РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Мария Сп. М.а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101239 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Л. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград,
ж.к. *** № *****, чрез пълномощника адв. Р. Б., съдебен адрес: гр. ***** срещу Община
Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. *****, представлявана от кмета на ****.
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
давностно владение, установено през 1995г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим
имот с проектен идентификатор № 07168.41.818, индивидуализиран в исковата молба.
Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1995г.
и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с проектен идентификатор №
07168.41.818 по КК на Благоевград, целият с площ от 3744 кв.м., находящ се в гр.
Благоевград, с. *****, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба.
Поддържа, че оттогава лично владее имота без прекъсване. В тази връзка заявява, че решил
да предприеме действия, за да се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост
по давностно владение, като за целта се бил снабдил със скица на имота и подал на
08.03.2024г. молба-декларация до ответната община, с която да му бъдело издадено
удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния
имот бил издаден Акт за публична общинска собственост № 9217 от 27.02.2020г. Иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл.
19 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл.
86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
1
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищеца. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. ****, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 16.01.2025г. се установява, че процесният имот с проектен идентификатор №
07168.41.818 по КККР на с. *****, общ.Благоевград, с площ от 3744 кв.м. е част от имот
идентификатор № 000817 по КВС, землището на с.*****, общ.Благоевград /онагледено на
Приложение № 10 към експертизата/. Вещото лице е проследило детайлно историята на
имот идентификатор № 000817 по КВС, землището на с.*****, общ.Благоевград. Става ясно
от това проследяване, че през 10.11.2006г. се появява имот № 000817, като същият е показан
и тониран в сив цвят на скица – извадка от КВС /Приложение № 7 към експертизата/. Този
имот е голям – с площ от 681,715 дка. Към датата на обявяване на КК през 1989г. имот №
000817 не е съществувал, като той е бил част от един имот още по-голям имот с № 000387,
който е с площ над хиляда и двеста дка. След това през годините след 1998г. по линия на
поддръжката и осъвременяването на КВС, поради възстановяване на бивши земеделски
имоти на частни лица, попадащи в границите на имот № 000387, този имот е заличен и на
негово място се появяват много нови имоти, с нови номера. В тази връзка на дата
10.11.2006г. се появява и имот с № 000817 в КВС, като част от този имот и е процесният с
проектен идентификатор № 07168.41.818. Експертът е тонирал в син цвят местоположението
на процесния имот с идентификатор № 07168.41.818 /видно от Приложение № 7 към
експертизата/. Установява се, че при действието на КВС към 10.11.2006г. с Протоколно
решение № 3 от 25.07.2008г., на комисия назначена със заповеди № РД-10-079/13.06.2008г. и
№ РД-10- 111/25.07.2008г. на Директора на ОД“3“ Благоевград са определени имотите по чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, за всички землища в Община Благоевград, които да бъдат предадени, като
остатъчен фонд земеделска земя, на Община Благоевград. В Приложение № 1, към раздел I,
т.1 от това протоколно решение, в частта за землището с. ***** под пореден № 556,
присъства имот № 000817 от 681,715 дка. „Пасище, мера“, в съществуващи СРГ. Става ясно,
че това протоколно решение е одобрено със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008г. на
Директора на ОД“3“ Благоевград. При действието на КВС на този етап, на дата 06.10.2015г.,
от страна на ответника Община Благоевград е съставен Акт № 5400 от 06.10.2015г., за
публична общинска собственост, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 179 от 09.10.2015
год., с който имот с № 000817 по КВС, с площ от 681,715 кв.м., е актуван като публична
общинска собственост. Този акт за публична общинска собственост, е вписан в регистъра на
земеделските земи за имот № 000817, на дата 27.10.2015г. /видно от Приложение № 8 към
2
експертизата/. Вещото лице е установило, че по одобрената кадастрална карта за
неурбанизираната територия /КККР/, имот № 000817 по КВС на с.*****, присъства като
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 07168.41.817, с площ от 681705,68 кв.м., земеделска
територия, с НТП „Пасище“, м.“МЕЖДАТА“ /показан на скица-извадка - Приложение № 9
към експертизата/, в която извадка районът на процесния имот проектен идентификатор №
07168.41.818 е тониран в синьо. Става ясно, че на дата 27.02.2020г., от страна на ответника
Община Благоевград е съставен Акт № 9217 от 27.02.2020г., за публична общинска
собственост, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 29 от 09.03.2024г., с който Поземлен
имот с идентификатор № 07168.41.817 по КККР на с.*****, с площ от 681 706 кв.м., е
актуван като публична общинска собственост. Този акт за публична общинска собственост е
вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ към КККР, на дата
28.04.2020г. От страна на ищеца С. К., е предприета процедура за придобиване на
собственост по обстоятелствена проверка, на част от ПИ с идентификатор № 07168.41.817,
като чрез възлагане на правоспособно лице по ЗКИР, е изработена скица-проект за проектен
ПИ с идентификатор № 07168.41.818, с площ от 3744 кв.м., която разработка е внесена в
СГКК Благоевград, за издаване на скица-проект. По това заявление вх.№ 01-68712-
07.02.2024г., СГКК - Благоевград, издава скица- проект № 15-194003-26.02.2024г. за проектен
имот с идентификатор № 07168.41.818. Експертът е нанесъл по координатите му от скица-
проект местоположението на този проектен имот с червени линии и тониран в синьо, в
действащата КККР за с.***** /онагледено на Приложение № 10 към експертизата/. Вещото
лице е пояснило, че за процесния имот няма налице данни за внасянето му в ТКЗС, от страна
на бивш собственик. Експертът е категоричен, че няма налице подавани заявления за
възстановяване на собствеността, отнасящи се до имот № 000817 по КВС, на частни лица,
включително и за процесния поземлен имот с проектен идентификатор № 07168.41.818. В
имота няма и реализирано строителство.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвил
скица от оглед на място /Приложение № 11 към експертизата/. От огледа на място вещото
лице е установило, че процесният имот представлява в по-голямата си част /южната/
изоставена, запустяла суха ливада /пасище, мера/, а в северната част присъстват храсти.
Експертът е категоричен, че в границите на процесния имот присъстват една круша, една
синя слива, храсти - шипка, и няколко стари дъба. През имота преминават два полски пътя,
които се разминават по местоположение с пътя по КККР. Става ясно и че на място
проектният имот не е ограден с каквито и да било по тип огради.
За изясняване на въпроса дали в процесния имот има посадени плодни и други дървета,
както и тяхната възраст по делото бе назначени съдебно-агротехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Д. Н.. От заключението на същото и от уточненията на вещото
лице Д. Н., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на
27.02.2025г. се установява, че в границите на процесния имот с проектен идентификатор №
07168.41.818 има общо 11 броя плодни дръвчета, от които: 2 бр. сини сливи, 1 бр. дива
ябълка/киселица, 8 броя круши, от които само едно плодно дръвче е култивиран летен сорт.
Възрастта на тези плодни дръвчета варира от 2 години до над 35 години, като най-старото
дърво е култивираната круша, която е с много добре оформена 2-етажна по-висока
формировка на короната на границата на ливадата с орната земя на имота. Става ясно, че в
имота има и други дървета, а именно широколистни дървесни горски дръвчета само от един
вид-горски дъб-15 броя. Възрастта на тези дъбове варира от 3 години до над 70 години.
Експертът е констатирал, че освен дърветата в имота има и храстовидни горски дървесни
видове, както следва: 3 броя изкоренени шипки на границата на обработваемата част от
процесния поземелен имот и дребни храстчета в просека с ширина 1-2 метра и дължина 10-
12 метра. Вещото лице агроном е установил от огледа си на място, че условно процесният
имот може да се раздели на две части- южна я северна. Южната част е ливадата и там
трайните насаждения от горски и плодни дървета се намират в края по границите на терена,
като оформят компактен вид на имота като ливада от планински вид. Тази, южна част на
терена, е около 60% от цялата площ. В нея се намират общо седем броя от дъбовете и 2 броя
3
сини сливи. В северната част, където теренът и почвата не са подходящи за ливада, се
оформя теренът като терен за отглеждане на трайни и горски дървесни видове, което личи и
от настоящото състояние на терена, като той е изоран и дърветата са с извършена резитба и
оформени корони. По старите от тях отпреди, а по-младите сега са в период на оформянето
й. Експертът агроном е категоричен, че от всичко установено и описано от него от огледа,
може да се направи изводът, че имотът е стопанисван винаги, като през годините се е
променяла земята за различни начини на трайно ползване и видно от начина на формиране и
мястото на трайните дървесни видове. От подробните разяснения на вещото лице Н.,
направени при изслушването му в откритото съдебно заседание на 27.02.2025г. се налага
изводът, че процесният имот е бил обработван и обгрижван, като това продължава и към
настоящия момент.
С оглед приетите по делото заключение на вещите лице по съдебно-техническата
експертиза и съдебно-агротехническата експертиза се констатира, че има частично
противоречие на вещите лице инж. ***** и Н. относно това дали процесният имот е бил
обработван или не. В тази връзка вещото лице ***** е посочил, че имотът е изоставена,
запустяла суха ливада. А пък вещото лице Н. се е аргументирал, че имотът е стопанисван
винаги, като същият е бил и към настоящия момент е обработван и обгрижван. Съдът
намира, че следва да приеме за верен изводът на вещото лице Н., че имотът е винаги
стопанисван. Това е така, защото последният разполага със специални познания, за да стигне
до този извод, тъй като същият е притежава нужната професионална квалификация, в
качеството му на агроном.
С нарочна молба-декларация от 08.03.2024г. ищецът е поискал от ответната община да му
бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с проектен
идентификатор № 07168.41.818 по КК на Благоевград. На 19.03.2024г. от страна на
ответника е издадено Удостоверение, че за имота има Акт за общинска собственост № 9217
от 27.02.2020г., с който имотът е актуван като общинска собственост, за което ищецът е
уведомен.
С цел да докаже, че е придобил спорния имот в резултат на давностно владение ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ****** /съседи/, от
които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищеца за придобиване
на имота по давност.
От разпита на първия от доведените от ищеца свидетели – ****, става ясно, че били съседи
в с. ***** с ищеца С. К. и неговото семейство, като имал съседна с неговата и на родителите
му къща. За изясняване на въпроса от коя страна е съсед на ищеца в хода на разпита на
свидетеля бяха предявени Приложение № 13, Приложение № 14 и Приложение № 11, от
приетата съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. *****. Свидетелят посочи на
Приложение № 13, че неговата къща и е съседният им с пл. № 41.545. Сочи, че имотът на
ищеца бил процесната нива с № 41.818. Този свидетел заявява, че бащата на ищеца С.
работел нивата отдавна преди 1989г., като семейството на ищеца садило тютюн в тази нива.
Семейството на ищеца живеели реално в същата махала, където се намирала въпросната
нива. Старата им къща била близко до къщата на ищеца. Не е бил запознат дали когато
садели тютюн, този имот да е бил внесен в ТКЗС. След това семейството на ищеца се
преместили да живеят в самото село *****, като бащата на С. идвал на този имот, но той
вече бил ливада. Докато бащата на ищеца бил на възрастта на този свидетел (74 години),
същият бил ползвал имота за ливада. Заявява и че в момента имотът се ползвал за ливада,
като лично също я косял тази ливада. Поддържа, че и ищецът С. К. идвал с косачка и той е
косял ливадата, като бил помагал на С. да я косял. Навежда, че сеното, което се събирало от
този имот, го ползвал за животни. С. му давал сеното. Когато ходил да косял тази ливада
питал С., който никога не му бил отказвал. Дори, понякога, ищецът косял ливадата и му
давал сеното за гледаните от свидетеля кози. Свидетелят не бил давал пари за сеното, като С.
не му бил търсил такива. В отплата свидетелят **** давал на ищеца сирене, извара или му
давал едно яре. Този свидетел помни, че всяка година С. косял тази ливада по един път. Тази
ливада не можела да се поливала. Това била причината да се косяла по един път. Свидетелят
4
заявява, че в имота имало круша, имало два броя сини сливи. Спомня си, че крушата била
стара, засадена от бащата на ищеца. Приблизително, родителите на С., гледали тютюн до
1989г., преди демокрацията. След това имотът станал ливада. В имота имало шипки, които
си берели. Имало дъб в края на нивата. Имало и около пет-шест млади дъбчета с различна
големина. Свидетелят поддържа, че в имота имало поставени колчета, които маркират
същия. Колчетата били в началото и в края на имота. Нямало ограда на имота. Заявява, че
всяка година бащата на ищеца, а след неговата смърт и С., косели тревата в тази ливада,
като взимал цялата трева в последните години.
От разпита на втория от доведените от ищеца свидетели – ***** също става ясно, че е
съседка на ищеца С. К.. За изясняване на въпроса от коя страна е съседка на ищеца в хода на
разпита на свидетелката бе предявено също Приложение № 14 от приетата съдебно –
техническа експертиза на вещото лице инж. *****. Свидетелката посочи на това
приложение, че нейната къща не се вижда но това приложение, но на него се виждала
къщата на св. ****. Сочи, че едно време се гледало тютюн в процесния имот. Помни, че
родителите на С. живеели в къщата, в момента в която живеел свидетелят **** **** – в
Новоселската махала. **** се занимавал с животинки. Заявява, че процесният имот към
момента представлявал ливада, която се косяла всяка година. Поддържа, че в имота имало
една голяма круша и две сливи, които помнила още от когато била дете. Крушата и сливите
още давали плодове. Тази свидетелка заявява, че по принцип ищецът С. К. си берял
плодовете от тези дървета. Сочи, че С. давал на братовчед му **** да косял ливадата, тъй
като последният имал кози. Не знаела С. да бил имал спорове във връзка с тази нива. Излага,
че познавала С. като собственик на имота. Знаела, че бил получил от баща си тази нива. А
неговият баща я имал от неговия баща му – дядото на С.. Твърди, че освен плодните
дървета, в имота имало шипки, които били по края на пътя. Мисли, че в имота имало стари
дъбове, имало дъбици. Ходила често в този район, тъй като посещавала често ****. Всяка
година нивата се косяла или от ****, или от С.. Виждала ищеца С. на този имот. С. ходил по-
често през летния сезон, когато трябва да се косяло и да берели плодовете от дърветата. Не
може да кажа какви били взаимоотношенията между **** и С., за това че **** косял
ливадата на С.. Възприема процесния имот на С. с площ от около три и половина до четири
дка. Крушата се беряла през летния период. Не била зимен сорт и се беряла по-рано от
обикновените круши. Сливите били някакви джанки. Предполага, че С. си берял плодовете
от дърветата. Засичала била понякога С. да берял плодовете от тези дървета и да ги пазел. На
място имотът бил ограден с някакви колчета - по ъглите на имота, но имотът не бил е
ограден с масивна ограда. Свидетелката не може да каже дали някога този имот е бил част от
ТКЗС.
И двамата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 30 години, досега да е
имало спорове между ищеца К. и някои от съседите за имота му.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства, както и на заключенията на приетите
по делото експертизи.
Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а
именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19,
ал. 2 ЗСПЗЗЗ. В тази връзка ответникът е представил два Акта за публична общинска
собственост (АПОС), както следва: Акт за публична общинска собственост № 5400 от
06.10.2015г. и Акт за публична общинска собственост № 9217 от 27.02.2020г. И в двата
АПОС е вписано правно основание за издаването им чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно
решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
По отношение на доказателствената сила на процесните АПОС, съставени за целия имот,
включително и за процесната реална част, представляваща имот с проектен идентификатор
№ 07168.41.818 трябва да се има предвид следното:
Актът за общинска собственост само констатира придобито по някой от предвидените в
5
чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен
документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното
право на собственост, следва в действителност да е налице посоченото в акта фактическо и
правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината.
В конкретния казус ответната община не е придобила правото на собственост на спорната
реална част по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в
закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е.
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В
този смисъл решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е
бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била
владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на
собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира
приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот
по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за
издаване на акт за общинска собственост /вж. в този смисъл решение № 21/04.02.2011г. на
ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/.
Трябва изрично да се отбележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се
извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния
поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил
член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в
селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след
образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди
изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността
върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл решение №
942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че
процесната реална част, представляваща земеделска земя не е била включена в ТКЗС ДЗС, а
за нея също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи
по ЗСПЗЗ.
Съгласно заключението на вещото лице, процесната реална част от имота съществува в
реални граници с площ от 3744 кв.м.
Така установените факти обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот
не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не
могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи,
собствеността върху които се възстанявава на собствениците, притежавали ги преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
6
стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа
на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищците
противопоставят осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е
била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по
давност е неприложима.
Неоснователно е възражението на ответника, че придобиването на реалната част от имота
по давност е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид
спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр.
113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти общинска
собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесната реална част. Имотът не
съставлява общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19,
ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване
правата на собствениците.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота
по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване
собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС
забрана за придобиване по давност не важи за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е
неприложима.
Дори да се приеме, че процесният имот е общинска собственост, то същия е бил придобит
по давност от ищеца. Аргументите за този извод са следните:
С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от
17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са
социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като
придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи
държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г.
в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане
в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от
01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На
тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от
седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния
срок е продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за
които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2
ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното
7
действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020
г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС
изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само
по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи
мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост,
действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ
бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този
закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд
е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи
противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост.
Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от 30 г. (от 1995г.) само и
единствено от ищеца и неговото семейство. Установи се по делото, че никога не е ползван
имотът от ответната общината, като в него ищеца и неговото семейство са имали засадени
овощни дръвчета, като основно имотът е бил ползван като ливада за добив на сено.
Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищеца в периода от
01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян
от Община Благоевград въз основа на съставения акт за публична общинска собственост
през 27.02.2020г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед
прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна
пречка да се признае правото на ищеца на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС
поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия
момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени
средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е
осъществявана единствено от ищеца.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Общият им
размер възлиза на сумата от 2083,81 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК
*********, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета ****, че ищецът С. Л. К., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ж.к. *** № *****, чрез пълномощника адв. Р. Б., съдебен
адрес: гр. ***** е собственик, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с проектен идентификатор
07168.41.818, с.*****, община Благоевград, площ 3744 кв.м., Трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи на недвижимия
имот: 03664.501.114, 03664.501.364, 03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес:
гр. ****, представлявана от кмета ****, да заплати на С. Л. К., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ж.к. *** № *****, чрез пълномощника адв. Р. Б., съдебен адрес: гр. *****
разноски в производството в размер на 2083,81 лв. /две хиляди осемдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9