Р Е
Ш Е Н
И Е
№14 12.01.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива
Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА
административно дело № 669 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Т.П.Т. с постоянен адрес:*** Загора, подадена чрез пълномощника
му адв.И.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 21-1228-000597 от 31.08.2021г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта,
които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния
закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е
налице фактическото основание, посочено в обстоятелствената част на заповедта,
а отделно от това описаните фактически обстоятелства не съответстват на
правното основание за издаването на оспорения акт, което имало за последица
опорочаване на формата на индивидуалния административен акт и съответно
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На следващо място се твърди, че
административнонказателното производство, започнало с цитираният в процесната
ЗППАМ акт за установяване на административно нарушение, било прекратено, поради
което обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна и на това основание.
Жалбоподателят оспорва и наличието на посочените материалноправни предпоставки
за издаване на заповедта. Счита за неправилен извода на административния орган,
че незнанието на факта относно служебно прекратената регистрация на лекия
автомобил следва се приравнява на "непознаване на ЗДвП и поднормативните
му актове". Твърди, че не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на автомобила с твърдения за неизпълнени задължения на органа по
контрол за уведомяване на собственика. По подробно изложените в жалбата доводи
е направено искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед №
21-1228-000597/ 31.08.2021г, издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП,
на жалбоподателя Т.П.Т. е приложена ПАМ – изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* на водач до успешно
полагане на проверочен изпит. От фактическа страна е обоснована с това, че на
07.10.2020г., около 18.55 часа по път II-66
в посока запад, в с.Богомилово, общ.Стара Загора, Т. е управлявал собствения си
лек автомобил Фолксваген с рег.№ ***, като при извършената проверка е било
установено, ме ПМС е със служебно прекратена регистрация на 31.08.2020г., на
основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Заповедта се позовава на съставен
на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
АA № 14389/ 07.10.2020г. и преписка рег. № 1228 ЗМ-181/2021 г. по описа на
сектор "Пътна полиция" - Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура
– Стара Загора, приключила с постановление за отказ да се образува наказателно
производство с № 6245/ 16.07.2021г. по описа на РП – Стара Загора. Изложени са
съображения, че за административните нарушения не е необходим пряк умисъл, а е
достатъчно да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касаело
за непредпазливо деяние. Отчетена е липса на доказателства водачът да е знаел
факта на прекратената регистрация на МПС, но се сочи, че е могъл да разбере
това преди да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка
"Гражданска отговорност", документ за която е бил длъжен да носи.
Незнанието на Т.Т. за прекратената регистрация на МПС, посочено в писмено
обяснение от него, според мотивите в оспорения административен акт, потвърждава
непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове.
По
делото са представени и приети като писмени доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка, сред които не фигурира посочения в
обжалваната заповед АУАН с бл.№614389/ 07.10.2020г.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Процесната Заповед
№ 21-1228-000597/ 31.08.2021г е
издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора е надлежно
упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 349з-723з/06.03.2018 г.
на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за
налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или
процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на това съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000597/
31.08.2021г. обаче е постановена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
Заповед
№ 21-1228-000597/ 31.08.2021г.
е издадена при прилагане на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение
на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление
на МПС със служебно прекратена регистрация поради несключване на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за притежаваното от него МПС. В
тежест на административния орган, съгласно разпоредбата на чл.
170, ал. 1 АПК, е да докаже убедително фактическите основания за издаването
му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна
промяна. В случая издателят на оспорения акт се позовава на съставен АУАН серия
АА, №614389/ 07.10.2020г., установяващ извършено от Т.Т. „немаловажно
нарушение“ на ЗДвП. В представената по делото административна преписка такъв
АУАН не се съдържа. Приложен е АУАН серия АА, бл.№ 614072 от 11.08.2021г и
издаденото въз основа на него НП №21-1228-002776/ 31.08.2021г., които обаче не
се сочат в обжалваната заповед като фактическо основание за прилагане на
процесната ПАМ. Ето защо съдът приема, че приложилият обжалваната ПАМ орган –
ответник по жалбата, не установи и не доказа при условията на пълно главно
доказване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
Отделно от това основателно
се явява възражението на жалбоподателя, че
незнанието на факт от обективната действителност /в случая служебно
прекратената регистрация на МПС на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП/ не може да се квалифицира като непознаване на
правилата в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му. Според изрично
посочената в заповедта разпоредба на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В конкретния случай жалбоподателят, в качеството му на
собственик на лек автомобил с рег.№ ***, не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на това МПС по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно изложеното в обстоятелствената част на
оспорената заповед. При това положение не може да бъде споделен направения от
административния орган извод, че процесното нарушение /управление на МПС с
прекратена регистрация/ е доказано от субективна страна, тъй като същото е
осъществено при форма на вината непредпазливост, при която не е изключена
административнонаказателната отговорност. Съждението относно извършването на
неправомерно деяние от адресата на оспорения акт в условията на непредпазливост
означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания
автомобил противостои правното задължение за формирането на такова знание
/аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН/. В конкретния казус обаче по
делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи
подобно задължение. Цитираната по-горе разпоредба на чл.143, ал.10 от ЗДвП не
урежда правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е
извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а
вменява задължение на надлежните органи да уведомят собственика на пътното
превозно средство за прекратяването на регистрацията. При констатираната в случая липса на уведомяване на собственика на
процесното МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да
се приеме, че администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП,
с оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. Това налага и извода, че вмененото на Т.Т. административно
нарушение би могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, субсидиарно приложим по
силата на чл. 11 ЗАНН, каквато форма на вина в
процесния казус не е доказана. Ето защо фактически и правно необоснован се
явява направения от административния орган извод за наличие на противоправно
поведение на водача на МПС, като основание за налагане на ограничителната мярка
по чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП.
Предвид така установените по делото факти съдът намира,
че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона
административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната
заповед по отношение на Т.Т. по безспорен и несъмнен начин е установено и
доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в”
от ЗДвП – извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за
движение по пътищата, като законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора на основание чл.143,
ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в
структурата на което е сектор „Пътна полиция“, където служи издателят на
оспорената заповед/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Т.П.Т.
направените по делото разноски в общ размер 310лв - 10лв за държавна такса и
300лв за адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложените платежни
документи - вносна бележка и договор за правна защита и съдействие от
26.10.2021г. с характер на разписка за платения адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Т.П.Т., ЕГН **********,***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000597 от
31.08.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на
Т.П.Т., ЕГН **********,***, сумата 310 /триста и
десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: