препис!
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Русе, 01.12.2022 г.
Административен
съд-Русе, девети състав, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 543 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба от С.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – адв.Св.К. *** срещу Заповед № РД-01-3648/09.11.2022 г. на
кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със
жалбоподателя за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, бул.“България“ № 111,
вх.1, ап.4, състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения, като е
определен едномесечен срок , считано от датата на връчване на заповедта, за
доброволно освобождаване на имота.
В
жалба освен оспорване на адм.акт, се съдържа и особено искане, на основание чл.
166, ал.2 от АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на административния акт. Искането е обосновано с обстоятелството, че
жалбоподателят и другите две лица от семейството и, които живеят в процесното
общинско жилище, не разполагат с друго жилище и с финансова възможност да наемат
такова на свободен наем. Посочват, че нямат възможност да се настанят
временно при свои близки и роднини. В случай на изпълнение на атакуваната
заповед в едномесечен срок жалбоподателят, двете й малолетни внучета и другите
две настанени пълнолетни лица остават без жилище в предстоящия зимен сезон. Към
жалбата са приложени Решение на Окръжен съд Русе по гр.д.№597/22г., с което е
допуснато жалбоподателката да осинови своята малолетна внучка С. С. С. при
условията на непълно осиновяване, Заповед № РД-01-626 от 02.03.2016г. на Кмета
на Община Русе, с която жалбоподателката и членовете на семейството й/ две
дъщери, син и внучка/ са настанени в процесния имот.На основание чл.152, ал.2
от АПК към жалбата е приложена административната преписка от административния
орган.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4
вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е
наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта.
Разгледано по същество, то се явява основателно. Според чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на
жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният
закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за
приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението
се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно
изпълнението на обжалваната пред съда заповед, е да се даде временна защита на
твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от
друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия
интерес на жалбоподателя , което безспорно предполага осигуряването на дом за
него, с оглед зимния сезон, в който се намираме и членовете на семейството му, един
от които е малолетен.
Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила. Правото
на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава
значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от жилище,
безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От друга
страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. При
обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Затова и
фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде
запазено.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство. По изложените
съображения определението, на
основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед № РД-01-3648/09.11.2022 г. на кмета на
Община Русе.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете