Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР-Варна, подадена чрез ю.к. Л.-А., против Решение №1726/01.12.23г. по НАХД № 3454/2023г. на ВРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 433а-53/16.06.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а ЗЗ на В. М. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Счита за неправилни изводите на ВРС, че е налице маловажен случай. Твърди, че нарушаването на противоепидемични мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, е деяние, за което законодателят е въвел конкурираща се административнонаказателна и наказателна отговорност, и дали едно деяние покрива признаците на престъпен състав по чл.355, ал.2 НК, или този на административно нарушение по чл.209а ал.1 ЗЗ, следва да се преценява с оглед степента на неговата обществена опасност. Счита, че нарушаването на противоепидемична мярка, особено в условията на извънредно положение, на която е допуснато и предварително изпълнение, не би могло да бъде маловажен случай по презумпция. Видно от установената фактическа обстановка, деянието е осъществено в затворено пространство- автобус от обществения градски транспорт, в който обичайно пътуват много хора, а липсата на установени вредни последици не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като ако бяха установени такива, деянието ще разкрива състав на престъпление. С оглед и целите на административното наказание, касаторът счита, че неправилно е приложен института „маловажен случай“. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление бъде потвърдено. В случай, че бъде отхвърлена жалбата и се претендират разноски от насрещната страна, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер .

Ответната страна- В. М. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че преценявайки фактите по делото и събраните доказателства районният съд е приложил неправилно закона. Счита, че по делото не се установяват обстоятелства, даващи основания случаят да бъде определен като маловажен. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. М. Г. против наказателно постановление № 433а-53/16.06.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а ЗЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 10.01.2021 г., служители на „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна, между които св. К., изпълнявали служебните си задължения, свързани със специална задача- проверки дали се спазва заповедта на Министъра на здравеопазването да се ползват маски за еднократна и многократна употреба в превозните средства на градския транспорт, като били облечени в цивилно облекло. Около 20:20 часа същите се намирали на автобусна спирка „Музея“ в посока на движение на превозните средства към центъра на [населено място] и установили, че в автобус № 31 / закрито обществено място/ пътува В. Г., който не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа или устата. Св. К. извършил проверка на самоличността му и предвид факта, че пътувайки в превозното средство без поставена на лицето маска нарушавал въведените противоепидемични мерки му съставил акт за установяване на нарушение. В акта посочил, че като не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа или устата, Г. не е изпълнил въведените противоепидемични мерки по т. 7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и вписал, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна [жк], но неправилно административнонаказващият орган е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. Въззивният съд е приел, че от приложените по делото доказателства е видно, че от деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на останалите граждани, че безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но установеното по- горе, както и факта, че се касае за първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай“ на административното нарушение.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ВРС е неправилно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 10.01.2021г. Г. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице не е било със защитна маска или друго средство, покриващо устата и носа, в нарушение на въведената забрана по т.7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването.

Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение.

При съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения. И в АУАН, и в НП изрично се съдържат съставомерните елементи на вмененото административно нарушение. Заповедта на министъра, с която е въведена противоепидемичната мярка, приета за нарушена, изрично е посочена както в АУАН, така и в НП. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Неправилно ВРС е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от Районен съд-Варна, за да приеме случая за маловажен, са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание- в минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че нарушението е с ниска степен на обществената опасност. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят, ограничат масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Отчетена е обществената опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени противоепидемични мерки. Не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки, поради и което случаят не може да се квалифицира като маловажен.

Предвид горното като е приел, че случаят е маловажен и е отменил НП, ВРС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото НП да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1726/01.12.23г. по НАХД № 3454/2023г. на ВРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 433а-53/16.06.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а ЗЗ на В. М. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. И В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 433а-53/16.06.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а ЗЗ на В. М. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.