ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600001 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:02 часа се явиха:
Жалбоподателят СТ. ИЛ. В. нередовно призован не се явява, призовката
му е върната с отметка, че лицето не е намерено на посочения адрес, призован
е и на двата известни адреса по делото.
За него се явява адв. ХР. К., служебен защитник.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. К. – моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.
Адв. К. – нямам други искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение. В съдебния си акт считам, че
първоинстанционният съд е стигнал до обосновани изводи, че са налице
всички законови предпоставки за изпълнение на решението, по силата на
което на В. е била наложена финансова санкция.
Считам, че правилно е било прието процесуалното становище в
съответствие с разпоредбите на Закона за признаване и изпълнение, както и
на Рамковото решение от 25. 02. 2005 г.
По доводите в жалбата, с които се иска отмяна на решението, ще взема
следното становище. Относно местоживеенето на В. считам, че съдът е
изложил достатъчно убедителни аргументи защо приема, че е налице тази
предпоставка за признаване на решението, всяко лице има обичайно място за
пребиваване и местоживеене на територията на РБ, изложени са доводи както
относно връзката на засегнатото лице с живущите на адреса. Между впрочем,
същият адрес го има и в удостоверението, което също е аргумент, че именно
лицето е посочило този адрес, с оглед неговата достоверност. Това, че същият
временно не пребивава на този адрес за определен период от време предвид
това, че работи в чужбина или в границите на РБ, считам, че не е постигната
сила, за да бъде прието, че не е изпълнено това условие на чл. 30 ал. 3 от
2
Закона, за да бъде признато решението.
По повод другия довод считам, че в удостоверението по чл. 4
издаващата държава е отбелязала правата си по развилата се процедура
съобразно нейното законодателство, както и правото да обжалва решението.
Аргументът да приема това твърдение изцяло е неоснователен, доколкото
действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на
издаващата и приемащата държава в производството от този характер.
Моля да потвърдите решението.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, уважаема г-жо прокурор, моля
решението на Окръжния съд да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържам това, което съм изложил в жалбата. Във
връзка с казаното от прокурора искам само да добавя, че всеки български
гражданин е длъжен да има постоянен адрес в РБ, така че е неизбежно лицето
В. да има постоянен адрес в РБ. Считам, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които е видно, че след като той работи в Г., неговият адрес е
там и доходите, които получава също са в Г., поради което не следва
настоящото решение да бъде признато от нашия съд, както и да се изпълнява
в България.
По делото няма никакви доказателства за това, че В. има някакво
имущество в РБ, тъй като на адресите, на които е регистриран по настоящ и
постоянен адрес, е имал изпълнителни производства и цялото му имущество –
движимо и недвижимо, е било продадено. Относно адресът в „Т.“ считам, че
след като на адреса живее синът му, не следва да се приема, че на адреса
живее и самият В.. От събраните по делото данни е ясно, както и синът му
сам заявява в призовката, че В. се прибира само за празниците в РБ.
По отношение изложеното в мотивите на Окръжния съд считам, че
самото удостоверение е непълно, тъй като в него, в т. 2 е посочено, че
решението е писмено и то от издаващата държава и че лицето е било
уведомено за правото си да обжалва, но в под точка 3 на удостоверението не е
отбелязано как и по какъв начин е било уведомено лицето, въпреки че в
самата подточка 3, предвид т. 2, се иска да бъде отбелязано по какъв начин
лицето е било уведомено. Поради което считам, че самото удостоверение е
3
непълно и поради това не следва да бъде и признато от нашия съд.
Поради което, моля съда да отмени решение № 204/2021 г. на ПОС по
ЧНД 2391/2021 г., по описа на ОС и да постанови ново, с което да откаже
признаване за изпълнение на решението на основание чл. 35 ал. 1 т. 9 и т. 10
вр. т. 1 пр. 2 от Закона.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в срок.
Заседанието се закри в 09:12 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4