№ 430
гр. Дупница, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100781 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. Г. А. срещу „Напоителни системи“
ЕАД – клон Струма-Места.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, заемал
длъжността „работник поддръжка и експлоатация ХТР Дупница“. Заявява, че със заповед №
67/09.04.2025г. му било наложено наказание „забележка“. Смята, че в заповедта не били
описани обстоятелствата, при които е допуснал нарушение, времето и място на
извършването му, конкретните задължения, които не е изпълнил. Отрича да е извършил
твърдяното от работодателя нарушение. Оспорва да има като задължение да изпълнява
дежурства по палене и поддържане на парно в административната сграда на ответника.
Счита, че за изпълнението на тези дейности следвало да разполага с правоспособност за
„огняр/параджия“. Изтъква, че се е запознал със заповед № 206/20.11.2024г., доклад на Б. К.
и Списък за дежурства едва при връчване на процесната заповед, а с Правилника за
вътрешния трудов ред не бил запознат и към момента. Намира наложеното наказание за
незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразява, че сградата, в която се
намирала парната инсталация не била посочена, като заявява, че адресът бил посочен в
заповед № 206/20.11.2024г. Отрича ищецът да не е бил наясно със заповед № 206/2011.2024г.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, както и че му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обосноваващи налагането на
дисциплинарното наказание „забележка“, описани в оспорваната заповед, вкл. че в
трудовите функции на ищеца съществува задължение да изпълнява дежурства за палене и
поддържане на парно в админстративната сграда на „Напоителни системи“ ЕАД – клон
Струма-Места, по отношение на което задължение ищецът е допуснал неизпълнение (в т.ч.
времето и мястото на неизпълнението); съдържанието и връчването на ищеца на заповед №
206/20.11.2024г., доклад на Б. К. № 64/24.03.2025г., Списък за дежурства и Правилник за
вътрешния трудов ред (в случай, че твърди, че ищецът е бил наясно със съдържанието им).
В случая не е налице спор, че между страните е налице трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заема при ответника длъжността „работник поддръжка и
експлоатация ХТР Дупница“. Не се спори и по отношение на това, че със заповед №
67/09.04.2025г. на ищеца е наложено наказание „забележка“.
Спорът между страните се свежда до законността на наложеното дисциплинарно
наказание, по който въпрос съдът намира следното:
От съдържанието на оспорената заповед (л. 3, л. 67) е видно, че работодателят е
възприел като нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на задълженията на
ищеца за палене и поддържане на парно в админстративната сграда на „Напоителни
системи“ ЕАД – клон Струма-Места, възложени със заповед № 206/20.11.2024г.
В съдебната практика последователно се застъпва становището, че за да се приемат за
изпълнени изискванията за съдържание на заповедта е необходимо дисциплинарното
нарушение да бъде описано с обективните и субективните му признаци. Няма пречка
заповедта да препраща към друг документ, но непредставянето на нарушителя на другия
документ, към който препраща заповедта води до извод за незаконосъобразност на
заповедта. Липсата на такъв задължителен елемент от заповедта не може да се санира в хода
на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя. В този
смисъл са Решение № 122 от 27.05.2013г. по гр.д. № 975/2012 г., ІІІ ГО, ВКС, Решение № 849
от 12.01.2011г. по гр.д. № 40/2010 г., ІV ГО, ВКС, Решение № 162/13.07.2016г. по гр.д. №
67/2016г., IV ГО, ВКС и др.
В настоящия случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които да е
видно, че в тежест на ищеца е възложено задължението да пали и поддържа парното в
административната сграда на работодателя. Такова задължение не е предвидено в
длъжностната характеристика на ищеца (л. 37-39), а по отношение на заповед №
206/20.11.2024г., към която препраща оспорената заповед, няма никакви доказателства да е
била връчена на ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание. Нещо повече, от
обясненията на ищеца по реда на чл. 193 КТ (л. 8) е видно, че същият изрично е заявил пред
работодателя, че не е запознат със съдържанието на заповед № 206/20.11.2024г.
2
Ето защо, при липсата на каквито и да било доказателства, които да установяват, че
ищецът е бил запознат със съдържанието на заповед № 206/20.11.2024г. (а и на останалите
доказателства, споменати от работодателя - Списък за дежурства и Правилник за вътрешния
трудов ред), съдът намира за недоказано обстоятелството, че в тежест на ищеца е било
възложено да пали и поддържа парното в административната сграда на работодателя, а
оттам и че неизпълението на това задължение може да му се вмени като нарушение на
трудовата дисциплина.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е доказано извършването на
дисциплинарно нарушение от ищеца, поради което предявеният иск следва да се уважи като
основателен, а заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ се
отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за сумата
от 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, наложеното на И. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. *** със заповед № 67/09.04.2025г. на управителя на „Напоителни системи“
ЕАД – клон Струма-Места, дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – клон Струма-Места, ЕИК: 8311600780253,
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Св. И. Рилски“ № 20 да заплати на И. Г.
А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** сумата от 1000 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – клон Струма-Места, ЕИК: 8311600780253,
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Св. И. Рилски“ № 20 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 80,00 лева -
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
3
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4