РЕШЕНИЕ
№ 16229
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110152934 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
266902/27.09.2023 г., на А. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж.к. „Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *, ап. ***, срещу С. В. И., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Е. П., община Е. П., Софийска област, ул. „С. М.“ № *, вх. "*", ет.
*, ап. *, и Е. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., община Е. П.,
Софийска област, ул. „С. М.“ № *, вх. "*", ет. *, ап. *.
Ищецът твърди, че е живял в граждански брак с Д. В. Ш.-Г.а, с ЕГН
**********, починала на 11.04.2022 г., което удостоверява с акт за смърт №
**** от 12.04.2022 г. на СО, район „Н.“.
Твърди, че по време на брака съпрузите са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност следния недвижим имот: Апартамент №
***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. *“, в жилищна сграда на блок № ***, вх. "*",
ет. *, със застроена площ 61 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, входно
антре, мокро помещение, баня, тоалетна и балкон, при съседи: изток – двор,
запад – двор, север – апартамент № ***, юг – апартамент от вх. "*", заедно с
прилежащите му: зимнично помещение № 4, с полезна площ 2,41 кв. м., при
съседи: изток – мазе № 5, запад – мазе № *, север – коридор, юг – мазета от вх.
"*", както и 0,419 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съгласно Нотариален акт
№ ***, том *****, дело № 21509/1995 г. на нотариус при Софийски районен
съд.
След смъртта си Д. В. Ш.-Г.а оставила за свои законни наследници
ищеца – А. Д. Г. (преживял съпруг), и първата ответница – С. В. И. (сестра на
починалата), за което ищецът представя Удостоверение за наследници изх. №
1
****-**** от 05.05.2022 г. на СО, район „Н.“.
Ищецът поддържа, че наследодателката Д. В. Ш.-Г.а приживе е била
собственик и на следните недвижими имоти, придобити чрез дарение и
наследяване, а именно:
1. поземлен имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в с. Д.,
община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на
Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната
карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни
за изменение. Адрес на позмеления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Б.“ № *,
площ: 521 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 119, квартал 40а, парцел
II. Съседи на имота: *****.****.****, *****.****.****, *****.****.***,
*****.****.****, като описанието е сгласно Скица на поземлен имот
Nº**-*******-01.09.2022 г. на СГКК-гр. С., а съгласно документ за
собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том 1,
рег. № ****, дело № *** от 2002 г. на нотариус с рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие - СРС, имотът представлява:
дворно място, цялото от 519 кв.м., представляващо парцел II-119 от
квартал 40а по плана на гр. С. - с. Д., с неуредени сметки по регулация за
предаваемите се към парцела 9 кв. м., заедно с построената в това дворно
място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре и
мазе, застроена площ 70 кв.м., при съседи на дворното място по
нотариален акт: улица, П. Й. и наследници на К. Н., а по скица - от две
страни улици, парцел *-*** и парцел III-118.
2. в съсобственост, при равни права, със сестра С. В. Д. (сега И.), на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
*****.****.**, също в с. Д., община Столична, област С. (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-
**-*/13.01.2012 г. на Изпьлнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
поземления имот е от 24.06.2015 г. Адрес на поземления имот: с. Д.,
район Н. И., ул. „Д. ш.“ № **, площ: 1647 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 71, квартал **. Съседи на имота: *****.****.****,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**, *****.****.****,
*****.****.**, сгради които попадат вырху имота - няма данни за сгради,
като описанието е съгласно Скица на поземлен имот № **-******-
30.03.2023 г. на СГКК- гр. С., а съгласно документ за собственост -
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ****, дело №
10873 от 1975 г. на нотариус при Софийски районен съд, имотът
представлява: дворно място - селище, с планоснимачен номер 26 по
плана на с. Д., Община Столична, цялото с площ от 1 200 кв. м., при
съседи: А. П. С., А. К.ов Н., В. и А. Г.и и река.
Освен гореописаните имоти, наследодателката притежавала и паричен
2
влог (депозит) в „Обединена българска банка“ АД (ОББ АД) с парична
наличност в размер на 7 500 евро.
Ищецът твърди, че през месец май 2022 г. е посетил клон на ОББ АД с
цел извършване на преразпределение на паричната сума по депозита между
него и другата наследница по закон – С. В. И.. Служителите в банката
пояснили, че за процедурата е необходимо да се явят всички наследници,
вследствие на което С. В. И. е била представлявана от дъщеря си – втората
ответница Е. И. Б.. От банката им било обяснено, че наследниците следва да
представят редица документи, както и да извършат проверка в Агенцията по
вписванията за наличие или липса на завещателни разпореждания.
Във връзка с горното, както ищецът, така и служителите на банката
извършили справки в Служба по вписванията, гр. С., от които се установило,
че за периода от 1972 г. до 03.05.2022 г. не е имало вписани обявени
саморъчни завещания по партидата на Д. В. Ш.-Г.а. Пълномощника на
наследницата С. В. И. – Е. И. Б., също не направила никакви възражения
относно наличието на завещателни разпореждания, направени от
наследодателката.
С оглед така установената липса на завещателни разпореждания,
наличната сума по депозита в размер на 7 500 евро била разпределена между
ищеца и първата ответница – С. В. И., съобразно наследствените им права,
определени съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, а именно: 2/3 за ищеца – А. Д. Г., и 1/3 за
С. В. И..
Впоследствие, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том
II, рег. № ****, дело № 228/2022 г. на Г. Г. – нотариус с № *** при РНК,
ищецът дарил на сина си – В. А. Д., своите 5/6 ид. ч. от правото на
собственост върху гореописания Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н. *“, бл. № ***, вх. "*", съобразно наследствените му права по закон.
Ищецът твърди, че през месец април 2023 г., при заплащане в Столична
община на задълженията си за данък сгради и такса смет относно имотите,
оставени му в наследство, узнал, че за гореописаните имоти в с. Д. е открита
нова партида с нов собственик. Ищецът направил справка в Служба по
вписванията, от която установил, че на 22.07.2022 г. по партидата на Д. В. Ш.-
Г.а било вписано обявено саморъчно завещание, с номер от входящ регистър
№ *****, номер от дв. вх. рег. № ***** от 27.07.2022 г., акт № 272, том **,
дело № 42940 от 2022 г., със завещател Д. В. Ш.-Г.а и заветник В. И. И., с ЕГН
**********. Последната била дъщеря на ответницата С. В. И. и сестра на
втората ответница – Е. И. Б..
От получените копия на протокол за обявяване на завещание и на
саморъчно завещание от 06.02.2022 г. ищецът твърди, че е установил следните
обстоятелства:
1. от протокола за обявяване на саморъчно завещание било видно, че на
27.05.2022 г., пред нотариус В. Б., с рег. № ***, район на действие – СРС,
се е явило лицето В. И. И. в качеството на молител и е представило молба
за обявяване на саморъчно завещание от наследодателката Д. В. Ш.-Г.а. В
протокола било посочено, че страницата, на която е написано
завещанието, била подписана от молителя и от самия нотариус. Върху
самия протокол също бил положен подписът на молителя – В. И. И.;
3
2. от обявеното саморъчно завещание обаче било видно, че за молител е
посочено лицето Е. И. Б., което противоречало на удостовереното с
протокола за обявяване на завещанието от 27.05.2022 г.;
3. от съдържанието на самото саморъчно завещание ищецът установил, че
лицето посочено като негов автор – Д. В. Ш.-Г.а, завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество на Е. И. Б.. Същевременно обаче по
партидата на завещателя в регистрите на Агенция по вписванията –
Имотен регистър, било вписано саморъчно завещание със завещател Д.
В. Ш.-Г.а и заветник В. И. И..
Ищецът поддържа, че има несъответствие между протокола за обявяване
на саморъчно завещание и самото саморъчно завещание относно посочения в
двата документа молител, а именно – като молител в протокола било посочено
лицето В. И. И., а в самото завещание – Е. И. Б.. Поддържа още, че има
несъответствие и между съдържанието на обявеното саморъчно завещание и
извършеното по партидата на завещателя вписване относно лицето заветник, в
чиято полза е завещателното разпореждане.
С оглед на гореизложените твърдения, както и поради факта, че при
преразпределението на банковия влог през месец май 2022 г. Е. И. Б., в
качеството си на пълномощник на другия наследник по закон – С. В. И., не
заявила наличието на завещателно разпореждане от общия наследодател,
ищецът стига до извода, че саморъчното завещание от 06.02.2022 г. е
неистински документ.
Поддържа, че последното не е изписано саморъчно от съпругата му, а
положеният под завещателното разпореждане подпис на завещател не е
положен от нея, поради което същото е нищожно.
Навежда доводи, че в следствие недействителността на завещателното
разпореждане посоченото като заветник лице – Е. И. Б., не е придобило право
на собственост върху оставеното от Д. В. Ш.-Г.а наследствено имущество,
поради което описаните по-горе имоти, находящи се в село Д., били
съсобствени между него и първата ответница – С. В. И., и като такива
подлежали на делба.
Ищецът твърди още, че дори завещателното разпореждане от 06.02.2022
г. да бъде прието за действително, то накърнява запазената му част от
наследството, която по силата на чл. 29, ал. 3 ЗН е 1/2, когато съпругът
наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Моли съдът на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и чл.
25, ал. 1 ЗН да бъде признато за установено спрямо ответницата Е. И. Б., че
саморъчното завещание от 06.02.2022 г. със завещател Д. В. Ш.-Г.а, е
неистински документ и е нищожно, тъй като не е изписано и подписано от
лицето, посочено като завещател.
В условията на евентуалност, ако искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 42 б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН не бъде уважен, предявява иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответницата Е. И. Б., с който да бъде
намалено завещателното разпореждане до размера на запазената му по закон
част, и да бъде възстановена запазената му част от наследството на Д. В. Ш.-
Г.а.
В условията на кумулативност с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
4
42, б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН, моли съда на основание чл. 341 ГПК, във вр. с чл.
34 ЗС и чл. 69 ЗН да допусне и извърши съдебна делба между него и
ответницата С. В. И. на недвижимите имоти, находящи се в село Д., а именно:
1) поземлен имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в с. Д.,
община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на
Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни за изменение.
Адрес на позмеления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Б.“ № *, площ: 521 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 119, квартал 40а, парцел II. Съседи на имота:
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.***, *****.****.****, като
описанието е сгласно Скица на поземлен имот Nº**-*******-01.09.2022 г. на
СГКК-гр. С., а съгласно документ за собственост - нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 155, том 1, рег. № 4625, дело № 117 от 2002 г. на
нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара, с район на действие - СРС,
имотът представлява: дворно място, цялото от 519 кв.м., представляващо
парцел II-119 от квартал 40а по плана на гр. С. - с. Д., с неуредени сметки по
регулация за предаваемите се към парцела 9 кв. м., заедно с построената в това
дворно място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре и
мазе, застроена площ 70 кв.м., при съседи на дворното място по нотариален
акт: улица, П. Й. и наследници на К. Н., а по скица - от две страни улици,
парцел *-*** и парцел III-118.
2) поземлен имот с идентификатор *****.****.**, също в с. Д.,
община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на
Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 24.06.2015 г. Адрес на
поземления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Д. ш.“ № **, площ: 1647 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 71, квартал **. Съседи на имота: *****.****.****,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**, *****.****.****,
*****.****.**, сгради които попадат вырху имота - няма данни за сгради, като
описанието е съгласно Скица на поземлен имот № **-******-30.03.2023 г. на
СГКК- гр.С., а съгласно документ за собственост - нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ***, том ****, дело № 10873 от 1975 г. на нотариус при
Софийски районен съд, имотът представлява: дворно място - селище, с
планоснимачен номер 26 по плана на с. Д., Община Столична, цялото с площ
от 1 200 кв. м., при съседи: А. П. С., А. К.ов Н., В. и А. Г.и и река.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от
ответниците. Оспорват предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност като неоснователни.
Ответницата Е. И. Б. не възразява срещу обективното съединяване на
исковете за обявяване на недействителност на завещателното разпореждане и
за възстановяване на запазената част, но твърди, че е недопустимо искът за
5
делба да се разглежда в същото производство. Поддържа, че искът за делба е
предявен срещу различен ответник, който не е страна по първите два иска,
поради което съединяването му противоречи на чл. 210, ал. 1 ГПК.
Счита предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
42, б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН, за изцяло неоснователен. Твърди, че саморъчното
завещание от 06.02.2022 г. на Д. В. Ш.-Г.а отговаря изцяло на изискванията на
чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като е написано от самия завещател, датирано е и
подписано от завещателя така, че подписът му се намира след завещателните
разпореждания.
Разяснява, че несъответствието между съдържанието на обявеното
саморъчно завещание и извършеното по партидата на завещателя в Имотния
регистър вписване относно лицето заветник се дължи на техническа грешка,
която понастоящем е коригирана, за което представя Справка по персонална
партида № 1178907 от 14.02.2024 г.
Поддържа, че вследствие на валидното завещателно разпореждане на Д.
В. Ш.-Г.а в полза на ответницата, цялото притежавано имущество на
завещателя е преминало в патримониума на последната.
По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН сочи, че
ищецът следва да представи доказателства за приемане на наследството по
опис, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, тъй като ответницата
не притежава качеството на наследник по закон.
Поддържа, че тъй като по силата на чл. 31 ЗН, за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
следва да се образува маса от всички наследствени имоти, принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, в тежест на ищеца е да посочи
всички тези имоти и да представи съответните документи за тях, което той не
е направил.
Твърди, че искът е неоснователен, тъй като запазената част на ищеца не е
накърнена в следствие на извършените от Д. В. Ш.–Г.а завещателни
разпореждания. Поддържа, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 3 ЗН, запазената част на ищеца е в размер на 1/3 от наследството на
починалата му съпруга.
Ответницата сочи, че общата стойност на наследствената маса към
момента на откриване на наследството на Д. В. Ш.-Г.а е в размер на 34 474,70
лв., а спрямо нея общата стойност на запазената 1/3 част на ищеца е 11 491,57
лв. Поддържа, че в следствие разпореждането на ищеца с 1/6 ид. ч. от
апартамента, превишаваща неговата запазена част, и с получаване на
изплатената му от ОББ сума, към момента на предявяване на иска той вече е
получил наследствено имущество на стойност от 14 415,07 лв., което
значително превишава размера на запазената му 1/3 част.
Моли съда на основание чл. 210, ал. 2 ГПК да раздели производството по
предявените от ищеца искове, като отдели предявения срещу ответницата С.
В. И. иск за делба в отделно производство.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу
нея иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и чл. 25,
ал. 1 ЗН, както и иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН като неоснователни.
6
Претендира разноски.
Ответницата С. В. И. също поддържа, че е недопустимо искът за делба да
се разглежда в същото производство като останалите два иска поради
противоречие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК, както и поради факта, че
производството по делба е особено исково производство, разглеждано по
различен ред от този за разглеждането на другите два иска.
Счита предявеният иск за делба за недопустим, тъй като е предявен
преждевременно. По силата на саморъчното завещание от 06.02.2022 г. на Д.
В. Ш.-Г.а, цялото притежавано от завещателя имущество към момента на
смъртта му принадлежало на трето лице, различно от страните по иска за
делба, а именно втората ответница – Е. И. Б..
В случай че съдът намери предявения иск за делба за допустим, прави
възражение, че по силата на чл. 76 ЗН в наследствената маса трябва да бъде
включена и собствената на наследодателя Д. В. Ш.-Г.а 1/2 ид. ч. от придобития
по време на брака и с ищеца в режим на съпружеска имуществена общност
Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *.
Ответницата счита, че разпореждането на ищеца с 2/3 ид. ч. от гореописаната
1/2 ид. ч. (равняващо се на 2/6 ид. ч. от целия апартамент) в полза на сина си
В. А. Д. и е непротивопоставимо, тъй като уврежда нейните интереси,
свързани с поделянето на наследственото имущество само между
сънаследници.
Моли съда на основание чл. 76 ЗН и да обяви за относително
недействителна спрямо нея разпореждането със сънаследствените 2/6 ид. ч. от
Апартамент № *** в полза на В. А. Д.. Моли съда да конституира последния
като главна страна в процеса с оглед направеното правоизключващо
възражение.
Моли съда, ако уважи възражението по чл. 76 ЗН, да допусне и извърши
делба на тези идеални части от процесния имот само между сънаследниците,
без участието на приобретателя.
С уточнителни молби с вх. № 179266/31.05.2024 г. и вх. №
277792/30.08.2024 г. пояснява, че предявява иска за делба на Апартамент №
***, в случай че съдът приеме процесното завещание в полза на Е. И. Б. за
нищожно. В случай на уважаване на възражението по чл. 76 ЗН, моли съда да
бъде извършена делба на целия Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *, между ищеца А. Д. Г., ответницата С. В. И. и
приобретателя В. А. Д. при квоти:
1. А. Д. Г. – 2/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот;
2. С. В. И. – 1/6 ид. ч. от недвижимия имот;
3. В. А. Д. – 1/2 ид. ч. от недвижимия имот.
Претендира разноски.
С Разпореждане № 83559/11.06.2024 г. съдът конституира като главна
страна в делото по иска за делба, предявен от С. В. И., лицето В. А. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц. С." № ***
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и уточнителна
молба от А. Д. Г. и В. А. Д., които оспорват наведените твърдения за
недопустимост на разглеждането на исковете в едно производство. Поддържат,
7
че чл. 343 ГПК изрично предвижда възможността искът за делба да бъде
съединен и с други искове, преюдициални по отношение на него, а именно:
оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на
писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни
разпореждания и дарения.
Оспорват твърденията за недопустимост на иска за делба, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ освен ако законът разпорежда друго или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Твърдят, че в случая
предпоставката за наличие на съсобственост между съделителите е налице,
поради което становището за недопустимост се явява неоснователно.
Поддържат, че предвид предявения иск с правно основание чл. 76 ЗН, А. Д.
Г., в качеството си на сънаследник-прехвърлител, и В. А. Д., в качеството си на
приобретател на Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. *“, бл. ***,
вх. "*", ет. *, имат качеството на главни страни и необходими другари в
процеса. Не възразяват по включването на имота в делбената маса.
Молят съда да извърши делба на гореописания недвижим имот при
квотите, посочени в уточнителната искова молба на С. В. И..
По делото е постъпила поправена искова молба с вх. №
285335/10.09.2024 г., с която като ответник по иска за делба е конституирано и
лицето, в чиято полза е саморъчното завещание от 06.02.2022 г. – Е. И. Б..
На основание чл. 131 ГПК последната представя отговор на поправената
искова молба, с който оспорва иска за делба като недопустим. Поддържа, че
ако съдът приеме завещателното разпореждане за валидно, а предявеният по
чл. 30, ал. 1 ЗН иск за недопустим или неоснователен, предявеният иск за
делба би бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като към датата
на предявяването му ищецът вече се е разпоредил със своята 1/2 ид. ч. от
недвижимия имот, поради което не притежава качеството
съделител/съсобственик.
Ако искът по чл. 30, ал. 1 ЗН се приеме за основателен, моли съда да
бъде извършена делба на целия Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *, при следните квоти:
1. В. А. Д. – 1/2 ид. ч. от недвижимия имот;
2. А. Д. Г. – 1/6 ид. ч. от недвижимия имот;
3. Е. И. Б. – 2/6 ид. ч. от недвижимия имот.
По отношение на останалото движимо и недвижимо имущество на Д. В.
Ш.-Г.а счита, че следва да бъде извършена делба при квоти:
1. Е. И. Б. – 2/3 ид. ч. от наследствената маса;
2. А. Д. Г. – 1/3 ид. ч. от наследствената маса, съобразно запазената му част
от наследството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и видно от Акт за сключен граждански брак № *** от
03.05.1995 г., че ищецът е живял в граждански брак с Д. В. Ш.-Г.а, с ЕГН
**********.
8
Не се спори, а и видно от Акт за смърт № **** от 12.04.2022 г. на СО,
район „Н.“, че Д. В. Ш.-Г.а е починала на 11.04.2022 г.
Не се спори, а и видно от Удостоверение за наследници с изх. № ****-****
от 05.05.2022 г. на СО, район „Н.“, че след смъртта си Д. В. Ш.-Г.а е оставила
следните наследници по закон:
А. Д. Г., с ЕГН: **********;
С. В. И., с ЕГН: **********.
Не се спори, че Д. В. Ш.-Г.а е оставила в наследство описаните в исковата
молба недвижими имоти, а именно: Апартамент № ***, поземлен имот с ид.
*****.****.*** и в съсобственост с ответницата С. В. И. – поземлен имот с ид.
*****.****.**, както и паричен влог (депозит) в „Обединена българска банка“
АД (ОББ АД) с парична наличност в размер на 7 500 евро.
Установи се за безспорно, че с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, том II, рег. № ****, дело № ***/2022 г. на Г. Г. – нотариус с № ***
при РНК, А. Д. Г. е дарил на сина си – В. А. Д., 5/6 ид. ч. от правото на
собственост върху гореописания Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н. *“, бл. № ***, вх. "*".
Не се спори, че наличната сума по депозита в „ОББ“ АД в размер на 7 500
евро е разпределена между ищеца и първата ответница – С. В. И. в следните
квоти: 2/3 за ищеца – А. Д. Г., и 1/3 за С. В. И..
Установи се за безспорно, че по партидата на Д. В. Ш.-Г.а в Имотния
регистър е вписано обявено саморъчно завещание, с номер от входящ регистър
№ *****, номер от дв. вх. рег. № ***** от 27.07.2022 г., акт № 272, том **,
дело № 42940 от 2022 г., със завещател Д. В. Ш.-Г.а и заветник Е. И. Б..
По делото е прието заключението на вещото лице инж. С. Ц. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-почеркова
експертиза, чиято първа задача е да установи дали ръкописният текст като
съдържание на саморъчното завещание е изписан от Д. В. Ш.-Г.а.
След сравнително изследване между почерка – обект на експертизата, и
почеркът, отразен в използваните сравнителни образци, вещото лице стига до
извода, че ръкописният текст на саморъчното завещание от 06.02.2022 г. е
написан от Д. В. Ш.-Г.а.
Втората задача на експертизата е да установи дали подписът, положен след
завещателните разпореждания, е от Д. В. Ш.-Г.а. При сравнително графическо
изследване на подписа – обект на експертизата, и саморъчните подписи на
завещателката, вещото лице установява, че подписът, положен под
завещателните разпореждания, е изпълнен лично от Д. В. Ш.-Г.а.
Заключението е прието без възражения от страните и съдът кредитира
същото като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на
почерковите експертизи.
По делото е приета и съдебно-оценителна експертиза, изготвена от инж. П.
Я., чиито задачи са да изчисли каква е стойността на включените в масата на
делбата недвижими имоти към 1) датата на извършване на завещателното
разпореждане – 06.02.2022 г., 2) датата на откриване на наследството на Д. В.
Ш.–Г.а – 11.04.2022 г. и 3) към настоящия момент.
Вещото лице посочва два варианта за оценката на поземлен имот с ид.
9
*****.****.***, находящ се в с. Д., а именно: 1) земя + жилищна сграда и 2)
земя + жилищна сграда + допълващо застрояване. Съдът кредитира втория
вариант на оценка на имота, доколкото допълващото застрояване включва
цели четири постройки, изключването на които би препятствало в известна
степен определянето на действителната пазарна цена на имота.
Вещото лице е оценило следните имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в с. Д.,
район „Н. И.“, ул. „Б." № *, заедно с построената в него едноетажна
жилищна сграда и четири сгради на допълващо застрояване. Общата
пазарна стойност на имота е определена, както следва:
към 06.02.2022 г. – 129 017 лв.
към 11.04.2022 г. – 129 017 лв.
към настоящия момент – 168 546 лв.
2. Поземлен имот с идентификатор *****.****.**, находящ се в с. Д., ул.
„Д. ш.“ № **, с площ 1 647 кв. м. Пазарната стойност на имота е
определена на:
към 06.02.2022 г. – 125 800 лв.
към 11.04.2022 г. – 125 800 лв.
към настоящия момент – 186 080 лв.
3. Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. ***, вх. "*",
ет. *, със застроена площ от 61 кв. м. Пазарната стойност на
апартамента е определена на:
към 06.02.2022 г. – 112 090 лв.
към 11.04.2022 г. – 121 430 лв.
към настоящия момент – 186 820 лв.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-оценителна експертиза, като същата е приета и от страните без
възражения.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
1. Ищецът – А. Д. Г., предявява следните обективно и субективно
съединени искове:
Установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и чл. 25,
ал. 1 ЗН срещу ответницата Е. И. Б. за обявяване нищожността на
саморъчно завещание, извършено в нейна полза от Д. В. Ш.-Г.а на
06.02.2022 г.;
Установителен иск по чл. 193, ал. 1 ГПК срещу ответницата Е. И. Б. за
оспорване истинността на саморъчно завещание, извършено в нейна
полза от Д. В. Ш.-Г.а от 06.02.2022 г.;
В условията на евентуалност, в случай че горните искове не бъдат
10
уважени, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответницата Е.
И. Б. с предмет намаляване до размера, необходим за допълване на
ищцовата запазена част, на извършено в нейна полза от Д. В. Ш.-Г.а
саморъчно завещание от 06.02.2022 г.;
В условията на кумулативност, иск по чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС
и чл. 69 ЗН, срещу ответницата С. В. И. за делба на поземлен имот с ид.
*****.****.**;
В условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 42 б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН не бъде уважен, предявява иск по чл.
341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН срещу ответницата Е. И. Б. за
делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с ид. *****.****.***
и поземлен имот с ид. *****.****.**, както и Апартамент № ***.
2. Ответницата – С. В. И., предявява следните обективно съединени искове
и възражения:
Възражение по чл. 76 ЗН за обявяване на относително недействително
спрямо нея разпореждането със сънаследствените 2/6 ид. ч. от
гореописания Апартамент № *** от А. Д. Г. в полза на В. А. Д..
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения от А.
Д. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и
чл. 25, ал. 1 ЗН, и в случай че възражението по чл. 76 ЗН бъде уважено –
иск по чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН, срещу ищците А.
Д. Г. и В. А. Д. за делба на гореописания Апартамент № ***;
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения от А.
Д. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и
чл. 25, ал. 1 ЗН, но отхвърли възражението по чл. 76 ЗН – иск по чл. 341
ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН, срещу ищеца В. А. Д. за делба на
гореописания Апартамент № ***.
3. Ответницата – Е. И. Б., предявява следните обективно съединени искове:
В условията на евентуалност, в случай че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН бъде
уважен, иск по чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН , срещу
ищеца А. Д. Г. и В. А. Д. за делба на гореописания Апартамент № ***;
В случай че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН бъде уважен, иск по чл. 341 ГПК,
във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН, срещу ищеца А. Д. Г. за делба на
останалото движимо и недвижимо имущество на Д. В. Ш.-Г.а.
11
1. По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“
и чл. 25, ал. 1 ЗН:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по така
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 42 б. „б“ и
чл. 25, ал. 1 ЗН, като е указал, че при оспорване на саморъчно завещание
тежестта за доказване на изискванията за неговата действителност пада върху
страната, която ще се ползва от него. В настоящия случай ответницата Е. И. Б.
изрично е заявила в отговора на исковата си молба, че ще се ползва от
саморъчното завещание от 06.02.2022 г. Следователно същата, като ползваща
се от частния документ страна, е длъжна да докаже, че 1) саморъчното
завещание е изцяло написано ръкописно от самия завещател; 2) съдържа
означение на датата, когато е съставено; 3) подписано е от завещателя, като
подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато
при неговото съставяне не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съгласно последната разпоредба саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано от завещателя на ръка, да съдържа датата на съставяне и да е
подписано от него. Липсата на който и да е от тези три задължителни елемента
води до нищожност на завещанието.
В конкретния случай, процесното завещание напълно отговаря на
законовите изисквания за форма и съдържание. Това се установява от
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, според която ръкописният
текст и подписът са изписани от едно и също лице – завещателката Д. В. Ш.-
Г.а. Целият текст на завещанието, включително завещателните
разпореждания, датата и подписът, е написан лично от нея.
Завещанието съдържа ясно посочена дата на съставяне – 06.02.2022 г., а
подписът на завещателката е поставен след завещателните разпореждания, в
съответствие с изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН. Следователно са изпълнени и
трите кумулативни изисквания за действителност на саморъчното завещание.
Относно възражението на ищеца А. Д. Г., че има несъответствие между
протокола за обявяване на саморъчно завещание и самото саморъчно
завещание относно посочения в двата документа молител, а именно – като
молител в протокола било посочено лицето В. И. И., а в самото завещание – Е.
И. Б., съдът намира същото за неоснователно.
Обявяването на саморъчното завещание е нотариално действие, което
включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и
разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 ЗН, както и
прочитане на цялото съдържание на саморъчното завещание. Правното му
значение е завещанието да стане известно, да постави завещанието на
разположение на облагодетелстваното лице, за да бъде изпълнена
завещателната воля реално. Обявяването на саморъчно завещание не е
елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици
(така Ц., Ц. Завещанието в българското наследствено право. С. Ф., 1995 г., стр.
118). Неспазването на това изискване, респ. неспазването на
регламентираната в чл. 27, ал. 3 ЗН процедура по обявяване на завещанието,
не рефлектират върху неговата действителност.
Неотносими към иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
12
42, б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН са и доводите на ищеца, че към момента на
съставяне на завещанието съпругата му е страдала от заболяване, поради
което същата е била настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Ако
влошеното здравословно състояние на завещателката Д. В. Ш.-Г.а е повлияло
на нейната завещателна дееспособност към момента на съставяне на
завещанието, това обстоятелство би могло да бъде предмет на производство
по предявен конститутивен иск за унищожаване на завещанието по чл. 43, ал.
1, б. „а“ ЗН. То обаче е ирелевантно в рамките на настоящия установителен
иск за обявяване на неговата нищожност, тъй като не е сред изчерпателно
посочените в чл. 42 ЗН основания.
С оглед гореизложеното искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 42 б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
2. По иска с правна квалификация чл. 193, ал. 1 ГПК:
С Уточнителна молба с вх. № 285330/10.09.2024 г. ищецът А. Д. Г.
пояснява, че предявява отделен иск за оспорване истинността на процесното
завещание, освен предявения иск за обявяване нищожността на същото.
Действително, установителният иск по чл. 42, б. „б“, във връзка с чл. 25, ал.
1 ЗН има за предмет не установяване неистинността на завещанието като
документ (факт с правно значение), а неговата недействителност като
едностранна правна сделка, т. е. предмет на установяване е несъществуване на
произтичащите от завещанието права. В процесния случай обаче оспорването
на истинността на документа покрива фактическия състав на
материалноправно възражение за недействителност на саморъчното
завещание по чл. 42, б. „б“ във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН (в този смисъл
Решение № 268 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията К. В.). Поради това в настоящия случай предметът на
двете претенции се припокрива, доколкото за уважаването им е необходимо да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване едни и същи
твърдения – че саморъчното завещание е написано на ръка и подписано лично
от самия завещател.
Както вече бе установено по-горе и в съответствие със заключението на
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, бе установено, че
действително ръкописният текст и подписът, положен върху завещанието,
принадлежат на Д. В. Ш.-Г.а. Следователно, завещанието освен действително
е и безспорно автентично.
С оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
3. По евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
При отхвърляне на иска с правно основание основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 42 б. „б“ и чл. 25, ал. 1 ЗН, съдът дължи произнасяне по
евентуално предявения иск с правно осование чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да докаже
следните обстоятелства: 1) че е сред кръга от наследници с право на запазена
част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящи, родители или съпрузи; 2) че
13
наследодателят им се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез
завещание в полза на ответниците; 3) че наследодателят е излязъл извън
разполагаемата си част, като се е разпоредил с посочените в исковата молба
имоти в полза на ответницата, с което е накърнил запазената част на ищците
от наследството му.
В настоящия случай бе установено за безспорно, че ищецът А. Д. Г. е живял
в граждански брак с наследодателката Д. В. Ш.-Г.а до момента на смъртта ,
вследствие на което той се явява неин наследник по закон, попадащ сред
кръга на лицата с право на запазена част, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН в
качеството си на съпруг на починалата (чл. 9, ал. 1 ЗН).
На следващо място, наследодателката Д. В. Ш.-Г.а се е разпоредила
безвъзмездно със свое имущество чрез саморъчно завещание в полза на
ответницата – Е. И. Б., за която бе установено, че се явява племенница на
наследодателката.
По отношение необходимостта от приемане на наследството по опис (чл.
30, ал. 2 ЗН) и образуването на наследствена маса (чл. 31 ЗН):
Доколкото облагодетелстваното от завещанието лице не е сред призованите
наследници по закон, трябва да бъдат изследвани въпросите относно
необходимостта от приемане на наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН) и
образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН упражняването на правото да се иска
възстановяване на запазена част спрямо лица, които не са наследници по
закон, следва да бъде предхождано от приемане на наследството по опис.
Според постановките на т. 4 от ТР № * от 19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС
„наследници по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН са само призованите
наследници – в случая бе установено за безспорно, че това са преживелият
съпруг и сестрата на наследодателката – първата ответница С. В. И.. В тези
случаи изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството само когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално /т. 4 от ТР № * от 19.12.2013
г. на ОСГК на ВКС/. Това е така, тъй като универсалното завещателно
разпореждане придава на облагодетелстваното лице качеството „наследник“
(чл. 16, ал. 1 ЗН).
По отношение на въпроса следва ли да бъде образувана наследствена маса
по чл. 31 ЗН, отговорът на същия отново зависи от характера на
завещателното разпореждане. Когато завещателното разпореждане е
универсално, не е нужно да бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението
следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената
част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН.
Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава,
когато е завещана определена вещ или вземане /т.е. само при завет/, за да
може да се определи чистият актив на наследството, тъй като само от този
актив могат да се облагодетелстват заветниците /Решение № 25/12.02.2016 г.
по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о. ВКС/.
По отношение на характера на завещателното разпореждане:
14
Спорен в настоящото производство е въпросът относно характера на
завещателното разпореждане – ищецът поддържа, че завещанието от
06.02.2022 г. съдържа универсално завещателно разпореждане, а ответниците
твърдят, че същото представлява частно завещателно разпореждане.
Чл. 16, ал. 1 ЗН дава легална дефиниция на общите (универсални)
завещателни разпореждания. Това са разпорежданията, които се отнасят до
цялото или до дробна част от имуществото на завещателя. По силата на тези
разпореждания облагодетелстваното лице получава качеството на наследник.
Дали разпореждането е общо или частно, се определя от съдържанието на
волеизявлението, като възможни неясноти се отстраняват чрез тълкуване,
като меродавна е действителната воля на завещателя. В настоящия случай Д.
В. Ш.-Г.а завещава на втората ответница „цялото си движимо и недвижимо
имущество“, което несъмнено сочи за универсалния характер на
завещателното разпореждане. Неоснователни са доводите на ответниците в
писмената защита, че завещателното разпореждане е частно, тъй като текстът
не гласи „всичко, което е притежавала към момента на смъртта си, като
напр. парични вземания, влогове и т.н.“ (стр. 3, т. III, абз. 1 от Писмената
защита). Щом самият завещател не е ограничил волеизявлението си до
определено имущество и не се е опитал да го изброи изчерпателно, в неговото
намерение се обхваща всичко, което ще бъде имущество при откриване на
наследството.
Обстоятелството, че паричната сума по влога е била разпределена
между двамата наследници по закон няма отношение към характера на
завещателното разпореждане, както твърдят ответниците. На първо място,
разпределението на паричните средства по влога е функция от волята на А. Д.
Г. и първата ответница – С. В. И., а не от тази на наследодателя, поради което
то не води до изключването му от наследственото имущество. Все пак за
пълнота следва да се посочи, че самото разпределение на паричните суми е
извършено около година преди обявяване на саморъчното завещание, когато
съдържанието на последното все още не е било известно нито на
облагодетелстваното лице, нито на наследниците по закон.
В процесния случай, безспорно волята на завещателя е да се разпореди с
цялото си имущество в полза на облагодетелстваното лице – Е. И. Б., чрез
сделка mortis causa, която е придала на последната качеството на наследник по
завещание. Следователно, възраженията на ответниците по отношение
необходимостта от приемане на наследството по опис и образуване на
маса по чл. 31 ЗН се явяват неоснователни.
Когато запазената част от наследството е накърнена със универсално
завещателно разпореждане, то намалението се извършва в идеална част от
предмета на завещанието, съответна на запазената част, без да се формира
наследствена маса. В тази хипотеза, както при накърняване с универсално
завещание, запазената част се възстановява като дробна част от наследството,
в случая от наследствените имущества. Правилата на чл. 36 ЗН не намират
приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на отделни наследствени
имоти, а не до разпореждане с цялото наследство – в този смисъл напр.
Решение № 229/05.12.2013 г. по гр. д. No 3663/2013 г. на ВКС, II Г. О.
Следователно, извършеното завещание в полза на ответницата следва да
бъде намалено с размера на запазената част.
15
Съгласно правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 1, предл. 1 ЗН, запазената част на
съпруга е ½, когато наследява сам. С оглед постановките на Постановление №
1 от 26.V.1984 г. по гр. д. № 1/84 г., Пленум на ВС съпругът наследява сам,
когато когато наследява с наследници без запазена част, т.е. сам наследник
със запазена част, какъвто е настоящият случай.
Както съдът вече отбеляза по-горе, при предявен иск за възстановяване на
запазена част, накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, не се
съставя наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва направо в
дробна част, съответстваща на запазената част от наследството на наследника
по закон, съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Ето защо, завещанието от
06.02.2022 г. следва да бъде намалено с 1/2 идеална част.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
4. По иска с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69
ЗН:
По допустимостта на предявения иск за делба съдът се е произнесъл с
определението по чл. 140 ГПК, но за пълнота на решението ще повтори
мотивите си.
Съдът намира, че направените в отговорите на исковата молба
възражения за недопустимост на исковете са неоснователни.
Допустимостта на съединяването на искове в делбеното производство е
обусловена от неговата крайна цел, а именно ликвидиране състоянието на
съсобственост. В този смисъл в делбата е допустимо съединяване на искове,
касаещи принадлежността на правото на собственост върху имуществото,
предмет на делба по конкретното делбено дело, кръга от лица, на които това
право принадлежи, както и окончателното уреждане на отношенията по повод
съсобствеността.
С оглед изричната норма на чл. 343 ГПК в производството за делба се
решават и споровете относно завещания, истинността на писмени
доказателства, както и исканията за намаляване на завещателни
разпореждания, каквито именно представляват обективно съединените от
ищеца искове в настоящото производство.
Съдът не възприема възражението на ответниците, че искът за делба е
предявен преждевременно, тъй като макар въпросите кои от страните в
делбеното производство и при какво съотношение в правото на собственост
ще се явят съсобственици е преюдициален по отношение делото за делба,
същите могат да бъдат разгледани в самото делбено производство, без
необходимост от разделяне на исковете по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК.
Фактът, че първите три иска са предявени срещу един ответник – Е. И. Б., а
искът за делба е субективно съединен срещу последната и нейната майка – С.
В. И., не противоречи на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК. Тя трябва да се
тълкува стеснително, а именно че би било недопустимо в делбеното
производство да се разглеждат спорове за материално право с лица, за които
не се твърди да са съсобственици към момента на предявяване на иска. В
настоящия случай и двете ответници поддържат, че имат права в
съсобствеността – едната на основание наследяване по закон, а другата на
основание саморъчното завещание от 06.02.2022 г. Въпросът относно
действителното наличие на тези права и тяхното съотношение се отнася до
16
съществото на спора, а не до неговата допустимост.
По предявения иск за делба с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с
чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 от ЗН ищците следва да докажат следните
материални и процесуални предпоставки: 1) съсобственост върху
недвижимите имоти – предмет на делбата 2) че предметът на делбата е годен
обект на правото на собственост; 3) размера на притежавания от всеки
съсобственик дял от вещта. Всеки съделител носи доказателствената тежест
да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и
правоизключващи възражения и следва да докаже притежаваните от него
идеални части от съсобствените процесни имоти.
По отношение на Апартамент № ***:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том *****, дело № 21509/95 г., на 16.11.1995 г. ищецът А. Д. Г. и
наследодателката Д. В. Ш.-Г.а са придобили по силата на договор за покупко-
продажба и на основание чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г. /отм./ в
режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху
Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. *“, в жилищна сграда на блок
№ ***, вх. "*", ет. *, със застроена площ 61 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня, входно антре, мокро помещение, баня, тоалетна и балкон, при съседи:
изток – двор, запад – двор, север – апартамент № ***, юг – апартамент от вх.
"*", заедно с прилежащите му: зимнично помещение № 4, с полезна площ 2,41
кв. м., при съседи: изток – мазе № 5, запад – мазе № *, север – коридор, юг –
мазета от вх. "*", както и 0,419 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова
ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съгласно
Нотариален акт № ***, том ****, дело № 21509/1995 г. на нотариус при
Софийски районен съд /наричан по-нататък за краткост „апартаментът“/.
Бе установено и че със смъртта си наследодателката е оставила следните
наследници по закон: ищецът А. Д. Г. в качеството му на преживял съпруг и
първата ответница С. В. И. – сестра на починалата. Установи се за безспорно
обаче, че на 06.02.2022 г. Д. В. Ш.-Г.а е изготвила саморъчно завещание в
полза на Е. И. Б., с което завещава на последната цялото си движимо и
недвижимо имущество. Както бе изяснено по-горе, завещанието съдържа
общо завещателно разпореждане, придаващо на ответницата качеството
наследник по завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН). Доколкото с процесното завещание
в полза на втората ответница е прехвърлено цялото имущество на
наследодателката, то това разпореждане изключва останалите наследници
по закон от наследството.
Все пак, преживелият съпруг е станал собственик на ½ ид. ч. от
имота по силата на прекратяването на СИО със смъртта на съпругата му (чл.
28 СК), поради което към момента на смъртта на наследодателката е
възникнала съсобственост върху процесния апартамент при квоти: ½ ид. ч. за
ищеца А. Д. Г. и ½ за втората ответница Е. И. Б..
На следващо място бе установено, че с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том II, рег. № ****, дело № 228/2022 г. на Г. Г. –
нотариус с № *** при РНК, А. Д. Г. дарява на сина си В. А. Д. (конституиран
с Определение № *324/21.01.2025 г. на СРС, 78 с-в) 5/6 ид. ч. от процесния
апартамент. За пълнота следва да се отбележи, че бракът между
17
наследодателката и първия ищец е продължил повече от 10 години, поради
което наследственият дял на съпруга по закон е следвало да бъде 2/3 от
наследственото имущество в хипотезата, в която той наследява със
сестрата на починалата (чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН), поради което същият е
прехвърлил именно 5/6 ид. ч. от имота (2/6, за които е смятал, че са
придобити по наследство, и 1/2, придобити вследствие прекратяването на
СИО).
Доколкото към момента на извършване на дарението ищецът А. Д. Г. е
бил собственик само на ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент, договорът е произвел вещнопрехвърлителен ефект
единствено по отношение на тази ½ ид. ч. от правото на собственост
върху имота, която се е намирала в патримониума на праводателя му, с
оглед правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам
има. Останалата ½ ид. ч. от правото на собственост върху апартамента е
принадлежала на ответницата Е. И. Б. по силата на процесното завещание.
С уважаване иска за възстановяване на запазената част на ищеца А. Д. Г.
(т. 2 от съдебното решение) в патримониума на последния се връща ½ ид. ч. от
наследственото имущество. Възстановяването на запазена част обаче няма
обратно действие, а самото влязло в сила решение по иска по чл. 30, ал. 1
ЗН възстановява наследствените права на наследника по закон. Именно
от този момент ответникът-бенефициер губи права над онази част, с
която е намалено завещанието (така Решение № 582 от 20.07.2004 г. на ВКС
по гр. д. № ***/2004 г., I г. о.). Следователно, с уважаване на иска по чл. 30, ал.
1 ЗН, процесният апартамент би следвало да се явява съсобствен между А. Д.
Г., Е. И. Б. и В. А. Д. при следните квоти: ½ ид. ч. за В. А. Д., ¼ ид. ч. за Е. И.
Б. и ¼ ид. ч. за А. Д. Г..
Вече бе посочено обаче, че доколкото към момента на сключване на
договора за дарение, А. Д. Г. е бил собственик само на ½ ид. ч. от процесния
апартамент, в патримониума на дарения не са преминали останалите 2/6 ид. ч.
от правото на собственост върху същия. С възстановяване на ½ запазена част
на ищеца обаче, той става титуляр на още ¼ ид. ч. от имота. В този случай,
вещнопрехвърлителният ефект на договора за дарение настъпва и за тази
¼ ид. ч. автоматично, по силата на самото съдебно решение, т.е. в този
момент В. А. Д. придобива още ¼ ид. ч. от правото на собственост върху
имота. Прехвърлянето на собствеността се осъществява по силата на
същото онова съгласие, чрез което се сключва облигационният договор, без
да са необходими последващи прехвърлителни действия от страна на ищеца,
по арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД (така Апостолов, И. Облигационно право. Част
първа. Общо учение за облигацията. С., 1990 г., стр. 49).
Следователно, вследствие на възстановяването на запазената част на А.
Д. Г. и преминаването на възстановената ¼ ид. ч. от правото на собственост
върху имота в патримониума на сина му, процесният апартамент се явява
съсобствен между В. А. Д. и Е. И. Б. при квоти: ¾ за В. А. Д. и ¼ за Е. И. Б..
Тук следва да бъде разгледано и направеното от първата ответница
С. В. И. възражение по чл. 76 ЗН за обявяване за относително
недействително спрямо нея разпореждането със сънаследствените 2/6 ид.
ч. от Апартамент № *** в полза на В. А. Д.. Същото се явява
преюдициално по отношение на иска за делба, тъй като има значение за
18
броя на съделителите и размера на техните дялове.
Съдът намира това възражение за неоснователно поради следните
съображения:
По силата на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС легитимирани да се позозават в делбеното производство на относителна
недействителност на актовете на разпореждане, изцяло или отчасти, с отделна
наследствена вещ, са само съделители – сънаследници, неразпоредили дела
си. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, сделката с
отделен имот, включен в наследството (или ид. ч. от него), може да се обяви за
относително недействителна по искане на сънаследника, който не желае в
делбата да участвува приобретателя по нея, което е от значение във втората
фаза на делбата, доколкото претенция чл. 349, ал. 2 от ГПК е допустима само
при делба на възникнала по наследяване съсобственост. Следователно, ако
приобретателят по атакуваната по реда на чл. 76 от ЗН сделка притежава
права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на иска и
задължително ще участва в делбата и на друго основание, то възражението
за обявяване на относителна недействителност се явява неоснователно
(така Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията К. М.).
В Определение № 238/08.05.2018 г. по гр.д. № *170/2017 г. по описа на
ВКС, І г.о., докладчик Д. Ценева е отговорено на въпроса допустимо ли е
приложението на чл. 76 ЗН при съсобственост, възникнала при смърт на
единия от съпрузите, за имот придобит в режим на СИО, по отношение на
наследствения дял на починалия съпруг. Изложено е, че с ТР № 1 от 2004 г. по
тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че нормата охранява интересите
на сънаследниците по отношение на общите вещи, режима на тяхното
разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Поради това
разпоредбата на чл. 76 от ЗН е приложима само за актове на разпореждане,
извършени с наследствена вещ, но не и по отношение на съсобственост,
възникнала на други основания или в резултат на повече от един юридически
факт, защото в тези хипотези целта на чл. 76 ЗН - имотът да остане в
наследствената маса и да бъде поделен само между наследниците, не може да
бъде постигната. При делба на съсобственост, възникнала в резултат на
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, както е в
случая, преживелият съпруг е съсобственик на идеална част от вещта на
собствено основание и може да се разпорежда с тази част без ограничения.
С приемането на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС постановките на т.2 от ТР №
72/86 г. на ОСГК на ВС, според които разпоредбата на чл. 76 ЗН намира
приложение за наследствения дял на преживелия съпруг, са обявени за
изгубили сила.
В настоящата хипотеза съделителителите не се явяват съсобственици на
имота въз основа на един и същ правопораждащ юридически факт –
наследяване, т.е. между страните в настоящия процес е налице „комбинирана
съсобственост“ по смисъла на т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС. В случая В. А. Д. се явява съсобственик и на друго правно
основание – дарението от страна на А. Д. Г. на правата му от прекратената
съпружеска имуществена общност, поради което приобретателят би се
легитимирал като съсобственик на определена идеална част дори и при
19
основателност на възражението по чл. 76 ЗН. Следователно, в настоящата
хипотеза в която е налице съсобственост между преживелия съпруг
притежаващ ид.ч. от вещта по наследсво от починалия съпруг, както и на
собствено основание (прекратената СИО), и друг наследник – атакувайки по
чл. 76 ЗН разпоредителната сделна на преживелия съпруг, не може да се
постигне целта на чл. 76 ЗН, която е в делбата да участват само наследниците,
тъй като съпругът може да се разпорежда с ид.ч. която притежава на
собствено основание без ограничение.
Следователно, направеното възражение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено. Правото да се иска прогласяване на
относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни
инцидентен установителен иск или чрез възражение. В настоящия случай
ответниците са упражнили правото си по чл. 76 ЗН посредством възражение, а
не чрез иск, поради което съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив.
В заключение, делбата на процесния Апартамент № * следва да бъде
допусната между В. А. Д. и Е. И. Б. при следните квоти, както следва:
В. А. Д. – ¾;
Е. И. Б. – ¼.
По отношение на поземлен имот с ид. *****.****.***:
По делото е представен и приет Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** том I рег. № **** дело № 117 от 2002 г., по силата на който Д. В.
Ш.-Г.а е придобила правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *****.****.***, находящ се в с. Д., община Столична, област
С. (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на Изпьлнителен директор на АГКК, последно
изменение на кастралната карта и кадастралните регистри засягащо
поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на позмеления имот: с. Д.,
район Н. И., ул. „Б." № *, площ: 521 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м). Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 119, квартал
40а, парцел II. Съседи на имота: *****.****.****, *****.****.****,
*****.****.***, *****.****.****, като описанието е сгласно Скица на
поземлен имот Nº**-*******-01.09.2022 г. на СГКК-гр. С., а съгласно
документ за собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***, том 1, рег. № ****, дело № 117 от 2002 г. на нотариус с рег. № 264 на
Нотариалната камара, с район на действие - СРС, имотът представлява:
дворно място, цялото от 519 кв.м., представляващо парцел II-119 от квартал
40а по плана на гр. С. - с. Д., с неуредени сметки по регулация за предаваемите
се към парцела 9 кв. м., заедно с построената в това дворно място едноетажна
жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре и мазе, застроена площ 70
кв.м., при съседи на дворното място по нотариален акт: улица, П. Й. и
наследници на К. Н., а по скица - от две страни улици, парцел *-*** и парцел
III-118.
Макар правото на собственост върху процесния имот да е придобит през
2002 г., т.е. по време на брака между ищеца А. Д. Г. и наследодателката,
същият е изключен от режима на СИО, тъй като е придобит по дарение.
20
Съгласно чл. 20 СК от 1985 г. (отм.) вeщитe, пpaвaтa въpxy вeщи и пapичнитe
влoгoвe, пpидoбити пpeз вpeмe нa бpaĸa пo нacлeдcтвo и пo дapeниe,
пpинaдлeжaт нa cъпpyгa, ĸoйтo ги e пpидoбил. Следователно, към момента на
откриване на наследството поземленият имот е бил лична собственост на Д. В.
Ш.-Г.а.
Както вече бе изяснено по-горе, с оглед направеното в полза на
ответницата Е. И. Б. общо завещателно разпореждане от 06.02.2022 г., същата
се явява единствен и универсален правоприемник на Д. В. Ш.–Г.а, като
изключва наследниците й по закон и придобива целия комплекс от
имуществени права и задължения в патримониума на наследодателката.
С уважаване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН обаче, в
патримониума на ищеца А. Д. Г. е възстановена ½ ид. ч. от наследственото
имущество, т.е. той става собственик на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с
влизане в сила на съдебното решение.
С оглед на това обстоятелство, съдът намира, че делбата на процесния
поземлен имот следва да бъде допусната между А. Д. Г. и Е. И. Б. при квоти,
както следва:
А. Д. Г.: ½;
Е. И. Б.: ½.
По отношение на поземлен имот с ид. *****.****.**:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том
****, дело № 10873 от 1975 г. на нотариус при Софийски районен съд Д. В.
Ш.-Г.а и първата ответница С. В. Д. /сега И./ са придобили по ½ ид. ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *****.****.**,
също в с. Д., община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на
Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 24.06.2015 г. Адрес
на поземления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Д. ш.“ № **, площ: 1647 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 71, квартал **. Съседи на имота: *****.****.****,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**, *****.****.****,
*****.****.**, сгради които попадат вырху имота - няма данни за сгради, като
описанието е съгласно Скица на поземлен имот № **-******-30.03.2023 г. на
СГКК- гр. С., а съгласно документ за собственост - нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ***, том ****, дело № 10873 от 1975 г. на нотариус при
Софийски районен съд, имотът представлява: дворно място - селище, с
планоснимачен номер 26 по плана на с. Д., Община Столична, цялото с площ
от 1 200 кв. м., при съседи: А. П. С., А. К.ов Н., В. и А. Г.и и река.
Към момента на откриване на наследството ответницата С. В. И. е
притежавала ½ ид. ч. от процесния имот, а останалата ½ ид. ч. е придобита от
Е. И. Б. по наследяване, вследствие направеното в нейна полза завещателно
разпореждане от 06.02.2022 г.
С уважаване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН обаче, в
патримониума на ищеца А. Д. Г. е възстановена ½ ид. ч. от наследственото
21
имущество, т.е. той става собственик на ¼ ид. ч. от процесния поземлен имот
с влизане в сила на съдебното решение.
С оглед на това обстоятелство, съдът намира, че делбата на процесния
поземлен имот следва да бъде допусната между А. Д. Г., С. В. И. и Е. И. Б. при
квоти, както следва:
С. В. И.: 2/4;
А. Д. Г.: ¼;
Е. И. Б.: ¼.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1 ГПК. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78 и 78а ГПК. Разноски за делбеното производство се присъждат с
крайния акт, приключващ втора фаза.
Изключение от това правило е налице, когато в първа фаза на делбеното
производство са присъединени за разглеждане други искове.
На А. Г. следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от
исковете – 150,03 лв. държавна такса, 1000 лв. депозит за експертиза във
връзка с иска по чл. 30 ЗН, 1,700 лв. адвокатско възнаграждение.
Следва да се отбележи, че съгласно представения от ищеца Списък с
разноски по чл. 80 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
5 400 лв., но по делото е представено платежно нареждане за извършен банков
превод в размер на 3 400 лв., поради което с оглед задължителните постановки
на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени само разноските, за чието реално
извършване са представени доказателства.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Е. И. Б. следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на 3886,39 лв. с ДДС,
1050.00 лв. за графологична експертиза по исковете във връзка с завещанието.
Не следва да се присъждат банкови такси, както и възнаграждение по
уважения иск срещу нея по чл. 30 ЗН.
Съдът счита направените от ищеца и ответниците възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователни. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и
тяхната цена, съпоставено с определените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа минимални размери – които се
приемат от съда за обичай в практиката.
Ответницата С. В. И. също е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв., но доколкото срещу нея е предявен
единствено искът за делба, то по отношение на нея съдът ще се произнесе във
втората фаза на делбеното производство.
В. А. Д. не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
22
При горните мотиви, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. „Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *, ап. ***, срещу Е. И. Б., с ЕГН
********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 42, б. „б“ ЗН,
вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание,
съставено на 06.02.2022 г. от Д. В. Ш.-Г.а, починала на 11.04.2022 г., обявено
на 27.07.2022 г. при нотариус В. Б., с рег. № *** в регистъра на Нотариалната
камара, поради това, че завещанието не е написано и подписано от
завещателя, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 193, ал. 1
ГПК от А. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Н. *“, бл.
№ ***, вх. "*", ет. *, ап. ***, срещу Е. И. Б., с ЕГН **********, за
прогласяване неавтентичността на саморъчно завещание, съставено на
06.02.2022 г. от Д. В. Ш.-Г.а, починала на 11.04.2022 г., обявено на 27.07.2022 г.
при нотариус В. Б., с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, като
неоснователно.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН универсалното завещателно
разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 06.02.2022 г. от Д. В.
Ш.-Г.а, с ЕГН **********, починала на 11.04.2022 г., в полза на Е. И. Б., с ЕГН
**********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А. Д. Г., ЕГН:
**********, в размер на 1/2 идеални части от наследството на Д. В. Ш.-Г.а,
ЕГН **********, починала на 11.04.2022 г.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да се
извърши съдебна делба на следните недвижими имоти:
1. Апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. *“, в жилищна сграда на
блок № ***, вх. "*", ет. *, със застроена площ 61 кв. м., състоящ се от две
стаи, кухня, входно антре, мокро помещение, баня, тоалетна и балкон,
при съседи: изток – двор, запад – двор, север – апартамент № ***, юг –
апартамент от вх. "*", заедно с прилежащите му: зимнично помещение №
4, с полезна площ 2,41 кв. м., при съседи: изток – мазе № 5, запад – мазе
№ *, север – коридор, юг – мазета от вх. "*", както и 0,419 % ид. ч. от
общите части на сградата и толкова ид. ч. от отстъпеното право на строеж
върху държавна земя, съгласно Нотариален акт № ***, том LLVII, дело
№ 21509/1995 г. на нотариус при Софийски районен съд,
между:
В. А. Д., с ЕГН: **********, и Е. И. Б., с ЕГН: **********,
при квоти:
23
1. В. А. Д.: ¾;
2. Е. И. Б.: ¼,
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен срещу А. Д. Г., с ЕГН:
**********, и С. В. И., с ЕГН: **********.
2. Поземлен имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в с. Д.,
община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на
Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната
карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни
за изменение. Адрес на позмеления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Б.“ № *,
площ: 521 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 119, квартал 40а, парцел
II. Съседи на имота: *****.****.****, *****.****.****, *****.****.***,
*****.****.****, като описанието е сгласно Скица на поземлен имот
Nº**-*******-01.09.2022 г. на СГКК-гр. С., а съгласно документ за
собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *,
рег. № ****, дело № *** от 2002 г. на нотариус с рег. № ***на
Нотариалната камара, с район на действие - СРС, имотът представлява:
дворно място, цялото от 519 кв.м., представляващо парцел **-*** от
квартал *** по плана на гр. С. - с. Д., с неуредени сметки по регулация за
предаваемите се към парцела 9 кв. м., заедно с построената в това дворно
място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре и
мазе, застроена площ 70 кв.м., при съседи на дворното място по
нотариален акт: улица, П. Й. и наследници на Кръстан Н., а по скица - от
две страни улици, парцел *-*** и парцел ***-***.
между:
А. Д. Г., с ЕГН: **********, и Е. И. Б., с ЕГН: **********,
при квоти:
1. А. Д. Г.: ½;
2. Е. И. Б.: ½,
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен срещу С. В. И., с ЕГН:
**********.
3. Поземлен имот с идентификатор *****.****.**, в с. Д., община
Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед **-**-*/13.01.2012 г. на Изпьлнителен
директор на АГКК, последно изменение на кастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 24.06.2015 г.
Адрес на поземления имот: с. Д., район Н. И., ул. „Д. ш.“ № **, площ:
1647 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал **. Съседи
на имота: *****.****.****, *****.****.****, *****.****.****,
*****.****.**, *****.****.****, *****.****.**, сгради които попадат
24
вырху имота - няма данни за сгради, като описанието е съгласно Скица на
поземлен имот № **-******-30.03.2023 г. на СГКК- гр.С., а съгласно
документ за собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ***, том ****, дело № 10873 от 1975 г. на нотариус при Софийски
районен съд, имотът представлява: дворно място - селище, с
планоснимачен номер 26 по плана на с. Д., Община Столична, цялото с
площ от 1 200 кв. м., при съседи: А. П. С., А. К.ов Н., В. и А. Г.и и река,
между:
С. В. И., с ЕГН: **********, Е. И. Б., с ЕГН: ********** и А. Д. Г.,
**********,
при квоти:
1. С. В. И.: 2/4;
2. А. Д. Г.: ¼;
3. Е. И. Б.: ¼.
ОСЪЖДА Е. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., община Е. П.,
Софийска област, ул. „С. М.“ № *, вх. "*", ет. *, ап. *., да заплати на А. Д. Г., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Н. *“, бл. № ***, вх. "*", ет. *,
ап. ***, разноски по делото в размер на 2850,03 лв.
ОСЪЖДА А. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Н.
*“, бл. № ***, вх. "*", ет. *, ап. ***, да заплати на Е. И. Б., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Е. П., община Е. П., Софийска област, ул. „С. М.“ № *, вх. "*", ет.
*, ап. *., разноски по делото в размер на 4936,39 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението - делото да се докладва за предприемане
на действия по втора фаза на съдебната делба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25