генерирани
разноски в полза на ищеца. Излага съображения относно начина на сключване на
договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор.
Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на
обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията
на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 11.10.2019 г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем № 573127, с посоченото в исковата молба
съдържание.
Предвид отделеното за безспорно между страните в тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е да установи твърдените
основания за нищожност на договора, респективно на оспорените клаузи.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и към отговора на
исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2026г.
от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба, както и към
отговора на исковата молба, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 11.10.2019 г. между страните е бил сключен договор за паричен
заем № 573127, с посоченото в исковата молба съдържание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3