РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Павликени, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело №
20254140101164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано
е по молба вх. № ***/27.11.2025 година за издаване на заповед за защита по чл. 8 и сл. от
ЗЗДН от Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр. ***, - лично и в качеството му на баща и законен
представител на малолетния Г. Т. Т., ЕГН ********** срещу С. С. Ш., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. *** с твърдения за извършени за периода 30.08.2025 г. - 31.08.2025 г.,
актове на психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, подробно описани в
молбата и депозираната декларация. Молителят Т. Т. излага в молбата, че на 30.08.2025 г.,
около 18:00 ч., заедно с детето Г. отишли до семейното им с ответницата жилище в гр. *** да
вземат неговите дрехи, обувки и лични вещи, необходими за предстоящото му постъпване в
болница в гр. София на 01.09.2025 г. При пристигането им на сочения адрес ответницата
отказала да отвори вратата, въпреки че се намирала вътре и по време на краткото общуване
през заключената врата им издавала устни заповеди, които според Т. Т. се явявали напълно
неправомерни и необосновани според действащия правен мир. В същото време вътре било и
второто им малолетно дете - Т. на 5 г. - заключен и лишен от възможност за среща с тях. С
оглед поведението на ответницата Г. не успял да вземе дрехите и вещите си, изпитал
тревожност, чувство на безпомощност и стрес. В резултат от така описаните действия
молителят Т. Т. твърди да изпитал унижение и психически натиск, тъй като бил
възпрепятстван да се погрижа за децата си и в частност за Г., чието влизане в болница
предстояло.
Твърди се още и че на 31.08.2025 г., въпреки многобройните опити на молителя Т. Т. да се
1
свърже със С. Ш., с цел Г. отново да отиде да вземе личните си вещи и да се види брат си Т.
среща не се осъществила. Ответницата не предала и личните вещи на Г. по някакъв начин.
Отново, както и на предния ден Г. бил много разстроен - от този ден и до сега отказвал да
ходи при майка си и живее само при него и баба си по бащина линия. Излага и предходни
предходни случаи на насилие и психически тормоз от страна на майката С. Ш. над Г. -
изгаряне с гореща ютия, случаи на поставяне в зависимост и ангажираност със задължения
присъщи на възрастен, случаи за които Г. сам свидетелствал. Молителя Т. Т. счита, че с
описаното поведение на 30.08.2025 година и 31.08.2025 година ответницата осъществиля
актове на психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и нарушила вече действаща
заповед за защита.
В с.з. молителите не се явяват, поддържат молбата в писмени становища по делото и търсят
спрямо Ш. да бъдат наложени следните мерки - да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителите по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да бъде отстранена от съвместно
обитаваното жилище за срок, определен от съда по чл. 5, ал. 1, т. 2 от същия, да й се забрани
да приближава молителите, жилището и местоработата на Т. Т. и местата на молителите за
социални контакти и отдих по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да се определи временно
местоживеенето на децата Г. Т. и Т. Т. при молителя Т. Т., като пострадал родител по чл. 5,
ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, да се забрани на ответницата да осъществява контакт с детето Г. Т. без
съгласието на молителя Т. Т. или извън реда, определен от съда по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН,
да бъде задължена да посещава специализирана програма за преодоляване на родителски и
комуникационни конфликти по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН и да бъде задължена да премине
през програма за преодоляване на агресивно поведение по чл. 5, ал. 1, т. 7 от ЗЗДН. Заявяува
се и искане ответницата да бъде осъдена да заплати разноските по делото и разходите,
направени от молитела Т. Т. за медицинска помощ на децата по чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЗДН,
включително тези за болничния престой на молителя Г. Т..
Ответницата оспорва молбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че молителя Т. Т. и ответницата са вече бивши съпрузи и са родители
на молителя Г. Т., както и на детето Т. Т..
Не се спори и че настоящото производство не е първото такова по реда на ЗЗДН между
бившите съпрузи – така например с Решение, Рег.№ ***/23.10.2025 година, постановено по
2
гражданско дело № *** по описа за 2025 година на РС – П. е отхвърлена молбата на Т. Г. Т. –
лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетния Т. Т. Т., род.
27.01.2025 г., с която се иска срещу С. С. Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** да
бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие поради твърдени да са извършени за
периода 30.08.2025 г. - 04.09.2025 г., актове на психическо домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН, подробно описани в молбата и депозираната декларация. Така коментираното
Решение не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано от молителя Т. Т..
Служебно известно на съда е обстоятелството, че в предмета на цитираното производство е
включен и описания в настоящата молба и твърдян да акт на домашно насилие случай на
30.08.2025 г., около 18:00 ч., заедно с детето Г. отишли до семейното им с ответницата
жилище в гр. *** да вземат неговите дрехи, обувки и лични вещи, необходими за
предстоящото му постъпване в болница в гр. София на 01.09.2025 г. В производството по гр.
Д. № ***/2025 година на РС – П. е търсена защита по отношение на настоящия молител Т. Т.
и малолетното дете Т. Така изложеното обстоятелство изпълва предпоставките на чл. 126,
ал. 1 от ГПК и онагледява основателността на искането на ответницата за прекратяване
производството по делото в тая му част по отношение молителя Т. Т.. За това прекратяване
цитираната норма на ГПК не изисква наличието на формирана сила на присъдено нещо,
въпреки противните твърдения на Т..
Не е спорно и че по гр. д. № ***/2025 г. по описа на ***РС е издадена Заповед за незабавна
защита № *** от 10.07.2025 г., а впоследствие и постановено решение – представените с
отговора Определение № ***/10.07.2025 г., Заповед за незабавна защита по гр. д. № ***/2025
г. по описа на Районен съд – В. Т. С последната молителят Т. Г. Т. е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и е отстранен от съвместно
обитаваното със С. С. Ш., ЕГН ********** жилище, находящо се в гр. ***. Действително
няма данни за влизане в сила на окончателния съдебен акт - Решение рег.№ ***/10.10.2025 г.
по гр. д. № *** по описа на Районен съд - гр. В. Т. да е влязъл в сила, но съгласно чл. 18, ал.
1, изр. Последно от ЗЗДН издадената Заповед за незабавна защита подлежи на незабавно
изпълнение и съответно е в сила до приключване делото.
Видно от изложеното е и че жилището, което молителят Т. Т. е искал на 30.08.2025 година да
посети е същото от което е отстранен.
Понастоящем в хода на брачното производство между бившите съпрузи са определени
привременни мерки. В тази насока прави впечатление, че за откритото по делото с.з., нито
молителят Т. Т., нито ответницата се явиха.
От изисканите справки се установява, че двамата не се водят на диспансерен отчет и не са
3
лекувани за психични заболявания, не са осъждани.
Отношенията им са крайно влошени – гореизложеното и изисканите справки за
производства по ЗЗДН, както и наказателни такива.
Не се спори и че на 30.08.2025 година между тях е проведена описаната среща, както и на
31.08.2025 година опити за разговори – становището в отговора на ИМ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Легалното определение на понятието „домашно насилие“ е дадено в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да
бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита на
пострадалите лица. Разяснено е в т. 22 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, че
налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
Ответникът е от кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, спрямо които може да се
търси защита.
В доказателствена тежест на молителя е провеждането на главно и пълно доказване за
установяване на изложеното в молбата за извършено от ответника домашно насилие с
всички допустими доказателства по ГПК, но също и доказателствени средства, уредени в чл.
13, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН. От друга страна, при оспорване от страна на ответника, че са се
осъществили актове на домашно насилие по посочения в молбата за защита начин и е
налице друга фактическа обстановка, в доказателствена тежест на ответника е да опровергае
изложените обстоятелства в молбата и да проведе свое доказване за установяване на
твърдените от него факти и обстоятелства.
Подадената молба за защита е за твърдени актове на домашно насилие спрямо молителите от
4
ответника на 30.08.2025 година и 31.08.2025 година, при изложени твърдения за
осъществено от ответника психическо и емоционално насилие, изразяващо се в
принудително ограничаване на личния живот и личните права на молителите, чрез
ограничаване контактите на бащата с детето и съответно на последното с брат му и изобщо
отказ от контакт.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо, съгласно чл.
13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от молителя
декларация по чл. 9, ал. 3, когато няма други доказателства.
В случая обаче са събрани доказателства, които не установяват предпоставките за издаване
на заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в хода на настоящото съдебно
производство са събрани доказателства, от които не може да се направи извод за обективно
извършени актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо детето и неговия
баща, а описаното в молбата и установено по делото поведение на ответника, не покрива
признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 2 ЗЗДН.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице трайно влошени
взаимоотношения между молителя Т. и ответника Ш. - същите са страни и по неприключили
брачно и по ЗЗДН производства.
Молителя спори възможността на ответницата, като майка на малолетните им деца да се
грижи за тях. Безспорно се установява наличието на неразбирателство между родителите във
връзка личните им контакти с децата им. Това само по себе си не е доказателство за
конкретни актове на домашно насилие, които са предмет на настоящото производство.
Наличните между двамата родители съдебни производства, включително и с участието на
децата налага извода, че същите не показват желание да положат усилия за позитивен
диалог, който най-вече да е в интерес на общите им деца.
Целта на ЗЗДН от друга страна е да се защитят лица, пострадали действително от домашно
насилие, а не да урежда спорове между родителите относно родителски права, режима на
лични контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между
родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123
СК).
В молбата за защита не са изложени твърдения и не са представени доказателства в насока
определен режим на лични контакти. За да се приложат мерките за защита, визирани в
закона, ответникът по молбата следва да е извършител на домашно насилие, което
5
представлява целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна
неприкосновеност и физическа цялост или към неговата телесна неприкосновеност и
физическа цялост и към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин,
който да представлява опасност за живота и здравето му. Следва да се има предвид и че
целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде
защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации,
когато интензитетът на въздействие излиза рамките на житейския конфликт и причинява
сериозно страдание.
На следващо място, влошената психическа и емоционална стабилност на общите на
страните деца - приложения социален доклад не се дължи на посочените в молбата актове, а
на цялата ситуация между двамата родители, което неминуемо оказва влияние спрямо тях.
На споделяне подлежат и възраженията на ответницата, че всъщност е избегнала търсения
контакт на посочените дати, тъй като се страхувала от молителя Т.. Действително здравата
логика налага извода, че няма как избягването на контакт с бившия ти съпруг, спрямо който
в твоя защита е постановена Заповед за незабавна защита да се зачете за акт на домашно
насилие, по скоро става въпрос за здрав разум да избегнеш нов конфликт.
На осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата ДТ в размер на 50 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр. ***, с която се
иска срещу С. С. Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** да бъдат предприети мерки за
защита от домашно насилие твърдян да е осъществен акт за домашно насилие на 30.08.2025
година, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА,на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тая му част.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част молбата на Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр. *** - лично и в
качеството му на баща и законен представител на малолетния Т. Т. Т., род. 27.01.2025 г., с
която се иска срещу С. С. Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** да бъдат предприети
мерки за защита от домашно насилие, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
6
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр. *** да заплати по сметка на Павликенски РС
държавна такса за производството по ЗЗДН в размер на 50 (петдесет) лева, както и при
необходимост 5 (пет) лева за служебно издаване изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в 7-дневен срок от днес – чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
Вярно с оригинала!
М. П.
7